Русалки Нимфи Сирена

Русалки

Русалки

Някога, когато корабите се движели с гребла или с платна, моряците срещали русалки в дългите си пътешествия. Описват ги като странни същества с риби опашки. С времето описанията на русалките ставали все по-привлекателни, а днес дори съперничат по красота на нимфите. Както и сирените русалките вече имат прекрасни гласове и пеят омайни песни.

Прекрасна девойка с рибя опашка седи на крайбрежните скали с огледало в ръка и разресва дългите си коси - този образ е познат твърде отдавна. Разказите за русалки могат да се проследят чак до епохата на древен Вавилон.

Русалките живеят както в морето, така и в реки, езера даже в кладенци. Народите по света ги наричат с различни имена. Русаклите могат да правят добрини, но и да вредят. Ако имате русалка тя през целия ви живот ще търси начин да си отмъсти, но ако съумеете да сте добър с нея тя ще ви е благодарна и ще направи всичко за щастието на приятелите си.

Възможно е русалката да е толкова реална, колкото е делфинът. Или може би е само морско божество - красиво и опасно като океана, в който живее.

Енциклопедия "Фентъзи"

Нимфи

Нимфите са духове на природата, които винаги изглеждат като млади и красиви девойки. Населяват полето, горите и водите. Известни са в много страни и култури. В зависимост от мястото, където живеят биват: океаниди - живеят в открития океан, нереиди - в морето, наяди - в изворите, потоците и реките, дриади - в горите.

Хамадриадите са нимфи на отделни дървета. Ореадите са нимфи, които олицетворяват природната сила на планините и долините. Дриадите са дъщери на Зевс. Те не са безсмъртни, но живеят много дълго - докато съществува гората, която обитават. Ако хората застрашат гората им със сеч, дриадите се обединяват и използват цялата си сила, за да я превърнат в страховито място и да я запазят. Най-прочути сред тях са Ехо и Евридика.


Сирена

Сирените били полудевойки - полуптици. Имали лица и рамене на красиви девойки, но телата и краката им били птичи. Живеели на малък безлюден остров край южните брегове на Италия. Били известни с неземно красивите си гласове. С омайните си песни те увличали моряците в скалите на острова и там разбивали корабите им. Сирените олицетворяват опастностите, които крие примамното море.

Язон и аргонавтите от древногръцкия мит, които тръгнали да търсят Златното руно, също минали край острова на сирените. На кораба на аргонавтите обаче бил тракиецът Орфей. Музиката на неговата лира и вълшебният му глас заглушили песента на сирените и моряците не се поддали на опасната съблазън. Разгневени, че жертвите им се изплъзнали, сирените се хвърлилил в морето и се превърнали в скали.

Нереиди (от гр. "дъщери на Нерей") - в древногръцката митология - морски нимфи - петдесетте (според Омир 34) дъщери на морския старец Нерей и океанидата Дорида. Имената им показват изменчивостта, дълбочината, стремителността и похотливостта на морето. Нереиди са: Амфитрита (съпруга на Посейдон), Аретуза, Галатея(която дълго била преследвана от циклопа Полифем), Калипсо, Панопея, Псамата, Тетида (майка на Ахил) и др. Те обитавали "вътрешното море", на брега на което живеят хората (за разлика от океанидите, които живеят във външното море, което бележи края на света). Нереидите живели в сребърни пещери на морското дъно, занимавали се с музика и танци, а в лунните нощи излизали на брега, където пеели, танцували и се състезавали стритоните. Нереидите били благосклонни към моряците, забавлявали ги с игрите си и им помагали при опасност. Те помогнали на аргонавтите да минат между Симплегадите.

Русалките – мит или реалност?

Най-старата история за жената риба датира от 1000 г. пр. Хр.

Русалката е водно митологично същество с човешка глава и торс, но с опашка на водно животно, като риба. Мъжкият еквивалент се нарича тритон, но терминът русалка понякога се използва и за мъже.

В гръцката митология ги наричат Сирени, а по-късно Русалки. В някои езици се използва една и съща дума и за двете същества. Други същества, подобни на Русалките са водни фей, нимфи и много други.

В славянската митология русалката е воден женски дух, сестра на самодивата.Русалките са вечно млади и красиви, с разпуснати коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата.

Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.

Някой от легендите за хора, обитаващи моретата и океаните датират още от 5000 година пр. Хр. Една от най-старите легенди, запазена и до ден днешен, идва от Близкия изток. Главната героиня на легендата е богинята Атаргатис – майка на прочутата царица на Асирия – Семирамида. Атаргатис била влюбена в смъртен овчар. След като го погубила по невнимание, засрамена и отчаяна богинята решила да се хвърли в езеро и да прекара остатъка от живота си като риба. Но нейната божествена същност не позволила на водите да я трансформират изцяло и тя запазила тялото си на жена, но вместо крака получила рибешка опашка.

Според древните гръцки, сестрата на Александър Македонски – Клеопатра (или според гърците Тесалоника, на която е кръстен впоследствие и град Солун) след смъртта си също се превърнала в русалка.

Огромната популярност на русалките в наши дни се дължи до голяма степен на едно произведение на големия датски писател на приказки Ханс Кристиан Андерсен. Когато през 1837 година на бял свят се появява приказката “Малката русалка”, надали някой е предполагал за мащабите на популярността, която ще добие. В продължение на близо 200 години историята за тъжната съдба на красивото, влюбено момиче риба обикаля целия свят. Най-голямо доказателство за известността на Андерсеновата героиня е бронзовата статуя на Малката русалка в Копенхаген – един от символите на столицата на Дания.

Последователите на идеята, че русалките наистина съществуват, са много малкo. Учените с абсолютна убеденост отхвърлят идеята за това. Според биолози зад легендите за русалките най-често се крият големите морски бозайници като морската крава и тюленът. Противниците на теорията за съществуването на русалките изтъкват факта, че много от тези създания носят малките върху тялото си по начин, който ги кара да наподобяват жена с бебе в ръце. Така моряците, които са слушали безбройните легенди за русалките, се подлъгват и подхранват митовете за прекрасните и тайнствени обитателки на моретата.

Европейските легенди пък придават на русалките фатализма на жестоки прелъстителки на моряци и рибари. Според безбройните моряшки истории, родени най-вече в крайбрежните градове, сирените подмамвали екипажите на корабите с чудния си глас и невероятната си красота. Запленени от тях, моряците и рибарите скачали във водата и се удавяли, тъй като русалките ги отвеждали заедно със себе си в морските дълбини. Според други предания, когато някой кораб се загубел в непознати води, много често именно жените риби били вестителки на най-лошото, че наблизо няма бряг. За разлика от фаталните и жестоки прелъстителки и вестоносци от европейските легенди, обитателките на океаните и моретата от гръцката митология – нереидите (спътничките на бог Посейдон), винаги били готови да помогнат на изпаднал в беда или буря кораб или рибар.