Боян Магесника, една от вечните тайни в българската история

Множество харизматични личности има в нашата история, чийто живот е изпълнен с мистика и предизвиква интерес и в наши дни. Един от тези хора е Боян Магесника, който е живял през Х век -  златния век на България.

Макар, че е член на царското семейство, за живота на Боян Магесника премълчават и византийските, и българските хронисти. Сведенията за него са съвсем оскъдни. За него все пак пише епископ Лиутпранд.

Според него цар Симеон имал  двама сина. Единият   бил  Баян, а другият – Петър. Петър бил роден от втория брак на царя, а  от първия Симеон  всъщност  имал и други синове: Михаил, който приел монашеството и Йоан, известният рилски чудотворец и покровител на България.

Кога точно е роден Боян  Мага не е изяснено точно – дали е през 908 или 910 година,  а годината на смъртта му пък е напълно неизвестна. Сигурно е само, че не  е бил дълголетник.

Според летописците, макар че се е занимавал с магьосничество, Боян е покръстен и е приел християнското име Вениамин. Смята се, че е завършил Магнаурската школа в Константинопол. Смята се, че е учил и в тайна школа, където са преподавани, само на избрани, египетските мистерии. В Константинопол по онова време  е имало таен клон на египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. Там Боян  добил  солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси. Така че, заедно със заниманията в Магнаурската школа, Боян е завършил и египетска езотерична школа, където е получил и своето духовно посвещение като маг.

Този български   княз се е занимавал с магия, но не се е отрекъл от православието, нито е станал еретик. Хората от Средновековието  са намирали възможност  да примирят своите  занимания с магията и християнството. В   какво точно се е състояло магьосничеството  на княза  никъде не е изяснено. През онази епоха, изкуството на Боян се било твърде разпространено и България се е славела с множество магьосници, чийто имена и умения не са достигнали до наши дни. Вероятноте  са използвали  магически ритуали от практиката на прабългарската и славянската езическа традиция.

Някои изследователи на живота на мага смятат, че той  или е бил отстъпник от християнството, или представител на богомилството. Царският син, който би могъл да има блестяща кариера като политик, духовник или учен, провокирал духовенството   и цялата общност с еретическите си възгледи. Някои смятат, че именно Боян Магесника е
създател на богомилството, след като се върнал  в  България, повлиян именно от египетските мистерии, смята се, че  той е истинският водач на богомилите, а поп Богомил
бил неговата дясна ръка.

Пръв за Боян Магесника пише Юрий Венелин. Според него магът имал склонност към наука, поезия и музика. Според него князът може да се нарече "магьосник", но само  в метафоричен   смисъл. Раковски също героизира Боян Магесника в поемата си "Горски пътник". Академинк Балан подкрепя тезата, че става дума не са магьосник, а за полям поет, чийто творби са изчезнали.

Какви точно са били магиите на Боян Магесника и дали той е истинският създател и водач на богомилите, вероятно ще остане завинаги една от големите мистерии в българската история. Със сигурност обаче, той е умеел да примирява езичеството и каноничните претенции на  християнството.

Прочети още на: http://www.teenproblem.net/a/159-istoria/18688-boyan-magesnika-edna-ot-vechnite-tajni-v-bylgarskata-istoriya/