петък, 26 февруари 2016 г.

НАСЛЕДСТВОТО НА БОГОМИЛИТЕ Богомилите и Универсалното учение


От незапомнени времена един дълбок и необясним стремеж към просветление съпътства българския народ, отправяйки неговия дух отвъд природното ограничение на материята. Този копнеж намира синтезиран израз в богомилството - български културен феномен, станал по-късно основа за бъдещата реформация, както и за възникването на много мистични и езотерични общества в Европа.
Уникално по значение, всеобхватно по съдържание и космополитно в същността си, Богомилското учение се ражда в средновековна България поради историческата необходимост да се възстанови истинското, първоначално Христово учение. То представлява цялостна религиозно-философска и езотерично-магична доктрина, освобождаваща съзнанието от авторитети, религиозни предразсъдъци, църковни догми, заблуди и суеверия.
Кои са богомилите – исторически свидетелства
За основател на богомилското движение се приема легендарният Боян Мага, зад чиято енигматична личност се крие вторият син на цар Симеон – Бениамин, идеолог и глава на по-късно развилата се Христова църква на Балканите. Той учил в Константинополската Магна Аула (Магнаурската школа), където показал изключителна религиозна ерудиция и завидна духовна култура. В тази школа се изучавали отдавна изчезналите култури на шумери и акади, на Древна Елада, Персия, Египет и канонично християнство. Но тласкан от дълбок копнеж, Боян търсил една друга мъдрост – мъдростта, която от началото на времената пазела тайната на човешка метаморфоза, даваща власт над живота и смъртта. Един историк обобщава неговата личност с думите: "Бениамин-Боян бе силен в магията, вълшебството и тайното очарование". Именно Боян Магът става онази искра, от която лумва духовният огън на Богомилството.
През 928 г. Боян посвещава в дарената му от патриарх Стефан църква "Света Параскева", която става център на новото учение, своите първи апостоли: Стефан Венецианец, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски, както и поп Богомил, негов наследник и незаменим помощник.
Организация на богомилската общност, тайнства и ритуали
За няколко години Боян изгражда с помощта на първите посветени и многобройните привлечени, стройната организация на религиозна общност и мистична школа с различни степени на посвещение. По своята същност богомилското учение е езотерично и има две степени: миряните образували групата на оглашените и верните, а монасите – на избраните и съвършените. Първата група се занимавала с морално-напътствения аспект на учението, а втората - с неговата гностично-магична реализация, намираща най-висшия си израз в посвещенията. Най-външният кръг на учението бил за оглашените и верните. С езотеричната страна на учението се занимавали монасите. Те съставяли кръга на избраните и се наричали презвитери. На върха на духовната йерархия стояли съвършените със звания епископи и апостоли. Над всички стоял Боян, архиепископ на Богомилската църква.
Богомилството било живо християнско учение. Богомилите не гледали на Христос като на църковна икона, а вярвали, че носейки Иисус вътре в себе си, ще станат свободни. Затова и Учителят Беинса Дуно казва за тях, че са дали свободата на Европа. По-късно розенкройцерите, подобно на богомилите ще кажат: Jesus mihi omnia – «Иисус е всичко за мен”, изповядвайки същия принцип на лично божествено откровение.
Богомилското учение – космогония, антропология, есхатология
Защо Богомилството привлякло такъв широк кръг от хора? Може би защото тогавашният български дух съумял да обедини няколко древни традиции, възстановявайки първоначалната мъдрост: космоцентричното светоусещане, коренящо се в прабългарската традиция на тангризма и доразвито върху основата на ирански, персийски и арийски учения, по-новото антропоцентрично Христово учение, както и традициите на манихейството и павликянство.
Така богомилството станало свързваща брънка между източните и западните мистични системи, между миналото и настоящето на българския дух – християнския гностицизъм, обогатен с елементите на тракийския орфизъм и древните български религии на Слънцето.
Богомилите почитали Новия завет, а Евангелието на Йоан използвали във всички богослужения и религиозни церемонии на посвещение. Измежду останалите апокрифи със старозаветна тематика най-разпространени били „Слово за Адам и Ева от началото до свършека”, „Книга за светите тайни Енохови”, „Слово за Сивила”, а от новозаветните – „Детство Исусово” и „Ходене на Богородица по мъките”. Популярни били също и „Гадателните книги”, чието съдържание било изпълнено с предсказания за бъдещето. Известни богомилски апокрифи са „Тайната книга”, „Повест за кръстното дърво” на поп Йеремия, „Слово за Адам и Ева”, „Прение на Антихрист с Иисус”, „Тивериадско море” и много други текстове, даващи ни представа за философско-религиозната система на Богомилството. Същинската част от вътрешната традиция на богомилите, обаче, не била излагана писмено. Тук зороастрийската идея, сакралните текстове да бъдат наизустявани, следвала авестийския принцип, истинският божествен текст да не се записва.
Въпреки това до днес се е запазил един забележителен документ, съдържащ почти цялата доктрина и основите на Богомилското учение. Това е „Запитване на апостол и евангелист Йоан на Тайната вечеря за небесното царство, за устройството на света, за началото и за Адам”, по-известно с краткото си заглавие „Йоаново евангелие” или както го наричали богомилите: „Тайната книга”. Под формата на разговор между Йоан и Иисус Христос се открояват няколко разказа за: сътворението на Вселената и човека, грехопадението, идването на Иисус Христос на земята, свършека на света и края на човешкия род.
Според богомилите Бог сътворил седем небеса, които съставлявали Неговото царство. Седмото, най-високото, било неговото жилището. Под най-ниското започвал въздухът, а под него – водите. За разлика от официалната християнска догма обаче, която твърди, че Бог е единственият творчески дух, богомилите развиват възгледа, че наред с него, като вторичен създател, действа още един творец – Сатанаил, който първоначално бил Божи син.
Според “Тайната книга” Сатанаил решил да свали баща си от престола и да заеме неговото място, но бил разкрит и изгонен от Божието царство заедно с част от ангелите. Напуснал божествения свят, той започнал да имитира творенията на своя Отец, без да притежава неговия творчески дух. Така Сатанаил сътворил под седемте небеса още едно небе - добре познатия ни природно-материален свят на сетивността, времето и смъртта.
Човекът също бил сътворен от Сатанаил, който накарал ангелите от третото и четвърто небе, повлечени от него, да влязат в глинено тяло. Но тъй като творението му нямало душа, той помолил своя Отец да му вдъхне от своята душа. Така първият човек Адам бил двойствено създание, съставено от материя според своето тяло и природно съзнание, а според най-вътрешната си същност бил Божие създание, защото притежавал безсмъртна божествена душа.
Богомилите учили, че по пътя на живото Христово посвещение човек можел да се превърне отново в Божи син и да се освободи от колелото на раждане и смърт. Постигналите степента “съвършени” наричали себе си “небесни жители”, защото подобно на Христос, те били “в този свят, но не от този свят”.
Наследството на богомилите – Граал, Катари и Кръст с Рози
От България учението се разпространило в земите на Сърбия, Хърватско, Далмация, Босна, стигайки до Киевското княжество и Москва. През ХІ в. то прониква в Западна Европа: Италия, Германия, Фландрия и френските области Шампан, Бургундия и Аквитания, като намира широк отзвук сред аристокрацията в тулузкото графство Лангедок.
През 1167 г., в Сан Феликс дьо Карман, близо до Тулуза, се състоял Велик събор на френски и италиански богомили под ръководството на съвършения богомил, българския патриарх Никита. На него той посветил някои от най-изтъкнатите богомили в сан епископ и призовал братството на катарите да осъществи своята духовна мисия, а именно, да оповести в Европа мистериите на Христовото посвещение и освобождаващата мисия на Христовата сила.
Наименованието катари, както богомилите се наричали в тези земи, произлиза от гръцката дума katharos, което означава "чисти". Хората ги наричали също и les bonhommes, добрите хора. Те били известни още като „Sels de Bulgaria”, “онези от България”. Църквата ги наричала албигойци, наименование, което давала на еретиците.
Човек не можел да стане катар чрез кръщаване или встъпване в религиозната общност и да постигне освобождение на душата от затвора на материята чрез формално служене или ритуално подражание, а само чрез Христовата мистерия на посвещение в свещения Граал и чрез изминаване на пътя от Витлеем до Голгота по примера на Иисус.
Крепостта Монсегюр в Лангедок и днес се нарича “Замъкът на светия Граал”. Тук, през 1244 г. всички членове на Братството, 205 мъже и жени, след като завършили своето духовно дело и приели от своя гросмайстор Бертранд Марти Consolamentum (утешението), държейки се за ръце и пеейки, се хвърлили доброволно в пламъците на кладите. Легендата разказва, че един бард направил следното предсказание: След 700 години, върху пепелта на мъчениците лаврите отново ще разцъфнат.
През 1944 г., 700 години след онази паметна дата, Антонен Гадал, патриархът на Братството на катарите и пазител на духовното му наследство, заедно със седем свидетели се изкачи на крепостта Монсегюр, за да потвърди предсказанието. В Алби, в известната градина на розите, непосредствено до катедралата на победата на инквизицията, през 1954 г., Младото гностично братство на розенкройцерите получи задачата, да продължи делото на катарите. Антонен Гадал предаде майсторския печат, който българският патриарх Никита бе поверил през 12 век на катарите, на Ян ван Райкенборг, гросмайстора на Духовната школа на Златния Розенкройц.
Издигнатият през май 1957 г. в Сабартез, в долината на р. Ариеж паметник Галаад, свидетелстващ за вътрешната духовна връзка между тези братства, бе предаден също на Братството на розенкройцерите. Паметникът е символ на освобождаващото дело на Христовата йерархия в нейното тройно въздействие: Граал, Катари и Кръст с Рози.
Възможен ли е този път днес?
Да, възможен е! С настъпването на ерата на Водолея този път повече от всякога е отворен за всички търсещи хора. Съвременното Братство на Розата и кръста, като пълноправен наследник на богомили и катари, отново ни отправя зова на Христовото спасителното учение: „Време е!” С установяването на Духовната школа на Златния Розенкройц в България през 1998 г., у нас отново се завърна духовният импулс, излязъл оттук преди десет века. В Духовната школа на съвременните розенкройцери ние можем да осъществим процеса на новораждане по дух, душа и тяло, като нашите предшественици – богомилите, вървейки по Пътя на Розата и кръста.

вторник, 23 февруари 2016 г.

Богомилите и Симеоновите наследници

Радислав Кондаков

   За повечето хора водача на богомилите е поп Богомил / наричан от богомилите Йеремия /, но според много източници, като Учителя Петър Дънов, Николаи Раинов, Боян Боев, Влад Пашов и др., начало на движението е Боян Мага – княз Бенеамин, който е син на цар Симеон и брат на цар Петър. А Йеремия – Богомил е негов помощник.

   Кой е Бенеамин? И защо е известен като Боян Мага? Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и помощници са били Богомил и Гаврил Лесновски. По – нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери – още известни като съвършени и избрани, и завършва с вярващи и углашени. Разбира се, не всеки, достигнал ниво съвършен, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен, е за начало да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжностна епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви.
   Архиепископ Боян се явява един от най – влиятелните и значителни фигури за българската и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното на богомилството и неговите креации / катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н. / за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието.
   В основата на богомилството стои познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората. Именно такъв учен и посветен в тези тайни е бил Боян Магесника.
   Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява световните  научени богатства. Но свръх човешките му способности будят едновременно страх и неразбиране у един от учителите му в Константинопол – философа и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.
   Но тайнствената сила на Боян не поразява само човек на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадеждно в потайният български княз. Тя е същата Мария, която по - късно ще се появи на историческия хоризонт като българската царица Ирина и съпруга на цар Петър. Но Бенеамин я отблъсква, а любовта и – несподелена.
   За семейството на Боян Мага сме чели немалко в учебниците по история : цар Симеон е негов баща, слабия цар Петър му е брат, а обичаният от всички българи светец Иван Рилски е също негов роден брат. Встрани от славата оставят четвъртият му брат – Михаил, и сестра му – Зоя.
   С нежелание, едва 20-годишен, мекушавият Петър сяда на българският престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия Петър се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.
   През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, 17-сет годишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Живота му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости,  подклаждани най – вече от царица Ирена, чиято любов към него не е угаснала.
   През 928г. в България пристигат двама сирийци за да се съберат с Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гаврил Лесновски в подземната зала на манастира „Света Параскева”. Тази среща дава началото на богомилството. От двамата Боян Мага получава богомилското Таро, както за богомилите книги – легендата Стефанит и Ихналит и първообраза на Йоановото Евангелие.
   Скоро след това Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват и да основават църкви. Венеция, Рига, Карков, Кьолн, Мадрит, Флоренция, Неапол, Франция, Русия, Полша, Кипър – цяла Европа. В България все повече хора приемат идеите на богомилите – от обикновените селяни до комитопули и знатни боляри. В нашия фолклор са запазени много легенди за него – Боян Магестика, Песоглавеца и т.н., така и много то произведения на различни български писатели – Николай Райнов, Юрий Венелин, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков,  Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов.

Николай Райнов получава достъп до строго пазеното хранилище в подземията на библиотеката в Малта, подслоняващо и до ден днешен оригинални богомилски книги  и произведения. Именно оттам той черпи информацията за движението.
   Богомилите стават все повече, дори и половината църковни служители.
   За сърдечният прием от народа е допринесъл факта, че те усърдно са помагали на хората.
   Разбира се, това влияние никак не се харесвало на домогналата се до власт провизантийска църква, отдадена на разкош и разгулен живот. Около цар Петър са се навъртали най – вече двама от църковниците – презвитер Козма и патриарх Даниал, които са обединени от омразата си към богомилите. Но честите разговори на царя и двамата черноризци имали и друг ефект – Петър съвсем намразил престола и обикнал расото. По цели нощи мечтаел за отшелнически живот. Като крачка към „светостта”, той предлага на Боян да стане цар на България. Той решително и с раздразнение отказва. А царуването на Петър е пагубно – народа изнемощява от тежките данъци за държава и църква.
   Налага се дори Боян да поведе войската, след като мекушавият му брат се огъва и отказва да тръгне с начело на бранниците. Ирония на съдбата или дълг, който трябва да се изпълни : вегетарианец, който не би посегнал и на агне – тръгва на война.
   Когато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания по богомилските центрове, бързо са заловени и затворени много богомили, хванати са и повече от водачите. Мъчения, изтезания и смърт изпълват мрачните подземия и студените тъмници. Мнозина вече са мъртви, преди Боян да успее да се върне.
   Годината е 933-а. 17 от най – видните водачи са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения – избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежа от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждане на нокти с клещи… Списъкът е дълъг и ужасяващ.
   Накрая е заловен и Богомил.
   Завърнал се от дългата обиколка, Боян нахлува в двореца и заповядва Йеремия-Богомил да бъде незабавно освободен. Надарен ясновидец, Боян е знаел съдбата си,  както и тази на неговите духовни братя, и неведнъж е говорил пред богомилите за това, което ги очаква.
   Неизбежното се случва в една бурна февруарска нощ през 970 г. във Византия. Въпреки че изпратените в покоите на императора двама монаси отказват да го убият, земният път на Боян Мага е прекъснат с копринено въже на наемник – нубиец.

   Княз Бенеамин не е безкръвен и блед светец, едностранчив иконописен образ на аскет. И словата, и действията му са изпълнени с интензивна, могъща сила и далеч изпреварила времето си мъдрост. Водача на светло и дълбоко учение, родено в България и запалило факела на цяла Европа, заслужава признание поне в родината си.

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Разчетоха "Тайната книга на богомилите". Думите за България изумиха учените

Черната книга на Камартен, която е и тайната книга на богомилите, е написана върху животинска кожа преди 8 столетия и представлява един от източниците, с които разполагаме, за Крал Артур. Авторът на книгата е неизвестен. Предполага се, че е написана от няколко уелски монаси.
Книгата е била в притежание на древни манастири, а в последствие е закупена от богат колекционер, разказва BIG5.
Текстът в книгата разказва историята на митичния крал, за когото се смята, че е консолидирал властта в Британия след оттеглянето на Римската империя от острова. Това е първият ръкопис, който разказва славната история на Артур, Мерлин, Утър Пендрагон, Ланселот и Гуинивър, както и други герои, които не са включени в официалната версия на легендата днес, според научния портал AOrigin.
Професорите Пол Ръсел и Мирия Уилямс от катедрата по Англо-саксонска история в Университета в Кембридж изучават древния текст от години. Наскоро забелязали, че в белите полета има нещо изключително странно! Има едвам забележими оттенъци, които наподобяват букви.
Древната книга е подложена на детайлен анализ с ултравиолетови лъчи и специален дигитализиращ скенер. Това, което учените откриха, е буквално изумително!
Освен ясно читаемата история за Крал Артур, древната книга съдържа още изключително много информация, която е написана със специално невидимо мастило. Посланието може да се разчете единствено с ултравиолетов скенер и модерен софтуер. След като разчели и превели запазените части от скрития текст, учените били изумени!
Оказа се, че голямата част от невидимото писание представлява пророчество за бъдещето, написано в стихотворна форма!
Текстът ясно цитира и описва Богомилите (Просветените), които са били бързо развиваща се религиозна общност в Европа точно по времето, когато е написана Черната книга! Те са били ненавиждани от официалната християнска църква заради радикалните си виждания – не са вярвали, че църквата има право да застава между хората и Бог, което тръгва директно срещу интересите на свръхсилата на средновековието!
Скритият текст разказва за богомилите и за тяхната вяра и цитира, че те са най-чистите християни! Споменава за ужасяващи гонения, на които ще бъдат подложени, което вече се е случило.
Богомилите са били буквално изчистени от лицето на земята. Те са подложени на гонения и нечовешки изтезания. Както всички знаем, центърът на богомилското движение е бил в територията на днешна България.
Неслучайно текстът в книгата е бил написан с невидимо мастило! Подобно писание в средновековието би представлявало директна заплаха за църквата! Авторите му са щели да бъдат обявени за еретици и наказани жестоко! Точно за това посланието е написано по начин, че да бъде разчетено с помощта на таен разтвор, с който явно са разполагали.
Текстът за богомилите включва един изключително интересен ред, който засяга директно България.
От сърцето на земята на Просветените, както са наричали богомилите, ще се зароди щастието на новия свят, след като тежката прокоба се вдигне (премине), и всички мъки и терзания на богоизбраните преминат!
Според много експерти територията на България е специална заради редица фактори! Енергийните полета в страната ни са по-различни от, където и да е било по света. Точно за това движението на богомилите се е зародило точно тук. Продажните ни управници са се поддали на натиска на безмилостната църква и са извършили ужасяващи престъпления спрямо тези изключително просветени и миролюбиви хора! Редица експерти, сред които е и Учителя Петър Дънов, твърдят, че България е прокълната точно заради зверствата срещу Богомилите. Дали това не е „тежката прокоба“, който визира древния текст!?
Кои ли са богоизбраните? Има теория, че точно българите са богоизбраният народ, който ще поведе света, след като „сегашната система се смени“. Дано древното пророчество се отнася за нас и „прокобата“, която тегне над народа ни, се вдигне.
Прокобата на злобата, невежеството и алчността, която ни задушава от край време. Прокобата на продажността и вечното чувство за малоценност, заради който, чужди сили дирижират процесите в държавата ни, точно както е станало, когато Богомилите са били избити. Всички чакаме с нетърпение тази прокоба да се вдигне.
Източник: dunavmost


Кой е Боян Мага?

Той е най-малкият син на цар Симеон, роден с християнското име Вениамин, но си остава известен като Боян Мага. Надявам се скоро ще стане ясно защо. И така Боян е изпратен да учи отново в Магнаурската школа...и отново там негов учител е Николай Мистик, който от самото начало е впечатлен от интелигентността, прозорливостта и уменията на Боян. Но в Магнаурската школа се преподават и изучават и така наречените тогава „магически науки” – това е чисто езотерично окултно познание за трансмутацията на материята, базирано на Седемте принципа на Хермес Трисмегист, заимствано от Египетските мистериални школи и обогатено от всичко най-добро, което е достигнало до Византия от най-дълбоката древност през Мала Азия и далечния изток, с които огромната тогава империя е в много тесни контакти. Името „Магнаурска” не е случайно – то идва от „Магна Аула”, което буквално означава Голямата/Великата Зала”, но тогава се употребявало и в смисъл на „Великата Тайна”. Това познание е било достъпно само за избрани. Необходимо е веднага да поясня, че под „маг” се е разбирало „мъдрец”, а не както често битува днес – „магьосник” или някакъв вещер шарлатанин, т.е. „Маг” е било нещо като титла за „Мъдрец”, така че, Боян Мага е равносилно на Боян Мъдреца. Спомнете си, че и в Библията пише как при новородения Исус в яслите пристигат Тримата Мъдреци от изтока водени от Витлеемската звезда, думата за „Мъдрец”, която е използвана е „Maggi”.
И така изключително любознателният младеж в Магнаурската школа бива въведен в езотеричното познание, в света на Магията, където съзнанието властва над материята. Не друг, а самият Николай Мистик отбелязва с подозрение, че Боян дружи прекалено много с двама сирийци и често пътува на изток. При завръщането му от едно от тези пътувания дори забелязал на ръката на Боян много особен пръстен от изумруд. Защо е важен този детайл? Защото такъв пръстен се е давал само на висш посветен като отличителен знак. От този момент нататък Николай Мистик вече се страхува от своя ученик.
Следващият въпрос, който веднага възниква е – защо Боян общува със сирийци, какво значение има това? Защото по онова време точно в Сирия съществува голям окултен център, който направлява Западната традиция. В него са получили своето посвещение редица от най-видните Учители като Апостол Павел например, а доста по-късно и Кристиян Розенкройц. По времето, за което говорим, този окултен център се ръководи от Великия Посветен – Вотан. Точно в този център и Боян получава своето посвещение лично от Вотан, и заменя рожденото си име Вениамин с Боян, или много по-правилно би било да се каже – Баян, защото при българите „ба” е небесната душа, а „ян” е мъжката енергия. Връзката с българската колобърска традиция става очевидна. Може би е време, след като вече няколко пъти споменавам за „посвещение” и „посветени” да открехна малко вратичката към това какво означава посвещение?
Дамян Попхристов - "За Богомилите от уста на ухо"

вторник, 16 февруари 2016 г.

БОГОМИЛИТЕ


Богомилството – това е чисто отношение към Бога и затова то е общочовешко, затова зарази много народи, то е засегнало много други народи. Богомилското човечество е нещо грандиозно, вътре в него работи Божият Дух. Това е бил Божият Дух, слязъл чрез много хора на Земята.
Този Божествен Дух броди сред народите, а в случая – тука, чрез Богомилите, беше направил първата си стъпка в България. Това движение беше едно велико слизане на този Дух на Земята, велик зов в България – и който не го приемеше, оставаше назад в развитието; оставаше в застой и в робство. Така дойде впоследствие, според Учителя, и турското робство. Когато не приемеш Бога, и да не искаш, ще станеш роб – и вече е все едно (става въпрос, след робството) дали го искаш, или не, понеже времето е изтекло.
Богомилите следваха Божественото, а не човешкото и религиозното, защото това не е човешки род и народ; това е Духовен народ, Духовна цивилизация – народ, съставен от Души и Духове, а не от умове и сърца.
Изостаналата част от българския народ и застоялата Църква посегнаха на тази чиста Духовност. Така те посегнаха и на самия Бог и така навлязоха в още по-голям застой и отклонение от развитието. Глупостта, жестокостта, лицемерието всякога се запечатват със застой. Тези, които побеждават с насилие и жестокост, се продънват и пропадат в себе си, в собствените си дълбини – пропадат навътре, защото това е духовен провал.
Богомилската искра беше Божие Дело – което Дело Църквите се опитаха да угасят, но искрата се разрасна и стана пожар
В Босна често са наричали Богомилите ясните хора.
Човекът, който е паднал от Духа и е станал оплетена змия, т.е. умствен човек, илюзорен – на такъв човек винаги е много трудно да се разплете от тази змия. Защо? Защото Духа можеш да го събудиш само с Чистота, а не с умственост и религия.
Богомилите са воювали за Душата на българския народ – и така Душите са станали Богомили; а умовете – умовете са хора.
Богомилството искаше да създаде Духовност, защото от тази Духовност започва разцветът и истинското развитие на хората; но тези, които си останаха религиозни, те си останаха и земни. Нисшата България не прие тази Духовност – и затова ум и религия вървят заедно, както Духовност и Любов. Религията е умствена и психична. Любовта е Духовна и Божествена. Религията е умствено отношение към Бога – преведено означава лицемерно. А Духовното, Духовността е искрено отношение към Бога. За религията или за попа народът е казал: „Слушай какво говори попът, но не прави това, което той върши“.
Умствените хора, земните, психичните нямат Любов в себе си. Нямат дълбочина – по простата причина че в ума няма Същност, в ума няма Душа. Той трябва да бъде тотално пречистен и покорен, за да се яви Същността. А без Същност, без Душа, всичко друго е провал. Каквото и да правиш, е провал. Това е човешката участ.
Е.Хараш

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Гибелта на Василий Врач

Използвана литература:

1. Стефан Цанев, “Български хроники”, том 1. Изд. Труд

2. Уикипедия

Като изключим Йеремия, т.е. поп Богомил, Василий Врач е може би сред най-популярните имена на богомилски водачи. Живял почти два века след появата на Богомилството,

Василий е изключително влиятелен, словата и делата му привличат широк кръг от хора – достатъчно широк, че да притесни сериозно византийския император Алексий I Комнин.

Разбира се, съдбата му отрежда същия край като на почти всички апостоли на школата – клада. Епископ Василий Врач е изгорен през 1111 година на арената на големия хиподрум в Константинопол.

Събитието е описано от дъщерята на императора – Анна Комнина, в похвалното й слово за баща й, озаглавено “Алексиада”. Както се досещате, багрянородната историчка не е била член на фен клуба на богомилите.

Ето и откъс от 15-томното й произведение:

Надвеси се грамаден облак от еретици. Това бе нова ерес, непозната по-рано на църквата, а именно учението на богомилите. Както изглежда, то е съществувало и преди баща ми, но тайно. Славата на богомилите се бе разпрост­ранила вече навсякъде.

Някой си монах, на име Василий умееше най-изкусно да проповядва безбожието на богомилите. Той имаше дванадсет ученици, които наричаше апостоли, а беше увлякъл след себе си и няколко ученички, съвсем извратени жени.

Злото се разпространяваше с бързината на огъня, бе проникнало и в най-знатни къщи, страшната напаст бе заразила голямо множество хора и опустоши много души.

Тогава душата на императора не можеше вече да по­нася това и той се зае да разследва тази ерес, която със своите отстъпнически замисли беше насочена против държавата.

Веднага изостави грижите си за Изтока и Запада и насочи вниманието си към духовните въпроси, а именно: да измъкне богомилската ерес като змия от дупката й, като възложи на мнозина да издирят този проклет Васи­лий.

Бяха изловени множество богомили и доведени в двореца. Един от тях, на име Дивлатий, първом не желаеше, но след като бе подложен на изтезания, издаде споменатия Ва­силий и неговите апостоли. Те също бяха заловени и докара­ни в двореца.

Архисатрапът Василий беше човек в монашеско облекло, с изпито лице, без брада, твърде висок на ръст. Импера­торът стана от трона да го посрещне и го покани да седне и да сподели с него дори трапезата, като му каза:

- Почтени отче, аз се удивлявам на твоята добродетел и искам да позная проповядваното от твоя почтеност учение, понеже нашите дела от само себе си са негодни и не водят към никаква добродетел…

Отначало Василий се преструваше и не даваше ухо на казаното, но все пак се възгордя от похвалите и най-сетне избълва догмите на ереста си.

Тогава императорът захвърли маската си и дръпна завесата зад себе си: там бяха скрити целият синклит, воен­ното съсловие и висшето духовенство, а писарят записваше всичко, което се говореше.

Василий не се и опита да отрича, но веднага пристъпи към защита и заяви, че е готов да посрещне огън, удари и всякаква смърт и остана непреклонен спрямо увещанията на императора да се отрече от нечестивото си учение.

Всички еретици – и корифеят, и хорът – бяха осъдени на изгаряне. Самодържецът заповяда да запалят на хиподрума голяма клада. Беше изкопана извънредно голяма яма и голямото количество дърва от високи и наредени дървета приличаше на планина.

След като кладата бе запалена, голямо множество хора започна да се стича на арената на хиподрума и по стъпалата [този хиподрум побирал 100 000 зрители - б.а.] и всички очакваха това, което щеше да се случи.

На другата страна бе забит кръст – на нечестивеца бе даден избор, ако някак се уплаши от кладата и промени мне­нието си, да отиде при кръста, за да бъде след това освобо­ден от огъня. Присъстваше и тълпата от еретици, които гледаха вожда си Василий.

А той гледаше с пренебрежение и докато бе далеч от кладата, се надсмиваше и викаше, че ангели ще го грабнат от огъня.

Но когато усети огъня и видя издигащите се пламъци, трещящи като гръмотевици, изхвърлящи огнени езици, висо­ки колкото гранитния обелиск, стърчащ в центъра на хиподрума, тогава този смелчага се смути. Започна да извръща очи, да пляска с ръце и да се удря по бедрата.

При все това и тази гледка не можа да го разколебае, нито огънят смекчи железния му дух, нито изпратените до него увещания на самодържеца го промениха.

И понеже се разнасяха много приказки и басните за него се носеха от уста на уста, палачите се уплашиха да не би по Божие опущение да стане някакво необикновено чудо и хора­та да видят нечестивеца да излиза невредим от огъня и да се яви после в някое многолюдно място, та по този начин ереста да стане по-страшна отпреди, хванаха го, вдигнаха го високо и го хвърлиха сред кладата заедно с дрехите и обувките.

Пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че не се почувства никаква миризма, нито димът се промени, появи се само една бяла ивица посред пламъка…

Аз, най-уважаваната от багрянородните и първа от децата на Алексий – Анна, имах желание да изложа тук цялата богомилска ерес, но ме възпира срамът, както казва някъде хубавата Сафо, а пък и това, което се носи от уста на уста, по-добре е да се премълчава…

Радислав Кондаков

сряда, 10 февруари 2016 г.

БЪЛГАРИЯ И БОГОМИЛИТЕ Записки от беседите на Учителя



Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същ велик център на Бялото Братство. Законът е такъв: "Дето е текло вода, пак ще тече."

Богомилите не са успели в България, поради гонението на реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.

Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципът на свободата. Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение, от страна на тогавашните български власти - феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години.

Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство.

Кои са причините за робството на българите под турците? - Причината е в отношението на българите към Бога - нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха петстотин години под турско робство - наказание за гонението против богомилите.

Може да се напише книга, в която да се прокара идеята как българите като изгониха богомилите, пострадаха и паднаха под турско робство. Да се напише съчинение "Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това."

Народите не трябва да спъват Новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико Учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, Което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.

Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение. Затова много бързо трябва да се работи, за да се набави закъснението.

вторник, 2 февруари 2016 г.

За митичния образ на Боян Мага, Сириус и символа на кучето

В българските литературни и фолклорни проекции не веднъж се среща образа на Боян Мага като песоглавец, магьосник с умение да се превръща във върколак или друг звяр, тайнствен и могъщ чародеец.
Част от тези аналогии идват и от християнското му име – Вениамин, защото библейският родоначалник Вениамин, на когото е кръстен, редица пъти е оприличаван в Светото писание на вълк, например в Битие, 49:27:
„Вениамин е граблив вълк; заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.“
Или в Съдии 7:5:
„И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие.“
Кой е Гедеон ли? Ето кой:
„...и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син;“ Числа 2:22
Изключително интересно е написаното от добре известният в средата на X век във Византия епископ Лиудпранд, който по това време е посланик и хронист на германския Император. В съчинението си „Възмездие“ той пише следното за Боян:
„Той (Симеон) имал двама сина: единият се наричал Боян, а другият, който и до ден днешен живее и здраво управлява българите, Петър. Боян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование.“
Спечелил завидна слава в целия средновековен свят, младият маг, както стана ясно от горния цитат, е български княз. Но въпреки че е син на цар Симеон, Вениамин е нещо много повече от приц – той е истинският водач на богомилите.
Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян, с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски. По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери (още известни като съвършени и избрани) и завършва с верующи и оглашени. Разбира се не всеки достигнал ниво „съвършен“, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен е значело да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжността епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви.
Знанията на младия княз наистина са били впечатляващи и това е било забелязано още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява научните богатства на средновековието. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик – главен възпитател в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.
Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български принц. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Вениамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена.
След смъртта на цар Симеон, с нежелание и едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, той се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.
През зимата на 927 г., няколко месеца след кончината на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала.

Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как ученикът най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята.
Но тези срещи са нямали нищо общо с Византия, а сирийците ще се намесят по един интересен начин в цялата картина.
От крайно интригуващата книга „Документите Тера“ пък, можем да научим, че древните цивилизации от планетната система на Сириус са еволюирали от хищни бозайници и в главите приличат на вълци (кучета) или котки (лъвове), както и че те са пряко свързани с историята на хората и живота на Земята.
Ще продължим изненадващата разходка до Сириус с информацията, че акадското име на звездата е „Мул-лик-уд“, което означава „звездата-куче на Слънцето“. Във Вавилон, Сириус е била известна като „Какаб-лик-ку“, в превод „Кучешката звезда“, а асирийците са я наричали „Кал-бу-са-мас“, означаващо „Кучето на Слънцето“. Накрая, познайте кое е най-яркото светило на съзвездието „Голямото Куче“? Въпросът е риторичен, но за да няма неясноти – ето и отговорът – Сириус.
От друга страна, небезизвестният Анубис е гръцкото име на Инпу – един от древноегипетските богове с глава на куче и тяло на човек, а звездата Инпу е също така звезда на Изида, иначе казано – пак Сириус.
След това привидно отклонение, което дава ясна връзка между звездата и символа на кучето, ще отскочим до манастира св. Параскева, през 928 г. – там именно двама сирийци, заедно с Боян Мага, поставят началото на богомилството. От двамата Мага получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги – легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.
По това време Боян е само на 18 години.
Да, знам, че сирийците са от Сирия, а не от Сириус, но връзката в имената може съвсем да не е случайна. Ще си позволя да цитирам и Учителя Петър Дънов:
„Че ако вие погледнете в Битието, нашата земя е една от най-изостаналите назад в културно отношение. На другите земи, по другите Слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете запример в Слънчевата система на Сириус, там живеят много добре. Старите народи като асирийците, които разбраха тази древна наука, туриха думата Асирия – значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Отличен живот е. Какво ще кажете: „И там има земя като нашата.“ Там, ако идете, тия хора са толкоз културни, че помен няма от престъпленията, които се вършат тук, на земята. Тези хора не очакват други да ги оправят, понеже, „ако Бог съществува в света, той ще ни оправи.“.
Сириус се споменава често и на особена почит в Учението му, а както се знае, то има много общи черти, традиции и ритуали с богомилството:
„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.“
„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.“
Тук трябва да отворя скоба, че става въпрос за Слънцето Сириус, а не някоя от планетите му. Това пояснение е във връзка с негативната роля, която уфолози и изследователи отреждат на някои сириусианци, които следва да са жители на планети от звездната му система. Редица окултни школи дават насока, че Слънцата са център на светлите сили, а планетите (или вътрешността им) – на тъмните. В тази равнина на разсъждение, са възможни различни варианти – например някои от съществата от древната цивилизация в системата Сириус да са еволюирали в по-високи измерения на съществуване и да помагат на своето „наследство“ на Земята в развитието му, използващи методите на „бялото“ посвещение. Други от тях, да са останали ориентирани предимно към егото и тялото си, а полярността им, разбира се – „черна“.
Дипломната работа на Петър Дънов е била на тема „Миграция и християнизиране на германските племена“ и в нея се говори за ролята на епископ Вулфила, в превод от немски – вълчето.
Всъщност препратки към кучеглави същества, Сириус и всякакви митични фигури има както по целия свят, така и в България. Съществува информация, че Александър Македонски е воювал срещу странни хора, наречени песоглавци или кинокефали.
„Кинокефалите представляват едно от подразделенията на апокалиптичната армия на Гог и Магог, тоест на Скитите. Също така на картата на Хенрих Майнцски, се чете упътването, че:
„В Рифейските планини (на границата между Европа и Азия) тече река Танис. Там живеят лоши хора Грифони и Кучеглави.“ – четем от сайта www.surva-bg.com.
Както и – „За Песоглавите се срещат споменавания в индийски, персийски, египетки и дори китайски автори. В средновековието за тях пишат Августин, Плано Карпини, Порденоне и Марко Поло.“
Оттам читателят може да се информира и за произхода и значението на думата кукери – хора, които се правят на кучета.
Според историка Иво Андровски „В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите...“
По мнението на немалко автори (напр. Христо Маджаров), митът за момчето, спасено от Вълка, което е и легендата за основаването на Рим – е български, а някои изследователи обвързат произхода на владетелския род Дуло с алп Бури. Според представите и поверията на народа ни, кучето е слуга на Бога и е създадено от него да гони дявола – по Божия повеля то захапва лукавия за крака и той окуцява.
Митичен или не, Архиепископ Боян се явява една от най-влиятелните и значими фигури за българската и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното значение на богомилството и неговите креации (катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н.) за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието и църквата.
Според редица изследователи, богомилите, наричани още „синове на разрушението“, са преки наследници на траките, а траките на свой ред са свързани с цивилизацията от Атлантида. За общото между Атлантида и Сириус може отново да видите в „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя“.
Според Николай Райнов богомилството е част от западната езотерична традиция:
„В своите седем периода на развитие (Атлантски, Мексикански, Египетски, Халдейски, Есениянски, Гностически и Богомилски) тази традиция запази линията на строго единство, така характерна за пътя и разкриването на всяка истина.“
С риск, съвсем основателно, да ме наречете повтарящ се досадник, ще добавя, че за връзката между индианската (мексиканската) и египетската култура от една страна и историите за Сириус от друга, може да разберете пак от „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя“.
Няколко извадки от Богомилското учение по темата:
„Първият кръг (Овен) е Талет, жертвата, Агнец, заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Великия Човек, коленото на Вениамин, който държи вълк, негов знак е Аметистът.“
„Азбучен ключ В (6) е свързан с ... феникс, междуосие, Марс, Сириус, Стрелец, Йехова, Уриел, Строител, ... , Влияние, Воля, Трон...“
Ще завърша със следните любопитни думи на поп Богомил – цитат от произведение на Николай Райнов:
„Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.“


Автор: Радислав Кондаков
Редакция: Издателство „Паралелна Реалнос

Боян Магесник е любимият син на Симеон Велики


София вероятно е единствената столица в Европейския съюз, ако не и в целия свят, където има улица, кръстена на магьосник. Ако би имало повече ум в общинските организатори на туризма, това би привлякло хиляди поклонници на мистиката от нашия и други континенти в милионния град. Защото „Боян Магесник”, както се нарича улицата, е истински феномен, откъдето и да го погледне човек – екстрасенс, масон, принц, учен, поет, музикант, мистик...

Хан Крум Страшний основава династия във всяко поколение от която има поне по един нестандартен тип. От шестте деца на Свети княз Борис Михаил Първи Покръстител първоначално за странник за смятали Симеон, ала такъв се оказва Владимир Расате. Възкачил се на престола, след като баща му решава да се пенсионира и да отиде в манастир, решава да отмени християнството и да върне прабългарските нрави и обичаи. Старият обаче се връща и му избожда очите. Възкачва на трона не втория си син Гаврил, а именно Симеон, който най-вероятно е първият български писател Черноризец Храбър.

Шест са и децата на най-великия ни владетел, все момчета. Първият му брак не е успешен по мнение на Симеон Велики, така че и той като баща си низвергва своя син, макар  да го е кръстил на християнското име на дядото – Михаил. Обявява за свой наследник своя втори син Петър. Въпреки че нито блести с особени дарби, нито с кой знае какви други качества, той става най-дълго управлявалият ни владетел за всички времена – цели 42 години, колкото в повечето случи траел цял един човешки живот през далечния тогавашен 10 в. От втория брак на Симеон се родили две момчета, които наследили от царя качествата на духовни хора и майстори на перото.

Св.Иван Рилски е третият син на Симеон. А по-малкият от него е точно на другия полюс. Вениамин, който минава за любим син на Великия цар, е изпратен от него в училището, възпитало самия Симеон – Магнаурската школа. Идеята е от него да стане голям писател и книжовник, тъй като от малък имал дар да пише, а също и да музицира. Бащата си отива през 927 г. спокоен, че е намерил път за любимия син. Но не би...

Вместо да стане водач на Българската православна църква и просветител номер едно в страната, Вениамин попаднал под влиянието на тогавашния цариградски патриарх Николай Мистик. Смята се, че той го е въвел в тайните общества, където му е открил учения, дошли още от времената на Древния Египет. И ги пренесъл в родината.

Именно в това се корени и идеята за знака на българина, който е в основата на онази концепция, която светът познава като „Шифърът на Леонардо” за историческото задкулисие, тайните общества и тяхната роля на водачи на човечеството, която често и нарочно остава незабелязана от непосветените. Принцът е смятан за баща на сектата на богомилите, която е предтеча на реформата не просто в християнството, а в цялата ни цивилизация. Поради всичко това, мнозина са склонни да го определят и да го приемат за масон. Върнал се у нас, Вениамин се прекръства на Баян или Боян.

Името означава нещо като „принц”, понеже „баян” е титла при прабългарите. А народът го нарича Магесника или Мага. Защото смята, че той е мистик, човек, който се опитва да влиза в контакти с отвъдното, да намира в прабългарските корени езически обяснения за нещата, които според него религията не може да обясни. Допълнителна роля играе и фактът, че майка му Мария Сурсувул (или Мариам Сурсопал според други източници) е арменка. А тази земя винаги е била обвита в мистичност, както и хората, които ражда и които, също като евреите са силно вплетени в своите малки общества – клетки, пръснати в чужбина.

Боян става легендарна фигура. За него почват да се носят всякакви митове, истории и мълвата така обогатява образа му, че той започва да стои на границата между реалната действителност и фикцията. Магесникът се прочува и отвъд нашите земи, също като богомилството. Международни автори от онова време пишат за него. И Слава Богу, тъй като като враг на властта на брат си Петър, която се крепи главно върху Българската православна църква, родната хроника не смята за нужно да споменава „опозиционера” и еретика. Управлението се грижи да не оцелеят и неговите произведения, които според свидетелствата на чужденците били изключително интересни и особено тези в областта на поезията.



Снимка:  bulgarianhistory.org

автор: СЛАВА

Учителя Петър Дънов за богомилите:


Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. (1)

С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на българите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те донесоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа. Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора. А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре. Но ако това е един неправилно приписан грях по отношение на тях, питам тогава това в тяхна чест ли е.(2)

Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал.(3)

Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България. Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ. (4)

Вие – търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.(5)

Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия.(6)

Хубаво, я ми кажете, где е велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси. (7)

Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне.“ (8)

България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство. (9)

На всички рекохъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май на слънце, да наблюдавате изгрѣва му, то да не ви заварва въ легло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на слънцето.“ (10)

Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от 1500 години насам българите са направили 150 войни. Питам: За тия падения и нещастия на България аз ли съм виновен? Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае фактът, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но както ги зная аз в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора.

Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние.Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди 2000 години. (11)

Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили. Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща. (12)

Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. – Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни.(13)

Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите.

Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона.

Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”.

Богомилите сега идат отново и животът сега минава в нова фаза. (14)

С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата.

Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество – твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение.

Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога – нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство – наказание за гонението против богомилите.

Един брат попита:

– Богомилското движение има ли връзка с нашето движение?
– Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Понеже както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същи велик център на Бялото Братство.

В миналото ние сме се проявявали по един начин. В бъдеще ще се проявяваме още по-съвършено. (15)