ПРОРОЧЕСТВОТО НА КАТАРИТЕ ОТ 1244г. за Църквата на любовта!

ПРОРОЧЕСТВОТО НА КАТАРИТЕ ОТ 1244г. за Църквата на любовта!
Последните катари били убити от инквизицията във Франция в 1244 г. Но те оставили следното пророчество: че в 1987 година насам ще бъде провъзгласена Църквата на любовта.
"Тя няма да има структура или сграда, а е само разбиране. Тя няма членство, освен тези, които знаят, че й принадлежат. В нея няма съперничество, защото не е състезателна. Тя няма амбиции и желае само да служи. Не познава граници, защото при национализма има безлюбие. Тя не изтъква себе си, защото търси да обогати всички групи и религии. Тя признава всички велики Учители от всички епохи, които са показвали Истината на Любовта. Тези, които участват в нея, практикуват Истината на Любовта. Тя осъзнава цялата планета като едно същество, от което всички сме част. Тя разбира, че е дошло времето за върховно преображение, крайния алхимичен акт на една съзнателна промяна на егото в доброволно завръщане към Цялото..Тя поздравява всички, които в миналото са осветили пътя, но са платили и цената. Членовете се познават единствено по своите дела, по очите и по никакъв друг външен знак, освен братската прегръдка. Всеки от тях посвещава своя живот на безсловесна, мълчалива любов към своя ближен, околната среда и планетата, докато изпълнява своите задачи, независимо дали те са възвишени или скромни. Тя познава върховната и велика идея, която може да бъде осъществена само ако човешката раса практикува върховенството на Любовта. Тя не предлага награда нито тук, нито отвъд, освен неизказаната радост да съществуваш и да обичаш. Всеки неин член се стреми да издига каузата на разбирателството, като върши тайно добро и проповядва само чрез пример. Те ще изцеляват своя ближен, своето общество и нашата планета. Те не ще познават страх, не ще чувстват срам и свидетелството им ще бъде над всички несъгласия и вражди. Тя няма тайна, мистерии, посвещения, освен истинското разбиране на силата на Любовта, и ако искаме да бъде така, светът ще се промени, но само ако първо променим себе си."

Воини на светлината – катари и розенкройцери

В новия епизод на предаването „Знаците”, излъчвано по Военния телевизионен канал на Министерство на отбраната, ще научите за ролята на България в създаването на световни религиозни общества.

Авторът, Ива Сапунджиева, разговаря с Ги дьо Вилньов и Кристиян Кониг, пряко свързани с езотеризма и катарите. Ги дьо Вилньов е аристократ и наследник на стара, окситанска фамилия от алхимици. Вторият събеседник, Кристиян Кониг e автор на окситанска музика. Той живее в дома на последния патриарх на катарите – Антонен Гадал, където на почетно място наши сънародници оставят българска пръст.

В предаването ще научите още:

-   какво се случва с наследниците на богомилите във Франция, след военната операция на Римокатолическата църква;

-   унищожени ли са катарите в крепостта „Монсегюр”, наричана от църквата „Синагога на Сатаната”, а от езотериците „Замъкът на Свещения Граал”

-   какво е общото между богомилите, катарите и Розенкройцерския орден;

-   Граалът и женската енергия;

-   какво е пророчеството на катарите 

ТАЙНАТА НА БОГОМИЛИТЕ

Според официалните теории корените на богомилството са в Мала Азия. Вярва се, че то е създадено на основата на източни доктрини... Хората изповядващи тази особена форма на християнство са наричaни с различни имена – катари, павликяни, манихеи, албигойци, патарени, българи.


Името катари идва от гръцката дума καθάρός -чист, неопетнен, незамърсен. За названието павликяни съществуват няколко виждания. Едни изследователи смятат, че идва от името на Павел Самосатски, който е бил владика на Антиохия. Други считат, че павликяните са последователи на Апостол Павел, който проповядва в Мала Азия и Балканите на през I век. Някои смятат, че Св. Ерм - владиката на Филипопол (Пловдив) e последовател на Апостол Павел.


Манихеи е изведено от учението на манихеизма – доктрина възникнала (или по-точно утвърдила се) през III век. За неин основател се приема Манес, но когото се приписва персийски произход въпреки тракийското му име. Страбон е пределно ясен казвайки, че Манес е не само име, но и синоним на фригиец - VII.3.12.


Понеже през Средновековието във френският град Алби (Албига) е имало много привърженици на особената форма на християнство, тези хора биват наречени албигойци. По същия начин възниква и названието патарени – от Патария – това е място, което е обитавано от последователите на наречената ерес религия.


Названието българи – bougri не се нуждае от дълъг коментар. Поради това, че от България идват хората разпространяващи преследваната от църквата доктрина, то изповядващите, така наречена ерес са познати и под името българи. Богомили пък идва от името на поп Богомил, който е живял през Х век в земята ни. В настоящата работа ще бъде използвано името богомили за хората, чието учение е преследвано с жесток фанатизъм.


Веруюто на тези хора се и отличавало значително от това на гърци и западноевропейци.Богомилите не са се кланяли на кръста (разпянието). В интерес на истината трябва да се спомене, че ранните християни не считат кръста (разпянието) за свой символ. Божият син е избразяван като добрият овчар, или пък са използвани агне и риба като негови символи.



Трябва да се отбележи и това, че кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан - “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. Йоан, 1-4,5.

Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името Христос, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машиях – помазаник, то пък идва от маша- мажа, помазвам...(трудно е да се определи смайващата прилика между българската и еврейско- арамейската дума).



Богомилите не са признавали Стария Завет. Това обаче не би трябвало да е нещо учудващо. Сам Христос заменя принципа – Око за око, зъб за зъб с новото послание  - Да се обичаме един друг ! Любовта и духовната чистота трябва да са отличителните белези на последователите на Христа.


Според учението на богомилите съществуват двама господари на света. Материалният свят е създаден от черния бог, а човечеството от добрия бог. Това де факто е и виждане на самият Христос. В Евангелие на Йоан 14-30, четем думите – “Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене”.



Интересното е, че според виждането на траките също има бог на светлината и такъв на тъмнината. От изучаването на тракийската религия става ясно, че дедите ни са познавали твърде различни богове. Балей, Багос, Сабазий и др. са били олицетворение на светлината и доброто. Имало е обаче и други като Керсос, Аксио-Керсос. Последното се превежда като черният ужас от Вл. Георгиев (Траките и техният език с. 59). Не са открити нито храмове, нито посвещения на този бог. Това означава, че дедите ни са познавали това божество, но не са му се кланяли.


Предците ни са разбирали, че съществуват две сили – тази на доброто и тази на злото.Това сващане е мното древно, то се среща при индо и ирано-арийците, които познават добрият Ахура Мазда и злия Ангра Маниу. Съществувало е вярване, че ще дойде ден на последната битка между доброто и злото, като силите на тъмнината ще бъдат победени. Същият концепт се поддържа и от ранното християнство.


Обществото на богомилите е доста особено. Те не са се обръщали към своите свещеници с името Отче! Това обаче го намираме в Евангелието на Матея като послание на Христос - “И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, който е на небесата” – Евангелие от Матея, 23-9.


На хора с богат духовен опит богомилите са давали  името дед, дядо. Тук трябва да се отбележи, че Дедас и Дадас са тракийски лични имена...Определени личности сред богомилите успели да постигнат високо ниво на пречистване са назовавани чисти (от там и гръцкият превод катари-чисти).


Богомилските чисти обаче не се появяват в България едва през Средновековието. От незапомнени времена такива хора е имало между дедите ни траките. За това научаваме от живелият преди около 2000 години Страбон -“Посидоний предава за мизите, че заради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от собстствените им стада. За храна използват мед, мляко и сирене, живеейки мирен живот и това е причината да им бъде дадено името богобоязливи и капнобати. И има някои от траките, които живеят без жена, те са наречени ктисти и заради почитта, на която им е отдавана, ги смятат за свети хора живеещи освободени от всякакъв страх”. VII.3.3.


Наистина тракийските монаси са били чисти. Те са считали за грях да се убие живо същество, хранели са се с плодове, мед, зеленчуци, житни растения. Отричайки богатството и другите материални блага тракийските монаси са пазели душата си неопетнена. Не случайно Херодот, Омир и Страбон наричат северните траки най-праведните от всички хора...


Най-важното в случая обаче е това, че мизите, за които говори Страбон са наречени в по-късни времена българи. Цели хиляда години значителен брой стари летописци са сравнявали българите с най-големият и най-благороден тракийски народ – мизите. За ктисти трябва да се поясни, че то не е нищо друго, освен гръцкото предаване на българската дума чисти. Вл. Георгиев бе един от първите изказали предположение за връзката между ктисти и чисти.


Фактите показват, че богомилското учение има тракийски корени. Траки са и тези, които са го изповядвали. Не само Балканите, но и Мала Азия е била заселена с наши деди. Там са живели тракийските племена мизи, фриги, витини, мариандини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, сарапари. Те са повлияли народите, с които са били в допир.


Персите също са изпитали влиянието на предците ни. От Херодот знаем, че мидийците играят огромна роля в оформянето на персийската култура. Заратурстра не е персиец, а мидиец, за мидийците обаче Плиний казва, че са предци на сарматите. Същите тези сармати са причислени към тракийското племе гети, по сведения на Прокопий Цезарийски.


Манес, за чието учение се казва, че става основа на богомилството не е персиец, а тракиец. Негови предшественици са Теребинт и Скитиян. За Скитиян се казва, че е живял по време на апостолите (Е.Бъртън).


В древността богомилите са подложени на неописуеми страдания. Били са горени живи, удавяни, бесени, посичани, подлагани на чудовищни изтезания. Преследването им е било толкова жестоко, че част от тях напуска Балканите и забягва в Средна и Западна Европа. Дори и там обаче изповяващите особена форма на християнството не намират покой. Садистичните им врагове ги преследват и избиват без дори да пожалят старци, жени и пеленачета...


И въпреки това богомилите са изкарани врагове на християнството! Христос е благ, той е против насилието, против насилието са и богомилите. Нашите южни съседи гърците леят реки от кръв без никакво притесненние, изтезават садистично противниците си и дори не се срамуват да се хвалят с това в своите хроники. Какво християнство е това?Та това си е сатанизъм…


Какво е предизвикало тази дива омраза към дедите ни? Какво а накарало гръцки, френски и италиански“благородници” да изцапат ръцете си с кръвта на стотици хиляди хора? Богомилите не са ограбвали никого, не са нападали градове и села, не са се държали безобразно и не са се отдавали на пороци. Въпреки това те са ненавиждани в почти цяла Европа. Смята се даже, че един кръстоносен поход е организиран специално срещу нашите богомили  (Н.Овчаров, Победите на Калоян).


За да разберем жестокото отношение на гърци и др. към богомилите, ние трябва да обърнем поглед към ранното християнство. В Европа то е въведено от Апостол Павел (и неговият помощник Сила) първо в земите обитавани от дедите ни. Това става някъде към 46-49 година, по времето на император Клавдий. Новата религия се разпространява в земите ни със смайваща бързина. Във Филипопол – старият Пловив е имало владика още през I век. Става дума за Св. Ерм, който е споменат от едно от обръщенията на Апостол Павел (Римляни 16-14).


Eрм е тракийско лично име, което между другото съотвества на старобългарското родово име Ерми. Свети Ерм е бил глава на няколко раннохристиянски църкви, а това означава, че доста траки живеещи в и край Филипопол са прегърнали новата вяра.


Причината за това се крие в близостта на тракийската религия и християнството.Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новият живот, който е проповядван и от Божия син. Не е никак случайно, че един от ранните отци на църквата – Св. Климент Александрийски нарича Христос – вторият Орфей (Best, von Reden).


Явно в учението на Спасителя е разпозната доктрината на благородния тракиец. Нейни аспекти откриваме в писанията на Страбон, който разказва за ктистите. Тяхното учение, а и начин на живот са съвпадали с принципите на ранното християнство.


За него ние знаем твърде малко защото доста важни неща са скрити от нас. През I век гърците са били едни от най-фанатичните гонители на християните. Гърците са преследвали апостолите на вярата, клеветели са ги, предавали са ги на властите. По-късно, усетили потенциала на новата религия, южните ни съседи решават да я използват за свои цели.


За жалост те успяват да направят това. Само за няколко века от гонители на християнството, гърците се превръщат ...в “християни”. Малко по малко южните ни съседи получават все повече влияние в църквата, като през IV век те вече са в състояние да елиминират своите идеологически противници...наричайки ги еретици.


Доминираната от гърци християнска църква вече не е това, което е била по времето на апостолите. Учението на Христос е извратено и използвано за други цели. Покварата засяга и църквата в Рим...Спасителят е предаден, а тези, които следват предано завета му са обявени за еретици и биват преследвани, изтезавани и избивани без милост.


Богомилите са били пример на истински християни със своята морална чистота и благородство. Те обаче са били и просветители, обяснявали са на новопосветените във вярата, че официалната църква оглавена от гърци и др. не е християнска. Обяснявали са, че събирането на богатства, сляпото подчинение, самовъзвеличаването на свещениците е противно на християнството, докато любовта, отричането на материалното и търсенето на справедливостта са истинските християнски ценности.


Тази истина е била опасна за тогаващната официална църква, която се е радвала на голяма власт и богатства. Воден от богомилите народът е започвал да се събужда и да търси сметка за безобразията на “свещеници” и “благородници”.Доктрината на богомилите е правела хората свободни, а когато човек един път опита свободата, той вече не позволява да му се слагат вериги, видими, или невидими.


С деянията си богомилите провалят плана на гърци и др. да завладеят много хора с помощта на новата вяра. Движението на богомилите е де факто повторение на бунта на тракиеца Спартак, който счупи оковите на десетки хиляди роби и с това предизвика гнева на Рим. Докато действията на Спартак засягат само Апенинския полуостров, то богомилите успяват да пробудят хората в обширни територии на Мала Азия, Балканите, Средна и Западна Европа.


Спокойно може да се каже, че без намесата на богомилите, християнството отдавна щеше да е изчезнало. Българските богомили дават един светъл пример как човек трябва да търси светлина и справедливост. Искрата, която тези хора запалват гори още векове наред и принуждава враговете на църквата, опитващи се да я разбият отвътре да се унищожат...


Богомилите показват, че вярата в доброто и любовта към хората винаги трябва стоят над властта на така наречените духовници и монарси. За да намери щастие и покой, човек първо трябва да се пробуди, да живее като свободна личност, а не като роб носещ веригите си безропотно.


Желая да уточня, че аз в никакъв случай не отричам Православната Църква. Напротив, смятам, че без нея българщината нямаше да просъществува. През вековете на чуждо подтисничество, нашите православни свещеници успяха да се пречистят носейки същият товар, който опираше на плещите на народа. Българската Православна Църква успя да постигне това, което не се отдаде на много други и поради това заслужава уважение.


За жалост през втората половина на 20 век у нас насилствено бе наложен атеизма. Днес ние опитваме горчивият плод на бездушието и безверието. Когато уважението и срамът си отидат, отива си и човещината. Християнството проповядвано от възвишени хора е не само просветление, то е и лекарството, от което обществото се нуждае. Живеем в свят, в който тъмнината неуморно преследва светлината, и този, който се откаже от доброто ще се лута до безкрай причинявайки страдания не само на себе си, но и на другите.


Дори някой да няма доверие в църквата като институция, дори да не приема Христос като спасител, какво пречи да се следва доброто и да се върши добро? Ще навреди ли Христовото послание да се обичаме един друг, ще навреди ли това да се опитваме да бъдем чисти духовно и телесно? Не мисля... Християнин не е този, който се тупа по гърдите и се нарича такъв, а този, в чиято душа има любов и човечност.

Чудесата на богомилската медицина

Реформатори и проповедници със свободолюбиви идеи против гнета на официалната църква, богомилите живеят в съгласие с природата и при болест използват билки и всякакви природни средства, за да помогнат на човека

Илия Пехливанов





В 1111 г. на хиподрума в Константинопол е изгорен на клада в присъствието на император Алексей Комнин и столичното население един от  първооснователите на богомилството редом с Боян Магесника и Поп Богомил. Неговото име е Василий Врач. Прозвището му издава ярко приобщаване към средновековното лечителство. Това става отлика и на многобройните последователи на "българската ерес", които пътуват на запад из Босна, Италия и Южна Франция, подготвяйки европейската реформация със своите свободолюбиви идеи против гнета на официалната църква. Сред тях е имало и много жени, придобили първи на Стария континент равноправие с мъжете и правото да бъдат проповедници в състава на "съвършените" богомили.
Всичко това обичаше да изтъква при разговор народният лечител Петър Димков. Той смяташе, че начините за лечение и подборката от билки е наследил пряко от родната си майка, но казваше, че всъщност те идват от далечните векове. Самият себе си определяше за прероден богомил. Засиленият напоследък интерес към неговата личност и дело са напълно естествени, като се има предвид и зачестилите позовавания на богомили, катари и албигойци в изследванията на учени-медиевисти от Западна Европа и САЩ.
Деен продължител на древната традиция по време на Възражденето е и вездесъщият отец Матей Преображенец - прочут народен лечител, пътуващ проповедник, един възкръснал... богомил.
През последните 30-ина години наши проучватели на старината дейно търсят извори от древното лечителство. Те обсъждат това на  Първатата национална конференция по народна медицина в Сопот през 1979 г. Присъствието на учени като проф. Даки Йорданов, проф. Петър Петров и др. дава надежда да бъдат открити неизвестни апокрифни паметници. Особeно се набляга на съставения през Х-ХI в. богомилски лековник, наричан "Зелейник", който безспорно е най-старият запазен до наши дни рецептурник с изключително полезни от съвременно научно гледище наставления и древни начини за лечение с билки.
Писателят Емил Елмазов, редактор в тогавашното сп. "Отечество" и настоящ председател на Съюза на билкарите в България, член-кореспондент на Академията по информатизация в Москва, се включва в търсенията. По време на своя журналистическа командировка в Одеса той се свързва с проф. Михаил Дихан, българин по произход, фронтовак с една ръка, преподавател в тукашния университет, всеобщ закрилник на бесарабските българи. Той го съветва да потърси хранилищата на Киево-Печорската лавра - един от най-древните и най-значими в духовно, исторческо и художествено отношение обители на Русия.
Тогава Елмазов с огромна радост се сдобива с няколко страници циклостилна извадка от старинния богомилски "Зелейник", написани на староукраински език. Наистина забележително откритие!
С помощта на преподавател в Шуменския университет древният текст е преведен на съвременен български език и обнародван във "Вестник-книга" и в отделен сборник с общ тираж от 100 000 екземпляра.
Този паметник съдържа и скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за помощ предимно природни средства. А езикът и текстът могат да се схващат и като книжовен паметник, носейки радост със своята краткост и образност.
Личната библиотека на цар Симеон, наричан Книголюбец и сравняван с древния Птоломей, създателят на Александрийската библиотека, след похода на княз Светослав е пренесена от Преслав в Киев. Вероятно богомилският "Зелейник" е бил сред останалите книги като оригинала на "Изборник" от 1073 г. - първата славянска енциклопедия, в която дважди е поместена единствената по рода си "Похвала на Цар Симеон", чийто автор според някои европейски учени е Йоан Екзарх Български. Тогава "Зелейникът" своевременно е бил разпространен и в многобройни копия като наръчник за лечение.
Знае се, че четвъртият син на цар Симеон - Боян-Вениамин, оставайки езичник, също се преселва в Киевска Рус, където става придворен поет и гадател. Той е отнесъл със себе си десетки творби на Преславската книжовна школа.
Пишещият тези редове преди години изслуша едночасова лекция "за един студент" относно съдбата на Преславската  библиотека от проф. Марфа   Шчепкина, завеждаща Отдел за редки ръкописи на Държавния исторически музей на Червения площад в Москва - нещо, което по онова време не можеше да се чуе в Свети Климентовия университет на София. Това действаше като несравним, вълшебен лек.



"Боян Магесник". Худ. Лили Димкова. Това е Боян-Вениамин, син на цар Симеон, смятан за първоосновател на богомилството заедно с поп Богомил и Василий Врач

Богомилска проповед

Зелейник

Ако някой има камък на сърце, варете зеле без сол и пийте водата.

Ако някому се спука устната, ленено семе объркай с мед, свари и мажи.

Ако някой хърка спейки, да си завърже под дясната мишца калай.

Който има перде на окото, да го намаже с кобилешко мляко с мед и ще изгони пердето от окото си.

Щом прегракнеш: прегракне ли човек като получи оток и храчки, копринена (мека) вода да изцеди и да я пие. Ако няма копринена вода, пшеничени трици с копър да прецеди и да пие със захар.

При зъбобол: лукови пера накисни във вино с мед, подръж ги в устата си и изпий виното.

За много косми: ситно счукай стъкло, смеси го с козя жлъчка; където някой намаже с него, там коса не расте.

Хълца ли човек, да изгризе кочан от зелка.

При отравяне да се пие всеки ден на гладно семе от дива ружа 29 зърна, стрити във вода, или разтривай целия корем с 20-30 стрити и изсушени зърна.

Ако някой човек хилавее, ходи ни жив, ни умрял, да се заколи крава, на лакти да се впълзи в търбуха й чак до гърлото и ще му мине болестта.

При запушване на пикочните канали: листа от ряпа свари, отварата изпий, а листата, докато са топли, наложи под пъпа, привържи ги здраво и ще се отводниш. Ако не те хване, свари пача трева и изпий с вино.

За бели коси да почернеят: хвани гарван, жив го сложи в конска гной да лежи 15 дни, след което го вземи и изгори, а с пепелта си измий главата и брадата - и белите ти коси ще почернеят.

Ако му се свий на някого сърцето и онемее, запалете две восъчни свещи, загасете едната и кадете под носа му, сменяйки ги.

Ако някой човек отича, мъж или жена, да изпие две лъжици овнешка кръв и ще му мине.

Ако на някой му жълтеят косите, яйца от жерав да се смесят с вино, да ги мажат и те ще почернеят.

Ако някой има рана: козя мас с восък да се смеси и да се наложи и ще зарасне раната.

Ако на някой кръвта от вена тече и не спира, да се счука семе от диво цвекло, да се изпие и кръвта ще спре.

Ако някому сърцето е нездраво и нечисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан да се яде.

Ако се пореже човек или падне от кон, че кръв да потече от ръката му: яйчен жълтък и стипца разбъркай и нарежи на порязаното, а също тази стипца с мляко изпий.

Ако потече кръв от носа, да се напише върху хартия следното: "Страх и трепет на онзи, който иска да се изправи пред свещеници и двуженци в страшното твое Христа Бога нашего Исуса Христа, и кръвта да спре, много кръв изтече вече". И после стрий малко морска земя и си намажи главата, и изведнъж ще спре кръвта.

Пословици

За всяка болка има и билка.

Билки дири по баири.

Билини света. (Лъже света с билки)


Кои са най-известни

Сама китка, омайниче, бабина душица, риган, жълт кантарион, бял равнец, маточина, дива мента,  живовляк, овча опашка, бленика, богородични свещи, дяволска уста, жаблек, еленов език, гръмотрън, смрадлика, подрумиче, пеперуга, хвощ, подъбиче, отвратниче, лопен, лайка, хайдушка билка.

ЦЪРКВАТА НА ЛЮБОВТА

катарски текст от 1148 година

Тя не съществува в установена форма,
а само чрез взаимното съгласие на личностите.

Тя няма членове, с изключение на тези,
които чувстват, че принадлежат към нея.

Тя няма съперници, понеже не подхранва духа на съревнование.

Тя няма амбиции, понеже желае единствено да служи.

Тя няма никакви национални граници,
понеже Любовта не действа по този начин.

Тя не се затваря, а се опитва да обогати всички групи и религии.

Тя почита всички велики учители от всички времена,
които разкриват Истината на любовта.

Всички, които принадлежат към нея,
прилагат Истината на любовта с цялото си същество.

Този, който принадлежи към нея, знае това.

Тя не се опитва да учи другите,
а се опитва единствено да съществува, и съществувайки да дава.

Тя живее в познанието, че цялата земя е едно живо същество
и че ние сме част от нея.

Тя знае, че времето на последното завръщане е дошло;
пътят на заличаване на егото и доброволното завръщане към единството.

Тя не се опитва да се оповестява с гръмки слова,
а работи в свободната област на съществуването.

Тя поздравява всички, които са осветлили Пътя на любовта
и са дали живота си за него.

Тя не създава никаква йерархия в редиците си и никакво издигане за когото и да е,
понеже никой не е по-велик от другия.

Тя не обещава възнаграждение нито в този, нито в другия живот,
а само радостта да бъдеш в тази Любов.

Нейните членове се разпознават едни други посредством поведението си,
техния начин на съществуване, чрез погледа на очите си
и чрез никакво друго външно действие
освен да се прегърнат братски и сестрински.

Те не познават нито страх, нито срам
и тяхното свидетелство винаги ще бъде вярно
в добри и лоши времена.

Църквата на любовта няма тайни, нито мистерии или посвещения,
с изключение на дълбокото познание на Силата на любовта,
че светът трябва да се промени, ако ние като личности го желаем,
но само ако първо променим себе си.

Всички онези, които чувстват, че принадлежат към нея,
наистина принадлежат.

Те принадлежат към Църквата на любовта.

ОПАСНИЯТ СВЕЩЕНИК ПОП БОГОМИЛ Елеазар Хараш

Поп Богомил произлиза от живота на Бога и понеже е познавал Бога, искал е да донесе този живот близко до хората.
Казва: Който иска да стане син на Бога, не трябва да служи на църквата, нито на царя, а на Бога. Кратко, просто, чисто.
Всички църкви са създадени от дявола. Бог не търси църкви, Бог Си строи единствено храм в сърцето на човека. Забележете, отново просто казано – никакви църкви, Бог Си строи храм в сърцето на човека.
Смешно е, казва поп Богомил, да се изповядваш на свещеник, че той да ти прости – само Бог прощава и то без посредници. Но истинската изповед трябва да бъде съвършено искрена и вътрешна, а не външна – тя е пред Бога. Тука се сещам, за малко ще се отклоня, за Майстер Екхарт, изключителен мистик и мъдрец, казва: Има нещо в човека, което може да застави Бога да си промени избора! Не кой да е, не боговете, Майстер Екхарт казва: Човек може да застави Бога да направи друг избор, но човек трябва да постигне съвършеното послушание. Ако го постигне, Бог няма избор вече: волю-неволю, Бог слиза да учи човека на тайния път. Но по-нататък ще говорим и за това изключително същество, наречено Майстер Екхарт.
Казва Поп Богомил: - О, братя мои! Свещениците са грешници. Те са чеда на смъртта. Моята голяма радост е, че църквата ме отлъчи от себе си, защото аз търсих Бога, а не дявола. А от Бога не съм отлъчен, защото съм в Неговата Любов. Да си отлъчен от църквата е Божия благодат – казва поп Богомил. Църквата е храм на змията, владиката е главната змия, а хлябът насъщен му са доходите, имотите, лъжата и адът. Забележете как е говорил поп Богомил и затова са горили почти всичко; почти нищо не е останало – но всъщност кой може да изгори Бога и учението на Бога?! Въобще има ли такива същества, които си въобразяват, че посягайки на Бога правят нещо? Не, освен карма.
Христос не е църква, Христос е любов, а имаш ли любов, ти имаш Бог в себе си.
Най-големият грях на църквата е, че тя иска да подчини Бог на дявола, а това е грехът на греховете. Не дължим почит на кръста, а на любовта Божия.
Ние палим любовта в себе си, а не свещи. Забележете – кратко, просто и ясно говорене, чисто Божие слово! Същото го казва и Учителят: Няма нужда да палите свещи, вие сте свещите. Ти трябва да си запалена жива свещ; онова е странично нещо, последствие.
Любовта е насъщният хляб, казва поп Богомил, духовният хляб. Който е изгубил Бога в себе си, той е изгубил и насъщния си хляб. Той яде външния хляб, казано по друг начин – той яде сътворението, той яде нещо от смъртта. Думата „хляб” е Божие тайнство, Божие дарение. Думата „хляб” е светилището отвътре – казва поп Богомил. Това е истинският хляб, светилището отвътре. Там, от съкровеното, от там тече хляба и чистата енергия.
Що е църквата? – Сляпа змия, сляп път на развитие. Църквата има тъмно отношение към Истината. По-добре е, казва поп Богомил, да паднеш в пропаст, отколкото в църква! Забележете докъде е стигнал – да паднеш в пропаст е много по-добре, отколкото в църква. От пропастта някак си има измъкване; много е трудно от църквата да се измъкнаш, особено ако си привързан.
Църквата, това е старата змия, старото невежество на света. Няма обожествяване в църквата. Наистина, всички светци, които са постигнали нещо малко, са напуснали църквите. Но то там пак е бедна работа, тъй като светците са само едни деца на ангелите, но те имат дълъг път към мъдростта; така, това е друг въпрос.
Когато си в църквата, казва поп Богомил, ти си в гроб. Когато си в Бога, гроб няма.
Църквата не търси Истината. Тя е заспала в ритуала. Що е църквата в света? Това е старата греховна душа, която е в падение и трябва да се изкупи. Дадено им е дълъг, бавен път на изкупление; кой как ще го използва е друг въпрос. Засега църквата, казва, няма достойнство (още по него време), защото тя няма душа, висша душа – тя няма любов.
Църквата е убиец на истината. В църквата живеят демони-духовници. Говори човек, който е бил сред тях и ги е напуснал, и който знае техните тайни. Затова те не са искали той да говори.
Голяма глупост е чудото да възкръснат костите на глупака. Забележете, колко просто казано: По-голяма глупост от тази, да възкръснат костите на глупака, няма. Глупавите кости никога няма да възкръснат, защото няма нужда безумието да продължава. Много смело, много чисто говорене, но пак ви напомням, Учителят казва: Това е архангел, той не спада към ангелските йерархии.
Що е възкресение? Поп Богомил обяснява: въз кръста, възвисяване над кръста и това е любовта.
Монасите в манастира що са? – казва поп Богомил - Те са скрити лисици. Много от тях са избягали, но не са решили себе си. Има едно избягване, което е правилно, за малко ще го обясня: когато Бог те изпраща, не когато твоето желание те изпраща. Когато Бог те изпраща, ти си прав. Ако не можеш да различиш, това е твой проблем, но когато ти се изпращаш, това е вече твоя грешка. – Те са скрити лисици в тесни килии, които са техните лисичи дупки.
Истинската църква, това е малката стаичка на душата на всеки човек. Всяка къща е църква и тука, в своя дом, човекът трябва да срещне своя Бог.
Бракът е смъртен грях, но ако в основата му е Божествената Любов и чистото намерение, и ако в основата му е неизменност към Бога, той вече е в закона, висшият закон на Бога.
Чрез обикновения брак дяволът увеличава себе си и своето царство на Земята.
Бог е избрал еретиците, за да посрами фалшивото и нереално християнство.

ПОП БОГОМИЛ

Поп Богомил не е земно явление, а Божие явление, което църквата не разбра. Той е искал да покаже на България истинската духовност. Той казва:
Пътят на църквата е безплоден. Църквата ще изгуби себе си в змията, защото тя е отровена от нея.
Истината не се страхува от църквата – тя ще разруши църквата.
Земното устройство на живота не е Божия воля. Бог иска духовна устроеност.
Поп Богомил е рушител на човешките илюзии. Той издига духовното начало, а не човешкото, защото човекът е човек, когато е духовен. Свещениците, казва, това са дяволите в скъпи дрехи. В църквата усърдно работи змията и поробва своите си.
Поп Богомил изнасял истината, а го водели другомислещ. Той казва: И змия ехидна е това изкривено християнство. Той искал развитие, а не застой, но църквата избрала застоя, злото. А за злото благословението е пусто като празен кладенец – така казва поп Богомил.
Човекът е произлязъл от историята на Бога.
Официалната църква е изродено християнство.
Вярата на богомилите е нещо, което беше създадено тайно и дълбоко в тях, още преди сътворението. На Земята тези неща само се проявяват. Богомилите са особен народ, който не може да срещне по пътя си противник, включително и смъртта. Те преминават през смъртта, защото вяра, която не може да мине през смъртта, никога не е знак на истинска вяра.
Много хора в света са били смели, но само вяра, изпълнена с любов към Бога и към Истината, само те са истински благословени. Само тази вяра работи за истинския бъдещ свят.
Църквата е привидно християнска и затова тя се кръщава с вода. Защото, казва поп Богомил, ако тя се кръсти с огън, тя ще умре.
Турците наричали гроба на поп Богомил „голямо светилище”. Забележете – голямо светилище; не кой да е – турците!
По пътя на църквата, казва поп Богомил, никой не се спасява, а най-неспасени са свещениците. Много от вярващите потъват донякъде, но свещениците, казва поп Богомил, потъват до дъното. Не донякъде, а до дъното. Разбира се, Бог е Любов и след време в бъдеще ще работи и за тях, но това е вече друг въпрос.
Поп Богомил им казал: Нашите книги можете да изгорите, но нашия дух – никога! И после казва: Ние не действаме със зло, защото щяхме да въздигнем злото. Църковното християнство е измама, разпад, то е разложен труп и няма спасение за него. За църквата не е определено възраждане.
Елеазар Хараш

Боян Магесника, една от вечните тайни в българската история

Множество харизматични личности има в нашата история, чийто живот е изпълнен с мистика и предизвиква интерес и в наши дни. Един от тези хора е Боян Магесника, който е живял през Х век -  златния век на България.

Макар, че е член на царското семейство, за живота на Боян Магесника премълчават и византийските, и българските хронисти. Сведенията за него са съвсем оскъдни. За него все пак пише епископ Лиутпранд.

Според него цар Симеон имал  двама сина. Единият   бил  Баян, а другият – Петър. Петър бил роден от втория брак на царя, а  от първия Симеон  всъщност  имал и други синове: Михаил, който приел монашеството и Йоан, известният рилски чудотворец и покровител на България.

Кога точно е роден Боян  Мага не е изяснено точно – дали е през 908 или 910 година,  а годината на смъртта му пък е напълно неизвестна. Сигурно е само, че не  е бил дълголетник.

Според летописците, макар че се е занимавал с магьосничество, Боян е покръстен и е приел християнското име Вениамин. Смята се, че е завършил Магнаурската школа в Константинопол. Смята се, че е учил и в тайна школа, където са преподавани, само на избрани, египетските мистерии. В Константинопол по онова време  е имало таен клон на египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. Там Боян  добил  солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси. Така че, заедно със заниманията в Магнаурската школа, Боян е завършил и египетска езотерична школа, където е получил и своето духовно посвещение като маг.

Този български   княз се е занимавал с магия, но не се е отрекъл от православието, нито е станал еретик. Хората от Средновековието  са намирали възможност  да примирят своите  занимания с магията и християнството. В   какво точно се е състояло магьосничеството  на княза  никъде не е изяснено. През онази епоха, изкуството на Боян се било твърде разпространено и България се е славела с множество магьосници, чийто имена и умения не са достигнали до наши дни. Вероятноте  са използвали  магически ритуали от практиката на прабългарската и славянската езическа традиция.

Някои изследователи на живота на мага смятат, че той  или е бил отстъпник от християнството, или представител на богомилството. Царският син, който би могъл да има блестяща кариера като политик, духовник или учен, провокирал духовенството   и цялата общност с еретическите си възгледи. Някои смятат, че именно Боян Магесника е
създател на богомилството, след като се върнал  в  България, повлиян именно от египетските мистерии, смята се, че  той е истинският водач на богомилите, а поп Богомил
бил неговата дясна ръка.

Пръв за Боян Магесника пише Юрий Венелин. Според него магът имал склонност към наука, поезия и музика. Според него князът може да се нарече "магьосник", но само  в метафоричен   смисъл. Раковски също героизира Боян Магесника в поемата си "Горски пътник". Академинк Балан подкрепя тезата, че става дума не са магьосник, а за полям поет, чийто творби са изчезнали.

Какви точно са били магиите на Боян Магесника и дали той е истинският създател и водач на богомилите, вероятно ще остане завинаги една от големите мистерии в българската история. Със сигурност обаче, той е умеел да примирява езичеството и каноничните претенции на  християнството.

Прочети още на: http://www.teenproblem.net/a/159-istoria/18688-boyan-magesnika-edna-ot-vechnite-tajni-v-bylgarskata-istoriya/

Слава Севрюкова: Богомилите нe са рожби на мрака, а стожери на духа (ВИДЕО)

Едва в началото на XXI век България ще се отърси от тежката си карма, която я преследва близо хилядолетие, казва ясновидката





Богомилите, помнете добре, не са рожби на мрака, а стожери, изпреварили времето. Това казва българската ясновидка Слава Севрюкова. Тя е родена в Нова Загора през 1902 г. На 8-годишна възраст открива, че има ясновидски способности. През февруари 1962 г. се запознава с доц. Иво Лозенски, година по-късно провеждат психотронни сеанси, изследвания за силата на мисълта.


Връзката с доц. Лозенски продължава до кончината на Севрюкова, 10 април 1991 г. Записки от психотронните сеанси на двамата са публикувани в множество статии и в монографията "Психотронични изследвания на микросвета".

Слава Севрюкова придобива широка известност едва в последните години от своя живот, след 1989 година. Тя предрича, че едва в началото на XXI век България ще се отърси от тежката си карма, която я преследва близо хилядолетие.

Едно от всяващите страх предричания, това за анексирането на български територии, е изречено пред ограничен кръг хора през 80-те години. То гласи, че ще се направи опит части от Североизточна и Югоизточна България да бъдат откъснати по мирен път в началото на XXI век. Само малка част от обяснението на Севрюкова за богомилите е публикувано в zdravjivot.

"…Тези аскетични люде се връщат към естеството на природата. Къщите им, доколкото виждам, са бедни, груби. Изглеждат някак недодялани. Стените им - изплетени от клони, уплътнени с кал. С опакото на грапата са изравнявали измазаното.

Белязани с позорна дамга, скверните им образи достигат до нас като представители на разбунтувани ангели, благодарение на смъртните им врагове - благочестивите отци. Но тези духовни Кралимарковци разобличават каноническата поквара. Заложили живота си, разбиват еднополюсния църковен модел.
Тези духовни народни водачи не отхвърлят Бога, а приемат великата свобода Божественост. Въпросните "еретици" се борят за освободеност на духа.

Не са неверници! Богопочитанието им е искрено и силно. Те имат освободена , в известен смисъл, по-съвремена представа за Висшата Сила. Нима вярата в каноните прави хората по-добри? Тяхната Светая светих е душата на човека. Творецът, за богомилите, не е аскетично сух и надменно студен, както се приема в Средновековието.

… Самозаточени в духовното си царство, отказват изгоди заради чувството си за правда и дълг. Не виждам тези отшелници и адепти, притиснати от застрашения от идеите им клир, да са агресивни. Свободата за тях е в духовността, а не в измамните материални придобивки. Но времената са размирни, а светът - жесток. Никаква толерантност.

… И се разгаря зверски поход срещу тях. Клеймени като безбожна рат, измъчвани, душени, горени, превръщани в кървава салата… Злокобен век. Чудовищно престъплениеВ Европа отеква затуленият вопъл на протеста. Дивашката саморазправа не допуска надежда за един нов свят. Малцината оцелели са прогонени. И те поемат от тук, за да "заразят" цялата земя.


С преследванията богомилите се капсулират. В спящ вулкан от Духовност. Неговата лава и днес клокочи в жилите ни.
Жестока съдба. Но какво са могли да им сторят, освен да раняват, жигосват и смазват крехките земни обвивки на "прокълнатите"? А после лицемерно да ги оплакват заради отклоненията им. Всемощен в кръстния си път е Духът!

Виждам недостигнала до нас богомилска Библия - ръкописен свитък, изписан върху обработена брезова кора, който един от техните правосвещеници носи винаги със себе си. Скрит в ствола на кухия му бастун.

Не, богомилите малодущно не спасяват кожи. Вярват - лишени от тела, Творецът ще ги дари с такива в друг, по-извисен живот, ако са обречени на светостта Доброта. Убедени в превъплъщаването на душите, затворени в тайното си учение, това им дава сила. А Силата, когато е чиста, никога не ползва сила…

… Ето, пред мен се разкрива чуден богомилски ритуал. Виждам събрание на тяхното братство. Разположени в церемониален кръг - скромно облечени мъже и жени. След кратка молитва разрязват хляба. Правят го с острие на ножа насочено срещи себе си. Забележете, задължително срещу себе си… Това говори - съзнават жертвата, която ще дадат. Запленяваща мистерия извира от душите им…


В зверските гонения богомилите не проклинат мъчителите, клира, страната, народа си. Оттук пламва българската карма. Ако бяха възроптали, едва ли поетото от тях страдание щеше след столетия мощно да натежи на съдбата на нашето племе, огънало се под силата на полумесеца…


Одеждите им са бели. В контраст с катранените църковни одеяния. Съответстват на светлата богомилска душевност. Виждам и заемащите висш духовен сан техни свещеници. Семпли наметала, за разлика от ярко крещящите власеници на висшия ортодоксален клир - епископи, владици, патриарси.

Съшити на ръка от късове едро разкроен груб плат. Коланът на снежнобелите им раса не е въжен, като при монасите. Изработен е от материята на широките им бели одеяния. Накрайникът на колана, доколкото забелязвам, се разширява, разширява… И завършва, оформяйки джоб. В него аскетичните богомилски монаси са държали жизнено потребните за тяхното време огниво и прахан", вдига част от завесата около богомилите Севрюкова.

Френската тайна на богомилския 'папа' Никита

През 1167г. за големия на катарите в Сен Феликс дьо Караман южно от Тулуза бил повикан българският съвършен богомил Никита. За него сега няма откъде повече да се прочете и това едва ли е случайно - френските езотеристина събора го почитали като свой папа. Щом нарочно са го повикали, той несъмнено ще е оказал силно върху политиката и религията в областта. А изследователите на българската ерес в Европа отдавна са обърнали внимание на факта,че в южнофренската област Лангедок от години процъфтявала култура,чужда на католическите земи - "ученето се оценяваше високо,гръцки,арабски и иврит се учеха ентусиазирано"...

Нещо повече: обвеяните с такъв благодатен културен климат хора не искали за нищо на света да ги прихлупи пак Ватиканът и цели 34 години били нужни на изпратените от римския папа Инокентий Ш кръстоносци, за да възвърнат пот папски флаг земите,които от десетилетия живеели в духовна атмосфера на френските богомили. Последователите на българ­ската езотерична школа в областта били толкова ярко изявени,че (за разлика от общото им наименование във Франция — катари) специално ги наричали албигойци (на името на гр. Алби,който славел като център на ереста).

Прието е богомилите да се свързват с тайните книги,които носели за да ги проповядват сред своите слушатели. Но дали Никита е занесъл в Сен Феликс дьо Караман само апокрифи?

Имане неизмеримо със злато

По всичко изглежда,че кръстоносците,които нападали Южна Франция, имали задача да пленят нещо друго. Много ревностно търселинещо специално!

Последната крепост,в която се стекло оцелялото войнство на албигойците,била Монсегюр. Според френски изследователи,още при строежа й,по внушение от българи-езотерици,били направени специални процепи, през които в точно определено време от годината,свързано с мистичната практика на посветените вътре в крепостта,слънцето прониквало и освет­явало маркираните места. Осем месеца кръстоносците затягали облъча около каменната твърдина, до като бранителите на крепостта се убедили, че било невъзможно да разкъсат обсадата.

И тогава започнали поредица от странни ходове. През януари 1244 г. двама (бойци или мистици?) успели да изнесат нещо от нея. Отдавна се носела мълва,че в твърдината на върха било скрито някакво загадъчно съкровище, стойността на което обаче не би могла да се измери с пари. Според някои сведения,с този ход катарите успели да укрият по-голя­мата част от него първо в укрепена пещера. Дали с тази акция били спасени книги и свещени пособия за техните тайнства?

Отговорите предстоят. Това,което днес се назнайва,е че сетне изнесеното било потулено в замък с крепостна стена.

На 1 Март в монсегюр имало оцелели 400 души,от които към 150-180 били катари - проповедници и съвършени. Защитниците най-сетне обявилите са готови да капитулират. В отговор папските хора обещали да пуснат редовите бойци по живо,по здраво заедно с оръжието,багажа и парите им,щом обаче получели от еретиците онова,което ги интересувало. Даже дали дума,че албигойците щели да се отърват с много леки наказания, стига да се покаели по надлежния ред пред Инквизицията.

Тогава обсадените помолили за половинмесечна отсрочка. Твърдели, че примирието им трябвало за да обмислят великодушните условия. Дори предложили на обсадителите си заложници,които да убиели,ако някой успеел да избяга от крепостта през това време.

На 15 Март още заранта кръстоносците нахлули в цитаделата. Проповедниците-албигойци отзивчиво се предали се предали в ръцете им и рицарите яростно ги извлекли навън. Никой катар не се отрекъл от вярата си,затова ги смъкналипо планинския склон,натикали ги в някакъв огромен навес за дърва и там ги запалили. Останалите залостили горе и ги предупредили,че ако някой опитал да избяга,всички останали също щели да бъдат избити до крак.

Обаче оцелелите защитници на Монсегюр били укрили из подземията четирима съвършени. През нощта мистиците,заедно с един водач от мест­ните и с одобрението на всички бойци в крепостта,се спуснали с въжета по стръмния западен склон на планината и отнесли в незнайна посока нещо което без съмнение било същинско катарско съкровище.

Според тогавашния календар, по следният ден на примирието съвпадал с пролетно равноденствие. Известно е,че българските мистици-богомили имали специални мистерии в навечерието му,при които извършвали точно разчетено шествие по подземните коридори от тайния си подземен храм до светилището-манастир с патрон света Параскева. Изследователи споменават,че в нощта срещу 15 Март 1244 г. в крепостта Монсегюр наистина

били извършени действия,които на виделите ги отстрани напомняли пра­знични обреди. Дори някои автори пишат,че навярно отсрочката е била поискана от съвършените именно за да дочакат в крепостта тази дата. Явно за техните свещенодействия им било нужно нещото,което после смелчаците изнесли от твърдината и рискът,поет не само от спасителите му,но и от всички защитници на Монсегюр,натрапва усещането,че става дума за реликва по-ценна от живота на всекиго там. Смущаващото известие от Свети Луи

В литературните източници е останало едно много загадъчно свидетелство от Жан дьо Жоанвил. Напреклонна възраст прочутият благородник записал, че веднъж крал Луи IX споделил с него: "тържествено как неколцина албигойци са ходили граф дьо Монфор...и са го повикали да види тялото на Христос,превърнало се в ръцете на техния проповедник в мъж от кръв и плът".

И а Луи IX е редно да се вярва - като крал на Франция от 1226 до 1270 г. той е бил в лагера на владетелите,които с папска благословия са водили кръстоносния поход против албигойците. Като враг на еретиците той за нищо на света не би надценил техните познания. Бил канонизиран за светец като изключително ревностен християнин,тъй че не би посмял да фантазира на такава тема. Щом Свети Луи не обругал известието за толкова драстично проявление на Спасителя,това определено говори ако не за неговото смирение пред фактите, то поне за убеждението му,че катарите наистина владеели нещо изключително в тази посока...

За жалост,дълга си на католик той изпълнил като премълчал подробностите -идеалният начин да потули тайната,по която (като крал) сигурно е бил далеч по-добре осведомен. Тази податка обаче определено прелива чашата с престранните предания за изключително катарско съкровище.

През 1931 г. към френското градче Монсегюр се отправила експедиция начело с прочутия навремето Ото Ран. Професорът бил изследовател на катар-ските мистерии,обсебен от писанията на старите мистици,че като "дом на катарите и албигойците в Южна Франция" областта Лангедок "свързана с албигойската ерес и съкровището на Свещенния Граал". Да,да - тези,които назнайвали нещо за посоката натайната или пък били подочули за характера на онова нещо в съкровището, го определяли с пределно загадъчната като пособие и съвършено непонятната като възможности Свещена чаша на Йосиф Ариматейски. Самият Ран бил издал книга с емблематично заглавие "Кръсто­носният поход против Граала" и познавал подземията,оцелели от замъците на мистиците в Южна Франция. Някои автори твърдят,че след като щателно претърсил оцелялото в областта в един от тайниците на средновековна крепост археологът-мистик открил нещо,коетообявил за "съкровищата на крал Дагобер".

Историята има доста тягостно продължение - според сведенията на малкото автори по темата,Ото Ран бил оберщурмбан фюрерът от СС. Това само по себе си не е странно - всеизвестно е,че към ведомството Хайнрих Химлер имало специален окултен институт "Аненербе",който разполагал финансови възможности да организира свръхспециални експедиции. Изследователи твърдят, че за безценната находка на професора бил информиран лично фюрерът Хитлер. Френския историк Жан Мишел Ангебер, написал книгата "Хитлер и традицията на катарите", настоява, че находката била транспортирана до Прусия и поста­вена на мраморен пиедестал в замъка Вевелсбург, където била охранявана отесесовска дивизия! Юлиус Чезаре Евола в "Хитлер и тайните общества" по­твърждава, че Ран, с когото си пишел, "е служил в СС и че е била пратена експе­диция в търсене на легендарния Граал, който пренесен на безопасно място след разрушаването на крепостта на катарите Монсегюр". А после допълва: "Смятат, че след падането на Берлин, един военен отряд достигнал Цимертал и скрил този обект подножието на ледника в очакване на по-добри времена". Загадъчното послание в богомилските амулети

Възможно ли е дъното на тази мистерия да стои наистина оная далечна визита на българския съвършен Никита? Дали тайната на съкровището не е свързана по някакъв начин със странните разпознавателни знаци на нашите средновековни езотерици - т. нар. богомилски амулети. Понеже удивителното в тях е не разно­образието, а стриктно следваната неизменна форма, мисля че трябва да ги огледаме за посланието, което тя ни носи, защото в нея навярно е ключът и към тайната зад учението/мисията на най-влиятелните български мистици.

Неизменното в тези амулети е,че представляват оловни свитъци със ситно изписани букви от външната и вътрешната страна. Гравирането върху тях е обаче, общо взето, неразбираемо, защото рулцата са късове от голям, нарязан на много части оловен лист, върху двете страни на който е бил изписан пълният текст.

Най-близката до ума връзка е с една странна податка в Библията. Лист със ситно изписан текст представлявало посланието, връчено през 595 г. пр. Хр. на порок Иезекиил край река Ховар от нещо, което се спуснало от небето. Небесният пратеник му подал изписан от двете трани свитък, като даже показно развил текста - сякаш човекът да се убедял с очите си, че някаква уговорка била спасена. Вероятно пратеникът ще е тастоял Иезекиил да усвои на място написа­ното, но пророкът...изял свитъка. Затова приносителят на посланието очевидно се усъмнил дали не бил сбъркал човека, при когото го били изпратили на среща, и го повдигнал със специално устройство до кабината си, за да го отблизо що за птица е. А за късмет на Иезекиил, посланието било на бързо разграждаща се материя, която дори оставила в устата му вкус "сладък като мед" - доста хитър начин да застраховат споделеното срещу опита някой да съхрани като документ.

(Сигурно затова, когато през 1491 г. пр. Хр. Мойсей се срещнал с ангелите на планината в Синай, той се забавил няколко дни - докато лично преписал текста, който му бил предаден, от нетрайния му носител върху каменните плочи?!)

Интересно в тази връзка е, че когато през Х-ХП в. богомилството е напуснало земите на България и на българските съвършени се наложило да кръстосват Византия, Сърбия, Босна, Италия и Франция като наставници на своите последователи торбешите, патараните, катарите и албигойците, за разпознавателен знак в своето общество от Посветени те носели късчета от текст. Нещо повече: сякаш като клетва за вечна принадлежност към общата си тайна те го нанасяли на материала, който не подлежи дори на ядрено разпадане - оловото. Носели го като амулет и знакът подсказвал, че Съвършените владе­ели късове от цялото. При това листовете са изписани с букви, коитоне могат да се разчетат с просто око. Но не защото са чужди, а понеже са невероятно дребни! Някои отчаяни изследователи дори умуват дали пък гравьорите, които са ги изписвали, не са имали специфични дефекти в зрението...Иначе трябва да признаят, че писачите явно са следвали образец на, да речем, лазерно гравиран микротекст, който за тях е бил свещен и даже канонизиран с точно този размер на буквите като гаранция за автентичност.

Разбира се, до нас са достигнали и амулети със самостоятелни текстове.

Но те очевидно са били фабрикувани за православните, вървящи като противоядие на нарязаните, на висулките били изписани молитви и ги продавали пред църквите - така те изглеждали правилните, а другите -сбъркани (щом не можели да се прочетат).

Това, с което бих искал, но не мога да продължа тук, е: дали "Тайната книга" не е била легалната част от същинската тайна, която богомилите са споделяли със съмишлениците си в Европа?

Христо Буковски

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/1019-nikita