По пътеките на богомилите - носители на нова култура Написана от Акад. Христо Маджаров

Втора Алтернативна Научна Конференция с международно участие
4 - 6 октомври 2013



Защо бяха забравени богомилите.
Историците се учат от врагове на богомилите.
Изчезналите апокрифи.
Повторение на христовата драма.
1000 г. по-късно. Богомилският исполин.
Учението – езотерично християнство.
Богомилски вълни и възраждане.
Църква и царе - палачи на духа.
„Българската ерес” в Европа.
Смъртоносен отговор на „христовата църква”.
Каменната книга на богомилите.
Въпроси без отговори.
Пътят на червения змей.
Пирамиди в Босна?
Богомилски следи в европейската култура.
Благовестия. Предреченото ще се сбъдне!

ЗАБРАВЕНИТЕ ИСТИНИ
В паметта на света постепенно изплува споменът за Виделината, която е получил чрез Богомилското учение. Докато на Запад интересът към него расте, нашите служебни историци, под влияния на православната църква и на атеизма го отнасят към религиозните секти.

Няма историческа тема с така широк спектър от мнения за богомилите:
- една от многото средновековни гностични секти
- или носители на чистото езотерично християнство?
- наследници на големи дуалистични учения от Изток
- или създатели на нова доктрина, завладяла Европа?
- „Религия на отчаянието” или носител на прогресивни идеи водещи към по-добър свят, свободен от догми, канони и насилия.
- много опасно, разлагало религията и държавата, създавало бунт и отказ да носят оръжие и така отслабило държавата и тя паднала под робство.
- или сме паднали под робство поради прогонването на този Дух, България се е лишила от жизненост и мъдрост. В страните, които са го приели, е внесъл хуманизъм и Реформация - основа на Новия свободен от догми Свят.

Тук е невъзможно да разгледам трудове на враговете на Богомилството, от които се учат платените историци. Не е чудно, че врагове пишат историята ни.

“Великите сили” крият българското участие в техния Ренесанс. Когато Л. Живкова изпрати студент в Парижката библиотека да дири богомилска книги, той бе върнат със старобългарска поезия. “България ще си навири носа, ако научи какво е направило Богомилството за развитие на Световната култура”.

Съкровища на богомилска мъдрост се пазят и в библиотеки в Мадрид, в Рим, в Цариград, в Русия, в катакомбите на Малтийския Орден на о-в Малта. Докато Насилието властва над света, те няма да бъдат разкрити.

От началото на миналия век у нас са излезли много трудове за богомилите, които отразяват властващия мироглед и не могат да разкрият тайната. Защото тайните се пазят само в Езотеричното (тайното) познание. Това се вижда от книгите на Н. Райнов, Влад Пашов, Фьодор Грузинов, Боян Боев, Топенчаров, които правят връзки с езотеричното учение на Беинса Дуно.

Не е възможно да обсъждаме и трудовете на безброй чужди автори. Някои показват в учението окултни елементи и го свързват с херметичните идеи. Особено след 1930 г. във Франция излизат големи трудове за него и се създават необогомилски общини. Сп. Куриер Юнеско посвети един брой на богомилските могили в Босна; америк. спис. Гносис публикува голяма студия; Езотеричната школа на Златния Розенкройцер се обяви за техен приемник. Спис. Пентаграм ги свърза с тракийски мистерии и с Бялото Братство.

В новия век обширни статии поместиха National Geographic, кн. «8».

През 2012 в Тулуза (стар богомилски град) бе проведена международна конференция относно катарите. Бе издаден сборник от статии от 25 автора. Сега у нас излизат книгите на Мишел Муние, който показва как богомилите пробуждат Европа, също и „Богомилите от България и Босна” на Брокит (1879).

РИМСКАТА ИМПЕРИЯ И ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ
Критиката ги нарича еретици. Но пръв еретик бе Христос, който не търпи компромиси с вярата и обърна сергиите на търговците: “Домът ми за молитва вие превърнахте във вертеп разбойнически...” “На тронът Мойсеев седнаха книжниците и фарисеите... говорят, а не правят ...гледат делата им да са видени ... и обичат първото място... горко вам! ... отвън се виждате праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие!...” (Мт 23)

Тези изобличения заплашваха властта на санедриона, той го наклевети и го разпънаха на кръст като престъпник. Но Исус бе предвидил всичко и обяви: “Даде ми се всяка власт на Небето и Земята. Научете всички народи...” И предсказа: “Иде след мен Князът на света, с него нямам нищо общо”.

Така, девет века след произнасянето на тези думи, виждаме една езическа религия, загубила живото Слово и подменила християнските добродетели с техните атиподи, с лицемерно горделиво празнословие, с мъртви догми и обреди, канони, пищен блясък, злато и много пари… царската власт им плаща в брой за да пеят пред народа, тънещ в мизерия: “Всяка власт е от Бога дадена”.

Тогава от нашата земя се изправя нов Исполин - брат на мекушавия цар Петър, омотан във интригите на развратната си византийска съпруга Ирена. Завършил е Магнаурската школа, получил Посвещение в Световните Мистерии и владеел могъщи окултни сили, заради което е наричан Боян Мага. Осъзнал отговорната си мисия, той отказва предложения от брат му трон, изгражда образцова езотерична Школа и повежда борба срещу Княза на тъмните сили за възстановяване на Първичното Християнство. Учението му е универсално, защото разкрива простотата на Христовото Слово чрез един съвършено нов български БОГОМИЛСКИ ГНОСИС. Със силно чувство за свобода, богомилите отказват кръвните си връзки и показват държавата и религиите като насилствени институции, които гасят Божествената им искра.

В началото на Х век школа осветява тъмното съзнание на съвременниците. “Не искаме повече литургии, платени с царско злато!” - заявяват те и това е началото на Бунта, разтърсващ царски престоли и попски килимявки на Европа.

България прави корекция на вярата. Тя играе роля на Портал, през който в ІХ-ХІV век едно първично, нецърковно християнство навлиза в Европа и я озарява със светлината на Гносиса. Богомилите не признавали църквата, поради лицемерието на водачите й. Рим и Византия се усетили застрашени, обявили ги за опасна „българска ерес” и не след дълго започнали преследвания и клади.

УЧЕНИЕТО
Църквата го нарича дуалистична секта, за да го набедят, че приравнява тъмнината с Царството Божие. Всъщност, за да покажат фалша на света, богомилите говорят за един първоначален Божествен принцип, нарушен от най-важния ангел Сатанаил, решил да създаде свой свят и да бъде равен с Бога. Слезнал през 7 небеса, той създал видимия свят и човека. Но това е временно, защото един ден Виделината ще възтържествува. За това се говори в „Тайната Книга на богомилите” - диалог между Христос и Йоан. Съвършените я пазели, а Инквизицията я търсела чрез мъчения. Тази книга стои в основата на Катарската Църква. Съдържа тайно учение, как човек да превърне тялото си в подходяща призма за Виделината на Светия Дух (Любовта) и да трансформира кръвта си в чистата кръв на безсмъртните.

Разликите м/у (Cath-ol-ic) и (Cath-ar-ic) са кодирани в ол и ар (ари). Арий обявил на събор в Никея (325), че Исус е м/у Бог и човек. Но другите били болшинство...

Традиции на Бялото Братство (Богу-милите) през епохите:
- е нерелигиозно, неполитическо, нетърговско движение с окултно учение;
- изучават космология и езотеризъм; древна Мъдрост и Христово милосърдие;
- състои се от 3 кръга: оглашени, верни и съвършени; държат изпити за нивата
- живеят в истина, без клетви, лъжи и клевети; с чистота в мисли, думи и дела; - Не признават задължения към властващия егоизъм; не носят оръжие – символ на насилие; Животът е свещен: не убиват – те са вегетарианци;
- Не спазват тайнства и обреди на опорочената църква;
- В „Отче наш” се молят за небесния хляб– Словото и за небесна Мъдрост;
- Молят се на Светия Дух; размишляват, медитират и тълкуват Йоан;
- кръщават съвършените в Духа чрез ръкополагане;
- култивират добротвортво и любов към другите; водят комунален и социален живот; имат семейства, без съвършените (поради терора);
- приемат половете за равноправни Божествени прояви;
- хранят се колективно с благославяне на храната;
- посрещат изгрев-слънце с общи молитви; водят природосъобразен живот;
- ползват 5-те елемента: огън, вода, въздух, земя, етер;
- лекуват чрез вода и потене, билки и минерали;
- владеят окултни сили и контактуват с висши нива;
- признават еволюция - чрез прераждане и по закон на Карма…

БОГОМИЛСКИ ВЪЛНИ И ВЪЗРАЖДАНЕ
През Х златен век Симеон владее, а Боян Мага свещенодейства. След Симеон държавата запада, но делото на Боян прави от България Нов Ерусалим. Европа е потънала в примитивен феодализъм и мрачен религиозен фанатизъм, а от България лумва ярка светлина и пали факли на безброй хуманистични движения.



Боян Магът изпълнява Божествен план - изпраща лъчите на Братството по света:
- във Венеция, Дубровник, Флоренция, Рим и Малта. Във Византия император Константин VІІ Багренородни става богомил и покръства в учението (957) киевската регентка Олга с цялата й свита;
- В Кипър, Охрид, Прилеп, Солун. Там са богомили и комитопула Шишман и синовете му Аарон, Давид, Мойсей и Самуил;
- Петър Осоговец - в Румъния, в Доростол, Рига, Краков, Виена, Варшава… Светомир Македонец: 30 години създава богомилски църкви из Европа и Азия;
- на Запад: Богомил и Михаил Унгарец (Макрина) – в Панония;
- Симеон Антипа основава много църкви в Краков, Средна Европа, Западна Русия и ръкополага 35 презвитери, и преписва с коментар свещените книги;
- Хамерон Дубровницки е писател и водач на святото дело в дн. Сърбия…

Универсалността на Учението и високите посвещения на апостолите е причина за бързото му разпространение по цял свят. Така пламва Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация… В 958 г. са изпратени 8 мисионери за Хърватия, Унгария и Галия, които са между първо-учителите на Албигойството. Те основават две големи църкви в Марсилия и Будим, известни като Катарство и Албигойство. Когато Братството е подложено на ликвидация от църква и власт. Школата се изнася към тези центрове.

Българската ерес в Европа. Когато, с огън и меч, видимата част на Богомилската школа е прокудена от България, това е само Началото, първото действие на Световната драма. Защото, жестоко потъпкан у нас, Българският Дух имигрира на Запад и запали пламък, който роди колоси като Ян Хус, Лутер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и др. водачи на Хуманизма. Огънят обхваща и Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Чехия, Полша и Русия. Под различни имена (бугри, катари, албигойци, патарени и...), богомилите създават креации. Хусизмът, Обществото на чешките братя, квакерите в Англия и САЩ, розенкройцерите… са все от този български огън.

Новите университети разпространяват български гносис, теургия космогония. Те преподават история, човеколюбие, Египетска и Зороастрийска мъдрост, Християнство. Затова същността на това учение е Езотерично християнство.

Това е второто действие на Драмата. Стреснатите погледи на света следят с напрежение развитието на Българския Синдром.

Италия
В архивите на инквизицията се твърди многократно, че църквите на патарени и катари произхождат и се учат от българската ерес. Инквизитор Райнер Сакони изрежда списък от еретични движения в Ломбардия и Северна Италия. 17 години той е бил член на катарското общество и знае неговото устройство. И като усеща неговия край, преминава на служба при инквизицията в Милано (1250 г.).

„Всички църкви на катарите са 16. Църквата на Конкорецо (19 км от Милано) е най-важна между 6-те църкви в Италия”. Тя остава вярна на българския корен. Нейните епископи пътуват поотделно до България, за напътствия. Около 1195 г. епископ Назарий носи от България свещената книга „Йоаново евангелие”. Така литературата от България се чете тайно и променя възгледите и съдбите на хиляди италианци. Затова свидетелства бясът на Ватикана: в 1254 г. папа Инокентий ІV нарежда да се разрови гроба на епископ Назарий. Срещу опасния мъртвец са изречени най- богохулни думи и костите му са изгорени. Но Духът е неподвластен на огъня. „Изгори, за да светиш!” е една богомилска максима. Книгите се горят, а идеите летят и дават плод в готовите души.

В края на 12 век „Тайната книга” от България попада в известен нотариус от Конкорецо, който украсявал документите си с изображения на животни, змии, преплетени ленти, шнуровидни мотиви… Тези винетки и символи красят българските книги от Х-ХІІ в. като Енинския апостол (ХІ в.), Битолския триод (ХІІ в.), Слепчанския апостол (ХІІ в.), Болонския псалтир, Радомировия псалтир и др. Това говори за директно влияние на богомилското изкуство в Италия.

Франция
Френските общества се наричат Катари (чисти) и Бугри, което напомня за връзки с България. Това име обобщава ересите, като се търси стабилна форма за общ международен фронт срещу феодалния гнет. Надеждата за спасение е към Балканите. На Албигойския събор през 1167 г. в Сен Феликс дьо Карман нашият папа Никита събира Тулузката църква, Патарените от Италия и от други църкви от Европа. „Може да сме разделени, но имаме мир и взаимопомощ помежду си ...”

Резултатите от тези синхронни действия са усърдно заличавани от Инквизицията през 13 в., но и от това, което е останало, личи тяхната значимост. Идеите на Богомилската „Тайна книга” в Каркасон се реализират и върху други сфери на живота. Това се вижда ясно по надгробните богомилски паметници в Босна, Херцеговина и България. Каменните блокове са украсени с розети, птици, кръгове, летящи гълъби и човешки фигури с разперени длани. тези изображения показват възвръщане към първичните християнски символи, характерни за „Катарския требник” (ХIII в.) и върху многобройни богомилски паметници. Дървото на Живота показва стара традиция, свързана с „Апокалипсиса” (2:7) и Кабала. Катари и богомили са преоткрили езотерична символика от по-древни времена.

Босненското богомилство
От XI век патарени, катари, манихеи и богомили търсят убежище в Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация. Някои от тях през Трогир се прехвърлят в Италия. Оцелелите ръкописи сочат името на богомила Хамерон Дубровнишки. Под различни имена (торбеши, бабуни, кудугери) богомилите не само оцеляват за няколко века, но и превземат самата Босненска Църква и тя става богомилска. На фона на грозната мартирология на богомилите из цяла Европа, Богомилската църква е щастливо изключение близо три века, за ужас на църквата. В тези няколко века богомилските идеи се просмукват в жилите на свободо-любивия босненски народ, който и днес не отстъпва от идейните си позиции при инвазията на много по-силен противник (1992-1995). Тук богомилите оставят особени паметници на културата, които са една неразчетена до днес енигма.

ЦЪРКВА И ЦАРЕ - ПАЛАЧИ НА ДУХА
В своя пасквил “Беседа против Богомилите” презвитер Козма хули и анатемосва богомилите, изопачава думите и делата им и ги нарича „мръсни, долни, прости”… В 960 г. византийския император Роман ІІ предава богомилите на Църквата. Богомилите палят огъня на знанието, а тъмните сили - на кладите. На първите клади е Василий Византиец (961), другите са обезглавени и хвърлени в Босфора.

Когато Никита Странник публично порицава византийския император Никифор ІІ, че подкупва киевския княз Светослав да нападне България, той го посича (967). Сред хилядите жертви на княза е Петър Осоговец - изтезаван и изгорен в Доростол.

В Преслав са мъченически убити 170 богомили, между тях са десетки жени. Имената им са записани в архивите на Симеон Антипа. В манастира „Св. Параскева” са изтезавани и убити Михаил Унгарец и Теодор Преславски с 200 Верни (969)… Богомил е изгорен насред столицата, като преди това пред очите му са посечени над 400 негови ученици. Последен е изгорен Симеон Антипа.

В 1211 г. цар Борил ръководи лично изтезанията… Делото се изнася навън…

От кладата в Цариград (1111) пронизват съзнанието думите на богомилския водач Василий Врач, претворени с перото на поета (Г. Събев):
“Служете, мои братя, на тоз Идеал по-велик от него жив не е видял!
Тялото умира, че то е конечно Истината само ще живее вечно...”

В резултат на тези вътрешни борби великата Българска империя отслабнала и накрая била завладяна от нахлуващите турци, като през ХІV век големи части били ислямизирани. С това нашата страна си навлича една тежка карма, която после изплаща с 5-вековно робство под гнета на друговерци.
Българската църква и досега е в кармичен дълг към българския народ поради гоненията на Богу-милите. Все още свещеници твърдят, че заради богомилите България паднала под робство: „Богомилите са вредни!”

Явно, историческият урок не е още научен...

СМЪРТОНОСЕН ОТГОВОР на „Христовата църква”
Катари и албигойци са две форми на една доктрина, произлязла от България. За властниците от Европа „бугри" е опасна за техния ред ерес. Главните вълни на тези ереси се изпращат и ръководят от България, Мека за тях. Разбрала, че с прости анатеми няма да се справи с „Българската ерес”, Католическата църква призовава за обединен фронт срещу нея.

През 1179 г. Латеранският събор анатемосва всички Катари, Патарени и др. български еретици и подготвя кладите. Папа Инокентий ІІІ води жестока борба срещу тях и след 1208 г. прави първият в Европа холокост. Неговите армии атакуват мирните катари в Лангедок, Ю. Франция, с настървение, сравнимо единствено с бесът на нацистите през ІІ Световна война. Тулузкото графство, тогава Прованс, е унищожено с нечовешка жестокост. Тогава се дава заповедта: „Да се избиват всички, а Бог ще познае своите!” 300 000 въоръжени мъже избиват десетки хиляди хора, несъгласни с модела на папската машина.

Църквата създава църковен трибунал с цел да унищожи ереста. Възниква Францисканският орден (1209), който избягва насилието и със скромен живот се приближава и внедрява в катарските среди. В 1215 г. се създал и Доминиканския орден, от който после е изградена Инквизицията. Тя е най-страшното оръжие, узаконено под църковно було. Утвърдена е от папа Григорий ІХ (1233). Изобретяват се методи за мъчения, утвърдени с папски декрет (1252). Така маската на Христови служители пада и лъсва страшния лик на Сатаната. С лозунги „свобода на правата вяра” възкръсналият лукав гений на Злото тръгва на Кръстоносни походи срещу чистите друговярващи.

Това е трето действие на тази световна драма. Поетът реди:
„Все така безстрашни умираха в младост пред Престола Божи да пребъдват в радост Ян Хус и Василий, и Джордано Бруно, предвестници светли на Беинса Дуно…”

След зов за помощ 1167 г., когато много катари са изгорени на огромна клада във Везле, във Франция отива българинът Никита. Аскет и оратор, той привлича, утешава, окуражава хиляди хора и е образец на вяра и живот. Посетил много крепости, като Каркасон, Фоа, Караман. Посветил епископи и създал връзки между тях, за да могат сами да предават Учението в служба на човечеството. При тръгване за България, почти цялата френска аристокрация била с него...

Репресиите продължават над два века, избити са над милион катари - “най-верните на дявола еретици, в заговор срещу Римокатолическата църква”. Бесът на варварите няма край. Но както при мъченията на християните при Римската империя, ефектът е обратен: огънят обхваща цяла Европа и разтърсва тронове и църкви. В Школата е записано: “Ако искаш едно идейно движение да прогресира - преследвай го! Изгори го и то ще свети с огъня на мъченика. Ако искаш да пропадне - дай му властта!” Богомилите бяха преследвани - те не се поквариха.

КАМЕННАТА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ
По цялата територия на Сърбия, Босна, Херцеговина и Далмация днес се виждат т.н. „Богомилски камъни” или „богомили”, по сърбохърватски стечки. Те са каменни стели, изсечени от монолитни блокове с тегло от 2 до 32 тона и брой около 50 000. Понесли следите на вековете, те излъчват величие и сила. На тях са изобразени фрески на дворци, замъци, вили, крепости, манастири, градове и други исторически знаци, украсени с ценни образци на декоративното изкуство. В релефа на стечките е ясно изобразено жизнелюбие - растения, животни, танци и странно, кодирано и още неразчетено послание към бъдния свят. Много учени са опитвали да проникнат в тайните им, но, непознаващи езотеричните традиции, до сега не са открили цялостно обяснение…

Например: Розетата в кръг, поставена най-горе, символизира Космичния Творчески Източник, Цветето на Живота, от който произлиза всичко живо.

Релефите на човек с вдигната към Небето ръка може да означава протест - отказ да се подчинят на инквизицията, воля за живот на жестоко преследвани. Представя и призоваване на Висшите Сили към справедливост. Петте разтворени пръсти зоват петте елемента, основа на света. Над ръката стои астрологичният знак на слънцето, даряващо сила, живот и упование. Лявата ръка е на кръста, което може да се тълкува като отказ да се ползва оръжието (лък и стрела). Този загадъчен лък се тълкува от Ефтимий Загавин чрез известна богомилска фраза: „И дяволът бяга от богомилите така, както стрелата от лъка.”

Сърните символизират чистота и справедливост. Стилизираният Кръст - жертвоготовност за увеличение на плода, Лозата - плода на учението - учениците.

Над някои фигури стои полумесец символ на Луната и женствеността. В блюдото от полукръга се събира жизнената течност - сома, която после се излива върху земята и дава началото на всичко живо. А когато под дъгата е гравирана хоризонтална линия, това е знак за гробница „бабий” (от „баба” – жена). Изображенията на лилии показват Мъдростта на Девиците на Звездния огън.

Растителни орнаменти до ден днешен се срещат в шевиците на местните национални костюми в дн. Босна, Дунавска и Волжка България. Във всяка шевица е скрито послание, за разчитане трябва познание по българско образоведство.

Танцуващите фигури изпълняват свещена богомилска евритмия, чрез която се хармонизират и свързват с Космичния жизнен ритъм. Спиралата показва еволюционното повторение на циклите на живота – основен мотив за евюлюция чрез прераждане. А за тълкуването на изобразеното Дърво на живота са необходими познания по Богомилската кабала и Таро.

Това, разбира се, са само някои размишления и податки около тайните на богомилските стечки. Да не забравяме, че в тази четвърта част на Богомилската световна драма остават неизяснени доста съществени загадки:

Въпроси без отговор
По какъв мотив тези скромни хора, в чийто катехизис е записано да не се набиват на очи и да не изпъкват с нищо екстравагантно, са строили тези впечатляващи паметници? Откъде са взели материала за тях, еднакъв за няколко съседни страни? Как и с каква техника са успели да транспортират тези монолитни блокове и да построят тез многотонни монументи? И за колко време? Ако това са гробници, къде са мъртъвците? Може би те са издигнати в чест на убитите, които са изгорени, което не се връзва със символите, макар и неразчетени? Може би, може би… предположения, презумпции…

По стил и изпълнение барелефите, разпръснати из цялата територия на бивша Югославия, са единно цяло и за разшифроването им е необходим единен ключ, за да бъдат разчетени еднозначно, а не тълкувани „на парче”. Затова Галя, моята спътница в живота, заяви: „Това е Каменната книга на богомилите!”. Книгите изгоряха, но написаното върху камък стои. Кой ще го разчете?

Много странно са се държали богомилите в Босна - богомилската страна. Защо само тук са успели да се наложат? Каква тайна крие Босна, Херцеговина?

Доскоро това бяха въпроси без отговор. Днес „в края на тунела” (старата епоха) се забелязва малка светлина. Тя очертава Ново познание за Новия Свят.

Пътят на Червения змей
За да свържем новите разкрития с богомилите, ще трябва да надникнем в тяхната Космогония и Традиции. В едно езотерично писание от преди четем, че: „Богомилството разкрива Пътя на Червения Змей… познат на всички мистици като: Червен змей, Вихрен Дракон, Фохат на алхимиците, Кундалини на йогите. Тази сила, събудена у човека, му дава Ключа на Вселенската сила и всемогъщество, прави го маг с вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Целта на всички магични писания и практики е разкриване и стъпване в Пътя на Червения змей.”

След Обучение и Изпитания, ученикът се Посвещава. С „магично миропомазване с елей (въздух и етер) на 18 центъра от тялото се енергизират и другите тела… 4 -на етерния двойник, 7 -на Звездното тяло и 7- на мисловното.”

От този текст се вижда, че Школата направлява протичането на жизнената енергия по меридианите, за да се постигне по-висше съзнание. В Школата се изучава също, че и земята има енергийна мрежа с локализирани биоактивни центрове и „силни места”. На такива са строени напр. Египетските пирамиди, древноиндийските храмове, българските манастири и дворци като тези в Царевец, Бояна или Евксиноград, съхранили вибрациите на българската народност. Изобилието на такива центрове и школи в една страна в продължение на векове е указание за трайна благословия върху нея, придружена със специфично биоенергийно излъчване и възможност за развиване на нови сетива и мироглед. Босна е такава страна – с древни паметници и пирамиди.

Пирамиди в Босна!
Откриването на пирамиди в Босна толкова изненада учените, че те се държат като шопа видял жираф в зоологическата градина - „Е, па тая не мой да я биде!”. Открити са в 2005 г. в центъра на Босна от археолога Сам Османаджич, професор по антропология. Сателитните снимки на местността показват пет хълма с геопространствени аномалии. Разкопават се три от тях (на Слънцето, на Луната и на Дракона), разположени в ъглите на равностранен триъгълник. Пирамидите са 4-ъгълни със северна ориентация, с 365 метрови страни и ъгли от 600…

Това са първите открити пирамиди в Европа, най-големите и най-прецизно ориентирани на планетата, покрити с най-качествен бетон създаден на земята. Радарните анализи показват тераси, пътеки, тунели и зали във вътрешността им. Под пирамидите има десетки километри от тунели, те сега се разкопават. Температурата в тях е постоянна, въздухът е свеж, самочувствието се повдига, болестите си отиват. Там Галя забрави ужасното си главоболие. Там са намерени мегалитни плоскости и сфери, обикновено над и свързани с течащите води, върху някои от тях има неразчетени руни. В Пирамидата на Слънцето видяхме също следи от особени знаци. Османаджич предполага, че са енергийни символи, за които още нямаме познания. Разкопките и разкритията продължават.

Възрастта на пирамидите е над 25 000 години. Те не са гробници за мъртвите, а са строени за живите. Действат като енергийни машини с 4,5 метра електромагнитни полета. Целта явно е била да стабилизират климата и обилната вода и кой знае още какво… Построила ги е цивилизация, много по-развита от нашата, познавала е земята и енергиите много по-добре от нас. В древността тук са били илирите, които после са се слели с траките, после е имало средновековен богомилски град. Когато Ватиканът се опитва да завладее Босна, богомилите са пристигнали тук, носейки новите идеи с едно независимо от Европа знание и учение. Явно е, че те са ползвали тези космични енергии…

Тези открития потвърждават, че древната история на Балканите, Европа и света трябва да се пренапише отново. Разбира се, „шопските” учени не са съгласни, защото трябва да отрекат своите стари тези за произхода и еволюцията на човека, крепящи се на несигурни академични презумпции и на изключително избирателно представяне на резултатите от различни проучвания.

БОГОМИЛСКИ СЛЕДИ В ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА
Въпреки жестоката мартирология, богомилите оставят следи в европейската култура, които личат и до ден днешен. Напр. името българин се използва в италианската и френската топонимия и антропонимия. Под Bulgari, Bugari, bugeri, bugres се разбира българската ерес. Булгария и Булгарно, Булгарограсо, Булгарело, Булгерия, Болгаре, Болгери са имена на селища в Италия. „Бogomil-us” прониква по културен път в някои европейски езици (в английски език - от 1574 г.)

Богомилите възраждат древната идея за сътворението на света чрез космична хармония. Тази идея се използва от Данте, от Гьоте („Фауст”), от Хендел („Месия”) в нарушение на църковните канони. Густав Малер създава Осма симфония (1907) за 1 000-а изпълнители с идеята, че вселената звънти в хармония.

В XV век италианският композитор Франчино Гафори чува в миланската катедрала странни дисонансни песнопения, известни поне 200 години преди това. Установило се, че всичко идва от Ломбардия, която е богомило-катарски център. Фолклористът Васил Стоин разкри техния български произход и лансира хипотеза за българския произход на диафонията (Париж, 1925). Австрийският фолклорист Жералд Меснер откри такива мотиви в изобилие в с. Бистрица, Софийско. Произходът на ломбардските полифонии е богомилски и не се покрива с каноните на Римската църква или на светската музика в Ломбардия.

В Прованс (Тулузското графство) богомилските идеи се проявяват в различни форми в театъра, в полифоничната църковна и светска музика, в езика и книгите. За силно древнобългарско влияние във Франция свидетелства журналистът д-р Христо Стойчев, наблюдавал в края на миналия век традиционния танц Буре в областта Оверн, който бил съвсем като нашенската Ръченица.

Подобна история разправяше и адвокатът Георги Драганов от Ямбол, който се включил да играе българско хоро в непозната група край Женевското езеро.
- От къде знаете нашия танц? - питали го те, като свършили.
- Та това е нашият български танц „Буйряно Буйрянке”!
Като чули „български”, те го понесли на ръце с викове: „бугар, бугар…!” Били наследници на богомилите, оцелели от жестоките преследвания.

За Александър Скрябин (1912) изкуството е синтезно - той чува звученето на цветовете и вижда музикалните тонове в цветове. Така възражда синтеза на богомилите, те знаели какъв цвят съответства на всеки звук. Неслучайно, в същата 1912 г. Учителят Беинса Дуно възроди богомилското познание в „Завета на цветните лъчи на Светлината” като синтез на идеи в цвят.

В „История на Инквизицията” е отбелязано, че „След стабилизирането им в България, влиянието на богомилите се чувства и на Запад… и на Север в Европа.” Тези идеи рисуват богомилите като борци за по-добър и справедлив свят. През средновековния мрак богомилите пренасят до нас древни нравствени ценности.

БЛАГОВЕСТИЯ. ПРЕДРЕЧЕНОТО ЩЕ СЕ СБЪДНЕ
Като Световно социално явление, Богомилството очерта един период в Европейската история, в който Българският Дух напуска националните рамки на страната си и застава начело на общочовешкото развитие.

Днес Европа ни гледа с пренебрежение отвисоко, но трябва да си спомни, че е наш длъжник заради Богомилската Камбана, която я събуди от средновековния унес, създаде алтернатива на деспотичната църква и предизвика Хуманизма, Реформацията, Ренесанса и Великата Френска революция, които оформиха основите на Новия Свят. А щом е забравила, ще трябва да й напомним, че дори техният повик към Равенство, Братство, Свобода е по същество наш, богомилски!

Моето І благовестие е, че Богомилският петел не може да бъде унищожен, защото при преследване се умножава.

ІІ благовестие: Богомилският корен не е напускал Родината си. Под други имена и форми, те винаги са били и са тук.

ІІІ. Богомилите са готови да разкрият ново духовно Възраждане. Кога? Когато му дойде времето. Когато хората прозрат илюзиите на властниците. За някои това време дойде. Другите, в бездните на материалната Вселена, рано или късно ще научат своя земен урок. Хората имат различни часовници на еволюция.

ІV благовестие: Богомилският петел ще пропее отново, бурите на живота ще преминат и предреченото ще се сбъдне. В своята „История” последният богомил Симеон Антипа предсказва какво ще правим: „Някой от бъдещите ще върви върху руините и ще дири скрити съкровища. (Днес ние правим точно това!)

Учителят Беинса Дуно обяви, че богомилите сега идват отново. Те днес се завръщат, за да поставят основите на Новата Духовна епоха.
В Аурата на Духа ще се стопят като мрачен спомен сенките на материалните илюзии. И тогава ще настане Новото Небе и Новата Земя.

Това е пето действие на световната Мистерия. За някои е вече реалност. От древни мистерии, през прозаичното настояще, богомилите водят към бъдни мистерии на предречения от тях Нов свят. Новата епоха ще бъде Епоха на синтез на сърцето и ума, на изкуството и науката, Епоха на Духа.

Фениксът възкръсва! Така рекоха богомилите и го рисуваха катарите.

И така ще бъде! Аз вярвам в това.

Варна, 28.08.2013 г.

Мисията на богомилството

Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството



по най-новите изследвания, Боян Боев



подбрани откъси от книгата, издадена през 1937 година







ХИЛЯДОГОДИШНИНАТА НА БОГОМИЛСТВОТО



Една светла дата!



Години минават, изнизват се една след друга, но светлината, която излиза от богомилството, все още блести през вековете и буди у нас възторг, благоговение и подтик за светъл подвиг!



Една красива страница от българската история – една от най-светлите страници в досегашната ни история!



Гонени, преследвани, очернявани, охулвани, измъчвани, те възкръсват от историята тъй лъчезарни, с ореола на чистотата и идеализма, с авторитета на велики гении, чертаещи дълбоки бразди в мировата история.



Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, те не трепваха пред опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни. Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение!



Отде у тях този несломим дух, несъкрушимата им енергия, отде иде огънят в словото им, светлината, която грее в техните очи?



– От една велика идея, която е озарила съзнанието им – идея за пътя, по който се чертаят светли бъднини за човечеството;



– от едно дълбоко разбиране за нуждите на епохата и за законите, по които се развива човечеството.



И както казва д-р Михаил Геновски, нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкоз много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение?



Днес, хиляда години от раждането на богомилството, с радост констатираме, че името на богомилството е пак издигнато високо в съзнателните умове, защото учените го туриха отново на висотата, която му подобава!



Кое повдига един народ, кое му дава цена? Нали това, що е родил неговият гений в наука, философия, религия, изкуство и пр.? Ето защо, богомилството е едно от красивите цветя на българския, славянския и общочовешкия гений, защото богомилството не е едно движение с чисто национален, затворен характер. Родено и откърмено в България, то прекрачва границите й и става общочовешко! Па и по самия си характер това движение е общочовешко, понеже то надраства ограничените рамки на тесноразбрания шовинизъм и национализъм.



Величието на богомилството е в неговата общочовешка идея!



Величието на богомилството е, че то е изпреварило с векове нивото на своите съвременници. И то толкоз ги е изпреварило, че даже и досега далеч не е приложено онова, което богомилите са възвестили в най-тъмната епоха на европейската история, когато цяла Европа е потъвала в голям мрак и невежество! Но важното е, че колкото повече време минава, толкоз незрелото човешко съзнание почва по-правилно да разбира и преценява богомилските идеи. Раждането на това първо духовно славянско движение показва, че в славянството съществуват предразположения към възвишен идеен живот и дълбоки мистични заложби. Ще пожелаем те да разцъфтят във всичката си красота и да дадат изобилен плод!



Разпространение на богомилството



...Богомилството се е появило в България между 927 и 940 година.



Значи, в най-тъмната част на средните векове (10 век), когато в цяла Европа човешката личност е била подтисната, богомилите са издигнали факела на едно учение за премахване на неправдите, за издигането на потъпканата човешка личност и нареждане на човешкия живот на разумни основи...



Това движение е тясно свързано с българската история, понеже то е траело в България цели пет века (10-14 век). То се е разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени.





Възникналото в България движение бързо се разпространява и в другите страни на Балканския полуостров: във Византия, Сърбия, Босна, Далмация и после преминава и по-далеч: в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и пр. Навсякъде то занася лъчите на новите идеи.



Богомилите в различните страни се наричали с разни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. ...Богомилството, дето и да прониквало, считало за център на движението България, и оттам получавало упътвания и осветления. От България отивали пратеници във всички страни, дето имало богомилско движение, за да подкрепят и просветляват...



...Богомилското движение раздвижва широките народни маси, буди, съживява, просвещава, внася борчески дух, подем, идеен живот...



...В историята виждаме, че всяко ново движение, всяка нова идея среща противодействието на реакцията. В 1211 година се свиква в България първият събор против богомилите – носители на новите идеи. След туй се свикват още два събора. Богомилите се преследват, затварят, клеветят, охулват, изтезават. Най-идейните, най-будните хора в България, борците за нов живот, работещи за нова култура на общочовешко братство, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободната човешка мисъл, изпълнени със симпатии към страдащите и угнетените, тия, които с най-голямо самоотричане пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, бяха избивани, пращани на кладата, изгонвани.



Именно избиването и изгонването на богомилите е една от важните причини за падането на България под турско робство. Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Всеки народ, който наруши известни природни закони, в края на краищата пожънва отрицателни резултати и отива към своя упадък и самоунищожение. Това е изтъкнал с много исторически примери и Морис Метерлинк в “Мъдрост и съдба”. Първият закон гласи: Всеки народ, общество, раса и пр., който върши неправди, насилия и пр., като магнит привлича към себе си силите на разрушението и ще мине през катастрофи или даже ще бъде пометен. Вторият закон гласи: Опълчването против една божествена вълна, против хората, които носят новото, води със себе си и своите последствия. Защото това, новото, е, което носи живота, прогреса, светлината, всички опреснителни сили, подмладяването! В историята има примери, които показват как действат тия два закона...



Ново отношение към богомилството



...И всички досегашни източници за богомилството бяха повечето от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него... Но откак обективната историческа наука се зае с изследването на богомилството, дойде се до съвсем друго заключение. Сведенията, които ни дават историците за богомилите, трябва да ни изпълнят с уважение и благоговение към това учение. И интересно е, че всички модерни изследователи на богомилството, безразлично кой мироглед застъпват – от окултисти, вегетарианци и пр. до социалисти и материалисти – всички с най-голямо уважение говорят за богомилското движение и го издигат като най-светла точка в българската история.



Всемирното братство. Трите клона



...Има една велика наука за живата природа, която изучава по-дълбоките закони на битието. Тя е обширна. Името й не важи. Можем да я наречем, както искаме: божествена наука, жива наука и пр. Окултната наука е само част от нея. Ако искаме да имаме знание, трябва да знаем нейната област на изследване, законите, които тя изучава. Те водят към висш съзнателен живот. Великите гении на човечеството, които са ръководили последното, са запознати с тия закони. Това са великите души, цветът на човечеството. Идеята за слугуване на другите, на Цялото, прониква техния живот.



Съществува в света братство на великите гении на човечеството, на Великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени, са достигнали до най-голямо развитие на любовта, мъдростта, знанието, силата, благородството, закона за жертвата, самоотричането. Именно това е тъй нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите на цялата природа, то стои зад всички явления в природата. Същевременно то ръководи процесите на нашата планета – Земята, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството.



Основният принцип на това велико Братство е помагане на по-малките в техния еволюционен път. Следи от тяхната дейност се намират във всички епохи на историята... Съзнанието им е проникнато от милосърдие, благородство и себеотрицание! Тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изискват милиони години. И едничкото, което ги подтиква към този вид дейност, е съзнанието за възвишените сили, дремещи във всяка душа. Вдъхновява ги прозрението за красотата на бъдната картина на пробудената човешка душа! Красотата на далечния идеал влива нови сили в тях. Съзнанието им е най-близко до това на художника, който е радостен и вдъхновен от видението за онова, което ще се изяви в художественото произведение! Любовта към всичко живо дава крила на дейността им.



Всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигане на другите, подтиквани единствено от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство.



Всеки може да влезе във връзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техния идеал. Тогаз той живо ще почувства не само вътрешна връзка с това Братство, но и неговата вътрешна подкрепа, ще почувства зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, знания. Той няма да бъде сам в своята работа. Когато човек работи за великия идеал, който въодушевява това Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в живота си ще чувства тяхното съдействие и готовност да подготвят и подобрят условията и резултатите от неговата работа. Когато той работи в този дух, те са с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тия напреднали същества, че възприема част от тяхната радост.



Всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всяко цвете ни напомня за великата им дейност, която стои зад всички форми и явления. Зад цялата тая картина, която виждаме около нас, седи разумната дейност на тия същества. И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумния и най-сигурния начин за постигане на своите цели.



Работата на това Всемирно Братство буди благоговение у всеки, който вникне в характера на дейността им. Те работят в тишината, в мълчание, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт. И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможностите за свободна проява на съвременния човек в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена иницатива. Всемирното Братство по този начин прилича на градинаря, който не ограничава естеството на растението, което отглежда, и само му създава благоприятни условия, добра почва, влага, топлина и пр. и му предоставя то да прояви свободно своята природа. И тъй, всемирното Братство не предписва свои произволни методи, свои граници и пр., а само подпомага оня естествен развой на силите, вложени в човешката душа.



Мощните сили, с които това Братство разполага, са грамадни. Това са всички гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е източник на най-високите радости в живота и го осмисля. Силата им произлиза от това, че знаят езика на природата, и вследствие на това тя им отваря своите съкровищници.



Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане, се дължи на помощта на по-горните към по-долните. В цялата Вселена констатираме следното: по-силните, по-горните, по-знаещите помагат на по-долните. Взаимопомощта и служенето са главният фактор за напредъка. И именно на туй се дължи тая красота, която виждаме в целокупната природа. Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо и разумно.



Ако проследим историята на човечеството и последователното основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи за съществуването на тия Велики Гении на човечеството, за тяхното благородно влияние. Притежавайки грамадни знания и знаейки посоката на развитието на човечеството, те винаги са се притичвали на помощ при основаване на нови култури и техния по-нататъшен живот чрез изпращане клонове в разните части на света. В Индия те са оставили повече философска наука, в Египет – повече научни данни.



След местенето на своето огнище от Египет, те продължават да подкрепят тая страна чрез своя клон. В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ.



Всемирното Братство изпраща три клона в разните култури.



Можем исторически да проследим дейността на тия три клона.



Първият клон е имал за цел да подготви условия за християнството; да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон е имал за мисия да внесе християнството в света. А третият клон е имал за цел да реализира божественото учение (християнството).



Първият клон на разните култури носи разни имена; той най-първо работи в Египет; там членовете на тоя клон се наричат херметисти; после те работят в Персия – това са маздеистите. После работят в Асирия и Вавилон. После простират своята дейност и в Гърция: там се наричат орфеисти.



Вторият клон от Индия отива в Египет и оттам в Палестина. После оттам той простира своята дейност в Рим, Англия, Германия, Франция и пр.



Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение. По-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на Запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр.



Клоновете на Всемирното Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Братство е могло да действа в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието и според способността й да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна, чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси, и от друга страна, чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тия движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха, тъй да се каже, благодарение на дейността на тия мистични братства.



Тия три клона идат от едно по-високо място. Тия, които ръководят тия три клона, са посветени..



...Третият клон



След внасянето на християнството в света оставаше да се помисли за реализирането на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за реализиране на тая нова култура на Земята, на онзи хармоничен живот, който е в съгласие с великите природни, божествени закони и който дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяването на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа.



Тогаз Всемирното Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България (10 век), като се имало предвид оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. Защо била избрана именно България, ще видим по-нататък. Това беше третият клон. Можем да го наречем богомилски. Той се явил в България, за да подготви съзнанието за културата на Шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа на Любовта. Третият клон имал за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (Шестата раса).



И тъй, богомилството е една от струите, пратени от Всемирното Братство. То не е случайно движение, а е във връзка с подготвянето на Новата култура. Богомилството има окултен произход. Трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и тъй да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за братство и свобода.



Значи богомилското движение не е откъснато явление в българската история, а е свързано с великия възходящ път на целокупното човечество. Като се сравни по значение с всички ония културни вълни в миналото, които са създавали цели епохи, то правилно ще бъде преценено и ще заеме подобаващо място в българската история и в общочовешката култура.



Идеи и живот на богомилите...



Действието на богомилската вълна...



Новите насоки на човешкия дух



...Човешкото съзнание се събужда днес в по-горно поле и нови идеи, нова светлина проблясва в човешката душа. Нова вълна залива човечеството и разкрива ново разбиране на живота и нови методи за работа. Тоя духовен подем, който се забелязва напоследък в света, иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Всемирното Братство и сега нежно подкрепя със своето съдействие новите сили, които се събуждат в човешката душа по законите на развитието. Те подпомагат тоя естествен процес. Те работят навсякъде. Насърчават, подтикват, съдействат на добрите начинания, стремежи и копнежи, вдъхновяват, вливат нови идеи в готовите души, във философи, учени, поети, музиканти, художници, общественици и пр. И когато срещнеш такъв член на Всемирното Братство, ти можеш да говориш с него, без да знаеш, че той е от Всемирното Братство. Обаче по едно нещо можеш да го познаеш: като влезеш в контакт с него, ще почувстваш три неща: живот, светлина и свобода!



...Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете...



...Когато хвърлим поглед върху мисията и дейността на Всемирното Братство, върху великия оня план, по който то работи през вековете..., тогаз ние оставаме очаровани от величието на тоя план! Културите се ръководят от напредналите братя на човечеството. Ако изучим историята, ще видим величието на тяхното дело. Те прилагат великия Божествен Принцип, върху който се крепи цялото битие: “Силният служи на слабия”! Тоя закон може да се изрази и така: “Закон за любовта и жертвата”!...

Рисунки на Плеядианците 4

      Венера Pleiadian жрица

Знакът на богомилите и слънчевият елемент на съвършенството.

Не бях обръщал внимание и не знаех. Вчера за пръв път видях в една книга какъв е бил знакът на богомилите. Имах някои съмнения, защото не бях чувал да имат знак. Но вечерта, като се прибрах от работа, веднага погледнах книгата за богомилите, която имам. Ами че той бил отпред на корицата:

Двете елипси са еднакви, но разположени под прав ъгъл една спрямо друга. Това било символ на доброто и злото (или, ако предпочитаме, мъжко и женско, положително и отрицателни, ин и ян и ред други в тоя смисъл).
От опита си с изображенията от Магура знам, че съвременната наука достига до същите изображения, каквито са нарисувани още преди 14 000 години по стените на пещерата. Има причина за тези съвпадения и тя е, че става дума за едни и същи явления и знания, затова е естествено и схематичното им представяне да е подобно.
По ред причини считам, че Богомилството е продължение на магурската традиция на познанието. Тогава може би науката има какво да ни каже за този символ?




Това е схематично представяне на атома на химичния елемент хелий. Той се "произвежда" в звездите при термоядрения синтез, когато се сливат ядра на водорода:



Името му значи "слънчев". При него има съвършен баланс на зарядите на ядрото (+) и на зарядите на електроните (-). Затова атомът на хелия няма напрежения в себе си - той е съвършен. Това го прави химически неутрален. Хелият не участва в химически съединения и съществува под формата на едноатомен газ. Ако има еталон за съвършенство (освен сферата), то това е хелият.
При богомилите е имало няколко степени на посвещаване. Това говори, че Херметизмът не им е чужд. Най-ниската степен е слушащи. Следват няколко степени, които не помня наизуст, след това са маговете и най-горе са съвършените. Съвършени.
Съвършен е онзи, който няма вътрешни напрежения. Вътрешните напрежения се проявяват като страхове, страсти, предпочитания и т.н., които постоянно ни подтикват към несъзнателни действия. Съвършеният при богомилите е същото, което е Буда.
За съвършения доброто и злото не са различни неща. Затова той постига равновесие между тях. Затова двете елипси са еднакви - те са в равновесие.
Когато видиш доброто и злото като едно, тогава постигаш и знанието за нещо повече - за онова, чиито проявляния ни изглеждат като противоположности - Бог. Сливането на доброто и злото в едно дават истинската цялост:



Това е представяне на ядрото на хелия, в което по принцип има два протона и два неутрона. То наистина прилича на това:



Знакът на богомилите представя едновременно и електроните и ядрото. Когато съзнанието ни е склонно да разделя нещата, то ще вижда орбитите на електроните, ще вижда доброто и лошото. Когато видим доброто и лошото като проявления на едно и също, ще видим и ядрото.
Според богомилите целият свят е сътворен от "дявола", но без Слънцето. Само то е сътворено от бог като форма на състрадание към душите. През него само може да се достигне до бог и до спасение. А хелий значи слънчев.
А това е един от символите на Баал:






Туристически и познавателни възможности в Белоградчик - много повече от всичко, което сте си представяли!

http://kikowsky.blog.bg/drugi/2012/11/28/znakyt-na-bogomilite-i-slyncheviiat-element-na-syvyrshenstvo.1025474

Поява на богомилството:

След симеоновите войни държавата отслабва и населението все по трудно поема последиците от нея. Разорявано и експлоатирано от господстващата феодална класа селяни да се вдигат на всенародно движение. Това движение било богомилството по името на поп Богомил.
Богомилството се утвърждава като ерес след отричането на християнската църква и основата им станала дуализма - вяра в съществуването на две божествени начала - доброто и злото, бога и сатаната. Дуализма в богомилството се взаимодейства от други източни ереси, които по това време са били проповядвани във Византия. Според дуализма видимият свят е създаден от дявола, а невидимият - от бога. Поради лошите условия на живот и постоянният натиск над населението богомилството било по-лесно разбираемо и единственият начин населението да разбере положението, в което се намира.
Понеже смятали видимият свят за творение на дявола, богомилите отричали напълно официалната християнска църква с всичките й обреди и външни форми на вярата, като признавали само молитвата „Отче наш”. Отричали също причастието, брака и кръщене с вода, като признавали само духовното кръщене. Били срещу Стария завет и признавали единствено само евангелието. Също били против храмовете, иконите, църковната йерархия, празниците и пр. Борили се и срещу убиването на животни и хора, затова употребявали само растителна храна и били против войната.
В тази пълна форма богомилите се делели на две групи - съвършени богомили и вярващи богомили. Едните изпълнявали всички изисквания, а другите били достатъчно да се изповядат преди смъртта си, за да се пречистят от греховете.
Обществените наредби като израз на видимия свят на били смятани за творение на дявола и те твърдо ги отричали. Учели селяните на неподчинение спрямо своите властелини и робите да не работят за своите господари. Хулели болярите, ненавиждали царя и укорявали тези, които му служели, ругаели старейшините и другите представители на властта.
Както и при други селски движения през средновековието така и богомилството не е могло да има един по-прогресивен обществен идеал. Насочеността му била към премахването на експлоатацията и равенство за всички хора.
Начело на богомилите седели особени ръководители наречени "дедеци". Те представлявали наставници и проповедници на богомилското учение. Те били съвършените богомили.
Богомилите развили собствена книжнина, която достигнала голям разцвет на развитие. Поради гоненията на ереста много малко от писмеността им е останала. Наричали са я апокрифна, което означава скрита книжнина.
Презвитер Козма застава зад офицялната християнска църква и е твърдо против богомилите. Живял през X в., написал съчинението „Беседа против новопоявилата се ерес на богомилите”. Блестящият полемист оборва възгледите и разбиранията на богомилите, противопоставяйки им солидни доводи. Впечатляващо от е, че голяма част от цитатите на Козма са от Св. Апостол Павел, смятан от богомилите за най-големия християнски авторитет. Той не само се старае да обяви учението на богомилите за несъстоятелно от гледна точка на свещеното писание и църковните канони и обичай, но и направо насъсква държавната власт да пристъпи към тяхното физическо унищожаване. Феодалните властелини си служат както с убежденията и изобличенията направени от Козма, но и с всички средства на държавната власт борейки се срещу богомилството. Цар Петър се обръща за съвет и напътствия към цариградската патриаршия. Патриархът препоръчал между другите мерки още и заплахата и по сурови наказания. Препоръчал не само църковните, но и гражданските закони. Т.е. не само отличаване от църквата, а анатема и др., но и смъртно наказание. Козма свидетелства за богомили, които били оковани във вериги и лежели в тъмници, както и за такива, които отивали на смърт с евангелие в рака.
Въпреки неговото отношение и гоненията богомилството се разпространило много бързо. Гоненията срещу тях оказали обратен на очакваното резултат. Те се вдигнали в очите на народа и привържениците им нараствали. Чрез своите проповеди и анти политически лозунги се присъединявали все повече и повече хора.
Въпросът за богомилството е привличал отдавна погледа на изследвачите. Интерес към това учение се проявява най-напред във Франция, Италия и Германия поради обстоятелството, че по своя характер и роля то е било твърде близко до разпространяваните там през XII—XIII век ереси на катари и албигойци. Първи по-специални проучвания върху богомилството започват през XVIII век. Заслужават отбелязване трудовете на C. J. Wolf, Historia
Bogomilorum. Wittenberg, 1712, и на J. L. Oeder,, Dissertatio inauguralis, prodromum historiae Bogomilorum criticae exhibens, Gottingae, 1734. През първата половина на XIX век излиза
основното съчинение на френския учен C. Schmid, Histoire et doctrione de la secte des Kathares ou des Albigeois, I—II, Paris, 1849. В това съчинение са отделени няколко страници върху богомилството, като се прави опит да се посочи неговата връзка със западните дуалисти.
Извори за богомилството.
-С против богомилско съдържание.
Хронологически погледнато, първият важен извор с против богомилско съдържание представлява едно писмо на цариградския патриарх Теофилакт (933—956 г.), съставено на гръцки език, в което той отговаря на българския цар Петър (927—969 г.) по повод запитването му как да постъпва с новопоявилите се в страната му еретици и какви наказания да им се налагат. За разрешаване на този въпрос патриархът изхожда от предпоставката, че тези еретици принадлежат към различни категории и съобразно с това трябва срещу тях да се приложат различни мерки. Изложението завършва с 14 анатеми на главните догми и учители на ереста. Както се вижда от съдържанието на писмото, Теофилакт не е бил запознат добре със същината на новопоявилото се в България богомилско учение, тъй като не е имал възможност да черпи данни за това от непосредни извори. Той е познавал обаче добре съществуващата във Византия антиеретическа литература и по-специално съчиненията на презвитер Тимотей срещу манихеите и на Петър Сицилийски и патриарх Фотий срещу павликяните. Поради това, като излага учението на българската ерес и анатемосва нейните учители, той дава да се разбере, че тази ерес не представлява нищо друго освен продължение на павликянството, смесено с
манихейски догми.* 1 Новото и оригиналното в богомилската идеология е останало за него чуждо и непознато и всичко онова,, което той приписва на еретиците, се съдържа в старите книги, четени и използвани от него при съставяне на писмото до българския цар.
Вторият и особено важен извор за богомилското учение е тъй нар. „Беседа" против богомилите, чийто автор, презвитер Козма, е живял през средата и втората половина на X век, а самата му творба е била съставена вероятно след смъртта на цар Петър, между 969—972 г. Тя се състои от две части — в първата Козма се спира на отделните възгледи на богомилите и поле Мизира с тях, за да им докаже, че се заблуждават. Във втората той се обръща с укорни и поучителни слова към монасите, духовниците и миряните, като им посочва недъзите и пороците и ги съветва да се оправят и станат истински християни. От тона на автора се вижда, че когато е писал своята Беседа, той е заемал висш духовен сан и е бил може би епископ. Ако се съди по езика, на който е написано неговото съчинение, може да се предположи, макар и за това да няма преки данни, че Козма е живял и действал като писател и проповедник в Североизточна България, а не в Македония, както приемат някои учени. Обстоятелството, че в своята творба той сипе укори не само срещу богомилите, а и срещу висшето духовенство и монашество, като се пази да упрекне дори само с един израз представителите на светската власт начело с царя, показва, че е бил навярно в близки връзки със самия дворец в Преслав и че се е намирал сред онези литературни и писателски среди, които са ни познати от времето на Симеон и Петър.

Стойността на съчинението на Козма се свежда главно в това,, че той е познавал добре възгледите на богомилите и ги описва като непосредствен очевидец и наблюдател. За разлика от патриарх Теофилакт, който заклеймява „новата ерес", като си служи с данни от по-стари съчинения, авторът на Беседата не използва такива данни, а изхожда от самата действителност, от това, което сам е видял и чул. Поради това сведенията, които намираме в неговата творба, са свежи и оригинални и въз основа на тях може да се създаде точна и достоверна картина на богомилското учение в неговата цялост. Целта му била да обори само някои от възгледите на еретиците и да им посочи, че те се заблуждават. Поради това в Беседата са изпуснати някои важна страни от богомилската идеология и по-специално от богомилските космогонични и есхатологични представи. Но въпреки това данните на Козма са извънредно важни главно защото са автентични и са почерпани от самия живот, а не от литературни образци и описания на по-стари еретически учения, както е случаят с писмото на патриарх Теофилакт.
*1
Това личи още от самото означение на „новопоявилата се ерес", която патриархът назовава като „смес от манихейство с павликянство” ???????????.. ?????,?????? ???????? „ (срв. по-долу). Личи ясно и съдържанието на някои анатеми- Така в първата анатема се казва, че еретиците вярвали в два бога — единия на доброто, който бил творец на светлината (????? ???????), и другия на злото, който бил сътворил нощта (??????? ??????). По същия начин с представи за „светлина" и „тъмнина" (??? и ??????) са означени двата бога в ма-нихейската космогония. В шестата анатема става дума за привидкостта на кръста и на Христовата смърт, което е също типично за учението на маня-хеите (срв.. Thimatheos, De receptione haereticorum, M.P.G., 86, coll 20B). В четвъртата анатема патриархът проклина онези, които наричали увеличаването и продължението на рода „законоположение на дявола" (??? ????????… ???? ??????). Това е пак манихейска догма, споделяна и от масалианите (срв.. Thimatheos, De receptione haereticorum, M.P.G., 86, coll 20B). При изброяване на учителите на ереста той дава поред имената на манихейските проповедници и след това анатемосва и павликянските учители, като почва от Павел и Йоан и завършва със Сергии (Тихик).
През XI век богомилството, както е известно, започва да се разпространява вече и вън от границите на България. То прониква в съседните сръбски земи, а също така и в пределите на Византийската империя, под чиято власт през 1018 г. попада българският народ. За разпространението на богомилството в сръбските земи (в Зета, Захълме и Требине) намираме интересни сведения в житието на дуклянския княз Иван Владимир, зет на българския цав Самуил. Славянският оригинал на това житие, което е било съставено вероятно през първата половина на XI век, за съжаление не е запазен и понастоящем ние разполагаме само с един гръцки текст, и то в две редакции — кратка и обширна. Този текст е бил съставен в края на XVII век от гръцкия владика Козма. За основа на своя текст Козма е използвал вероятно първоначалното и не дошло до нас славянско житие, както и устни разкази на съвременници. В така съставената гръцка редакция житието на Иван Владимир (и в краткия, и в обширния вариант) съдържа някои очевидни грешки и анахронизми, които снижават стойността му на исторически извор. Независимо от това обаче в него намираме и някои напълно сигурни данни и известия, които Козма е почерпил направо от славянския оригинал и които могат да бъдат използвани от изследвачите като достоверен исторически материал.
Освен в сръбските земи богомилството през XI век проникнало и във Византия (и то както в нейните балкански владения, тъй и в Мада Азия). За малоазийските богомили, известни още с прозвището „фундагиагити” пише специално Евтимий, монах от цариградския манастир „Богородица Периблепта”. Роден в град Акмония (в тема Опсикион), той познавал добре от личен досег еретиците от Мала Азия и написал след 1034 г. едно полемично съчинение срещу тях, в което излага и оборва главните им възгледи. Евтимий е бил, както личи от съдържанието на неговата творба, доста необразован човек, малко осведомен по църковната и противоеретическата литература, слабо запознат и с начина на писане на полемични съчинения. Изложението му изобилства с цитати от всичко онова, което бил прочел по един или друг въпрос, и страда от разводненост, а на места и от голяма наивност при обясняваш на събитията. Въпреки това обаче данните, които се съдържат в него, са твърде полезни за изследвача, тъй като произхождат от непосредствено наблюдение, от разговори, които авторът е водил със самите еретици. Заслужава отбелязване обстоятелството, че за разлика от Козма, който не посочва никакво име, Евтимий е знаел вече, че дуалистите на Балканския полуостров са били означавани като „богомили". Това е едно твърде ценно известие. Малоазийският писател не е бил запознат обаче с началата на богомилското учение и по-специално с дейността на поп Богомил, тъй като той не е познавал беседата на презвитер Козма. Ето защо, когато говори за произхода на оборваната от него дуалистична ерес, Евтимий не е в състояние да обясни кой е нейният създател и писаното от него по този въпрос е съвсем недостоверно.
-Извори с богомилски произход и характер
Броят на запазените извори с богомилски произход и характер, както вече се спомена, е значително по-малък, тъй като богомилството е било във вражда с официалната църква и неговите творби са били подлагани на унищожаване.
От съчиненията, които са изцяло богомилски, на първо място трябва да се спомене апокрифът, озаглавен „Запитване на апостол и евангелист Йоан на тайната вечеря на небесното царство за устройството на света и за началото, и за Адам” (Ioannis et apostoli et evangelistae Interrogatio in coena secreta regni coelorum de ordnatione mundi et. de principe et de Adam). В научната литература си е пробило път краткото заглавие Йоановото евангелие (Liber sancti Ioannis). Самите богомили са го наричали и с прозвището Тайната книга (Liber secretus). Апокрифът е запазен в две латински версии, едната от които се съдържа в архивата на инквизицията в Каркасон (във Франция), а другата — в един Виенски пергаментен кодекс. Както изглежда обаче, тези версии не са оригинални, а представляват превод от славянски първоизвор, който досега не е намерен. Ако се съди по изложението на богомилската ерес в „Паноплия догматика”, както и от някои гръцки и славянски апо-крифи, следва да се приеме, че този славянски първоизвор вероятно е възникнал през XII век. За пръв път се споменава за Тайната книга в съчинението на итиалианския писател Райнер Сакони. Там се казва, че този важен богомилски апокриф бил пренесен към 1190 г. от България и предаден за използване на Назарий, епископ на дуалистичната катарска община в Конкорецо (близо до Милано). Назарий го бил получил от епископа на богомилската община България и от неговия помощник (ab episcopo et filio majore ecclesiae Bulgariae) Това известие на Райнер свидетелства ясно, че първоначалната редакция наапокрифа е била българска и съставена на български език, а впоследствие е била преведена на латински за нуждите на италианските и френските дуалисти. Този именно превод по оригинала, дошъл от България, попаднал по-късно в каркасонската инквизиционна архива. Що се отнася до другия латински превод, запазен във Виенския пергаментен кодекс, то той произхожда вероятно от изчезнал босненски славянски текст. Тайната книга представлява по съдържанието си диалог между Христос и неговия любим ученик Йоан. Йоан задава въпроси, а Христос отговаря. По такъв начин пред читателя се разкриват основните положения на богомилската космогония и есхатология: за първоначалното устройство на вселената, за отпадането на злата сила от небето, за сътворението на видимия свят и човека, за идването на Исус и борбата му с дявола, за завършъка на света и за съдбата на праведниците и грешниците. В общи линии изложението е сходно с разказа на Зигавин, предаден в „Паноплия догматика”, но съдържа известни и немаловажни отлики.
Езикът на Тайната книга е прост и образен. Целта на нейния съставител е била да изложи по лек и разбираем начин основните положения на богомилската вяра и да разгърне преди всичко идея- та за борбата между доброто и злото и за крайната победа на бога над дявола. В своя разказ той се е ръководел от творческото си въображение и е създал оригинални образи, но заедно с това се е ползвал широко и от образи в по-стари апокрифни съчинения, разпространени през X—XII век в българските земи. Особено внимание заслужават като литературни извори на Тайната книга такива апокрифни творби като „Видение Исаево”, „Енох”, „Варух”, „Палея”, апокрифния „Йоанов апокалипсис" и др. Използвана е била при съставянето на Тайната книга и канонична християнска литература (предимно книга първа от Библията за „Сътворението” и пасажи от Матеевото евангелие за завършъка на света и за второто пришествие). Всички тези източници са били преработени обаче от богомилския писател с оглед да се подчинят на основната дуалистична идея, която е прокарана в цялата творба от началото до край.
Докато Тайната книга представлява основният богомилски извор за разкриване на дуалистичните, космогонични и есхатологични възгледи на еретиците, друг един извор с богомилски произход, познат под наслова „Катарски требник”, дава много ценни сведения за характера и организацията на еретическите общини. В него се съдържа описание на всички обреди, които са били в употреба там, а именно: взаимната изповед, приемането на членове з братството, посвещаване на „вярващ" в степен „съвършен". Раз- личните проповеди, които били произнасяни при извършване на тези обреди, са от особено значение за разкриване на етичните и социалните възгледи на еретиците. Катарският требник е познат от едно доста късно време (втората половина на XIII век) и при ' това е бил използван от южнофренските катари, поради което е бил написан на провансалски език. Твърде вероятно е обаче, ако се съди по съдържанието на този паметник, че той е бил съставен в един значително по-ранен период, и то сред богомилите в България, които са имали нужда от организация и от ръководство за своите извършвани з братствата обреди, твърде сходни с обредите на катарите. С други думи, подобно на Тайната книга и Катарският требник е бил от славянски произход, но за съжаление неговият оригинал не е запазен.
Наред с Катарския требник от известно значение за разкриване на богомилската идеология е и един друг, обширен дуалистически трактат, открит и обнародван през 1939 г. от A. Dondaine и познат под заглавието „Книга за двете начала” (Liber de duobus principiis). Неговото използване за богомилското учение трябва да става обаче твърде предпазливо, тъй като той изяснява преди всичко философско-религиoзните позиции на италианските еретици от XIII век и е написан от техен изтъкнат теоретик. При това той разкрива вярата в абсолютния дуализъм, докато българските богомили са били предимно умерени дуалисти. В своята книга А. Донден е издал и един намерен във Флоренция фрагмент от требник, употребяван от катарите в Италия, който в известно отношение допълва Провансалския требник и съдържа важни положения във връзка с обредите в дуалистичната катарска община, които, могат да бъдат използвани за сравнителен материал при изследването на богомилството и неговите религиозни общини.
Като сравнителен материал за учението на богомилите може да бъде използвана една неотдавна открита и обнародвана творба(средата на миналия век), съставена от привърженик на катаризма към 20-те години на ХIII век. В тази творба неизвестният автор излага обстойно дуалистичните схващания на еретиците за природата и човека, и то с вещината на богослов, който добре познава каноничната литература. Това катарско по характера си съчинение е било поместено в по сочената вече антиеретическа творба на каталонеца Дуран де Хуска, който си поставил за цел да го разобличи и опровергае. Освен чисто дуалистичните книги, писани от привърженици на богомилството и катаризма, известни данни за учението на богомилите могат да се намерят и в някои апокрифни (тайни) съчинения, познати в България през средновековната епоха. Едни от тези съчинения са възникнали още преди появата на богомилството и те са дошли в България от съседната Византийска империя. Такъв е например апокрифът „Видение Исаево", който, без да бъде богомилски по произход, съдържа елементи, които са близки до дуалистичната идеология и са били използвани от богомилите и техните последователи. Други апокрифи са възникнали в резултат на разпространението на богомилството в българските земи и отразяват неговите главни възгледи. Това са именно разните дуалистични приказки и легенди, в които под форма на популярен, общодостъпен, изпъстрен с интересни образи разказ се говори за борбата между бога и дявола като представители на доброто и злото начало. Тези дуалистични приказки и легенди са били съставени вероятно още от времето на поп Богомил и неговите сподвижници, както може да се заключи от думите на презвитер Козма, че еретиците разправяли пред своите слушатели разни „приказки''. Дали тези „приказки" са били предавани само устно, или са били вече записани, не може да се каже със сигурност. Във всеки случай, ако се съди от някои по-късни данни, може да се предположи, че както поп Богомил, тъй и неговите близки привърженици са развивали литературна дейност, т. е. съставяли са и съчинения, а не се задоволявали само с устни проповеди. Особено показателен е един препис на индекс за забранени книги, където поп Богомил е посочен като техен автор наред с други лица. Книжовната дейност на първия български богомилски проповедник била продължена и по-късно. В резултат на тази дейност, подпомогнати и от устната традиция, броят на дуалистичните разкази и легенди нараствал непрестанно и те се превръщали все по-подчертано във важна съставка от книжовното и словесно творчество на българския народ, в любима негова духовна храна.
Поява на богомилството в България.
-Поп Богомил и неговата дейност
За разлика от схематичните и не напълно сигурни данни в писмото на Теофилакт сведенията в Беседата на Козма относно новата ерес са много по-свежи и достоверни. Те сочат ясно, че тя представлява действително оригинално, създадено на българска почва явление. При това у Козма намираме и първото известие за нейния главен разпространител. Това е бил българският свещеник поп Богомил. „Случи се — пише Козма в увода на своята Беседа — в годините па правоверния цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано, Богунемил, който пръв започва да проповядва ерес в българската земя и за чието бледословие ще разкажем по-нататък"
В Синодика на Борил пък е казано: „(Анатема) за поп Богомил, който възприе при Петър, българския цар, манихейската ерес и я разпространи в
българската земя.”
За втори път е споменат поп Богомил в една друга анатема в Бориловия синодик, където той се проклина заедно с ученика му Михаил и други негови последователи (Тодор, Добри, Стефан, Василий и Петър). В Синодика има и едно трето посочване на поп Богомил, а именно в уводния пасаж, който предхожда разказа за процеса срещу еретиците в Търново. Там четем за трипроклетата и „богоомразната богомилска ерес, чийто началник тогава [по времето на Петър] бил сквернейшият поп Богомил заедно със своите ученици” Наред с тези данни за поп Богомил, които се съдържат в два от най-важните и автентични паметници за богомилското учение в България, сведения за личността и дейността на този български свещеник намираме и в някои средновековни извори, възникнали на руска почва, но съставени по данни, почерпани от нашата литература. Така в един руски препис на Кръмчаята, направен през XI—XII век от някой си книжовник Ефрем, четем: „Във времето на правоверния цар Петър в българските земи имало поп на име Богунемил, който говорел за кръста господен така оскърбително: „Ако някой убие с дърво царския син, може ли това дърво да бъде мило на царя?" Говорел и за това: „Ако се кланяте и целувате кръста, то също така трябва да се кланяте и целувате магарето, понеже Христос яздеше на магаре." Началният текст на този откъс за поп Богомил е зает очевидно от Беседата на Козма, която била твърде популярна в Русия през средновековието. Що се отнася до неговите проповеди срещу почитането на кръста, то за тях руският компилатор е узнал от друг, неизвестен засега на нас извор от български произход.
За поп Богомил става дума и в индекса на забранени книги, възникнали също на руска почва. Така в един индекс, запазен в руски сборник от XVI век, той е посочен като автор на еретически книги в България заедно с други писатели В друг индекс, съставен от руския митрополит Зосим (1490—1494 г.),се споменава за поп Богомил като баща и учител на съставителя на апокрифа поп Йеремия. В трети индекс, съставен през XVI век, имената на поп Йеремия и поп Богомил са дадени едно до друго. В четвърти индекс
поп Богомил е посочен като автор на апокрифа „За кръстното дърво", което е погрешно, тъй като съставител на тази творба е бил поп Йеремия. Макар и късни по произход и в известна степен противоречиви, тези данни в руските индекси на отречени книги свидетелстват, че поп Богомил е бил не само проповедник на едно ново учение, но и създател на еретическа литература, което наложило неговото име да бъде заклеймено от църквата наред с имената на други творци на апокрифи и главно с името на поп Йеремия.
От всичко отбелязано до сега се вижда, че все още не може да се даде местонахождението където се е родил поп Богомил. Но тази оскъдност на изворите и липсата на повече сведения за този български еретик не ни дават основание да се съмняваме в неговото реално съществуване.Поп Богомил е живял и проповядвал по време на цар Петър и за това свидетелстват ясно двата най-главни паметника за богомилството в България, а именно Беседата на презвитер Козма и Синодикът на цар Борил.
През последно време бе изказано гледището, че още преди да започне дейността на поп Богомил в България, характерните за богомилството възгледи са били формирани и разпространявани вече в Мала Азия. Носители на тези възгледи, според това гледаше са били една група местни еретици дуалисти, известни с названието атингани (или катари), за които се знае по извори главно от IX век и чието учение представлява един вариант на павликянството. Подобно гледище, което елиминира ролята на поп Богомил като създател на една нова идеология и му признава заслуги само като разпространител на едно съществуващо вече учение, не може обаче да бъде прието. То е в противоречие с ясните сведения на българските, руските и византийските извори, от които личи, че богомилството е едно действително ново учение, създадено на българска почва и че негов родоначалник е българският свещеник поп Богомил.
-Центрове на богомилското учение
Труден за разрешаване е въпросът, къде точно е възникнало богомилското учение. Изразът, че поп Богомил започнал да проповядва ерес „в българската земя", е твърде общ и може да се отнесе към различни области на българската държава през X век. „Българска земя" по това време са били и Мизия, и Тракия, и Македония, т. е. трите главни територии, които са влизали в границата на държавата. Богомили, ако може да се съди от Беседата на Козма, са живеели и проповядвали в самата българска столица — Преслав, където вероятно е действал самият Козма и където е било съставено и неговото антиеритическо произведение. Освен в Североизточна България значително разпространение е имало по това време богомилството и в югозападните български краища. Това са били области, сравнително отдалечени от средището на българската патриаршия, което създавало благоприятни предпоставки за възможността да се проповядва едно антицърковно учение. Едно сравнително сигурно доказателство, че през X век в югозападните български краища се ширели еретически възгледи, ни дава заключителният пасаж от пространното Климентово житие, съставено от византийския архиепископ Теофилакт. В него се казва, че след смъртта на- този голям български проповедник и просветител („Изгони гибелната ерес, която след твоята смърт в Христа се вмъкна сред твоето паство като заразителна болест и която разпръсва и погубва овцете от стадото ти, което ти укрепи, о свети и предобри пастирю” ), и се отправя подкана към светеца да я прогони и така да спаси своите пасоми. Макар и името на тази ерес да не е посочено, най-вероятно е да се приеме, че в случая става дума за богомилите, които се появили и проповядвали в югозападните български земи след, смъртта на Климент (т. е. след 916 г.).
Интересно е да се отбележи, че като борец срещу богомилите е споменат и Климентовият сподвижник Наум, който също е работил, както се знае, в югозападните български земи. На една стара иконка в охридската църква „Св. Богородица" той е изобразен в една планинска местност, преследван от богомилите, както гласи изрично гръцкият надпис на нея.
Свързването на Наум, който умрял през 910 г., с борбата срещу богомилите е безспорно анахронизъм и представлява легендарно известие, но независимо от това то свидетелства за значителната роля на ереста в югозападните български земи през X век, което дало основание на автора на иконата да представи този български светец като обект на тяхното преследване.
Заслужава да се отбележи обстоятелството, че в югозападните български земи през IX—X век все още имало известен брой езичници. Това се вижда пак от Пространното Климентово житие, където четем, че големият български просветител полагал неуморни усилия да привлече това езическо население в лоното на християнската вяра. За наличието на езичници в югозападните български краища може да се заключи и от житието на Наум, за което вече стана дума. А езичеството, както добре се знае, е било благоприятна предпоставка за пораждането на антицърковни възгледи, отразени в богомилското учение.
Освен настроени езически хора в югозападните български земи в края на X век живеели и доста арменци. Това се дължало на колонизаторската политика на византийския император Василий II (976—1025 г.), който по думите на арменския историк Асохиг докарал през 988/989 г. една значителна арменска колония в македонските области, за да укрепи границата си на север. Между тези арменци е имало и павликяни. А наличието на павликяни-дуалисти е създавало благоприятна почва за пораждането на богомилството, твърде близко по своите схващания с павликянството.
Не е без значение да се изтъкне и фактът, че югозападните български земи през IX и X век се превърнали в резултат на делото-на Климент Охридски и неговите ученици в едно от главните средища на образованост и просвета. Там са били обучени, ако се съди по житието на Климент, над 3000 души за учители и свещеници. А създаването на образовани хора, които знаят да четат и да пишат, които умеят да проповядват, е било важна предпоставка за появата на богомилството като едно учение, което се е градяло не само на стихийни, спонтанно бликнали антифеодални и антицърковни настроения, но и на добро познаване текстовете на „свещените книги"
Обстоятелството, че югозападните български земи били през X век един от центровете на богомилството, обяснява голямото му разпространение в тях през следващите столетия. Там възникват, както ще видим по-късно, главните еретически религиозни общини, с които властта е била принудена да води борба. За силата на богомилското движение в тези краища говорят и запазени до ден днешен топонимически названия, например селата Торбачи, Богомила, Кутугерци, Богослов, Богословец, Йеремия и др., долината Богомилско поле и пр. В югозападните области са били разпространени такива названия за означаване на богомилските привърженици като бабуни, торбеши и кудугери, които се появяват в по-късно време и които свидетелстват също за голямата популярност на ереста в тези краища. Заслужава да се отбележи най-сетне, че към югозападните български земи ни насочва и една легенда във връзка с поп Богомил, запазена сред населението на Бабуна планина, Богомила, Нежилово и др. Тази легенда гласи, че родното място на поп Богомил било селото Богомила и че неговият гроб се намирал до самото село. Там бил изграден малък параклис, който според преданието служел на богомилите за молитвен дом. Пак по предание се говори, че богомилите се събирали в пещерата до селото Нежилово. Разбира се, тия легендарни сведения не могат да се докажат със сигурност, но самият факт, че те са били създадени в тези области, е указание за това, че през средновековната епоха богомилското учение там е било действително силно разпространено.
Фактът, че богомилството през X век е имало за средище югозападните български краища, не изключва обаче и други центрове на разпространение. Такъв център е била по това време Тракия и по-специално областта около Пловдив. За това свидетелства изрично един текст от сръбския Синодик, съставен през 1221 г. по повод църковния събор в гр. Жича, Сърбия, свикан срещу тамошните богомили. В този текст се проклинат най-напред „всички еретици, иконоборци и павликяни, и богомилци, сиреч не богомилци”, след което се отправя отделна анатема срещу ереста на богомилите и нейните разпространители, която била възникнала според думите на съставителя „в Македония българска, във Филипопол и околността му. Разпространяването на богомилството около Пловдив през разглеждания период не било случайно. В този град, както вече се отбеляза, били заселени през втората половина на IX век голям брой павликяни, а по-старо павликянско население имало в Тракия още от средата на VIII век. Към тия павликяни се прибавили сега и богомили. Ако се съди от израза „ ", следва да се заключи, че неизвестният автор на анатемата е имал пред вид в случая такива богомили, които били преки последователи на поп Богомил, макар че неговото име е пропуснато в текста. Това известие на сръбския Синодик, макар и от по-късен произход, е твърде важно. То доказва, че наред с Македония Тракия е била също център на новата ерес.
Освен в югозападните български земи и в Тракия през X век привърженици на богомилството са проникнали и в други краища на България. Ако се съди от Беседата на Козма, чийто автор е живеел и действал вероятно в Североизточна България и е заемал служба в самата столица Преслав, би трябвало да се приеме, както се каза, че през разглеждания период богомили е имало вече и там. Заплахата от новата ерес стигнала до ушите на самия цар Петър и това го накарало на два пъти да се обръща с писма до цариградския патриарх Теофилакт и да го запитва как да се справи с еретиците.
-Название на еретиците
Важен, но не напълно изяснен е въпросът за името на еретиците през най-ранната фаза от създаването на учението на поп Богомил и първите му последователи. Ако се съди от писмото на патриарх Теофилакт и Беседата на Козма, би могло да се заключи, че през X век противниците на ереста още не са познавали названието „богомили". Теофилакт, както вече се отбелязва, считал, че новопоявилите се еретици представляват наследници на стари ереси и че тяхното учение е „смес от манихейство и павликянство". Някакво ново име на еретиците той не посочва. Козма също не употребява ново име за еретиците, въпреки че знае за дейността на поп Богомил. За него те са просто заблудени и зли хора, той не знае към кои да ги причисли и на кои да ги уподоби. Самите еретици от своя страна, когато проповядвали пред съчувствениците си, се наричали „християни". Това личи от един укор на Козма във връзка с възгледите им за кръщението и децата. „Дори и да искат да лъжат, казвайки според обичая си „християни сме”, не им вярвайте, защото те лъжат като своя баща, дявола." Наричали се също, както личи пак от един пасаж на Беседата, с гордия епитет „небесни жители". Както изглежда обаче, някои еретици в проповеди пред своите слушатели са имали обичай да отбелязват не само, че са „християни” и „небесни жители”, но че са и „мили на бога". За това се загатва пак в един пасаж на Беседата, където се говори за преследванията срещу ереста и за това, че мнозина счи-тали, че нейните последователи страдат за правдата. „Та как ще бъдат мили някому, дори и с хиляди да страдат” — отбелязва във връзка с това презвитер Козма. Характерно за еретиците е било изобщо да подчертават, чете са именно божии избраници, че са най-близки на бога като негови чеда и приятели. В това отношение те се осланяли главно на съответни изрази в Евангелието на Йоан, което им е било особено любимо и предпочитано по време на проповедите им. Така постепенно с нарастването на броя на привържениците на богомилското учение името „богомили”, което по времето на Козма глеще да е било неизвестно, започнало да си пробива път и да се утвърждава като общо означение за всички еретици. Това име се наложило, от една страна, поради обстоятелството, че Богомил се-наричал първият проповедник и на новото учение, а същевременно и поради убеждението на дуалистите, че те са най-близки и „мили на бога”. Така по един двоен път названието „богомили” се затвърдило трайно и се запазило в продължение на няколко века като име на еретиците не само в България, но и в съседните й страни — Византия и Босна.
От сведенията, които намираме в писмото на патриарх Теофилакт, и особено от разказа на презвитер Козма проличава, че наскоро след появата на поп Богомил и неговите първи последователи учението на богомилите започнало да получава бързо разпространение и да увлича много хора. Козма отбелязва, че преследвани от властта, еретиците „страдали с хиляди", което ще рече, че броят им бил действително значителен. Те прониквали, както сочи българският духовник, като проповедници по домовете на хората, за да ги убеждават в правотата на своите схващания. „Ако ли им вярвате или ги приемате с обич в своя дом — предупреждава той по този повод читателите си, — или им създавате някаква радост, ето предсказах ви: с тях заедно ще бъдете осъдени на вечни мъки." От еретическата пропаганда се заразявали, както личи пак от неговите думи, отделни членове на семействата и това създавало смут и недоумение у останалите. Във връзка с това Козма отправя съвета: „Ако отиде при еретиците баща ти, майка ти, брат ти или синът ти и ако не те послуша, след като го посъветваш веднъж и дваж [да се откаже от тях], отстрани го и го възненавиди."
-Социален състав на богомилите
От Беседата на Козма се вижда, че през X век между еретиците се очертавали две групи. Едната от тях се състояла от „богомили" в пълния смисъл на думата, които били добри познавачи на учението и негови главни разпространители и организатори. Това били най-близките последователи на поп Богомил, които образували ръководното ядро на ереста. Между тях е бил вероятно и първият ученик на Богомил, неговият съвременник Михаил, споменат в Бориловия Синодик. Другите „богомили”, за които говори Козма, били само съчувственици на новото учение и споделяли всички или само отделни негови положения, без да участвуват активно в разпространяването му и без да са запознати с всички негови тънкости от религиозно-догматичен характер, които съставлявали неговата същина. Първата група богомили са били, общо казано, повече теоретици и организатори, докато втората се състояла от хора, за които новото учение било привлекателно главно поради острия опозиционен дух, който господствал в него и чрез който се развенчавала официалната църковно-феодална идеология и нейните проводници.
За наличието на двете категории „еретици" говори ясно и патриарх Теофилакт. Първите от тях той означава като такива хора, „които проповядват чужди на църквата догми", „които поучават други и ги тикат към гибел", докато вторите той квалифицира като хора, „които били заблудени от първите и били подведени от тях не поради своята порочност, а поради своята простота и глупост". Патриархът различава и една трета група, а именно такива, „които нито са поучавали, нито са учили и не са претърпели или извършили нещо в духа на техните гнусни нрави". Очевидно той има в случая пред вид най-слабо засегнатите от еретическото учение хора, които само до известна степен били увлечени от някои негови възгледи.
Богомилските проповедници били дейни и неуморими разпространители на своите възгледи. Те се движели непрестанно от място на място с евангелието в ръка, за да печелят съчувственици. „Ходят от къща в къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора”, произнася се презрително Козма във връзка с тяхната проповедническа дейност. Строги и съсредоточени в себе си,. привикнали на суров и аскетичен живот, който ги отличавал рязко от живота на живеещите в охолство и безделие висши духовници и калугери, те неволно будели внимание и уважение. „Външно еретиците са като овце — иронизира ги по повод на тяхното поведение презвитер Козма. — Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума пс продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече господ. Като виждат тяхното тъй голямо и особено смирение — продължава той—-и като мислят, че те са правоверни и способни да напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и не учен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени от светите църкви, за което ще говоря по-нататък.”
Независимо от ироничните бележки, които се обясняват с враждебното становище на Козма спрямо еретиците, образът на. богомилските проповедници, даден от него, е в общи черти верен. Това били хора, отдадени всецяло на своите идеи и готови да ги защищават и пропагандират както чрез личен пример — чрез своя начин на живот, така и чрез проповеди. От Беседата личи, че богомилите се движели сред населението, че те се стремели да убеждават хората в правотата на своите възгледи и да увеличават броя на последователите си. Това свързване на богомилите с народа ги правело твърде различни по методи на действие от монасите-отшелници от типа на Иван Рилски, които се криели из гори и планини, загрижени от мисълта да си осигурят чрез аскетичен живот спасение на душата. Не случайно богомилските проповедници, които били дейни люде, имали крайно отрицателно отношение към отшелничеството и назовавали неговите последователи с презрителни думи „лисици, скрити в своите дупки”.
Твърде важно би било да се установи към какви среди са принадлежали активните богомили, т. е. главните проповедници и организатори. За съжаление данните по този въпрос са доста оскъдни. Вероятно е да се предположи обаче, че в мнозинството си това били бивши свещеници, и то предимно из селата, където духовенството не живеело особено добре. Такъв е бил, както вече се каза, самият поп Богомил, такива са били навярно и първите му последователи. За наличието на свещеници-еретици още през първата фаза от разпространението на новото учение личи от няколко пасажа в писмото на патриарх Теофилакт, в които се пояснява как трябва да се постъпва с отказалите се от ереста хора. Едни от тези свещеници били дейни разпространители на не православните догми и спрямо тях той препоръчвал да се прилагат по-строги наказания, докато другите били по-малко засегнати от еретическите вярвания и мерките спрямо тях били по-леки. За свещеници-еретици споменава и презвитер Козма. „Ако ли — пише той — има някъде свещеник да е изпаднал в тяхната вяра, той е захвърлил изцяло нашата. Ако ли пък някой я пази, то е от страх пред земните господари.”
Че главното ядро на богомилските проповедници били предимно бивши свещеници, може да се предположи не само от посочените пасажи у Теофилакт и Козма, но и от обстоятелството, че тези проповедници се отличавали с много добро познаване както на каноничните църковни книги, така и на редица апокрифи. Това били образовани хора, свикнали да четат и да тълкуват евангелията и други християнски съчинения, да подлагат на преценка тяхното съдържание. А това свидетелства за свързаността им с църковното съсловие, с неговите интереси и подготовка.
Заслужава да се отбележи във връзка с това, че в някои преписи на славянски индекси на забранени книги се отбелязва изрично, че еретическата литература била най-вече разпространявана сред свещениците. Тя се четяла, казва се в един от тези преписи, от поповете и дяконите, за които еретиците пишат „тлъсти селски сборници, номоканони, молитвеници". В друг препис се сочи, че апокрифните лъжовни книги били четени главно от „селските попове”. Това е едно безспорно указание, че именно сред техните среди трябва да се търсят най-активните разпространители на ереста. И това не е случайно. Тези свещеници живеели близко до народа и по своето положение и разбирания не се отличавали много от него. Те стояли вън от феодалната класа, към която се числял виещият клир, и не се ползвали от припадащите й се привилегии и права. Поради това сред тях се разпространявали лесно опозиционни на църквата настроения.
Докато проповедниците и теоретиците богомили принадлежали предимно към низшия клир, то социалният състав на обикновените привърженици бил значително по-разнороден. Най-голямата част от тези привърженици през X век са били несъмнено селяните. Като антифеодално учение богомилството допадало главно на селячеството и там могло то да намери и най-много съчувственици.
За селския характер на богомилското движение свидетелства преди всичко един добре познат текст от Беседата на презвитер Козма, където се казва, че еретиците „учат своите да не се подчиняват на господарите си.. ., мислят, че са омразни на бога тези, които работят на царя, и заповядват на всеки роб да не работи на своя господар". Тези „свои", които били карани да не работят на властниците, са били именно селяните, за които ангариите към държавата и феодала били тежко задължение и за които вследствие на това еретическата агитация имала особено привлекателна сила.
За това, че основната маса от привържениците на богомилството произхождала от селското население, може да се заключи и от един друг текст от Беседата на Козма, а именно от споменатите вече негови думи, че богомилските проповедници се стараели да разпространяват своите възгледи там, „където видят човек, който е прост и не учен". А незнание и невежество през това време имало безспорно най-вече сред селячеството. Думите на Козма намират потвърждение и от пасажа в писмото на патриарх Теофилакт, който гласи, че една част от привържениците на ереста били подведени от нейните разпространители „поради своята простота и глупост". И в този случай се имат пред вид вероятно най-вече хора от селски произход, на които богомилските проповедници внушавали особено уважение с големите си познания и които те могли да увлекат с острата си критика срещу феодалния гнет.
Че богомилството печелело привърженици главно в селата, би могло да се заключи и от един друг текст в Беседата на Ксзма, в който се говори за молитвите на еретиците. Моленията им, казва Козма, са безброй. „Те се кланят четири пъти през деня и четири пъти през нощта, като се затварят в своите хижи. Думата ,,хижи” през този период е била употребявана в смисъл на прости бедни селски къщи в противовес на „Храм", както са били означавани по-здрави и солидни постройки типични за градовете. Противопоставянето на „хижи" и „храм" е изтъкнато особено ясно в Шестоднева на Йоан Екзарх, като под първото название се подразбират селските домове, а под второто— сградите в столицата Преслав
За свързаността на богомилството най-вече със селото свидетелстват и отделни страни от неговата философско-религиозна идеология. Особено характерни в това отношение са някои представи около устройството на света, около дейността на Сатанаил при отцепването му от бога, около съдбата на Адам след прогонването му от рая
Освен сред селячеството богомилите печелели привърженици вероятно и сред отделни жители на градовете и главно сред победните и недоволни от властта хора. Възможно е самият Козма, който е живял навярно в Преслав, да е полемизирал с богомилски проповедници в този град. Но, общо взето, през X век богомилството представлявало селско движение. В селото била главната му социална опора и там е намирало то мнозинството от последователите си.
Ако се съди от споменатия вече текст от Беседата на Козма, наред със свободните хора (селяни и граждани) от проповедите на богомилите се увличали и робите. „Заповядват — казва той — на всеки роб да не работи на своя господар." Броят на робите в България през X век бил обаче вече малък и в такъв смисъл те не представлявали основна социална опора на богомилската ерес.
Обстоятелството, че сред еретиците през X век били налице, общо взето, две главни групи: едната по-малобройна и съставена от проповедници и организатори, по произход предимно бивши свещеници, а другата — много по-многочислена и предимно селска по своя състав, имало като резултат пораждането на вътрешни противоречия и различия сред богомилското движение. Това били противоречия и различия и по отношение на религиозно-социалните концепции, и по отношение на методите на действие, и по отношение на начина на живот. Очертали се, общо погледнато, две категории „богомили", едните от които се придържали по-строго до установените догми, до теорията, докато другите възприемали учението, пречупено през собствените им разбирания и пригодено за защита на собствените им интереси. Тези противоречия и различия, които се явяват като последица от нееднаквата социална среда, сред която се разпространявала ереста, са били налице не само през X век, но останали да съществуват и през следващите столетия
Силното разпространение на богомилството в България още през първите години от създаването му разтревожило не само църквата, но и представителите на светската власт. Сам цар Петър се заинтересувал от проповедите на новопоявилите се в страната му еретици и на два пъти запитвал цариградския патриарх Теофилакт как да постъпи с тях и какви наказания да им налага. Това показва, че учението на богомилите още от самото начало не представлявало обикновена религиозна идеология, но съдържало в себе си социални и политически елементи, които разтревожили най-висшия представител на държавата и изразител на интересите на феодалната класа.
За съжаление двете писма на Петър не са останали до нас. Загубено е и първото писмо-отговор на Теофилакт. Във второто си писмо цариградският патриарх се спира обстойно на въпроса за наказанията. От неговите съвети до българския цар се вижда, че той настоявал да се прави разграничение в зависимост от това, дали еретиците, срещу които трябвало да се вземат мерки, са се отказали доброволно от своите възгледи, или пък продължавали да държат за тях. Спрямо разкаялите се патриархът определял три вида наказания според това, към каква група принадлежал еретикът. За най-главните от тях, които проповядвали дейно своето учение, се препоръчвало да бъдат отново кръщавани и само след това да бъдат приемани отново в лоното на църквата. Ако между тях имало свещеници, то службата им не бивало да се възстановява. За не толкова активните еретици, които според думите на патриарха „са били заблудени от първите и са били подведени от тях не поради порочност, а поради простота и глупост”, се определяло, ако те се откажат от своята ерес, да не бъдат отново кръщавани, но само да се помазват с печата на светото миро, „както става при новородени деца”. Ако имало свещеници между тях, то те също трябвало да бъдат приемани в лоното на църквата при условие обаче, че прокълнат ереста и дадат писмена бележка за отказ от ереста и съгласие с православната вяра. Що се отнася до принадлежащите към третата група, които били най-слабо приобщени към учението на ереста, Теофилакт съветва царя „да бъдат приемани след срок от четири месеца, понеже те изобщо са се въздържали да общуват с еретиците". По-специално трябвало да се разреши въпросът за свещениците, бивши еретици. Ония от тях, които били направили донос за ереста, т. е. били издали нейни привърженици, трябвало според препоръките на цариградския патриарх веднага да бъдат възвръщани отново на служба, без да бъдат държани под отговорност. С други думи, Теофилакт насърчавал доносничеството и считал, че то е достатъчно, за да позволи на един свещеник-еретик отново да започне своята дейност вече като орган на официалната църква.
Що се отнася до онези еретици, които отказвали да се разкаят и поддържали вярванията си, патриарх Теофилакт нареждал те да бъдат предадени на анатема. „Тези пък, които упорстват в злото и продължават да боледуват, без да се разкайват, тях божията църква подхвърля на проклятия и ги отсича като изгнили и напълно вредни членове на тялото, и ги предава на вечно осъждане.” Обявявайки на българския цар това църковно наказание, цариградският патриарх същевременно му съобщавал, че срещу еретиците се предвиждат мерки и в светското законодателство и че тези мерки именно искал да узнае Петър от него. „Що се отнася до гражданските закони на християните , които ти, най-разумни от хората, поиска да ти ги опиша, те предвиждат за еретиците смърт и ги наказват с лишение от живот, особено когато се вижда, че злото все повече и повече пълзи, напредва и опетнява много хора.” В случая Теофилакт имал пред вид очевидно смъртните наказания, предвиждани за еретици съгласно с „Прохирос номос” и други правни византийски сборници. Тъкмо това съобщение, дошло от представителя на цариградската църква, известна с дългогодишната си борба срещу разни ереси, било нужно за Петър. След като получил писмото на Теофилакт, българският владетел имал вече развързани ръце и наредил да се вземат остри мерки срещу новопоявилите се в страната му еретици. От думите на Козма, че имало мнозина хора, които „не зная каква е тяхната [т. е. на еретическите проповедници] вяра и мислят, че те страдат за правда и ще получат от бога някаква надежда за веригите и тъмницата”, се вижда, че богомилите били подлагани на сурови гонения от страна на светската власт и че оковавани във вериги подобно на най-опасни престъпници, те били хвърляни в затворите. А това свидетелства красноречиво за голямото разпространение, което било получило тяхното учение в българските земи, и за заплахата, която то представлявало не само за църковния институт, но и за българското болярство, и за самия цар. Гоненията срещу богомилите, предприети през X век, доказват, че тяхната ерес не е била само едно религиозно учение, както твърдят някои изследвачи, но съдържала социални и антифеодални възгледи, срещу които господстващите слоеве реагирали остро. Вероятно по време на тези гонения бил хвърлен в затвора, а може би е загинал и самият родоначалник на богомилството поп Богомил.
Наред с преследванията срещу разпространителите на богомилското учение били са подлагани на преследвания и онези лица, които четели апокрифни (забранени) книги. По това време в България е бил вече в сила посоченият индекс за забранените книги, съставен още при царуването на Симеон. В сила е била въведената у нас непосредствено след покръстването „Кръмчая книга" (т. е. сборник от правила и наредби за християнската религия и църква). Според „Кръмчаята", „ако някой изнесе такава [забранена книга] пред хората и се опита, да я чете в църквата, ако той е епископ или свещеник, или дякон, да се изхвърли от своя сан”. Както се вижда, като разпространители на апокрифни съчинения в тази наредба са посочени духовни лица. Това иде да подскаже още-веднъж, че главно из техните среди са излизали проповедниците на антицърковни и еретически възгледи.
Изложени на постоянна заплаха да бъдат открити чрез доноси и по други начини, богомилите били принудени все по-често да преминават към прикрита дейност и да представят своите проповеди и поучения като напълно съобразени с православието.. Опасността ги дебнела отвсякъде и поради това те трябвало да са в постоянна бдителност, готови да отричат отправените им обвинения. Това се вижда ясно от някои текстове в Беседата. „Ако ли някой пък ги запита: „Така ли правите и говорите” — пише Козма, — те се отричат и се кълнат: „Не сме такива, каквито ни мислите!” Те заблуждават своите хора, като казват: „Ако бъдат узнати от хората нашите моления и дела, целият ни труд ще погине.” „Поради страх от хората — съобщава ни на друго място пак Козма — и в църква ходят еретиците, и кръст и икона целуват, както ни разказват тези от тях, които се възвърнаха към нашата истинна вяра, говорейки: „Всичко това вършим за хората, а не от сърце. Тайно пазим вярата си.” Това притворство у богомилите било наложено от самите обстоятелства и от постоянните гонения, на които са били подлагани.
Във връзка с преследванията срещу богомилите но време на цар Петър е вероятно един старобългарски кирилски надпис, изсечен върху каменен блок в основите на една средновековна църква от град Ескус (до с. Гиген на река Дунав). В този надпис, запазен доста зле и съставен от някой си монах Ананий, се подканва всеки, който го прочете, „да прокълне еретика”. Този, който не изпълни това, се заплашва сам с проклятие („да бъде сам проклет”), а за изпълнилия поканата се отбелязва, „че него бог ще помилва”. За кой „еретик” става дума, не е ясно. Във всеки случай, ако се съди от епиграфските особености на надписа, може да се заключи, че той е твърде стар и е преди началото на XI век. Обстоятелството, че в него не се споменава името „богомили”, също свидетелства за ранния му произход. Най-вероятно е да се предположи, че в случая става дума за църковна анатема, насочена срещу известен проповедник на богомилското учение и поставена на видно място в храма, за да може да я чете всеки богомолец. Обстоятелството, че тази анатема е била поставена в един храм в Северна България, говори, че през разглежданото време богомилството е било доста силно разпространено и в този край, а не само в Македония и Тракия.
Дуалистично гностическият светоглед на богомилите
Богомилството, тъй както го намираме в неговата ранна фаза през X век, било тясно свързано с дуалистичния светоглед, който бил залегнал в ученията на павликяни и месалиани и който отговарял на създадените през това време настроения сред част от населението в страната. Заедно с дуализма в богомилството намерили израз и гностическите тенденции, дошли пак предимно чрез проповедта на павликяни и месалиани. Дуалистическите и гностическите възгледи на богомилите намерили образно отражение в един подробен разказ, в който се излага историята на вселената и на човешкия род от най-първите дни на тяхното създаване до повторното идване на Христос на земята и завършъка на света. Този разказ образувал „веруюто" на еретиците и се състоял от две главни части, органически свързани помежду си — космогония (т. е. изложение за произхода на вселената и човека) и есхатология (т. е. изложение за крайната съдба на света и на човечеството). Богомилската космогония и есхатология била създадена още през X век в резултат на проповедническата и литературната дейност на поп Богомил и неговите последователи. За това свидетел-стват отделни данни в писмото на патриарх Теофилакт до цар Петър и особено редица пасажи от Беседата на презвитер Козма. От разказа на Козма личи, че богомилите били развили доста обстойно своите дуалистични възгледи и че отделяли много място в своето учение за обяснение на ролята и мощта на злата сила. В Беседата нееднократно се споменава за вярата на еретиците в творческата дейност на злия дявол, обявяван от тях за „неправеден уредник" или „паднал ангел". Отбелязва се, че богомилите си служели пред своите слушатели с разни „басни", под което се подразбират вероятно дуалистичните им разкази. За съжаление обаче българският писател не ни дава по-подробно и пълно изложение на техните космогонични и есхатологични представи, а се задоволява с откъслечни данни, въз основа на които ние не можем да си създадем цялостна и свързана картина. Той е премълчал в своята творба редица подробности от учението на богомилите навярно между другото и поради това, че не е бил напълно осведомен за тях. При това у Козма явно преобладава стремежът да разобличи главно една страна на богомилската ерес — а именно нейното отрицателно отношение спрямо църквата и светската власт. Поради това той не е отделил достатъчно място за разкриване на нейната идейно-теоретична основа.
Значително по-обширни сведения за богомилската космогония и есхатология намираме в съчиненията на Евтимий от Акмония и Михаил Псел (и двете от XI век). От съдържащите се в тях данни се вижда ясно, че космогоничните и есхатологичните възгледи на еретиците били проповядвани под форма на образен и жив разказ, с който те запознавали своите слушатели и привърженици и който представлявал същината на тяхната ерес.
Най-добре и най-цялостно е предадена обаче богомилската космогония и есхатология в написаната през началото на XII век противоеретическа книга на Етимий Зигавин „Паноплия догматика" и в Йоановото евангелие (Тайната книга), съставено пак през същото столетие. В него космогоничният и есхатологичен разказ е доведен от началото до края, той представлява едно завършено, органическо цяло. Поради това този апокриф е безспорно най-важният и ценен извор.
Според учението на богомилите отначало съществувал само добрият бог , който бил безтелесен и човекоподобен. Той бил сътворил огромната вселена, която се състояла от четири основни елемента — огън, въздух, вода и земна твърд. Сътворил бил и седем небеса, които образували неговото царство. На седмото, най-ниското, било жилището на бога, който седял облян в ослепителна светлина на своя трон. Под последното, първото небе, започвала въздушна шир, а под нея идели води, които обвивали отвсякъде земната твърд. Земята стояла пуста и необитаема. Под нея се намирали две големи риби, „съединени като волове за оран", които я крепели по нареждане на бога. По-долу плували огромни облаци, която държали море, а най-долу, на дъното на вселената, се намирала огнената геена.
Заедно със сътворяването на вселената бог бил създал, учели богомилите, безброй хиляди ангели, които образували небесното войнство. Тези ангели били пръснати из цялата вселена и били управлявани от свои началници. Йоановото евангелие се говори за ангел, началник на въздушната шир, и за ангел, началник на водите. Макар и да не е посочено в този апокриф, вероятно е да се приеме, че богомилите учели, че ангели началстват и над другите два елемента (огън и земна твърд), както и над седемте отделни небеса. Като подчинени на своя отец-създател ангелите изпълнявали определени от него задължения, а освен това му плащали и данъци. Едни от тях давали като данък сто мери жито, а други — сто делви масло. С други думи, богомилите си представяли небесния мир като едно земно царство начело с бога-властелин, който Управлявал своите поданици и ги облагал с данъчни задължения.
Наред с многобройните ангели, които му служели вярно, бог бил създал, проповядвали богомилите, и един свой главен помощник. В „Поноплия догматика" той е споменат под имената Самаил или Сатанаил , а в Йоановото евангелие се среща съкратената форма Сатана (Satana). У Козма тези названия не се срещат и там се говори само за „дявол и „мамон". По въпроса за неговата власт и положение на небето между богомилите през X век, както свидетелстват данни от Беседата, съществували разногласия. Според едни той бил обикновен ангел, който по-късно бил прогонен от бога и станал „паднал ангел", а според други бил главен управник на небесните селения с названието „иконом". Този управник, както личи от космогоничния разказ на богомилите в „Паноплия догматика", бил син на бога и приличал на него по външен вид и облекло. Задачата му била да следи за живота в цялата вселена и да надзирава работата на ангелите. „Той слизаше — описва неговата дейност съставителят на Йоановото евангелие — от небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до престола на невидимия отец." С други думи, божият син правел обиколки по създадения от бога свят, за да проверява на място дали всичко е в ред.
Но въпреки голямата си служба Самаил не бил доволен от положението си. Той завидял,. учели богомилите, на славата на своя отец и решил да се отметне от него и да си създаде собствено царство. „Всичко това е мое — говорел той пред ангелите, като им посочвал вселената, която обхождал непрестанно. — Ако ме послушате да поставя седалището си на облаците, аз ще стана подобен на всевишния и като издигна едни от водите горе на тая твърд, а другите събера в широки морета, тогава вече няма да има вода по повърхността на цялата земя и ще царувам с вас во веки веков." Наред с примамливите обещания за „ново царство" Сатанаил обещавал на ангелите и намаляване на данъчните тежести. Той запитал първия ангел, когото искал да завербува за своето " съзаклятие: „Ти колко дължиш на своя господар?" На отговора му, че му дължи „сто мери пшеница", Сатанаил отвърнал: „Вземи перо и чернило и пиши шестдесет."16 На втория ангел, който дължал „сто делви масло", той намалил данъка наполовина. „И като влизаше към всички небеса — пише съставителят на Йоановото евангелие, — той все така говореше дори до петото небе и съблазняваше ангелите на невидимия отец."
Разказът на богомилите за желанието на Сатанаил да се вдигне срещу бога и да си създаде собствено царство, като прелъсти. ангелите, е заимстван в общи линии от по-стари съчинения с каноничен или апокрифен характер. Има в него обаче и един по-оригинален момент, създаден от самите богомили. Това е мотивът за примамването на ангели за привърженици с обещание, че ще им се намалят данъците. Подобен сюжет за намаляване на данъците се съдържа, както е известно, в една притча от Евангелието; на Лука (16,6), където се говори за „неправедния иконом". В бо-гомилския разказ обаче действащите лица са съвършено други и ние трябва да видим в него едно самостойно развиване на притчата, създадено в обстановката и при условията на средновековния феодален строй. Бог е представен като държавен глава, а ангелите като негови данъкоплатци. Прави впечатление, че данъците се дават в натура, практика, която господствала в България през цялото Първо царство. Любопитно е също така, че плащането на данъка се преценява от гледна точка на съставителя на космогонията като голямо бреме, чието премахване е най-сигурното средство да се отделят ангелите от „добрия бог", за да минат на страната на Сатанаил. Тази преценка на богомилския писател била отражение на мислите и настроенията на експлоатираните селяни, които страдали от фискалния гнет на държавните органи и феодалните си господари и виждали в лицето на всеки, който би ги ограничил, свой защитник.Любопитно разказаните подробности за Сатанаил, който обещава данъчни намаления, са безспорно доказателство покрай посочените вече по-рано данни за свързаността на богомилската идеология преди всичко с живота и настроенията на селячеството в средновековна България.
Но въпреки умелата си агитация сред ангелите Сатанаил не успял да осъществи своите планове, проповядвали богомилите. Бог узнал навреме за готвения бунт, разгневил се страшно и решил да накаже отстъпника. Той го лишил от божествената светлина и го изтласкал от небесния свят заедно с изменниците-ангели. Сатанаил паднал на земната твърд. „Моят отец — четем по този повод в Йоановото евангелие — го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си той повлече третината божии ангели. Тогава той бе изхвърлен от божието седелище и лишен от управлението в небесата.
След идването му на земята той решил да си създаде царство, но без позволението на баща му това не можело да стане. Затова Трябвало да построи царството си където ще живее седем века и за това време ще трябва да възстанови всички загуби които е причинил.
След постигнатото споразумение Сатанаил подхванал веднага своя план за създаване на земно царство. Картинно е предадена неговата дейност в Йоановото евангелие. „И така — казва се там — Сатаната седна на твърдта и заповяда на ангела, който беше над въздуха, й на оня, който беше над водата, и те подигнаха земята (която беше във вода), и тя стана суха. После взе венеца на ангела, който беше над водите, от едната му половина направи светлината на месеца, а от другата — светлината на звездите, а от камъните на венеца направи всички небесни войнства и звезди." „И след това направи своите служители-ангели според реда, установен при всевишния, и създаде гръмотевицата, дъжда, градушката и снега и над тях изпрати свои служители-ангели. Той заповяда на земята да произвежда всякакви хвъркати и влечуги, дървета и треви, а на морето да произвежда риби и птици небесни." Той направил също така и още едно небе под останалите седем. По такъв начин общият брой на небесата станал осем.. Така Сатанаил си съградил благодарение на творческата си сила и ненамесата на бога един собствен свят, а именно видимия свят с издигнатото над него небе и небесните светила, разположени на него.
Стар и Нов завет!
Богомилите не признавали стария завет. Вярвали, че той бил творение на Сатаната и всичко там е не вярно. Наричали пророците „лъжци и грабители”. Приемат и ценят само седем книги – псалмите, книгата на шестнадесетте пророци, евангелията според Йоан и шестата книга от Деянията заедно с всички послания и откровенията на Йоан Богослов.
Отношението им към новият завет е съвсем различно. Те признавали като извор на християнството всички четири евангелия (на Матей, Марко, Лука и Йоан), но предпочитали Йоановото евангелие, тъй като в него се съдържали спиритуалистично-гностични тенденции, свойствени на тяхното учение. В него се споменава по често духовната страна на битието и на човешкия живот. Всички проповедници носели новозаветни книги, а дори имало и такива които цитирали цели пасажи и се гордеели с това, че са достигнали до „книжовните глъбини”.
Критика на църквата и на църковните обреди.
Отричане на църковните институции.
Твърде съществен дял в богомилското учение и в ежедневните беседи и проповеди на еретиците заемала критиката срещу официалната църква и нейните обреди. Опрени на своите дуалистично-гностични възгледи и въоръжени с доводи от евангелията, богомилите развивали последователна борба срещу църковния институт и неговите представители, срещу различните църковни обреди и символи, като се стремели да докажат, че те са излишни и вредни и не подобават на истинския християнин.
Нападките на богомилите засягали на първо място църквата като определена организация, като „общност на всички вярващи". Те твърдели, че тази църква няма нищо общо с истинската християнска „еклезия" и че се е отклонила от принципите на евангелието. Говорейки алегорично, те я назовавали с презрителното название „Ирод", тъй като и тя подобно на този жесток повелител „се опитвала да унищожи роденото у тях [у богомилите] слово на истината". Наричали я още „Ерусалим", като твърдели при това, че в Ерусалим живеел самият Сатанаил, злият повелител на земята (космократор). Ще рече, богомилите считали, че официалната църква е изградена под негово ръководство и внушение. Подобни възгледи застъпвали и босненските патарени, които отхвърляли проповедите на католиците, че римската църква била основана от апостол Петър.
Не признаване на решенията на съборите.
Като отхвърляли по принцип официалната църква и не признавали, че тя е организация на истински християни, богомилите не признавали заедно с това нито едно от решенията на вселенските и местните събори. За тях тия решения не притежавали законна сила, тъй като не почивали на установките на евангелията. Така например символът на вярата, приет на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., определял, че трябва да се чака възкресение на мъртвите, но еретиците не признавали това, тъй като у апостол Павел подобна мисъл не била развита. И при други поводи, когато спорели със своите противници, те винаги давали предпочитание на новозаветните писания, като пренебрегвали това, което било постановено на вселенските събори. Разбира се, отрицателното отношение на богомилите към тези събори дразнело извънредно много представителите на официалната църква, тъй като въз основа предимно на съборните решения е била изградена цялата църковна организация и са били предвидени съществуващите привилегии на духовниците. Затова еретиците били укорявани жестоко. „Да бъде проклет оня, който не приема светите православни седем събора на наши отци, носещи в себе си бога и светия дух, и не почита и не обича техните догми и правила, но ги хули и се опитва да ги изопачава" — четем една анатема по този повод в посланието на никейския патриарх Герман II. Анатема във връзка с отрицателното отношение на богомилите спрямо вселенските събори се съдържа и в един специален списък от проклятия, запазен в библиотеката Ескуриал (Мадрид).
Като не признавали решенията на вселенските събори, богомилите не признавали решенията и на местните събори, а също така и писанията на прочути православни теолози (Василий Велики, Йоан Златоуст, Григорий Богослов и пр.). За това, че не признавали решенията на местните събори, свидетелства също една анатема в посочения списък от Ескуриал, а за отрицателното им отношение спрямо видни богослови има данни предимно в посланието на Евтимий от Акмония и в „Паноплия догматика". „Всички наистина свети хора — казва Евтимий, — апостоли и учители и благочестиви мъченици, които ние, християните, почитаме и уважаваме, те [богомилите] ругаят и не зачитат. Нечестивците и проклетниците назовават лъжеапостоли, лъжепророци и лъжесветци всички свети хора и особено великите светила и вселенски учители на православните, а именно свети Василий Велики, Григорий Богослов и свети Йоан Хризостом" — кори ги ядно Евтимий от Акмония. За подобни обвинения на богомилите говори и Евтимий Зигавин. „Пазете се, казвали те, тълкувайки иносказателно думите на Матей, от лъжепророците. А лъжепророци наричат —о глупост — великия в правилата Василий, светилото на богословието Григорий и Йоан Златоуст, понеже от себе си създавали правила." Тази последна подробност е твърде любопитна. Тя свидетелства за това, че еретиците не признавали боговдъхновеност у „светите отци", каквато им приписвала църквата, а считали, че те са си измислили сами наредби и правила, които не заслужават почитание. Пак в съчинението на Зигавин четем, че богомилите клеймели светите отци като идолопоклонници , защото почитали иконите. Твърдели също, че в тях живеят бесове и че те били именно онези беззаконници и измамници, срещу които бил отправил укорни думи Христос.
АЛБИГОЙЦИТЕ са последователи на масова религиозна ерес във Франция, Германия и Италия. Появили се през първата половина на XII в. в Алби (Франция), откъдето получили названието си. Имали антикатолическа насоченост. Отхвърляли богослужебния култ, легендата за ада и чистилището. Обявявали живота на земята и установените обществени отношения като творение на дявола. Развили идеологическите си схващания под влияние на българските богомили. Поради това последователите на тази ерес били наричани "бугри" (българи). Въпреки ожесточените преследвания, на които били подложени, просъществували до XIV в.