Василий Врач - богомилски епископ, водач и лечител и основател на хомеопатията?

Василий Врач е  лечител и най-видния пропагандатор на богомилството във Византия, в началото на XII в. и със своите дванадесет “апостоли” дълги години е разпространявал учението в Тракия.
Василий Врач е богомилски епископ, водач и лечител с неоспорими за времето си  способности.
Василий Врач по занятие бил лечител и се твърди,че подобно на шаманите, изпадал в транс, показвайки липса на вълнение и болка.
Легенди се носят за  прочутият "Целебник" на Василий Врач , намерен през XIX в. в Сорбоната?
До момента не мога да открия достоверни факти ,че  "Целебник" на Василий Враче е бил преведен бил на френски език от д-р Петър Берон, поради интереса на френския лекар Луи Куне и отговор на въпросите:Защо доктор Петър Берон превежда богомилския "Целебник" на Василий Врач и го дава на френски лекар Луи Коне, и започва ли  началото на хомеопатията от него ? Крият ли французите тайната на лечебните билки на Богомилите?
 В случай,че някой има по достоверна информация за "Целебник" на Василий Врач,моля да ми пише на посочения в блога адрес-yphalachev@gmail.com
 От проповедите му се оказват  повлияни широк кръг хора, включително представители на аристокрацията, което мотивира император Алексий I Комнин (1081-1118) да предприеме решителни мерки срещу разпространението на ереста , разигравайки  “театър на абсурда”.
 След като Василий Врач излага своите религиозни схващания пред византийския император, се отваря завесата зад която е скрита многобройната публика, дори и  вселенският патриарх.
След като са "публично"разобличени, Василий Врач с неговите сподвижници са хвърлени в тъмница и е спретнат процес -едно от най-мащабните и коментирани  обществени събития в тогавашната Византийска империя.
Някои от привържениците на учението под заплаха от смъртно наказание се отказват от своите “заблуди”, други са предпочели кладата.
Василий Врач  не се отказва от учението си и проявява забележителна твърдост и фанатизъм, които раждат разни легенди, като  за  паранормалните му способности.
 Василий Врач е публично изгорен на кладата пред многохилядна публика  в центъра на  Константинопол.
 "Алексиада" на Анна Комнина без съмнение е един от най-уважаваните исторически трудове от Византия от които се черпят исторически данни и за  Василий Врач.
За Василий Врач  се твърди,че подобно на шаманите, изпадал в транс, показвайки липса на вълнение и болка. Описвайки публичното изгаряне, Анна Комнина съобщава, че огънят го обгърнал  целия, но не замирисало на изгоряло, а от огъня се отделил стълб от бял пушек типичен шаманистки метод за "изчезване" в отвъдното.
Сведенията на Анна Комнина за българската история засягат  съпротивата  срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и боляри на византийска служба, етническият състав на българските земи и тяхната география.
Особено интересни за историографията са сведенията в "Алексиада" за голямото въстание на пловдивските павликяни през 1084-1086  -на Травъл и за войните на Византия с печенеги и нормани из българските земи,а също така са особено интересни сведенията от "Алексиада" са свързани с богомилското движение, както и за Велики Преслав, цар Самуил, Аарон, Радомир.
 Името на Василий Врач се споменава в различни византийски извори, като хрониките на Йоан Зонара и Михаил Глинка, “Паноплия догматика” на Евтимий Зигавин.
Враговете на България и българската ерес, говорят за него с гняв и омраза,но  въпреки това изнесените факти разкриват една изключителна личност, надарена с необикновени способности.
Родното му място не е известно,предполага се, че е роден около 1028г. в Охридската енория и се е учил в манастира “Св.Панелеймон”.
Никой не оспорва,че е приемник на поп Богомил,и че Василий в продължение на 15 години изучава неговото учение и повече от 40г. го  разпространява из тракийските села.
Висок, с изпито лице, без брада и мустаци, облечен в черно монашеско расо, винаги заобиколен от дванадесет “съвършени”, сред които и жени-така Ана Комнина, описва Василий като “много опитен в проповядването на безбожието”.
Наред с проповедническата си дейност Василий се е занимавал с лечителство, заради което почитателите му го наричали „врач“(лекар).