БЪЛГАРСКОТО БОГОМИЛСТВО И РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

Тази тема все още не е задълбочено и всестранно проучена, което е съвсем обяснимо при десетилетията забрана да се работи по тези въпроси. От друга страна, апокрифната богомилска литература е била унищожена в България, а богомилите и техните последователи са били прогонени от страната или избити. Въпреки това, следи от тяхното учение и дейност са останали в страните, където богомилството намира добър прием – Сърбия, Хърватия, Босна, Франция, Германия, Испания, Англия, Италия.
Какво знаем за богомилите. Основоположник на това учение, в основата на което стои вярата в Христос и християнството, е Боян Мага, по-малкият син на Симеон. Когато баща му умира, на престола сяда брат му Петър, а Бениамин-Боян отива да учи в Константинопол, където завършва Магнаурската школа. Има сведения, че там е бил приет в тайна египетска школа за посветени, където е въведен в древните познания по космогония, религия и философия, лечителство, развитие на свръхсетивни способности. Когато се връща в България, основава духовна школа. Богомилството се обявява против църковните догми, пищните украси, лицемерието, алчността и властолюбието на църковните служители, срастването на църковната и царската власт. То призовава към добродетелите на истинското христово учение – кротост, смирение, взаимопомощ, отказ от охолен живот, равноправие и законност, зачитане на човешкия труд и достойнство, нравствена чистота.
Боян Мага създава школа в България, чиято цел е да се бори за възстановяване на първичното християнство. Учението му е универсално, то разглежда общочовешки проблеми, представлява синтез на духовната мъдрост на древните народи и разкрива скритата простота на Христовото учение. В резултат на това, през Х век богомилството добива широка популярност сред българския народ, започва бунт срещу официалната църковна власт, застрашена е и царската власт, която я подкрепя. Тогава започва жестоко преследване, богомилите са изгаряни на клади като еретици, унищожена е литературата, която проповядва тяхното учение.

Голяма част от водачите и последователите на богомилството напускат България и намират добър прием в редица европейски страни, сковани от религиозните догми и примитивния средновековен феодализъм. Там христовото учение е превърнато в мрачен фанатизъм, жестокост и духовен мрак. От България идва ярък лъч светлина, който събужда европейските народи и запалва факлите на множество хуманистични учения, които довеждат до освобождаване на човешката личност и до реално признаване на нейната духовност. Богомилството запалва пламъка на Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция. На Запад богомилите са известни с различни имена – бугри, катари, албигойци и др. Те създават свои школи, университети, в които преподават българската космогония, Христовото учение, мъдростта на древните народи. Школите им са изградени на принципа на три концентрични кръга, като в най-вътрешния са тези, които имат посвещение (те са били наричани съвършени), вторият кръг включва вярващи, а третият кръг – слушатели. Универсалността на тяхната философия и високата степен на посвещение на апостолите им стават причина за бързо и широко разпространение на богомилството в Европа.

Ето някои от елементите на това учение:

1. Единство на всичко видимо и невидимо. Няма дуализъм, а развитие на Херметичния принцип на полярността.

2. Строеж на човека: Дух, душа и тяло.

3. Законите за карма и прераждане. Френският изследовател Морис Магр пише: “Според албигойците, възвръщането на човека към Божественото се извършва чрез последователни прераждания”. В Библията се казва: “Каквото посее човек, това и ще пожъне”.

4. Размишление и медитация върху свещените книги – за богомилите това са Евангелие от Йоан и “Катарският требник”.

5. Братска трапеза с ритуали: разчупване на хляба и поднасяне на чаша вино. Това е мистичен ритуал от преди хиляди години.

6. Природосъобразен живот. Пребиваване във високите планини. За богомилите природата е тялото на Бога – макрокосмос, а човекът е част от него – микрокосмос.

7. Водене на активен обществен живот. Творчески импулси във всички области. Практикуване на братски комунален живот.

8. Символично тълкуване на писанията, а не буквално.


9. Имали са богата апокрифна книжнина, много оратори и просветителски центрове. Богомилите се наричат и се чувстват братя и сестри. С това се премахват различията в класи и родове. Правят Братски вечери. Практикуват “възлизане в планината”. Това не е просто екскурзия, а символично и реално освобождаване на Духа от земните грижи, полет на Духа към висините. Те посрещат, празнуват и съобразяват дейността си според космическите цикли – зимно и лятно слънцестоене, пролетни и летни равноденствия. Характерно е, че високо поставят ролята на жената в обществото, признават нейното равенство с мъжа в това отношение.

Приема се, че Орденът на Розенкройцерите е създаден въз основа на богомилството. Той носи името на Християн Розенкройц, който е наследник на албигойци. Според изследователите, той произхожда от немското семейство Гермелсхаузен, което приема богомилското учение. Замъкът на семейството е бил разположен в Тюрингската гора. Когато през ХІІІ век са предприети масовите гонения на църквата срещу албигойци, катари и други ереси в Европа, имението е било опожарено, всички са били избити. Оцелява единствено 5-годишният Християн, спасен от един калугер, от съвършените, който е бил извикан от Франция като домашен учител в семейството. Укриват се в един манастир, където малкият Християн е отгледан и по-късно посветен. Заедно с четирима свои последователи Християн Розенкройц основава Ордена на Розата и Кръста и тръгва да обикаля цяла Европа, където намира последователи.
Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са внасяли нови идеи, творчески импулси. Техни последователи, членове на ордена са известни личности, светли умове, носители на ново знание в Европа. Сред тях са астрономът Николай Коперник, философите Франсис Бейкън, Лайбниц, Джордано Бруно, енциклопедистът Леонардо да Винчи, физиците Робърт Флут и Уйлям Максуел, Кеплер и Нютон и много други. От запазен достоверен текст се вижда, че през 1610 г. пред йезуитския съд немският нотариус Хазелмайер свидетелства за съществуването на съчинение “Слава на братството”, което съдържа устава на Ордена на розенкройцерите. През 1614 г. се разпространява друго съчинение - “Всеобщо преобразуване на света” (то включва и “Слава на братството”), в което се споменава вече за Християн Розенкройц като основоположник на ордена. Той основава братството на розенкройцерите с мисията то да подпомогне, както изрично е записано в устава му, избраниците на човешкия род да отворят очите си за Духа, да прогледнат за сиянието отгоре и да се преизпълнят с вътрешната светлина на висшата истина.
Друго съчинение на това общество е “Изповед на братството на Розовия кръст”. Тази творба представлява обръщение към всички добронамерени хора да се присъединят към тяхното движение, за да се извърши обновяване на света. Доколко розенкройцерите са сполучили, колко са били добронамерените, ония, които са тръгнали да обновяват света, е въпрос, но идеята е факт и като падаща звезда на небосвода това учение оставя ярка диря. През 1630 г. в Лайден излиза трудът на Петер Мормийо “Най-секретните тайни на природата”. В него розенкройцерските аркани (тайни) са разделени на три дисциплини: вечно движение (перпетуум мобиле), трансформация на металите (“философски камък”) и лекарство за всичко (панацея). Виждаме колко ясно са очертани пътищата на този орден. През 17-18 век в Англия проникналото от Германия Розенкройцерство преминава в масонството, където е добре прието. Според изследователите на масонството Майкъл Бейджънт и Ричард Лий (книгата им “Орденът на тамплиерите и масонската ложа”), в края на 17 в. в Англия има припокриване на розенкройцерството, масонството и Кралското дружество - “те просто не могат да бъдат отличени едно от друго”. Други изследователи сочат, че “люлката на масонството” е албигойството – т.е. богомилството във Франция (Шарл Бернарден, в едно проучване за масонството от 1909 г.). Според други извори, голяма част от принципите на масонския орден се коренят в ордена на Розата и Кръста. Във всички случаи, връзката с богомилите е налице.
Известен е опитът на големия български изкуствовед, философ и писател, масонът Николай Райнов, да проучи и популяризира историята на богомилското учение и неговата роля, което той счита за един от най-значимите етапи в духовното развитие на човечеството. През 1933 г., благодарение на широките си международни контакти, проф. Николай Райнов успява да осъществи посещение на о-в Малта. Там е месторождението на рицарския малтийски орден на розенкройцерите и в хранилищата на острова се пазят древни архиви. Н. Райнов, заедно с проф. Мавров и Никола Трифонов са имали възможност да се запознаят с богомилската книжнина, която се пази там. За съжаление, не са публикувани неговите проучвания в тази посока.
Розенкройцерите обещават на последователите си достъп до висшите тайни, като им посочват основни стъпала за пробуждане и разгръщане на вътрешните сили; те дават и уред на прозрение - окултните символи! Символиката е кондензирана енергия, духовният образ на реалността. Всеки окултен знак има три значения: външно, което може със зрението да се констатира или със събуденото въображение да се улови и дефинира; вътрешно или тайно, което се обяснява само с ума; и чисто духовно, което не може да бъде обяснено, а се схваща само с интуицията. Всеки човек носи интуиция - малко или много, в отделни моменти или постоянно (в зависимост от своята вътрешна посветеност). Отличителните знаци на братството на розенкройцерите са розата и кръстът - два символа в единство. Те се сливат в едно, въпреки че всеки от тях има свое определено мистично предназначение и вътрешно съдържание. Това различие в единство съответства на двойствеността в единство - Бог и природа, Дух и материя...
Кръстът, сочещ към четирите основни посоки на света, чиито страни, безкрайно удължени никога не биха се кръстосали, е символ на пространството или безкрайността. Той е свещен символ в много култури от най-ранната древност. Кръст с равни рамене е символ на средновековните алхимици, за които той олицетворявал четирите елемента: въздух, земя, огън и вода. Розата е била от древността свята за слънцето и Аврора, богиня на Зората. Като символ на сутрешната светлина, тя олицетворява възкресението и подновяването на живота, прераждането на душата. Кръстът и розата заедно символизират безсмъртието, постигнато с цената на страдания. Розата в Християнския символизъм се е превърнала като олицетворение на кръвта на Христос. Смесването ? с кръста е било буквално неизбежно.
Може би е време българските масони да направят необходимото, за да бъдат издирени, проучени и популяризирани данните за българското богомилство, богомилската книжнина, ролята на това учение за духовното развитие на човечеството, връзката му със съвременното масонство.

Източник: http://otves.org/

Богомили Лили Димкова - Петър Димков Моят Баща

Татко много ми е говорил за богомилите, които той смяташе за най-чисти последователи на Христа. Вълна от напреднали, велики души е била изпратена от Бялата ложа на великото Всемирно бяло братство през Х-и век на Земята, и то в България, за да помогнат за възвръщане на първоначалната чистота на Христовото учение. Великопосветеният Боян Мага, син на Цар Симеон, е един от тези призвани да работят за осъществяването на това велико дело. Негов пръв помощник бил Поп Богомил, разпространителят на богомилското учение сред народа. Боян Мага е следвал тайна висша езотерична школа в Константинопол. Той е владеел великите окултни закони и е работил с тях. Много преди него великопосветеният учител Орфей, който също е живял на територията на България, е донесъл висшата окултна музика, утвърждаваща силата на живота над смъртта. Той дарил народната медицина на траките. А Боян Мага доусъвършенствал тази народна медицина и ирисовата диагностика. На Боян Мага татко посвещава книгата си „Българска народна медицина”.

Татко с въодушевление ми разказваше как тези прекрасни богомили, изпълнени с божествена любов и самопожертвувателност, владеейки народната медицина и ирисовата диагностика, странствали по света с торбичка, пълна с билки. Гледали в очите на болните, поставяли диагноза, давали им билки, лекували ги. Обикаляли из цяла Европа и разнасяли великото духовно учение на богомилството, на чистото християнство. Наричали ги още албигойци, катари и с други имена…

Те внесли в Европа духа на Ренесанса. Оттам произлизат други клонове на духовното движение, като розенкройцерството например, заляло и Европа, и Америка. Татко с въодушевление ми говореше за Боян Мага, за Василий Врач, за Поп Богомил и други богомили. Богомилите давали пълни права на жените и ги приемали за равноправни на мъжете. Той ми е разправял, че заедно с неговия приятел Никола Трифонов, който често идваше вкъщи, чудесен брат, последовател на Учителя Беинса Дуно, с Николай Райнов и с професор Благой Мавров, също приятели на татко, са правили сеанси и по духовен път са получавали много знания за богомилите. Имахме вкъщи, написано на пишеща машина, Евангелието на богомилите и други книги. Бяха изключително интересни.

Лили Димкова - Петър Димков Моят Баща

Василий Врач - богомилски епископ, водач и лечител и основател на хомеопатията?

Василий Врач е  лечител и най-видния пропагандатор на богомилството във Византия, в началото на XII в. и със своите дванадесет “апостоли” дълги години е разпространявал учението в Тракия.
Василий Врач е богомилски епископ, водач и лечител с неоспорими за времето си  способности.
Василий Врач по занятие бил лечител и се твърди,че подобно на шаманите, изпадал в транс, показвайки липса на вълнение и болка.
Легенди се носят за  прочутият "Целебник" на Василий Врач , намерен през XIX в. в Сорбоната?
До момента не мога да открия достоверни факти ,че  "Целебник" на Василий Враче е бил преведен бил на френски език от д-р Петър Берон, поради интереса на френския лекар Луи Куне и отговор на въпросите:Защо доктор Петър Берон превежда богомилския "Целебник" на Василий Врач и го дава на френски лекар Луи Коне, и започва ли  началото на хомеопатията от него ? Крият ли французите тайната на лечебните билки на Богомилите?
 В случай,че някой има по достоверна информация за "Целебник" на Василий Врач,моля да ми пише на посочения в блога адрес-yphalachev@gmail.com
 От проповедите му се оказват  повлияни широк кръг хора, включително представители на аристокрацията, което мотивира император Алексий I Комнин (1081-1118) да предприеме решителни мерки срещу разпространението на ереста , разигравайки  “театър на абсурда”.
 След като Василий Врач излага своите религиозни схващания пред византийския император, се отваря завесата зад която е скрита многобройната публика, дори и  вселенският патриарх.
След като са "публично"разобличени, Василий Врач с неговите сподвижници са хвърлени в тъмница и е спретнат процес -едно от най-мащабните и коментирани  обществени събития в тогавашната Византийска империя.
Някои от привържениците на учението под заплаха от смъртно наказание се отказват от своите “заблуди”, други са предпочели кладата.
Василий Врач  не се отказва от учението си и проявява забележителна твърдост и фанатизъм, които раждат разни легенди, като  за  паранормалните му способности.
 Василий Врач е публично изгорен на кладата пред многохилядна публика  в центъра на  Константинопол.
 "Алексиада" на Анна Комнина без съмнение е един от най-уважаваните исторически трудове от Византия от които се черпят исторически данни и за  Василий Врач.
За Василий Врач  се твърди,че подобно на шаманите, изпадал в транс, показвайки липса на вълнение и болка. Описвайки публичното изгаряне, Анна Комнина съобщава, че огънят го обгърнал  целия, но не замирисало на изгоряло, а от огъня се отделил стълб от бял пушек типичен шаманистки метод за "изчезване" в отвъдното.
Сведенията на Анна Комнина за българската история засягат  съпротивата  срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и боляри на византийска служба, етническият състав на българските земи и тяхната география.
Особено интересни за историографията са сведенията в "Алексиада" за голямото въстание на пловдивските павликяни през 1084-1086  -на Травъл и за войните на Византия с печенеги и нормани из българските земи,а също така са особено интересни сведенията от "Алексиада" са свързани с богомилското движение, както и за Велики Преслав, цар Самуил, Аарон, Радомир.
 Името на Василий Врач се споменава в различни византийски извори, като хрониките на Йоан Зонара и Михаил Глинка, “Паноплия догматика” на Евтимий Зигавин.
Враговете на България и българската ерес, говорят за него с гняв и омраза,но  въпреки това изнесените факти разкриват една изключителна личност, надарена с необикновени способности.
Родното му място не е известно,предполага се, че е роден около 1028г. в Охридската енория и се е учил в манастира “Св.Панелеймон”.
Никой не оспорва,че е приемник на поп Богомил,и че Василий в продължение на 15 години изучава неговото учение и повече от 40г. го  разпространява из тракийските села.
Висок, с изпито лице, без брада и мустаци, облечен в черно монашеско расо, винаги заобиколен от дванадесет “съвършени”, сред които и жени-така Ана Комнина, описва Василий като “много опитен в проповядването на безбожието”.
Наред с проповедническата си дейност Василий се е занимавал с лечителство, заради което почитателите му го наричали „врач“(лекар).

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ - ЗА БОЯН МАГА : НЕВИДИМИ ДУХОВЕ СЕ ДВИЖАТ В МРАКА, НО В ЛЮБОВТА ТЕ СА КАТО ЗАСЛЕПЕНИ, ТАМ ТЕ НИЩО НЕ ВИЖДАТ.

БОЯН МАГЪТ

„Великата ерес“ е едно велико слизане на Истината в света.

Истината е съкровището на мъдреците. Истината няма нужда от религия, няма нужда от свещи. Нечистите ще бъдат тласнати в още по-голямо заблуждение и невежество. В един момент те няма да имат избор, понеже са отлагали и Боян казва: Ще бъдат тласнати в още по-голяма степен на заблуждение и невежество. За нечистите ще угасне дори и надеждата. Те ще търсят Божията милост, но Боян казва: Тя ще мълчи! Който е посял зло, ще се вкорени в тъмнината. Тъмните ще потъмнеят двойно. Тъмният език, тъмният говор, това е стара, мрачна прежда, така казва Боян. Величествена е Тайната наука, но е забранена. Невидими духове се движат в мрака, но в Любовта те са като заслепени, там те нищо не виждат. Търси, човеко, неземното Битие, както пустинникът търси водата. Не подозира църквата, че при нея е вече по-страшно, отколкото в ада; по-страшно, отколкото в ада, понеже все още е скрито. Ако волята ти не може да пробие света, тогава ти си човек от света. За църквата, казва Боян, няма да има спасение. Ще повторя, въобще страшният съд е най-вече за нея; политиката е отделен въпрос, там поначало това са умрели хора, няма смисъл да бъдат доубити – ще бъдат, но няма смисъл. Мусаши  казва: Когато аз убивах много хора, (Мусаши си остава един велик посветен) аз открих, че убивам хора-мъртъвци – видях го, Бог ми разкри. Мъртъвци – хора с его, хора с голямо его, представители на големи майстори на сабята. Такива избивал, плюс много други, както и да е. Ще говорим след време за този изключителен учител. За църквата няма да има спасение. Църквата е много старо зло, която увеличава злото. Боян е сътворил един невидим етап от развитието на духовното човечество – изключителна заслуга за пътя на духовните хора. Не човеците, не религиозните – духовните хора. Хората обладават само това знание, казва Боян, което Бог е пожелал. Боян е същество отвъд себе си, отвъд народа си и поради това той си е останал странен и неразбираем, подобен на Никита Мистик – странен и неразбираем. Боян е наричан още в миналото от българите „древна мъгла“. Но думата „мъгла“, някой път ще ви разкрия какво казват друидите, е особен род същество, древно същество с дълбок замисъл, не просто някаква си мъгла. Значи, Боян е древна мъгла, древна неопределеност. Докато определеното е ограничено, това е неопределено, непознаваемо. Той е бил изпитан от Великия Бог в миналото още, дали ще избере качествата си и дали ще остане верен на същността си. Но Боян е знаел, че качествата са ограничения. Той се отказал от добродетелните качества, избрал същността, избрал по-дълбоко навлизане в Бога. Боян е разбирал истинското благо за своя народ, а не онова привидното благо, илюзорното, което води до ново безпътие и до нови заблуждения. Боян е знаел, че свещениците говорят много, но не разбират и не познават Бога, и затова те никога не могат да осветяват пътя, казва Боян, нито могат да осветяват хората, нито могат да осветяват себе си. Горко на кръстените от такива хора! Боян казва: Дълъг път изминах в световете, докато си събера Синовете на пламъка – богомилите, - и докато ги запаля. Кладата е духовен подвиг, мистично тържество. На кладата, Боян казва, човек придобива своята вечна, истинска опора завинаги. Кладата е повик за влизане в по-високо ниво на Любовта. Тука вече не говорим за духовното ниво, а за Божественото ниво. Между тях има и друго ниво, съкровеното ниво, след духовното е съкровеното, след съкровеното е Божественото. После следват три по-високи степени. ... влизане в по-високо ниво на Любовта. Тука Любовта призовава към себе си само изключително верните и предани същества. Кладата, казва Боян, е изгрев; изглежда на залез, но нищо подобно – кладата е изгрев. Тука изгрява Вечността. Жертва, която е призована на кладата, никога не е от този свят (става въпрос за избраност). Кладата, това е чистият път към тайната на Бога; не просто път – чистият път, правилният път към тайната на Бога. На кладата се вижда кой изгаря за Бога и който изгаря за Бога, той Го постига завинаги. Църквите сториха грях срещу богомилите, което беше най-тежкият грях и посегателство – посегателство срещу Святия дух. И хиляди години няма да им бъде простено, защото който е посегнал на Святия дух, ще се влачи дълго в застоя. А речено е: Грях срещу Святия дух не се прощава нито в този свят, нито в онзи свят, и затова техните молитви са напразни – казва Боян. Боян казва: И църквите, и папата усетиха, че богомилството е голяма светлина. Те усетиха, че нямаше да устоят и тръгнаха на поход срещу тях. И Святият дух ги запечата в застоя. Те отдавна знаеха, казва Боян, че са в тъмнина и че старият дявол ги води, и затова тръгнаха срещу богомилите, за да се скрият пред хората. Но не можаха да се скрият, казва Боян, не се скриха, а се откриха и увеличиха тъмнината в себе си, и в света. АУМЪ  

Боян Мага – създателят на нова Европа

Богомилите владеели бялата магия, общували с природните духове и ангелите
Признавали прераждането, заради което църквата ги горяла на клада
Боян Мага – създателят на нова Европа Боян Мага – създателят на нова Европа
Има едно съсловие в българската история, което провокира много смут и догадки от миналото до днес. Това са богомилите. В учебниците ги наричат ерес или секта, отклонила се от официалното християнство по нашите земи. Езотерични изследователи твърдят, че прогонването на тази общност от България води до византийско, а след това и до турско робство. Преди 10 ноември в нея виждаха социално движение на бедни, опълчили се срещу богатите. Според едни техен основател е поп Богомил, а за други - тайнственият Боян, наречен Мага, за когото има сведения, че е бил син на българския цар Симеон. Професор Николай Райнов разкрива някои мистерии от живота на тайното общество в „Богомилски легенди” и дори кръщава сина си Богомил с надеждата той да продължи изследванията в окултната област. Наследникът му обаче избира криминалните романи.
Приписват им вярата в дуалистичен бог, както и уменията за правене на магии и вълшебства. Говори се, че те полагат основите на християнска Европа, но как? Кои са всъщност богомилите?

Из дебрите на Малтийския орден
Книжнината от онова време е била унищожена през вековете. Останало е само това, което противниците на богомилите са писали за тях – Теофан, патриарх Никифор, презвитер Козма, Теофилакт Охридски и т.н. Предполага се, че оригинални трудове са запазени в тайните хранилища на библиотеката на Малтийския орден. Иначе официалните източници ги определят като еретици. Един от основните упреци, които им отправят, е, че са дуалисти. Съвременните изследователи все повече опровергават тази теория и напомнят, че те изцяло почивали на 4-те евангелия и на посланията на апостолите от Новия и Стария завет. Медитирали са над Евангелието на Йоан и достигали до ясновидство. Позовавали се на апостол Павел - основателя на езотеричното християнство.
Някои казват, че говорели за Сатанаил като противник на Бога. От това, до което се е добрал проф. Райнов, вероятно от посещението си във въпросната библиотека, където не пускат кого да е, става ясно, че са приемали тъмния дух като божество, създало видимия свят. Те обаче не отричали, че той служи на самия Бог, както и всичко останало. За тях Сатанаил бил нужен, за да има полярност в битието. Те владеели още силите на природата, или така наречената бяла магия. Според степента си на познание се делели на три кръга– съвършени, верующи и слушатели. Повечето били вегетарианци.

Основателят – поп или царски син
Според Николай Райнов създателят на богомилството е Боян Мага, който е бил четвъртият най-малък син на цар Симеон. Кремонският епископ Луидпранд, пратеник на император Отон І, пише за Вениамин Боян: „Беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование.” Като царски син е бил изпратен в Магнаурската школа, за да се учи на държавничество и окултни науки. 17-годишен се връща - през 927 г. В него се влюбва Мария, внучката на Роман Лакатник. После тя става съпругата на Петър, който заема трона, и се кръщава Ирена, като в същото време прокарва византийски интереси. Опитвала се да спечели Боян, но той я отхвърлял, пише професорът. Симеон умира малко след завръщането на сина си.
Боян измолил да му дадат параклис в манастира „Света Параскева” и на 13 април 928 г. събира там 11 свои приближени, за да постави начало на богомилството. Сред тях е известният поп Богомил, за когото доскоро се смяташе, че е основател на движението. „Боян Мага и поп Богомил са двама архангели, пратени да повдигнат българския народ”, казва за тях Петър Дънов. Боян е направил синтез на цялата древна окултна мъдрост. 12-те посветени, сред които е и той, тръгват по всички краища. Прогонени от България, полагат основите на християнска Европа.
Тяхната космогония може да бъде намерена в розенкройцерството, в ученията на катарите и албигойците.

Посвещават ги апостол Йоан и Богородица
На 13 април 928 г., когато 11–те бъдещи мисионери са при Боян, летописците говорят за посещението на двама сирийци при тях. Гостите не били случайни. Те идвали от западната езотерична школа, на която центърът е край Дамаск в Сирия, където и Христос се явил на апостол Павел 10 века по-рано. Според някои сведения и двамата са били мъже, но единият е бил представител на женското начало в християнството. За това може би съвременни изследователи стигат до заключението, че единият е бил прероденият апостол Йоан, а другият – самата Богородица. Тогава в подземието на манастира „Света Параскева“ те извършват с 12-те тайнството на посвещението. Освен това дават на Боян оригинала на Евангелието от Йоан, легендата за „Стефанит и Ихнилат“ и богомилско таро от 22 аркана. Има сведения, че царският син е бил убит през 970 г. Останалите също били преследвани и горени на клада, защото подронвали основите на църковната власт. С учението си те
разкъсвали догмата и създавали свобода на мисълта. Проповядвали, че има прераждане и карма, и връщали хората към изначалното християнство, докато в средновековния мрак властвала Инквизицията. Идеите им влезли във всички окултни общества и за пореден път от българските земи тръгнало спасението на човешкия род.

Учените стигат до истината
„Що се отнася до хипотезата за възникването на ереста сред прабългарската аристокрация, потвърждение може да се потърси в географията на нейното разпространение - богомилството става държавна религия в Босна, в Северна Италия и Южна Франция“, пише Димитринка Димитрова-Маринова в научната си статия „Богомилството и богомилската литература в културната традиция на X век“.
„Основата на учението беше навсякъде магична - необходимо бе да се постига чрез оперативна магия насочване на обществения живот по определени закони на битието“, казва епископ Симеон, зад чието име учените предполагат, че се крие самият изследовател Николай Райнов.
„Богомилските посветени са показали задачата на България – трансформацията на злото у човека и изграждането на нов тип човешки общности с помощта на силата на
любовта. Качествата на Боян Мага и поп Богомил в бъдеще трябва да бъдат
развити от всеки българин. В следващия си живот учениците на духовните богомилски училища са се въплътили навсякъде в Европа и в целия свят. Те пренасят в бъдещето българската мисия, където и да живеят по света“, съобщава холандският философ Хари Салман.
17.07.2010
Виолета Гурнакова

Христо Буковски: „Богомилската енергия в земите на катарите“.

Последният богомил изгорен на клада през 1321 г. Последният, според аналите на католическата църква, катар, т.е. богомил, е изгореният през 1321 година във френския град Каркасон Гулиелмо Белибаста,

Последният богомил изгорен на клада през 1321 г.
Последният, според аналите на католическата църква, катар, т.е. богомил, е изгореният  през 1321 година във френския град Каркасон Гулиелмо Белибаста,






Светослав Пинтев
Публикувано на: 09.04.2016


 Последният богомил изгорен на клада през 1321 г.
Последният, според аналите на католическата църква, катар, т.е. богомил, е изгореният  през 1321 година във френския град Каркасон Гулиелмо Белибаста, а присъдата е произнесена от известния инквизитор Жак Фурие, провъзгласен по-късно за папа под името Бенедикт XII.

"След 700 години от пепелта на мъчениците лаврите отново ще разцъфнат!", извиква еретикът, влизайки в горящата кладата.

Това разказва една легенда в Лангедок, която се цитира от множество съвременни изследователи. Разбира се, в църковните регистри от съдебния процес това не е отбелязано.

Почти седем столетия по-късно е факт, че интересът към учението се възражда.

В регистъра на въпросния инквизитор Жак Фурие, бъдещ Свети отец, изрично е отбелязано, че


той е провел 79 процеса срещу богомили

В архива на инквизицията на Каркасон се пази и една от двете запазени латински редакции на "Тайната книга на богомилите". За пръв път за нея свидетелства бившият катар Райнер Сакони в съчинението си от 1250 г. Той пише, че тя е пренесена към 1190 г. от България и предадена за използване на Назарий, епископ на катарска община в Конкорецо (до Милано).

Той я получил от епископа на богомилската община в България и от неговия помощник.

Последната компактна група богомили-катари е изгорена през 1278 г. на прочутата Арена ди Верона, където днес пеят най-прочутите оперни певци в света, включително и българи.

Няколко градчета на Апенините от 5-6 години пък отдават почит на богомилите, наричани там катари. Това стана традиция в общината Сирмионе, Северна Италия, край езерото Лаго ди Гарда, където е било убежището на най-дълго оцелелите от тях.

Точно там от 2011 г. всяка година се почита паметта им. "Да си спомним за чудовищната човешка клада", призоваха тогава местни активисти, а на поклонението дойдоха хора от цял свят.

Организаторите се позовават на градските архиви: "На 11 ноември 1276 г.

последните 166 катари, приютили се в Сирмионе,

са арестувани от военна експедиция,

водена от капитана на народа на Мантуа и от Алберто дела Скала". Днес се смята, че това са двама благородници, жадни за папски награди и почести, които се заемат да унищожат последната катарска крепост.

После пленниците са заведени във Верона, където на 13 февруари 1278 г. са

изгорени живи на Арена ди Верона"


Смята се, че в Сирмионе се установяват някои от най-видните проповедници на учението след падането през 1244 г. на тяхната последна крепост Монсегюр, в днешна Франция, под напора на кръстоносния поход, известен като албигойски.

Той е воден с ожесточение, но продължава над две десетилетия, докато бъдат сломени всичките им твърдини.

Бягайки от палачите на Светия отец, последните оцелели катари търсят убежище пак в Ломбардия, където попадат в разгара на войната между враждуващите гвелфи и гибелини.

Първите са фанатични поддръжници на папата и се борели за правото му да властва в името на Бога над светските монарси. Вторите, водени от прославения по онова време капитан Матео Висконти, се обявили за разделение на земната власт от духовната.

Гибелините посрещнали като братя оцелелите катари, преследвани от папските хора. Херцозите на Милано Висконти им помагали тайно, а по-късно наследниците им от фамилията Сфорца продължили тази политика.

Историята е описана в българската книга "Светият Граал" на богомилите бугри".

През 1217 г. доминиканският монах Етиен дьо Бурбон изрежда подробно имената, с които са назовавани богомилите в Западна Европа:"Те се наричат българи, понеже главното им убежище е в България", казва той.

От историческите книги се знае, че начело на тези общности в Италия през Средновековието са стоели българи от две наши дуалистични братства, че катарите са си чисти богомили, които наричали себе си само "добри хора".

В Западна Европа са известни като "чистите". Според някои историци названието идва от гръцката дума "катарос". Така обаче ги наричат едва в научните трудове от последното столетие и половина. Навремето ги кръщават различно според населеното място, където живеели.

В Милано им викали патарени, защото по онова време обитават бедния квартал Патария в Милано, но и булгари, в Сицилия са известни като бурджи,както местните наричали българите, във Франция най-често са наричани албигойци, понеже много от тях се установили край град Алби. Там също са известни и като бугри.

Много съвременни учени признават, че т.нар. катари са

Папа Бенедикт

тези, които са дали първите импулси на Ренесанса

Повечето от специалистите коректно отбелязват историческите факти от летописите, че епископи от България са водачи на катарските общности. Това, разбира се, не е водеща тема в трудовете им.


http://www.168chasa.bg/article/5415955
За българския анти-папа, четете в печатното издание на в. "168 часа".

ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БОГО-МИЛИТЕ. НОВИТЕ БОГОМИЛИ. СТРАХА НА ЦЪРКВАТА ОТ ИСТИНАТА ! ЧАСТ ОТ МАЛКО ИЗВЕСТНИ ПИСАНИЯ ЗА БОГО-МИЛИТЕ

Слава Севролюкова.."..България се срива под турско робство, поради натрупаната с векове карма от безмилостните гонения срещу богомилите. По-късно, въпреки многобройните опити, сама не намира сили да отхвърли турското иго. Свободата й идва отвън, от руснаците. Помислете защо се дарява независимост… Затова не е изцяло изплатена кармата ни. Предстои наша територия да бъде „предадена“ на Турция. За съжаление, ще се изтърпи и този позорен акт, за да приключи нелеката ни обремененост. Политиците едва тогаз ще се осъзнаят и втурнат да работят за Родината....


  80. Истинската дата на основаване на Богомилското общество трябва да се търси през 928 г., когато патриарх Стефан отстъпи на Боян манастир "Св. Параскева".


XРИСТИЯНСКО окултно учение 1. „Най-видният богомил е бил Боян Магът. Той е основа- тел на учението. Поп Богомил е бил проповедник и разпрос- транител на учението." 2. „Богомилите бяха едно време в България за повдигането на българския народ, но понеже българите не бяха готови, не приеха Богомилството и затова паднаха под робство. Богоми- лите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дой- доха. Те са сегашните ученици на Бялото Братство." 3. „Учениците на Бялото Братство са били в Египет, Аси- рия, Вавилон, Персия, Индия, Палестина, Гърция, Рим и пр. Те са били там в различни свои прераждания. Във времето на Христа са минали в Палестина, оттам в Гърция, Рим, Англия, Германия и сега постепенно преминават в славянството." 4. „Богомилите не са успели в България поради гоненията на реакционните кръгове, но те са дали мощен тласък на евро- пейската култура." 5. „Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюми- натите в Германия и розенкройцерите са произлезли все от богомилите. Реформацията също се изрази в богомилски дух." 6. „Богомилите не са били мирен елемент. От България те отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели хора. Време е вече да излезем да говорим по- открито за богомилите." 7. „Златният век на България е почнал, когато Бялото Брат- ство е започнало да работи в тази страна. Богомилството едно време от България се разпространи на Запад. И сега това дви- жение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Богомилите сега идват отново. Животът минава в друга фаза." Учителя Петър Дънов 81. Този манастир не съществува вече. Може би, след време ще бъде разровено мястото на северо-запад от сегашния град Преслав, дето се крият подземните коридори на манастира. И днес се знае, от малцина, една пещера далеч от Преслав, дето лежи входът в коридорите. Понеже, близо една година след това, Богомилското общество беше формирано, трябва да отбележа онова, което е характерно в учението: култ и ритуал в това общество. Както е знайно и на историците от тогавашните летописи, както и сам Козма отбелязва, Йеремия, или, както е записан от Симеон Антипа в "Историята" - архиепископ Богомил, водачът на движението, не се ценеше формално от църквата и до самата си смърт остана презвитер на външната църква. Богомилите също не се деляха от църквата, наричаха се като него християни, но образуваха религиозна община с най-строга организация.


258. Основното разделяне на степени у първото християнство бе запазено: оглашени бяха ония, у които бе силна религиозната верност, но предаността им към заветите на учителите не бе изпитана още. Те се водеха от някой верен, онзи, що ги е взел върху себе си и който отговаря за тях, но само докато са огпашени, а не на вечни времена. Негова беше великата заслуга, че е привел към Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. Негова беше голяма награда - помощта на Двама Пастири, която му се оказваше, понеже искрено и живо служи на Бога.


259. За да влезе в стадия на избраничество, верният трябва да доведе поне трима оглашени и да ги настави и "огласи" със звуците на учението. При огласяването се довеждаше оглашения и верният - неговият духовен баща - го поръсваше с вода и му поръчваше да бъде послушен. 260. Когато постигаше първата добродетел - Тайната - и Кръстителят разбереше, че той може да бъде доверен и че не ще измени на словото, въвеждаше го в събранието на верните, дето епископът му приемаше клетвата, възлагаше ръце върху него и му съобщаваше учението, като му даваше легендите на архиепископ Боян. От тогава той посещаваше събранията, слушаше богослужението и се приобщаваше към Тайните. 261. Силно израслите в Духовната работа верни биваха приемани в степента "избрани". Избраните се наричаха още "презвитери". Те даваха особено строга клетва, носеха печат върху лявата ръка с името на Христа, проповядваха в събранията и извършваха богослужение. Те се ръкополагаха с общи, от всички съвършени и избрани произнасяни молитви; за да им се съобщат висшите дарове на Духа Светаго, слагаха им на главата гностичното евангелие от Йоана, четяха от него известни места и всички казваха "Амин". Богослужението се състоеше в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповед и молитва. Събранията свършваха с "вечери на любовта", дето епископ ломеше хлеб и всички пиеха от една чаша вино. Чашата се пазеше в олтара и в нея в тържествените дни се извършвах литургии. В литургията се преосъществяваше хляб и вино с магични молитви и жестове и се даваше на верни, избрани и съвършени. 262. Съвършените бяха епископи и апостоли на Богомилството. Те носеха черни раса, малък кръст на гърдите и пръстен от желязо на левия показалец. Те бяха усамотени, малко се събираха с външни и се явяваха на събранията с покривала от черен плат. При откриване на събранията, верни и избрани искаха благословението им и те го даваха с молитва, нечуто произнесена.


263. Между богомилите бракът не се желаеше особенно, но не беше никому забранен; даже епископи имаше жени. Препоръчваше се живот безбрачен за онзи, който искаше с особена ревност да служи на делото. 264. Както във всяко тайно общество, особените празници, магично свързани и церемониите по вътрешния ритуал, бяха установени здраво. Те и сега са отбелязани в Малкия Ритуал на Малта.По тях не може да се говори, не може да се говори и по Малките и Големи Мистерии, за които има ясно указание у Симеон Антипа, у Михаил Унгарец и особенно в правилата у архиепископ Богомил. Даже у синодика на Борил, паметник от1210 година, намираме: "... на рождество Йоана Кръстителя творящи влъшвения ... и в ти нощъ скверная творат тайнства и елинство и слоужбе подобнаа... анафема!" Като говори на това място, Марин Дринов казва, це под "елинство" се разбира елевсинския култ - Мистериите - с всички обряди, които се извършват срещу Еньовден. Но по това историците едва ли ще знаят някога нещо. Богомилството разкрива Пътя на Червения Змей. Змеят има Девет Сина: Каин - отразява Исус, Енох - отразява Иуда, Алтотас - отразява Соломон, Мелхиседек - отразява Данаил, а Моисей изразява отразяващата линия - Диафаната, понеже Моисей значи Син на Водите. 356. Познат на всички мистици, наричан различно: Звездна Светлина, Червена Змия, Вихрен Дракон, Магна Аркана, Философски Огън, Централен Земен Огън, Слънчев Магистериум, Брил, Небесна Птица, Дракон на Ада, Сатана, Луцифер, Денница, Леис, Семе на Движението - Червеният Змей се нарича с две главни имена: У Света - Фохат, У Човека - Кундалини. Второто име е санскритско и на запада то не се употребява. Там е сменено с названието Лепс Люцис. 357. Тази сила, разбрана и събудена у човека, дава на мага ключа на същата сила у Вселената и основата на онова всемогъщество, което придава на магите вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични легенди и книги: ПЪТЯТ КЪМ ЧЕРВЕНИЯ ЗМЕЙ.


526. За да доочертая езотеризма на богомилството, държа да прибавя, че то имаше две езотерични доктрини - за миряни, т.е. оглашени и верни - и за монаси т.е. избрани и съвършени. 527. Понеже в първата група влизаха онези, които живееха Закона на Чистотата, учението имаше повече морално-напътсвен характер, а тъй като вторите живееха Закона на Магичното Равновесие, учението носеше посветителен характер. Основата на учението беше навсякъде магична: необходимо бе, наред с усвояване законите на мировия ред, не само да се живее съобразно с вътрешната насока на тия закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармоничен с вечните закони живот - и да се постига, чрез оперативна магия, насочване на обществения живот по тия закони. 528. Магичната догма на монасите бе излагана често писмено. Нейната вътрешна основа дава изключително съдържание на "Стефанит и Ихнилат" - богомилското евангелие.


529. Богомилите учеха законите и пътищата на физичната и духовна терапевтика, тауматургия и теургия. То бе едно широко разбиране на закон и причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен живот - личен и обществен. 530. Тези основи са изложени в "Евангелие от Йоана", както го бе дал в неговата секретна версия Алтотас : две копия от Симеон Антипа, второто с 323 листа коментарии от самия коптист и до днес пазят в Малта записано това евангелие. Там, в 27 глави Симеон Антипа говори по всички въпроси на Богомилската символика, езотерика и тайноведство. Но езикът е загадъчен, легендарен - това е посветителска книга.   588. Тайнствата са Седем - Кръщение, Миропомазване, Причащение, Брак, Схима, Свещенство, Елеосвещение, Покаяние. 589. Кръщението принадлежи на встъпващия в степента на Верността, като свидетелство за минало оглашение; то се извършва с вода, вино (огън), елей (въздух) и мляко (земя). Чете се глава 6 от евангелието на Иоан ( езотерично), дето се разкриват мистериите на Четирите Стихии, освещаващи Човека. Четат се трите Кръстителни магични молитви на Алтотас. Извършва се възливане върху главата на кръщавания от четирите течности. 590. Миропомазването принадлежи на Верния, преди да встъпи в степента на избраничеството, като начало на въздействие от страна на Ръководящия го върху неговите скрити Центрове. С осветен магично елей (въздух), етер (първото вещество на Диафаната), се помазват определени места от тялото, за да се пренесе невидимо освещението и върху другите тела на човека и да се запазят тези свети центрове, през които Божията Милост ще се излива,от нечистите въздействия на божиите противници. Тези Центрове са : 1. Темето; 2. Челото; 3. Тила; 4. Междуочието; 5. Десното слепо око; 6. Лявата гръд;7. Двете подмишници; 8. Мястото под лъжичката; 9. Срамната издутост; 10. Половата част на лявото бедро; 11.Също на дясното бедро;12. Половия център; 13. Лявото коляно; 14. Дясното подколяно; 15. Свършека на гръбнака; 16. Лявото стъпало; 17.Дясното подсъпало; 18. Средата на гръбнака. Тези 18 центра представляват видимо четирите центъра на Етерния Двойник, седемте центра на звездното тяло и седемте на мисловното. Помазването на всяка част се придружава с допиране и четене съответна молитва от "Големия Ритуал на Елказая". 591. ПРИЧАЩЕНИЕТО принадлежи на всеки верен, но литургията се извършва само от избран или съвършен. Съществената работа е Преосъществяването на Виното и Хляба в Кръв и Плът на Словото и пряко получаване Божественото Влияние. Това влияние почва да се усеща едва от момента, когато над Верния е извършено Миропомазването, понеже Центровете му са отворени. Тайнството Причащение предлага по-сложен ритуал: наред със специални жестове, слова, четенето от Иоановото евангелие, вървят 21 молитви, наречени "Велики Молитви на Хляба и Виното" от Алтотас и "Три Велики Посветителни Ектении" от Алказая. 592. БРАКЪТ се извършва над всеки богомил към която степен и да принадлежи, а СХИМАТА - само на Избрани. И в двете паралелни Тайнства невидимите действия се изразяват с железен пръстен, зелени венци, бяла роба и връзки от коноп на ръцете. Молитвите са : "Дванадесет молитви за Връзките" от Алтотас. 593. СВЕЩЕНСТВОТО се извършва над Верен, за да мине окончателно в Избраничество; външните атрибути са : черна дреха, ваза с вино, дискос с хляб, бич и железен кръст. Молитвите : "Осветителни Молитви на Червената Змия", 21 на брой, дадени от Вотана още в древността. 594. ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ се извършва над ИЗбрани, за да се разтворят съвършено скритите им центрове и да почнат съзнателно окултната си работа. Помазването става със същите вещества, които вземат участие в Миропомазването, по същите центрове и молитвите се намират пак в "Големия Ритуал на Елкезал". 595. ПОКАЯНИЕТО се извършва над оглашени преди да встъпят във Верност. То прилага шест Огласителни молитви от Св. Йоан Богослов. Неговата цел е да отвори съзнанието на встъпващия за Божествената Светлина, за да направи достъпен ума му за Висшите Тайни. 596. Както е ясно от това, богомилите не отричаха нито едно Тайнство, ни една Церемония, ни един празник, но - по вътрешен смисъл ги противопоставяха на кухите, чисто формални култови форми на външната църква. Те не само скриваха своите Тайнства, но и не говориха за тях, и летописците ги винят в това, че те отричали Тайнствата, а поместеният събор от времето на Борил ги анатемосва за това. 597. Церемониите на Богомилството, казах, са четири. Те отговарят на Четирите Мирови Елемента: Двата Действащи (Земя и Огън) и Двата Уравновесяващи ( Въздух и Вода). 598. Малките Мистерии отговарят на Земната Мирова Майка и съставят две шествия, извършвани през трите деня на Еньовден (23, 24, 25 юни), през подземните коридори на света Параскева до древния подземен храм в планината ? км. далеч от манастира. 599. Малкото Равноденствие отговаря на Водата и съставя едно шествие през същите коридори, насочено обратно, извършвано на 9 март. 600. Великото Равноденствие отговаря на Въздуха и съставя едно шествие пак там, също така обратно на 11 септември. 601. Великите Мистерии, отговарящи на Огъня, съставят Три големи шествия, насочвани от Св. Параскева до Древния Слънчев Храм - от Верни и Избрани, и пресичани на кръст от подземията на Бениамин към Големия Извор на Планината (4 и половина км. разстояние)от Верни и Съвършени. Мястото, дето двете срещащи се по взаимообратен път насочени шествия се срещаха, имаше сграден Малък Храм на Тайните и на Милостта, с кръстовидна форма и триъгълен олтар. Тези шествия са ставали на 14, 15 и 16 април. 602. Магичния култ обгръща, наред с ритуалните молитвени служби за Избрани и Съвършени и годишния кръг празници. Те бяха чествани в храмовете, дето е имало седалище на съвършени, по един общ ритуал. 603. Там влизаха, като не говоря за чисто магичната страна, есениански псалми, псалми към Исуса и Девата, антифони, в които избрани и верни се питаха и си отговаряха по тайните, съставящи съдържанието на празника, ритуали за изпросване помощта на Силите и възгласи, обозначаващи момента, кога това въздействие дохожда. 604. Основната мисъл на целия празничен култ си остава Двойният Закон на Жертвата. Словото, Христос, Иисус, Слънцето, Лозата, Женихът, Пастирът, Първосвещеникът, Царят, Пророкът, Помазаникът, Първосъдията - това са пътищата на Мировата Жертва, и от тези пътища изхожда общата й задължителност. Жертвата трябва да бъде възприета, понеже "ядем Хляба и пием Виното" на Небесния Господар, който се е жертвал за нас. 663. Аз свърших с Богомилството и Богомилите. Тази книжка е съвсем кратка, аз зная това добре, но в нея са поне заченват, ако не разрешават, най-важните въпроси, които са уместни при трактуването на това движение. Аз съзнавам ясно, че не съм смогнал да отразя в тия страници нищо от величието на онова учение, на ония херги, на оная духовна епопея. Макар и да е тъй, аз съм (за срам на нашето време) първият, който от онези десет века насам, пише сега по вътрешната страна на Богомилството. Не държа на това : аз сам бих желал да прочета написано от знаюш по това движение. Онези, които знаят, не пишат. 664. Но аз се радвам на честта, с която ме удостоява сегашното време: макар съвсем недостойно, аз споделям сега мястото на Симеон Антипа, който пръв е писал по Движението и Учението на Богомилите, а аз сега трябва да върша същото по необходимост, макар, че нямам нито строгия му поглед на историк, нито способността му да синтезира в няколко геометрични линии езотеричния план на цялото движение. 665. Аз се радвам, че и мене, на недостойния, се падна една малка част от епохата: поне сега, когато това е епоха погребана, добре е да се мъчим да я изживеем. Ако съм дал слаб принос, то това се дължи на факта, че съм се мъчил да изживея тази епоха. 666. Аз настоявам само върху едно: събитията на десети век ще се повтарят; те ще се сринат върху ни, преди да се приготвим за тях. 667. Затова, ако ни е мила светлата памет на Архиепископите, Епископите, Верните и Оглашени Богомили, нека дадем на делото всичката си преданост, всичкото си усилие и всичкия си устрем. Ако онези Титани съумяха да умрат за това Движение, нека ние съумеем поне да живеем за него. Защото близо е Денят: на прага е денят на Гибелта и на Разрушението. Ако ние искаме идните времена да запомнят нашия век, принадлежащ на Синовете на Разрушението, нека почнем от себе си това Разрушение. И да заслужим Милостта Божия ние, които се готвим да я разнасяме из руините на идната Гибел. Да бъде!

Учителя за Богомилите
окт 17 2010 05:00 |&bbsp;Ради в Богомилство и богомили


Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. (1)




  С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на българите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те донесоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа. Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора. А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре. Но ако това е един неправилно приписан грях по отношение на тях, питам тогава това в тяхна чест ли е.(2) Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал.(3) Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България. Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ. (4) Вие – търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.(5) Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия.(6) Хубаво, я ми кажете, где е велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси.(7) Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне.“(8)   България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство.(9) На всички рекохъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май на слънце, да наблюдавате изгрѣва му, то да не ви заварва въ легло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на слънцето.“(10) Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от 1,500 години насам българите са направили 150 войни. Питам: За тия падения и нещастия на България аз ли съм виновен? Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае фактът, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но както ги зная аз в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди 2,000 години.(11) Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили. Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща.(12) Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. - Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни.(13) Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите. Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона. Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”.   Богомилите сега идат отново и животът сега минава в нова фаза.   (14) С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата. Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество - твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение. Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога - нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство - наказание за гонението против богомилите. Един брат попита: -   Богомилското движение има ли връзка с нашето движение? -  Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Понеже както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същи велик център на Бялото Братство. В миналото ние сме се проявявали по един начин. В бъдеще ще се проявяваме още по-съвършено. (15) Съставител: Радислав Кондаков
Автор: Учителя Беинса Дуно
Автор - допълнителна информация: (съставител: Радислав Кондаков)
Източник: (1)„Влиянието на Слънчевата Енергия” - В Царството на Живата Природа (2)  „Чуха, че иде Исус” - Десета неделна беседа, 3 ноември 1929 г., неделя, 10 часа, София – Изгрев (3)    „Всичко е възможно” - 6. неделна беседа от Учителя, държана на 4 ноември 1934 г., София, Изгрев (4)  „Двата принципа” - 25-а беседа, държана от Учителя, на 4.IV.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. (5) „Новият и старият живот” - Беседа от Учителя, държана от 11:30 часа на 26 август 1922 година (събота), в град Търново. (6)    „Имаше някой человек” - Десета неделна беседа, 27 ноември 1932 г., неделя, 10 часа,   София – Изгрев (7)    „Той ги изпита” - Беседа, държана на 16 декември 1923 г. (8) Законът на Любовта - 40-а лекция от XXI година, на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 15.VII.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев. (9)    „Добри проводници” - Общ Окултен Клас, 24.02.1922 06:00 Петък, София (10)  „Богъ е съчеталъ” - Бесѣда, държана на 13 май 1917 година (11) „Новият Живот” - Първа беседа, 19 август 1922 г., в читалище „Надежда“ в град Търново. (12)  „Истина и добро” - Утринно Слово от Учителя, държано на 5 март 1933 г., София, Изгрев. (13) „Отиде след Него” - 4. Беседа от Учителя, държана на 11 април, 1920 г. София. (14)  „Разговорите при седемте рилски езера” (15)  „Изворът на Доброто” - Последно Слово на Учителя, Мърчаево - 1944 година
  ................................................. ЕЛИАЗАР ХАРАШ Да се жертваш за църквата е ужасно падение. Истинската жертва е пряка жертва за Бога. Бог оживява в тебе само когато си се пожертвал единствено за Него. Казва: Демоничният мрак съсича човека, тъмнината го пие, но който е познал Словото, пали огньове и тайни. Любовта е висшия Божествен лъч в Истината, в истинската история на човека. Любовта дарява на човека Истината за неговото развитие. Тя му позволява развитие. Всеки, който се е отрекъл от Истината, той в миналото е презирал истинското знание и така е станал една странна, черна душа. И винаги има кой да ръководи чернодушието. И казва: Истинското свято Слово принадлежи на древния народ и то всякога ще бъде опазено, и всякога ще се възражда от пепелта. И Боян казва: Открий в страданието си своята чистота. Истинският човек никога не угасва. На кладата светът беше победен от Любовта. Не Сатана е враг на Бога, но човекът и неговото неразбиране. Онзи, който преодолява кладата, е най-чист! Боян казва: Той е избрано семе. Само Бог е истинският хляб и само този хляб трябва да бъде нашето ежедневие. Ще обясня: хлябът, това е чисто духовният смисъл на нещата, без примеси – чисто духовният. Вярно е, че това е скрит смисъл, но това е чисто духовният смисъл на нещата, това означава тайната на думата „хляб“. И който е разбрал духовния смисъл, той ще бъде наситен с пълнота, наситен от Бога. Обикновеният хляб означава да вървиш по пътя на заблужденията и смъртта. Това е  външното разбиране, земното разбиране за нещата. То винаги се плаща много скъпо и прекалено скъпо. Бог те люби, когато ти е дал вътрешния хляб, духовния хляб, духовния смисъл. Този хляб е връзката с Него, а другият хляб е за тези, които обичат външните неща, заблужденията и илюзиите. Боян казва: Ако ти не си в Бога, коя църква ще те спаси? Когато Петър предлага престола на Боян, Боян му казва: Не ме е грижа за земно царство. Земното царство е една катастрофа. На богомилските събирания Боян е казвал: А вие ще можете ли да понесете това, което ви очаква, за славата на Онзи, Който ви очаква в мъчението и над него? Всички тайнства на църквата са заблуди, само любовта към Бога е истинското тайнство. Когато Бог заживее във вас, светът ще умре. Въобще Боян е далече от човешката природа. Той е дух в тяло и Бог е пратил този дух да извиси България. И този дух се отплати на Бога, като подготви своите хора за кладите и това беше завръщането им в Бога завинаги, завръщането в Бога-Отец. И Боян казва: Тези, които рекоха, че сме заблудени в ерес, не знаеха, че сме твърди в Божията Истина и те не ни познаха. Те не узнаха, че нашата ерес ни водеше в Царството Божие, а тяхното царство е земята на падението. Ето и някои от съветите на Боян:

Вглеждай се в незменното! Вглеждай се непрестанно в неизменното!
Вглеждай се в незабелязаните неща.
Открий скалата в себе си - т.е. несъкрушимостта.
Трупай сила не в себе си, а в Бога.
Измъквай се незабележимо от лошата мисъл (която те е посетила) - Тука става въпрос да нямаш съпротива: меко, деликатно, и тя да не разбере за какво става въпрос, това същество.
Тайната на живота се познава чрез трудния път.
Постоянното търсене е печат - В случая думата „печат“ означава избраност.
Дай на хората любовта си, а не помощ – Няма да го коментирам, прекалено е дълбоко, ако трябва друг път ще се спра.
Откъс от “Боян Магът” – лекция от Елеазар Хараш