В продължение на няколко века катари, албигойци, патарени, бугри и много други последователи на богомилството движения разпространяват из света български гносис, - Боян Боев

Към края на XIV и началото на XV век угасват един след друг пламъците на еретическата дейност. Изтощени са силите, които са я поддържали в продължение на векове... Но със сигурност това е само привидно. В Европа възникват нови идеи и пламват нови борби срещу църковния и феодалния гнет. Идеите на богомилството преливат в много нови духовни движения  като Хусизма, Обществото на чешките братя, Розенкройцерите, Квакерите и др. Поставила си за задача да реализира Христовото Учение в социалния живот, преследвана от Църква и Трон, “българската ерес” е оставила трайни следи в духовното просвещение на Европа, създавайки много духовни движения в борбите на предреформационните и реформационните учения и движения.bogomilstvo
В продължение на няколко века катари, албигойци, патарени, бугри и много други последователи на богомилството движения разпространяват из света български гносис, българска космогония и българска теургия. Тези движения разкрепостяват скования европейски дух, разчупват църковни канони и научни догми, пораждат Хусизма и подготвят Ренесанса...

Френският историк Пиер Дюрбан твърди, че мистичното Бяло Братство на Учителя представлява продължение на богомилството. И други изследователи, като Морис Магр, Босюе и Ару, откриват в богомилското учение езотерични елементи и го свързват с концепциите на херметичните и розенкройцерски идеологии.

Според Христо Маджаров, богомилите са носители на древна езотерична традиция, която води началото си от Хермес Трисмегист в Древен Египет, и изграждат космогонията си върху седемте херметични принципа в синтез с християнските мистерии, които са общовалидни за целия Космос. Поради това богомилството има космичен, а не локално-земен произход.

В своята книга Мисията на богомилството Боян Боев пояснява, че богомилството има окултен произход, и го сравнява по значение с най-светлите епохи в човешката история. Той пише: Богомилите са окултно братство, което притежава висшето знание на великата божествена наука и което е основано и ръководено от посветени в окултните истини. Според него, тяхната мисия е да се свърже старата епоха с Новата култура на шестата раса и те да подготвят човешкото съзнание за Новата епоха, която ще реализира принципа на Любовта.

Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, те не трепваха пред никакваbogomiltomb опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни. Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение...
Богомилството е едно от красивите цветя на българския, славянския и общочовешкия гений, защото то не е едно движение с чисто национален, затворен характер. Родено и откърмено в България, богомилството прекрачва границите й и става общочовешко.

"Величието на богомилството е, че то е изпреварило с векове нивото на своите съвременници. И то толкова ги е изпреварило, че даже и досега далеч не е приложено онова, което богомилите са възвестили в най-тъмната епоха на европейската история... Може да се каже, че всички плодотворни идеи в историята на Европа от десети век насам се дължат на оня живот, който идва пряко или косвено от богомилството."
Боян Боев

Тайните на Боян Мага - духовния водач на Богомилите

За повечето хора водача на богомилите е поп Богомил / наричан от богомилите Йеремия /, но според много източници, като Учителя Петър Дънов, Николаи Раинов, Боян Боев, Влад Пашов и др., начало на движението е Боян Мага – княз Бенеамин, който е син на цар Симеон и брат на цар Петър. А Йеремия – Богомил е негов помощник.



 Кой е Бенеамин? И защо е известен като Боян Мага? Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и помощници са били Богомил и Гаврил Лесновски. По – нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери – още известни като съвършени и избрани, и завършва с вярващи и углашени. Разбира се, не всеки, достигнал ниво съвършен, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен, е за начало да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжностна епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви.
Архиепископ Боян се явява един от най – влиятелните и значителни фигури за българската и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното на богомилството и неговите креации / катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н. / за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието.

В основата на богомилството стои познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората. Именно такъв учен и посветен в тези тайни е бил Боян Магесника. Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява световните  научени богатства. Но свръх човешките му способности будят едновременно страх и неразбиране у един от учителите му в Константинопол – философа и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.

Но тайнствената сила на Боян не поразява само човек на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадеждно в потайният български княз. Тя е същата Мария, която по - късно ще се появи на историческия хоризонт като българската царица Ирина и съпруга на цар Петър. Но Бенеамин я отблъсква, а любовта и – несподелена.

За семейството на Боян Мага сме чели немалко в учебниците по история : цар Симеон е негов баща, слабия цар Петър му е брат, а обичаният от всички българи светец Иван Рилски е също негов роден брат. Встрани от славата оставят четвъртият му брат – Михаил, и сестра му – Зоя.

С нежелание, едва 20-годишен, мекушавият Петър сяда на българският престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия Петър се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.

През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, 17-сет годишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Живота му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости,  подклаждани най – вече от царица Ирена, чиято любов към него не е угаснала.

През 928г. в България пристигат двама сирийци за да се съберат с Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гаврил Лесновски в подземната зала на манастира „Света Параскева”. Тази среща дава началото на богомилството. От двамата Боян Мага получава богомилското Таро, както за богомилите книги – легендата Стефанит и Ихналит и първообраза на Йоановото Евангелие.

Скоро след това Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват и да основават църкви. Венеция, Рига, Карков, Кьолн, Мадрит, Флоренция, Неапол, Франция, Русия, Полша, Кипър – цяла Европа. В България все повече хора приемат идеите на богомилите – от обикновените селяни до комитопули и знатни боляри. В нашия фолклор са запазени много легенди за него – Боян Магестика, Песоглавеца и т.н., така и много то произведения на различни български писатели – Николай Райнов, Юрий Венелин, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков,  Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов.

Николай Райнов получава достъп до строго пазеното хранилище в подземията на библиотеката в Малта, подслоняващо и до ден днешен оригинални богомилски книги  и произведения. Именно оттам той черпи информацията за движението.

Богомилите стават все повече, дори и половината църковни служители.

За сърдечният прием от народа е допринесъл факта, че те усърдно са помагали на хората.

Разбира се, това влияние никак не се харесвало на домогналата се до власт провизантийска църква, отдадена на разкош и разгулен живот. Около цар Петър са се навъртали най – вече двама от църковниците – презвитер Козма и патриарх Даниал, които са обединени от омразата си към богомилите. Но честите разговори на царя и двамата черноризци имали и друг ефект – Петър съвсем намразил престола и обикнал расото. По цели нощи мечтаел за отшелнически живот. Като крачка към „светостта”, той предлага на Боян да стане цар на България. Той решително и с раздразнение отказва. А царуването на Петър е пагубно – народа изнемощява от тежките данъци за държава и църква.

Налага се дори Боян да поведе войската, след като мекушавият му брат се огъва и отказва да тръгне с начело на бранниците. Ирония на съдбата или дълг, който трябва да се изпълни : вегетарианец, който не би посегнал и на агне – тръгва на война.

Когато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания по богомилските центрове, бързо са заловени и затворени много богомили, хванати са и повече от водачите. Мъчения, изтезания и смърт изпълват мрачните подземия и студените тъмници. Мнозина вече са мъртви, преди Боян да успее да се върне.

Годината е 933-а. 17 от най – видните водачи са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения – избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежа от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждане на нокти с клещи… Списъкът е дълъг и ужасяващ.

Накрая е заловен и Богомил.


Завърнал се от дългата обиколка, Боян нахлува в двореца и заповядва Йеремия-Богомил да бъде незабавно освободен. Надарен ясновидец, Боян е знаел съдбата си, както и тази на неговите духовни братя, и неведнъж е говорил пред богомилите за това, което ги очаква.

Неизбежното се случва в една бурна февруарска нощ през 970 г. във Византия. Въпреки че изпратените в покоите на императора двама монаси отказват да го убият, земният път на Боян Мага е прекъснат с копринено въже на наемник – нубиец.

Княз Бенеамин не е безкръвен и блед светец, едностранчив иконописен образ на аскет. И словата, и действията му са изпълнени с интензивна, могъща сила и далеч изпреварила времето си мъдрост. Водача на светло и дълбоко учение, родено в България и запалило факела на цяла Европа, заслужава признание поне в родината си.

автор: Радислав Кондаков

Източник: parallelreality-bg.com

Борислав Примов “Бугрите”

Богомилството притежава освободителна и творческа сила. То е носител на свободолюбието и несломимия съзидателен порив на българите в историята на европейските народи.

Богомилското учение дарява човечеството с най-прогресивните идеи и подтиква обществото към бърза еволюция. То съдържа цялото езотерично знание и древната мъдрост. Характеризира се с универсализъм и космополитност. Чрез самоотвержения си живот богомилите разпространяват трансцендентните си идеи в редица страни и запалват първите искри на Ренесанса в Западна Европа, като предизвикват Реформацията.

Богомилството съдържа квинтесенцията на световната мисъл.

България е първата европейска страна, в която богомилите изричат новородената истина. Следите, които те оставят в средновековната история, са незаличими.

Безброй са верните последователи на истинското християнство от Мала Азия до Атлантическия океан. Хиляди преминават през вериги и тъмници и се изкачват на кладите с пълната увереност, че страдат и умират за една истина, която е божествена и вечна, която никоя сила не може да унищожи.

Богомилите стават идейни подбудители на движения за социална справедливост и национална 512756E310независимост, открито застават срещу византизма, който обхваща по това време българската държава. Навред богомилските проповедници разпростаняват учението, според което нито Константинопол, нито Рим изразяват истинското Христово слово, а съзнателно го изопачават и приспособяват за своите користни интереси.

Преследвани и унищожавани с жесток фанатизъм, последователите на българската ерес даряват човечеството с плодовете, израснали на коравия български чернозем, като променят светогледа на европейците за цели няколко столетия напред. Дори след падането на България под османска власт, пренесеното на Запад богомилство продължава да живее, импулсирайки народите към духовна и социална свобода.
"Могъщи и многобройни еретически движения заливат от X до XV век много страни в средновековна Европа. Те печелят широките народни маси, заплашват официалната църква, духовните и светските власти и подкопават устоите на сведновековните държави...

В борбата срещу еретиците се организират кръстоносни походи, извършват се чудовищни жестокости и се създава Инквизицията - най-могъщата институция през Средновековието за разследване, сковаване и потискане на човешката мисъл и дело, за унищожаване на “неправоверно” мислещия човек.  Въпреки високо моралните си идеи, борчески качества и жертвоготовност, еретиците не могат да устоят."
Борислав Примов “Бугрите”
Но дали наистина е така?

Хари Салман, философ от Холандия беседа на 8 юли 1997 г. в София

В богомилските общини властва единствено духът на взаимопомощта, поради това там няма бедни и нуждаещи се. Богомилите притежават общи имоти и обща каса, от която разпределят парите според нуждите на членовете на братството. В обработването на общинските земи участват всички, с изключение на съвършените богомили, които се отдават на разпространението на учението.

Писателят Райнер Сакони установява, че през 1250 г. броят на съвършените в Европа е около 4000. През втората половина на ХII и началото на ХIII век от Атлантическия океан до Черно море има 16 богомилски общини, в Мала Азия - една, а в Константинопол - две.

През ХIII век броят на привържениците на българската ерес в Европа е четири милиона, а това е цифра, дадена от противниците на богомилството.

Богомилството бележи един от най-високите върхове по дългия исторически път на България и има епохално значение за еволюцията на европейската цивилизация.

Всеобхватно по своето съдържание, богомилското учение обогатява и издига човешкото мислене до качествено нова, по-висша степен на развитие; то освобождава съзнанието от господството на авторитети, утвърдени религиозни предразсъдъци, овехтели църковни догми, заблуди и суеверия. Многостранното му въздействие предизвиква реформаторски движения в редица страни и допринася за възникването и изграждането на някои мистични и езотерични общества в Европа.

Уникално по своето значение, богомилството е ярък феномен на българския дух, въплъщение на неговия гений.


"През Х век България е духовният център на Европа, където се е родил Духът, за да се разпространи в другите страни - Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Bogomili-in-Bosnia-radice-comune-o-falso-storico large11Инквизицията унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? - Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството - без богатство, без йерархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред, а те се оказвали опасни за официалната Църква."
Хари Салман, философ от Холандия
беседа на 8 юли 1997 г. в София

За св. Иван Рилски, Боян Мага и богомилството

Честването на св. Иван Рилски на тази дата е православна традиция. Датата не е свързана с раждането или смъртта му, а с денят, в който мощите му били пренесени в София. Свети Иван Рилски е най-таченият светия в България и се смята, че той покровителства българския народ. Той е единственият богомил, който Българската православна църква тачи като светия; всички други богомили са били жестоко гонени и убивани. Този парадокс е обвит в тайна и нито църквата, нито историческата наука могат да го обяснят. Само окултната наука разгадава тайната. Но нека вървим по реда на събитията.
Утвърденото в Православието мнение, че е роден в село Скрино, край река Струма и че родителите му били прости селяни се ревизира сериозно от окултизма. Защо точно от окултизма? Защото главният стратег на окултното учение по българските земи през ІХ век - Боян Мага има преки роднински връзки със свети Иван Рилски, и над тази окултна истина за произхода и живота на светеца следва сериозно да се замислим. Тя не случайно се изнася през ХХ век, когато в България пребивава Миров Учител.
Ето какво разказва окултистът и виден учен-астролог Николай Дойнов:
"... И днес, ако отворите учебниците по история, ще прочетете, че богомилството е ерес, появила се по българските земи някъде около Х век. Неин основател бил простият човек от народа - поп Богомил. Богомилите били фанатици, които без страх се качвали на кладите, но не се отказвали от идеите си. ... Техният последовател Иван Рилски също бил обикновен монах, роден в някакво село Скрина. И всички тези лъжи битуват в съзнанието на повечето българи до ден днешен. Явно много ще да са били опасни идеите на богомилите за официалната църква, след като и днес всички писмени паметници, свързани с тях, все още най-строго се охраняват в хранилищата на Ватикана и остров Малта...
Знаеш ли каква е истината? Истинският идеолог на богомилството не е онзи обикновен поп, а синът на цар Симеон - Боян Мага. Но да започнем отначалото.

По време на учението си в Магнаурската школа синът на Борис І - Симеон, се залюбил с византийската принцеса. Мислел да се ожени за нея, но баща му поверил престола на другия син, Владимир. Симеон преценил, че това го лишава от възможността да поиска ръката на любимата си и се оженил за дъщерята на куманския цар, който по това време дошъл при Борис по държавни дела. От този брак Симеон имал двама сина - Иван /Рилски/ и Михаил. Но когато по-късно Борис І сваля от престола Владимир и възкачва на него Симеон, преградите между него и византийската принцеса вече отпадат и скоро тя му става жена. От този втори брак се раждат още двама сина - Боян/Мага/ и Петър.
Царският син Боян следвал школите в Багдад и Цариград, изучавал окултни науки във Вавилон и Египет и понеже имал благороден и остър ум, изучил всички философски учения, усвоил много тайни и лечителски методи. Огромните му познания и личният му опит като представител на висшите кръгове му позволили да осъзнае колко бързо истинското Христово Учение било изкривено и приспособено към нуждите на управници и духовници, а самият Христос от вестител на Любовта и свободната човешка воля бил превърнат в средство за сплашване и подтискане, за опазване властта на владетелите и техните първи помощници - духовенството.
Когато се върнал в България, Боян излекувал от тежка болест дъщерята на поп Богомил, а той в знак на признателност и преклонение започнал да проповядва идеите му сред народа.
... Един от най-верните последователи на Боян Мага бил брат му - Иван /Рилски/. Той приел учението му с голяма искреност, напуснал двореца и със съдействието на други богати съмишленици построил Великата рилска обител, превърнал я в духовен център на чистото Христово Учение.

Брат му Петър, който вече се бил качил на българския престол, получил инструкции от Цариград да вземе остри мерки срещу разпространението на богомилството. Започнали се страшни гонения, лумнали клади. Петър искал да се срещне с Иван Рилски и да го убеди да се откаже от идеите си, но Иван въобще не го приел и продължил делото си докрай."
Така че желанието на цар Петър не е толкова до срещата на цар с отшелник, колкото да се видят и да беседват родни братя. Преданието разказва, че Иван обитавал една пещера недалеч от днешния Рилски манастир. Там приемал както болни и страдащи, така и пратениците на царя. Живял до 70-годишна възраст, а след смъртта му бил погребан до самата пещера. За историята на тленните му останки свидетелства православната летопис:
"След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец /София/. Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври - ден, в който тогава се чества тържествено неговата памет."
Минали години и през 1183 г. мощите му попадат в Унгария, но "след тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато, - пише в летописа. - В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново - тогавашната столица на България. Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител."

Танг РА, Боян Магът и Петър Дънов

I.С името Танг РА (Тангра) в Българската устна колобърска традиция се илюстрира Универсалният ЖивотворенПринцип на нашата Вселена,Централното Слънце в нея, което е Алфа звездата от съзвездие „Квачката с пиленцата” или „Плеяди”, както е известно днес в астрономията. То има следните фрактални значения:

ТАН– Небе. Но не нашето небе над планетата, а  космосът - вселената.

Г- буквата Г илюстрира понятието Глаголя = говоря, изричам слово.Вибрация на мисълта.

РА– Енергия. Творческата Сила на вселената.

II. Символиката на Животворният Принцип на Вселената (ТАНГРА) се реализира на по-низшите си нива като:

1.ТАНГ РА – Вселена. Универсум.

2. АМОН РА – звезда. Така се наричат всички звезди във вселената. Така се нарича и нашето Слънце. Амон Ра е Син на Танг РА.

3. МАДА РА – реализация на творческата потенция на Амон Ра в материалните структури в  своето семейство – планетите. Колобърството го чете и обратно (АР АДАМ), което изразява тази идея така:

Ар- така българите са наричали планетата Земя. РА-слънце, АР-земя.

  АдАмили: Ад-мъжкото начало и Ам-женското начало в единство.

Тангра се разглежда в Устната Българска колобърска традиция като безличностен Бог. Божество, което няма зооморфен  или антропоморфен вид. Тангра е троичната потенция на Вселената илюстрирана поотделно като:

1.  -   Кръгът е Тангра или Вселената (Универсумът). Кръгът илюстрира Мъжкият принцип-Силата на гравитационното поле на Вселената.

2. -    Полето вътре в кръга. Енергополето в което се реализира Вселената - Женският принцип.

3. -     проявената в обекти потенция на Вселената -точката, която ние наричаме Слово или Син.

4. Общите символи на Трите потенции са    и  , в който  Квадратът илюстрира материалните обекти-планетите.   ,     и    са личните знаци - символи на Тангра.

5. Друг символ на  Творческата дейност на Бог Тангра, в неговия действен аспект в материалните светове е символът  или Равнораменният свастично-сувастичен кръст  , в който сувастиката (дясната посока  ) илюстрира Филогенетичния принцип на Живота във Вселената, а свастиката (лявата посока на  въртене ) Онтогенетичният принцип на материалните структури (планетите), на които има Живот. Равнораменният кръст изразява идеята за едновременното действие на тези две поляризации на Жизнения принципа на Вселената.

Разбирането на Бог Танг РА като Универсален  Принципа на Живота във Вселената, е пресъздадено в разпореждането  му към  неговите Синове (Алпите) да бъдат  създадени хората и българския народ. Така ТангРа се явява създател на човешкия род и негов върховен Отец (БОГ Отец).

И Тангра всемогъщ тоз час

  наказа алпите: „От вас

  да се роди човешки род,

  Все смъртни хора – нов народ”.

                                      (стих 15)

Както и  стих първи от Песен Първа:

  Хей,всички вие в мир и бран,

              стаете дъх пред тоз дастан!

  Елбири трима  - род до род –

              създали български народ.

                                                 (стих 1)



                          (Из епоса на българите „Сказание за дъщерята на Кана”



III.  Тангризмът и Богомилството

1.Знакът на БОЯН МАГЪТ: Двете окръжности символизират Единството между творческите аспекти на Вселената: Филогенеза (вертикалена кръг) и Онтогенеза (хоризонтален кръг). Двата кръга са всъщност фрактали на  Основният Знак на Танг РА- и регистрират мъжката и женската потенция на вселената.          

                       

Олицетворение на това знание е РАВНОРАМЕННИЯТ КРЪСТ, който  са носели КАН Кубрат и КАН Аспарух.

                                             

Употребяването на духовното ниво Съвършен от богомилите съответства на нивото на посвещение на Боян Магът.

Когато говорим за богомилството ние говорим за идеите и космогоничните възгледи на Боян Мага. Името Боян, както и прозвището Маг не са имена на личността Бениамин, а звания типични за българската колобърска традиция. Сакралната сричка Бо отбелязва специфично духовно ниво на развитие в колобърството, а Ян означава мъж. Така Бо+Ян = душа на мъж в ниво БО. Маг – означава от дълбока древност съвършен учител, лечител и покровител на хората.

2.                      Пръстенът на поп Богомил

Пръстенът на Богомил регистрира Христовият аспект във Филогенетичните Сили на Вселената: Сувастиката и Кръстовете в нейните Четири  дъги. В централната част на знакът стои равнораменният кръст, като базов символ.

       

Ако се вгледаме внимателно ще видим, че това са двете елипси от знака на Боян Магът, но имаме графични засечки, които го определят предимно като Сувастичен символ -  десният Филогенетичен принцип на Живота във Вселената.

3.Колобърът – катар:

Колобърът, достигнал това ниво на посвещение, при което му се доверяват тайните на Алхимията на Живота на Земята, се нарича Катар.

Структура на понятието Катар и неговите производни:

КАТАР = КАТ + АР; КА + ТАР; КА + Т + АР

1.                      Сакрални значения на сричките в понятието Катар:

КА– душа във физическо тяло.

КАТ(бълг.) – ниво,слой,етаж,и т.н. В случая Ниво на АР.

АР – земя, планета. Снижението на РА (слънцето) в материята.

Т – Тау- Бог

Така КАТ-АР означава ниво на слънчево посветена душа, работеща на Земята.

2.                      КА + ТАР

ТАР, ТАРА – звезда (старобългарски).

Така КА – ТАР – означава душа от звездите, звездна душа в материално тяло, с висока духовна еволюция.

3.                      Ка – Т - АР

Според колобърското Учение КА-Т-АР е човешка, земна душа, достигнала божествено ниво в слънчевата система.

Тези три фрактала, кодиращи смисъла на понятието Катар определят сложна система от интерпретации, означаващи мястото на посветения колобър в Слънчевите посвещения, което го поставя и в отношения с посветените от Вселенно ниво. Едно сакрално понятие може да ни разкрие, чрез своите лични фрактали, основните качества на посветения по Пътя му през Планетното, Слънчевото и Вселенното посвещение. Божествена Душа в ниво на Слънчев посветен - Съвършен човек. Най-високото ниво в Богомилските посвещения - Съвършените. Както е казал и Христос: Бъдете съвършени като Отеца на Небето!



IV. Петър ДЪНОВ

Пряката връзка между Тангризма, Богомилството и  Учението на Петър Дънов можем да открием във Вантаския език, на който той пее една песен. Той не дава никакви обяснения за сакралната символика на тези срички. Не е ясно защо не разкрива сакралното им значение на Братството, но явно е имал сериозни основания да не  го направи. Тяхното значение обаче се знае в Колобърската традиция и това свързва пряко Тангризмът със знанието на Дънов.

1.                      Преди да анализираме символите във Песента обаче трябва да изясним понятието ЕТЕАР (ЕТЪР)или ЕТЕР, или ЕФИР. Ефир се нарича уплътненият Етър ( етер).

Енергията Етър е енергията на Жизненият принцип на Вселената, сведен до нивата на материалност, известна ни като тримерна субстанция, въпреки че тя съществува и поддържа живота и в следващите измерения, особено четвъртото. Етерната енергия, наричана в Индия Прана и много сполучливо  наречена от Парамаханса Йогананда „жизнетрони”, е всъщност оживотворяващата вселенна субстанция, без която четирите материални субстанции ( вода, огън, въздух и земя) не могат да се развиват на ниво Живот. Животът като процес е всъщност качества на така наречената „не жива материя” преминала през процеса Оживотворяване – етерната трансмутация.

Енергията Етър е Оживотворяващият принцип, реализиран в отделния организъм чрез ритъма на сърдечната дейност и ритъма на дишането. Етърът, Първият елемент на  Творечеството е функция не само реализирана в четирите стихии на метерията (огън, вода въздух и земя), но и причинител на Живота. Ритъмът на сърдечната дейност и Ритъмът на дишането не са функции на нашето тяло, а на етерната субстанция в него.

2.                      Ватанската Песен на Дънов.

В песнта на Ватански език, предадена на нашия народ от Учителя Петър Дънов, се пее:Фир – Фюр – Фен/ Тау Бихау Мен. Първите три срички, различни само по звуковата характеристика на гласните си (и,ю,е) са символи- кодове, вибрации на трите състояния на Ефира ( Етера), действащ в Трите нива на Творчеството на Вселената.

1.                      Фир - Небесен Ефир (Етър). НЕвидим, непроявен свят. Физическото състояние на Вселената. Кварково-квантова реалност.

2.                      Фюр – Химически Ефир (Етър). Проявен и видим свят. В планетната система ( на която и да е звезда) е материално уплътнен Ефир. Атомно-молекулен свят. Биосфера.

3.                      Фен – Ефир. Етър на Психичността. Бинарно състояние на биоса. Човешко царство: четвърто от Животинското Царство и Петото царство – на посветените. Ефирни същества (етърното им състояние). Ноосфера.

Горните три срички се проявяват в матиралните химически реалности като нашата планета чрез съчетанието Тау – Бихау – Мен – Троицата на НЕпроявения, Проявения и Духовния свят (човешкия).

Тау– Бог (Универсум).

 БИхау – Бинарен свят (Творчеството на РА и ЗО), Свети Дух и

Мен– Уникумът: Син, Човек, Същество.

IV. Обобщение:

Символите: ,   и са трите нива на сакрално предаване на зависимости във живота на вселената, които имат пряка връзка със Знанието в Тангризма и Богомилството. Полето в Кръга (женският аспект на Вселената) и двата кръга от знака на Боян Магът символизиращи Филогенетичният ( вертикален кръг) и Онтогенетичен (хоризонтален кръг) аспекти на Живота във Вселената са в пряка символна връзка. Княз Бениамин е знаел  символиката на единството между Живота във Вселената и живота в планетните  структури. Вертикалният кръг (елипса) от неговият символ има своето продължение в разработката си в пръстена на поп Богомил, който изразява  специфичната реализация на Онтогенезата в планетите (  основният символ в него е Сувастиката – дясното  орбитално движение  на Слънцето – филогенетичният център на  системата). Във вътрешната част на сувастичните дъги откриваме ясно очертан четири пъти един друг дълбоко сакрален и изключително богато пресъздаван в българските тъкани и везмо космически символ на Живота –Елбетицата - Дървото на Живота, която достатъчно разисквах в книгата си Алхимията като наука[1].

                                         

Четирикратната му символика в пръстена на поп Богомил изразява неотменното действие на закона за Четвъртичността, отнесен  пряко към четирите стихии на геомагнитното поле на Земята – вода,огън,въздух и земя. Пръстенът на Богомил, носи и четири малки елемента изрязани от майстора в ъглите между дъгите на свастиката и те ясно довършват Елбетичната символика изразявайки знанието за Четирите космични Етъра. Дълбоко, многопластово символизирано знание, което пряко произхожда от символиката на Знака на Княз Бениамин. Колобърството ни е разбирало непосредствената връзка между горните три символа (изразени много ясно в сакралния Равнораменен ръст  на Кановете Крум и Аспарух) и графично синтезираната, но знаково ясна,  разработка в пръстена на Богомил. Едва ли може да се намери по-категорична и по-дълбоко изразена връзката между Тангризма и Богомилството.

Същите три символа са предадени на нашия народ чрез Шестте звука на Словото: Фир,Фюр, Фен / Тау БИхау, Мен, което свързва Тангризма, Богомилството и Бялото братство в неразривната връзка на ЗНАНИЕТО на нашия народ за строежа и състоянията на Вселената ни, освен името на неговият създател- БОЯН Магът.

V. В заключение:

Трябва да сме наясно с възникването на Християнството като Учение, а не като Религиозна система и неговото пряко произлизане от Тангризма на Българите.

1.                      Достатъчно е само да си припомним,че Кан Кубрат и Кан Аспарух, според артефактите на техните макар и символични погребения, са погребани с Равнораменният Кръст, който от 19 000 години колобрите наричат Христос, тоест 15 000 години преди да се роди Иисус Христос. И затова свидетелства ясно 67 глава от Евангелието на  Апостол Филип за Брачния чертог, където той ясно казва:  кръстът, който вие наричате Ляв и Десен)прави съпрузите Христос[2]. ТОЗИ равнораменен Кръст  , въпреки своите съществени различия с утвърденият от църквата Христов Кръст – на Разпятието () стои днес върху дрехите на всеки свещеник в Християнството. Не доказва ли това, че българите са родоначалниците на Християнството и че то произлиза от старата ни Духовна система Тангризът? Няма как апостол Филип да знае за него (и да го нарича Христос), както и  Кановетeни да са го носили и да не са знаели нищо за неговия произход и значение. И ако Равнораменният кръст няма връзка с Християнството и Тангризмът, тогава защо и двете духовни системи са го носили? Случайна ли е символиката в Християнството и неговата Църковна канонизация на дрехите на свещениците и епископите?

           

Свастиката и Елбетицата вплетени в украсните елементи на епископ от Рилския манастир (средата на 16 век), а в долния край, над ресните, ясно се вижда плетеница от костенурки – също тангриски символ.



2. Може ли някой да обясни по друг начин произходът на християнските църкви, основите на които науката днес датира от 2 -3 век, край град Бузовград…два века преди Константинопол да обяви християнството за официална религия… и шест века преди Борис Първи да го въведе по кървав начин в нашата държава?! Кого избива той - хората, които са строили 6 века преди него християнски храмове, потомците на носещите кръстове Канове?!

3. Богомилството, това е поредният опит Тангристите да възстановят истинското Учение на Христос в последния цикъл на Пета коренна раса – епохата РИБИ. Учението, а не юдаизираната религиозна система на Църквата.

4. Петър Дънов и неговото Бяло Братство е последният опит НЕБЕТО (Тангра) да възстанови Духовността като Отношение между хората, чийто съзнание носи идеята:Равенство, Братство, Свобода. Тази ИДЕЯ е пронизала като златна нишка тъканта на тези три духовни Учения, ясно и категорично различаващи се от канонизираността на религиите.

И Трите Духовни доктрини са наши БЪЛГАРСКИ УЧЕНИЯ, произлизащи пряко и качествено едно от друго.



Октомври 2015 година                                                         Спас Мавров

Историческа конференция град Варна


[1] Алхимията като наукае книгата, в която направих достатъчно широка разработка на значението на тази наша, типично българска сакрална и фолклорна символика.

[2] Апостол Филипразглежда тук връзката между мъжа и жената, половото тайнство на съпружеството, където символите Десен кръст (мъжкото начало, филогеничният принцип на Вселената) и Ляв кръст (онтогенетичното женско начало на живота в Планетата) символично се сливат в едно и образуват равнораменният, затворен кръст,за който говорих по-горе, превръщащ двойката съпрузи в Христос. Това знание на апостол Филип е много интересно, защото придава съвсем друг смисъл на понятието Христос, разглеждано до сега предимно в неговата  църковна символика като Спасител. Изводът, че чистият Брачен чертог е Спасителен за свещеното съпружество е ясен и категоричен. Така Заповедта „Не прелюбодействай” придобива нов още по-дълбок смисъл и значение.

http://spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/1488-tang-ra-boyan-magat-i-petar-danov

Влад Пашов - „Начало на конфликта” – Богомилството-Път на съвършените

Още с първите си стъпки Богомилството, което носило светлина, среща съпротивата на тъмнината. Героична битка води Богомилството и прониква нашироко в целия Балкански полуостров и оттам по цяла Европа, като става причи на за пробуждането на европейския Дух и стимулира Възраждането и Ренесанса на Западноевропейската култура, което влиза в Плана на Вълната, която идва от Бялото Братство да обнови новите народи, които се раждат на мястото на Римката империя.
На Запад, под влияние на Богомилството, се създават ред Ордени и Братства — Албигойци, Катари, Илюминати, Чешките братя, Розенкройцерския орден, който е бил най-тайният и скритият и с най-голяма потенциална енергия. Той е бил основан от посветените, съвършените богомили и е станал център на ръководството на Западноевропейската култура. Християн Розенкройц, основателят на Розенкройцерския орден, е израснал в средата на съвършените богомили.
Ето какво пише за него един съвременен френски изследовател на Богомилството, Морис Магр: "Основателят на Ордена на Розенкройцерите, Християн Розенкройц, е живял през 14 век. Роден е през 1378 година от немското семейство Гермелхаузен. Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение (Богомилството), се посяло във френската земя в околностите на Хесе и Турингия. Всред Турингската гора е бил замъкът на семейство Гермелхаузен. Цялото това семейство приема учението на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото петгодишно дете Християн. На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впе чатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец от съвършените. Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток.
Искали да отидат в един център за посвещение, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от Християн Гермелхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност."
От този цитат се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи, Розенкройцерството се явява като разклонение, като превъплъщение на Богомилството, и същевременно те са клони на едно и също дърво.
Богомилите дадоха много жертви, но от техните жертви се роди Светлината, която заля Европа и разпръсна мрака, който беше сковал човешкия ум, като го стимулира към мисъл и тури началото на Западноевропейската култура. С тази Светлина, която огря и стимулира човешкия ум, той разкъса веригите на робството и в стремежа си да познае Истината, доби свободата си и заработи за освобождаване на човечеството от всички заблуди, с които беше оковано, като отвори пътя на човешкия прогрес. Но всичко това се дължи на жертвите, които дадоха богомилите — защото Светлината се ражда от Жертвата.
Богомилството бързо се разпространявало между народа, защото неговите апостоли живеели според учението, за което говорили и обичали хората, били готови да им се притекат на помощ. Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта. По това време презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причинители на народните вълнения, метежи и бунтове. Преди това, както вече споменах, новото учение прониквало между народа и се говорело вечер за Бояновите легенди. Богомилите се събирали, молили се заедно и работили задружно, като си помагали взаимно и по този начин вниманието на хората било привлечено върху съответните учители и ученици.

ЗЕМЯТА НА КАТАРИТЕ

Д-р Светла БАЛТОВА

Когато пътуваш в Южна Франция и навлезеш в Прованс и Лангедок, често ще забележиш пътни табели „Земята на катарите". Още първия път настръхнах от възторг, като видях този надпис. Все едно като наближаваш Велико Търново, да четеш навсякъде „Градът на богомилите".

Споменът за катарите е жив във Франция. Отдавна са изтлели кладите, вятърът е разпръснал пепелта от изгорените тела на четирите посоки. Тя е обогатила земята и от нея е изникнал нов живот.

Кои са катарите? Всъщност те първоначално не са се наричали така, наричали са себе си „бон кретиен" - добри християни. И са били такива. Кога е дошло името „катари" - „чисти"? Може би след кладите?

Нека да надзърнем в туристическия справочник „Замъците на катарите", които може да се намери навсякъде и е преведен включително на руски, китайски и арабски. Там се казва следното:

„В Северна Италия и Южна Франция църквата се сблъскала с една съперничеща й религия, обявяваща своята доктрина за по-древна от тази на самата църква. Религията на катарите, „чистите", има своето начало в Ориента и съвременниците й са я приписвали на Мани, основателя на манихейството...

...През 10. век в България се създала сектата на богомилите. Богомилските епископи са проповядвали в цялата Средиземноморска област и през 11. век тази нова вяра се разпространила в Северна Италия и

Южна Франция, като бързо станала полуофициална религия, със своя традиция, история и йерархични структури. През 1167 г. папа Никита, българският епископ, признат за папа на катарите на върховен съвет на катарските епископи, приел в истинската вяра църквите на Лангедок."

Тази истинска вяра, въпреки че са я наричали секта, е била по-близка до хората, отколкото надутото високомерие на Римската църква.

Поразяващо и уникално в европейската история е въздействието на тази вяра. Тя е обединила местните феодали с безимотните катарски проповедници и чрез тях - със селяните и простолюдието. Помислете си, това става в Средновековието, когато думата „равенство" не съществува! Тя е отредила на жената достойно място редом с мъжа тогава, когато жените са били третирани като собственост и дори и тези от най-благороден прозиход са били омъжвани по сметка, т.е продавани. Това е било революция на съзнанието. И тя не е останала ненаказана, била е жестоко, безкомпромисно, планомерно потушена.

Но защо точно на тази територия е процъфтяла катарската ерес? Може би защото населението на Лангедок, както и това на Каталуня, има своя собствена култура, силно повлияна от трубадурите. Трубадурите на са просто певци на любовни песни. Те са носели духа на свободомислието, на преклонението пред красотата и - пред жената. Мисля си, че музи калната традиция на трубадурите е облагородявала десетилетия душите на човеците, живеещи в тези области и по един околен начин ги е обръщала към Сферите на красотата, за да ги свърже по-късно с истинската вяра.

Както при богомилите, и при катарите се различават три кръга вярващи. Най-външният са слушателите, следват вярващите, „фейдити", и вътрешният кръг са посветените - „съвършените". Последните са следвали строг и аскетичен живот, приет по собствен избор. Известно е, че те са минавали през много труден път на посвещение, в края на който са придобивали способности да изцеляват и дълбоки знания. Краят на пътя е бил увенчаван с единствения ритуал на катарите - консоламентум, даващ им пряк досег с Духа. Същият ритуал се е извършвал на смъртното легло при всеки вярващ. Проповедите и начинът на живот на съвършените са се отличавали с голяма простота. Въпреки това те са били желани гости в благородническите домове, често са наставлявали владетелите от този край. А често и самите владетели или членове на семействата им са влизали в катарското учение. „Замъците на катарите", които сега се посещават от туристи от цял свят, са замъците на онези благородници, които са приели катарската ерес или са се обявили в нейна защита и които са давали подслон на „съвършените" при гоненията.

Върху плодородната земя на Южна Франция и зелените й равнини се издигат скалисти хълмове, на които са построени, устремени право нагоре, замъците на местните феодали. Най-известният от тях е Монсегюр - Планината на сигурността. Наречен е така, защото се е смятал за непревземаем и е бил място, където са се оттегляли за усамотение и обучение предимно жените-съвършени. Според преданията в предишните векове е бил свързан с мистериите на Граала.

Катарската ерес е обхванала огромни области в Южните части на Европа и е била трън в очите както на Римската църква, така и на френските крале. Последните са кроели планове как да подчинят независимите благородници на Окситания и да присъединят земите им към Френското кралство. Трябва да се спомене, че населението на Окситания има свой етнически облик, свой език - Ок и е възприемало французите и прелатите, изпратени от папата, като натрапници.

Така че е имало и религиозни, и политически причини за нашествие. През януари 1208 г. е убит папски легат в Сан Жил, което става повод папа Инокентий III да обявяви кръстоносен поход срещу еретиците. За участниците са били обещани земи и опрощение на греховете - индулгенции. Това е събрало под знамената на кръстоносците пъстра смесица от безимотни селяни и граждани, скитници и престъпници от Северните части на Европа.

На 21 юли 1209г. е бил нападнат и изцяло разрушен от кръстоносците град Безие. Населението от 20 000 души е избито - до крак. Историята ще запише с кървави букви думите на папския прелат Арно Амоури, духовния водач на похода: когато го запитали как да различават катарите от добрите католици, той отвърнал: „Убивайте наред, Господ ще разпознае своите." През август същата година за главнокомандващ е назначен Симон дьо Монфор, една зловеща фигура, спечелила си ужасяваща слава на палач. Първото му завоевание е Каркасон - един от най-големите и добре укрепени градове на Окситания. Обсадата на града трае дълго, многократно населението е призовавано да предаде катарите, на което хората от крепостните стени се провикват: „Ние всички сме християни, молим се заедно, живеем заедно и ако трябва, ще умрем заедно." Младият граф Роже Раймон де Тренкавел отбранява града и повдига духа на хората, по-големият му брат граф Раймон, извън града по същото време, е катарски епископ. Симон дьо Монфор обаче отбива реката и така оставя града без вода. Граф де Тренкавел иска преговори и Симон дьо Монфор го поканва в лагера си да преговарят. Веднъж попаднал в ръцете му, 24-годиншният граф дьо Тренкавел е хвърлен в тъмница, където е оставен да умре от глад. Градът се предава и обитателите му са накарани да го напуснат чисто голи.

Падането на Каркасон внася смут у населението в областта. И все пак смелият граф Пиер Роже де Кабаре защитава успешно замъка си Латур и селцето Кабаре. За да сломи съпротивата му, Симон дьо Монфор, след като е превзел крепостта Барм, заповядва да ослепят катарите, да отрежат ушите и устните им и така да ги преведат пред замъка Латур.

Латур се съпротивлява, но е превзет Минерв и повече от 150 души са изгорени на клада. Един по един падат замъците в Лангедок. Навсякъде се издигат клади. Стотици биват изгорени.

Две крепости на катарите остават непревзети - Керибус и Монсегюр.


Монсегюр е символът на катарската ерес. Издигнат е на хълм, обитаван още в праисторически времена, на височина от 1200 м. Мястото е било обект на преклонение преди катарите. През 1204г. владетелят на областта Раймон де Перийе построява замъка, който е непревземаем. Гледката от там е възхитителна - надолу се вижда благодатната долина на Ариеж, а в далечината - планинската верига на Пиринеите. Има останали доказателства, че в замъка са били извършвани астрономически наблюдения и ритуали, свързани със Слънцето. След като всички останали замъци са разрушени и завзети, Монсегюр остава убежище, където се събират катарските посветени, вярващи и хора от населението. Католическите попове го наричат Синагогата на Сатаната, особено след като през 1232г. Гилабер де Кастр, катарският епископ на Тулуза, е принуден да дири убежище там.

През нощта на 28 май 1243 г. се извършва убийство на папски пратеници, пътуващи през Авиньонет, предполагаемите убийци се укриват в Монсегюр. Това възпламенява гнева на църквата и още същия месец започва обсадата на замъка. Той се държи в продължение на 10 месеца. В началото на март 1244г. хората в него остават без храна. В замъка се намират около 200 съвършени, останалите са вярващи и хора от селото. На френския престол има нов крал - Луи Светия, който издава заповед да бъде помилван всеки, който поиска опрощение от епископа, ръководещ обсадата. Катарските посветени решават замъкът да се предаде, за да могат останалите хора да се върнат спокойно по домовете си. Те искат обаче две седмици отсрочка. Легендата гласи, че през това време четирима съвършени изнасят от замъка нещо, което е имало особена ценност за катарите. И досега се нарича „съкровището на катарите" и предположенията за него варират от истински ценности до книги и дори до самия Граал.

На 16 март вратите на крепостта са отворени. 220 души съвършени са готови да посрещнат смъртта си на кладата. Сред тях са и 17 души, мъже и жени от селото, които са помолили катарския епископ да им даде Консоламентум, за да загинат и те като посветени. Тъй като в замъка няма място за толкова голяма клада, тя е построена в подножието на хълма. Казва се, че пламъците са озарявали цялата долина на Ариеж.

Сега на това място се намира обелиск с възпоменателен текст за катарското учение.

Ако мислите, че това е краят на историята за катарите - не е.

Малко по-на юг, близо до Пиринеите, се намира едно селце, където свършва пътят, там е замъкът Монреал де Сос. В него може да се влезе само през пещера в скалите. Монреал е място, където оттогава досега са се извършвали катарски посвещения. Информация за това е била дадена от един тайнствен човек, починал в шестдесетте години на 20. век. Наричал се Антуан Гадал, наричат го още последният патриарх на катарите. Оказва се, че тайното знание е било предавано през вековете от един патриарх на друг. Антуан Гадал не го е предал на никого. Казал е, че си заминава спокоен, защото знанието и учението на катарите вече е възродено. Какво е видял пред духовния си взор, никой не знае.

Познавам много хора, които се вълнуват много от учението на богомилите и неговия френски аналог - катарското учение, които търсят документи, доказателства, връзки, или просто сърцето им трепва и ускорява ударите си, когато се заговори за „чистите", за „милите чеда на Бога". Фактът, че един процес, който се смята за останал назад в историята, е толкова жив, е доказателство за неугасимия огън на Духа, за вечното Сега на духовния свят.

Импулсът, породил двете течения, не само е жив - сега е неговото време за действие. Може би, следвайки 700-годишния цикъл на преражданията, някогашните богомили са се преродили отново. Да си припомним думите на Учителя Петър Дънов, който казва, че който иска да изучава богомилите, трябва да изучава живота на създаденото от него духовно общество. На Запад съм чувала да казват „той е ка- тарска душа", когато говорят за особено чист, скромен и безкомпромисен в убежденията си човек. Има ли „богомилски души" сред нас? И колко са? Ако има достатъчен брой хора, които носят у себе си живо огънче от кладата, ще се повдигне цялото човечество до онова ниво на съзнание, което се изисква сега, на прага на новия еволюционен цикъл - съзнание за това, че сме Едно човечество.

Пророчеството, оставено от катарите, предвещава това.

В сп. „Житно зърно" бр. 1/2000 ние го публикувахме, поместваме го отново.