Движението на катарите, съществувало през периода XI-XIV век, се разпростирало в много страни от Западна Европа. Тяхното учение било най-силно разпространено в Северна Италия, Германия и Южна Франция, в историческата област Лангедок. Катарите били носители и пазители на останките от истинното учение на Иисус, тъкмо за това католическата църква и в частност инквизицията ги е преследвала жестоко до тяхното пълно унищожение в началото на XIV век. Примерът, които са оставили на бъдещите поколения, вдъхновява и сега.
Кой знае как би се разпространило това движение и как е щяло да повлияе на света, ако не бе изтрито така цинично от лицето на Земята. Първите сведения за катарите се появяват през XI век, по времето на Великия Светец и безвъзмезден лечител на Киево-Печьорската Лавра – Агапит Печьорски, който в ранните си години пътешествал по света и възраждал изгубените духовни знания. Съществуват легенди, че катарите са свързани със Светия Граал, донесен отново на хората през XI век.
Какво означава името „Катари“?
Има няколко версии за произхода на това название. Едно от тях идва от гръцката дума καϑαρός (катарос), която означава „чист“. Споменава се, че при появата на катарите в края на XI век, това название не се е използвало. През това време били наричани просто като „Добри хора“, това название изниква от думите на Иисус: „Аз съм добрия пастир“ (Евангелие на Йоан, стих 10,11). Но има и други обяснения. В някои исторически документи се споменава, че катарите действително са били добри хора. Те вдъхновявали хората със силата на своя дух, човечност, милосърдие и доброта. Духовната сила, която излъчвали, не се нуждаела от реклама и пищни церемонии. Те просто са се наричали: Църквата на любовта.
Тези хора, както мъжете, така и жените, се ползвали с огромно уважение сред населението на цяла Европа. Всички сведения разказват, че животът им е бил пример за скромност, благочестивост и духовна чистота.
Кръстоносният поход срещу Катарите
Изследователите на катаризма утвърждават, че движението на катарите било най-силният противовес на Римокатолическата църква през този период. То се свързвало и с „Албигойския кръстоносен поход“ (наречен на името на град Алби, откъдето се разпространило учението), чийто главен инициатор бил Папа Инокентий III – яростен противник на „опасната ерес“, както сам е наричал катаризма. Кръстоносният поход срещу катарите продължил почти 40 години и взел около 50000 жертви. Движението било практически унищожено.
Във връзка с това възниква следният въпрос: Какво накарало Папа Инокентий III, неговите наследници и църквата да посеят толкова терор и страх, нарушавайки 10-та божия заповед – „Не убивай“? Това били знанията, които притежавали катарите. Знания, които правили човека истински свободен, които му разкривали смисъла на човешкия живот и илюзорността на този материален свят. Тъкмо това плашело толкова много църквата, която съществувала за сметка на свободата на десетки и стотици милиони хора. Най-поразителното е, че тази война се е водила „В името на Исус Христос“
Когато през 1209 година, по време на кръстоносния поход срещу катарите, кръстоносците стигнали град Безие, те поискали да бъдат предадени 222 души, обвинени в „ерес“. Но тъй като катарите се ползвали с изключително уважение в града, в това число и сред католиците, на кръстоносците им било отказано. Тогава армията на „вярващите християни“ си устроила истинско клане в града. Тя не жалила нито катари, нито католици и десетхилядният град опустял. Тъкмо тогава била изречена една емблематична фраза, когато един от войните изразил своето недоволство от това, че заедно с катарите се избиват и „добросъвестните католици“, на което свещеникът му отговорил: „Убивайте всички! Бог ще разбере кои са свои и кои чужди.“
Интересен е и фактът, че катарите смятали Папа Римски за самия наместник на Дявола на Земята. Нещо повече, във връзка със своето управление Инокентий III писал: „Папите са поставени от Господа да управляват народите, да съдят, да унищожават, да създават и насаждат“.
Хората, които присъствали на екзекуциите на катарите, били поразявани от тяхното мъжество и храброст, с което понасяли мъките от огнената стихия на кладата и подобно на първите християнски мъченици не излъчвали никакъв страх и отрицание. Има исторически сведения, че някои от тях посрещали смъртта с усмивка. Всичко това показва колко свободни били от своята материална обвивка и колко здраво били свързани със света на Бога. За тях смъртта на тялото била само преход от ада към вечния живот на Духовния свят.
Как катарите възприемали Иисус
Разбирането на катарите за Иисус било различно от това на Християнската религия. Те смятали, че Той дошъл на Земята не за да изкупи греховете на хората, а да им покаже, че тяхното Царство, чийто господар е Сатаната, не се намира в този свят, а в невидимия свят на Бога, който е Светлина и Любов. Той дошъл в материалния свят от състрадание, с идеята да покаже, че на хората им е даден безценен дар – правото на избор, както да им посочи пътя за тяхното спасение, пътя към Дома. Съгласно учението на катарите душата се явява частица от Бога, частица от Цялото, която е затворена в материалната обвивка, създадена от Сатаната. Според тях Бог не можел да наказва хората със смърт, защото смисълът на нашето съществувание е придобиване на вечен живот. Тъкмо това било в основата на тяхното отрицание на Иисус Христос като изкупителна жертва. Те не приемали символа на кръста – оръдието за неговата смърт, като нещо свещено и достойно за поклонение, това за тях било пълен абсурд.
Дуализмът в учението на катарите: духовното и материалното
Катарите ясно разграничавали духовното от материалното. Те водели обикновен, аскетичен живот, не взимали подаяния и пожертвования за своята Църква, тъкмо обратното – помагали на бедните. Те носели в света вечните ценности: истинската чиста любов, искрената доброта, дълбоката мъдрост. Със своя пример катарите демонстрирали връзката на човека с Бога без каквито и да било посредници, докато през това време официалната църква напълно се отрекла от това, което учило Евангелието и безсрамно нарушавала всички заповеди, които проповядвала на хората. Ето защо катарите добили толкова голяма популярност сред народите в Европа. Всичко това никак не се харесвало на Ватикана, чието паство и доходи започнали да секват.
Един известен девиз на катарите гласи: „Цялото злато в света е гноене на душата“. Истинският живот за тях бил на другата страна, в света на Бога.
Един от ключовите моменти на катарите бил дуализмът. Те знаели, че съществува светът на Бога, невидимият свят и материалният свят, този, в който живеем и този, в който господар е Луцифер. Тук вече става ясно кое е било опасното в учението на катарите за църквата. Тези знания правели хората истински свободни от този илюзорен свят, освобождавали ги от материалните окови и страха от смъртта. Такива хора било невъзможно да бъдат манипулирани и управлявани. Те не признавали земната власт, а за жреците това била реална заплаха да изгубят контрола над хората.
Катарите не смятали, че Бог е отговорен за злото, което съществува в света. Та нали всичко зависи от самите хора и от техния избор между своите две начала – дяволското и божественото.
Духовните практики и „тъченето на светлинните дрехи“.
Изключително интересна е практическата информация за духовното развитие при катарите. Техният път се изразявал в очистването на помислите от егоистичните желания и емоции, които пречили за духовното им развитие. Тяхната крайна цел била пълното освобождаване от всичко, което ги привързвало към земната природа. В крайна сметка човек се преобразявал, и в него започвал процесът на „тъчене на светлинните дрехи“ и вътре в старата форма на неговото тяло се зараждало тялото на Божествения човек, новият Ангел. Символът на това тяло се явявала чашата на Граала, която катарите търсели в самите себе си. Те самите се превръщали в тази чаша и били способни да приемат излъчваната Светлина от Духа.
Основният компонент от духовните практики на кататрите била ендура. „Ендура“ в превод от окситански език (разпространен в област Лангедок, Франция) като „пост“, „издържливост“, „устояване“. На практика това било разтварянето на небожествената (животинска) човешка природа в Духа. Човек свеждал всички свои физически потребности до минимум и се освобождавал от лъжовните удоволствия, които го държат в плен на телесната тъмница. Катарите намирали и пресичали всяка проява на „животинското“ в себе си. Вътре в тях се пробуждало истинското „АЗ“, което до този момент се намирало в спящо състояние, егоистичните желания в човека постепенно губели своето влияние над него.
Реинкарнация на душите и Адът
Катарите притежавали и знания за прераждането на душите (реинкарнацията), което съвременното християнство категорично отхвърля. Такава информация има в други религия и учения, което не е маловажен факт.
В понятията на катарите адът като конкретно място не съществувал, те смятали цикъла на прераждания на Душата за своеобразен Ад. Прекалено дългата верига от прераждания можела да доведе до пълната анихилация на Душата.
Катарите вярвали, че човешките души били закрепостени в телесни обвивки, за да получат опитност и да разберат какво представлява Доброто. В крайна сметка човек се пробуждал, осъзнавал своята истинска природа и се връщал в света на Бога.
Интересно е, че знанията, които са притежавали, са за да помагат на човека да постигне това, за което е дошъл на този свят – да се върне в света на Бога като зряло духовно Същество.
Много е важно да се отбележи, че уатарите се стремили да възстановят връзката с Бога именно в настоящия си живот, тук и сега, тъй като след смъртта на физическото тяло Личността изгубва този шанс, и душата отива към нова реинкарнация, където се заражда и нова Личност.
Катарите са били пазителите на остатъците от истинното учение на Иисус. Очевидно не в пълен обем, но достатъчно, че да предизвикат сериозно безпокойство в политиците и жреците. И това не е удивително, та нали истинните Знания правят хората истински свободни, свободни от системата, навързвана ни от тези, които толкова много се страхуват да изгубят своята времена власт в този свят.
„Сега никой няма да може да се оправдае, че не е знаел, един вид „Господи, аз търсих, но не намерих“. По цялата земя започват да греят огънчета на Истината. Който търси ще намери!“
Източник: МОД АллатРа
http://www.kvantov-prehod.org/
вторник, 23 август 2016 г.
понеделник, 22 август 2016 г.
Влад Пашов БОГОМИЛСТВОТО ПЪТ НА СЪВЪРШЕНИТЕ
В развитието на бялата раса Бялото Братство е изпратило
три клона. И трите клона са живели дълго време в Еги-
пет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам
в различни времена.
Първия клон можем да наречем Египетски. Той от Еги-
пет отива в Персия, Гърция, Рим и пр.
Втория клон можем да наречем Палестински. Той от Еги-
пет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим,
Англия, Германия и пр.
Третия клон можем да наречем Богомилски или Българ-
ски. Той от Египет отива в Персия, оттам в Арабия, Сирия,
Мала Азия и България.
Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епо-
ха представят сбор от трите клона. Сега в България работят и
трите клона.
Тези три клона — Египетски, Палестински и Богомилски
идват от по-високо място!
Тези, които ръководят трите клона, са посветени.
Най-рано е излязъл Първият, Египетският клон, после
Палестинският и най-после Българският или Богомилският.
Първият клон е имал за цел до подготви условията за
Християнството, да подготви съзнанието на човечеството за
Християнството.
Вторият клон е имал за цел да внесе Християнството в
света и да го разпространи.
Третият клон е имал за цел да реализира Божественото
учение, Християнството. Розенкройцерите са разклонение на
Третия, Богомилския клон и те имат за цел подготвянето на
Новата култура.
Първото име на богомилите е било съвсем друго. В Бълга-
рия им дали името богомили.
„Защо да не се признае факта, че богомилите бяха едни
от най-благородните и най-добрите хора? Както ги зная Аз
6 онова време, както ги проверявам, те бяха добри хора."
Учителя Петър Дънов
три клона. И трите клона са живели дълго време в Еги-
пет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам
в различни времена.
Първия клон можем да наречем Египетски. Той от Еги-
пет отива в Персия, Гърция, Рим и пр.
Втория клон можем да наречем Палестински. Той от Еги-
пет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим,
Англия, Германия и пр.
Третия клон можем да наречем Богомилски или Българ-
ски. Той от Египет отива в Персия, оттам в Арабия, Сирия,
Мала Азия и България.
Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епо-
ха представят сбор от трите клона. Сега в България работят и
трите клона.
Тези три клона — Египетски, Палестински и Богомилски
идват от по-високо място!
Тези, които ръководят трите клона, са посветени.
Най-рано е излязъл Първият, Египетският клон, после
Палестинският и най-после Българският или Богомилският.
Първият клон е имал за цел до подготви условията за
Християнството, да подготви съзнанието на човечеството за
Християнството.
Вторият клон е имал за цел да внесе Християнството в
света и да го разпространи.
Третият клон е имал за цел да реализира Божественото
учение, Християнството. Розенкройцерите са разклонение на
Третия, Богомилския клон и те имат за цел подготвянето на
Новата култура.
Първото име на богомилите е било съвсем друго. В Бълга-
рия им дали името богомили.
„Защо да не се признае факта, че богомилите бяха едни
от най-благородните и най-добрите хора? Както ги зная Аз
6 онова време, както ги проверявам, те бяха добри хора."
Учителя Петър Дънов
петък, 19 август 2016 г.
Мистериозното Богомилско Учение
За богомилството е писано толкова много, а всъщност се знае твърде малко. Дори не е категорично уточнено дали поп Богомил е действителна историческа личност. Поставя се под съмнение датировката на “Богомилското евангелие”. Наскоро са изказани предположения, че тази богомилска книга е писана в I-II в. сл. Хр. (преди още да я има Дунавска България), като за неин автор се посочва папа св. Климент Римски, чийто мощи са пренесени от Херсон от светите братя Кирил и Методий в резултат от хазарската им мисия. Една подобна предатировка на богомилството позволява то да се свърже чак с тракийския орфизъм, а не както традиционно се счита до момента в средите на специалистите – с несторианството, масалианството, манихейството и павликянството. В целия този хаос от влияния, веяния, смесвания и пр., от страна на езически и на еретически ритуали и догми, интересът към богомилството остава неподправен, въпреки или именно заради мистериозната му същност.
Тъй като богомилството е ерес по отношение на православието, добре е да се знае в какво по-точно се изразява разликата между двете. И православието, и богомилството имат своя собствена космогония, христология и есхатология.
Какво означава всичко това? В най-общ вид, космогонията представлява историята на сътворението на вселената и живите същества, христологията е разказът за идването на Иисус Христос на земята и за неговата същност, а есхатологията съобщава какъв ще бъде свършекът на света и каква ще е съдбата човешка. Трите са неразделна част от библейското повествование.
Историческият извор, от който се черпи най-пълна и достоверна информация за догмите на богомилството, е т.нар. “Тайна книга” (“Богомилско евангелие”), с пълно заглавие “Запитване на апостол евангелист Йоан на Тайната вечеря на Царя небесен за управлението на този свят, за управителя му и за Адам”. Ереста, която проповядва богомилството по отношение на християнската космогония, се изразява в това, че вижда творческото начало на света не само в Отца, но и в неговия слуга (или пък син, зависи от тълкуванието), Сатана/Сатанаил/Самаил. Сатаната се опитал да вдигне бунт срещу Отца, като за целта подкупил третината от небесните ангели, обещавайки им по-ниски данъци, ако се откажат от службата си при Отца и станат негови служители. С горделивостта и коварството си Сатаната предизвикал Бог. Бог наказал всички отрекли се от него ангели, начело със Сатаната, и те паднали на земята.
Ето какво пише в “Тайната книга” по въпроса за деянията на Сатаната на земята:
4. “И така той седна на твърдта и повели на ангела, който беше над въздуха и (на този), който беше над водите и те повдигнаха земята нагоре и тя стана суха. И взе венеца на ангела, който беше над водите, и от едната му половина направи светлината на луната, от другата половина светлината на звездите, а от камъните направи всички звездни войнства. И след това направи своите служители, ангелите, според първообраза на Всевишния и по повеля на невидимия Отец, гръмотевиците, дъждовете и снеговете. И изпрати ангели, свои служители, над тях и повели на земята да произведе всяка птица и влечуго, дървета и треви. И повели на морето да произведе рибите и птиците небесни.”
5. “И освен това намисли и направи човека по свое подобие…” В смисъла на тези думи, “Тайната книга” на богомилите се оказва пълно отрицание на Стария завет. Като творец на видимия свят, на материята, се посочва Сатаната, а не Бог.
Разказът в “Тайната книга” продължава така:
“Създателят на злото така намисли в своя ум да направи рая, направи хората и повели да ги доведат. И посади дяволът тръстика посред рая и в нея скри своя зъл дух, за да не узнаят те неговата измама. И влизаше, и им говореше, като казваше: -Яжте от всеки плод, който е в рая, но от плода на знанието, на доброто и злото, само да не ядете! Но дяволът влезе в злата змия и прелъсти ангела, който беше във вид на жена, и неговият брат изля греховната си похот и задоволи своята похот с Ева при съскането на змията. И затова се наричат рожби на дявола и рожби на змията, които изпълняват похотта на своя отец – дявола, чак до свършека на този свят.” Следователно, според “Тайната книга” на богомилското учение, хората са дяволски създания, “рожби на дявола и змията”, а Сатаната е техен отец.
Заради злодеянията си на земята, Сатаната трябвало да бъде отново наказан. За целта Бог изпратил сина си Иисус, който опитал да се противопостави на Дявола, но неуспешно, бил разпънат на кръста и се завърнал обратно при Отца. Предстояло обаче ново явяване на Иисус на земята, в Съдния ден, когато “ще бъде вързан сатана и цялото му войнство, и ще бъде хвърлен в огненото езеро”. Тъй като в крайна сметка Злото ще бъде сразено, богомилството не бива да се причислява към крайно дуалистичните секти, в смисъл на утвърждаващите вечната борба и равностойност между Добро и Зло. Защото Злото, изначално и крайно, е и ще бъде подчинено на Доброто.
И така, нека видим основните еретически моменти в богомилството към момента, позовавайки се на “Тайната книга”.
1) Отрича се Старият завет. Не Бог е сътворил света, а Сатаната.
2) Отрича единното божествено творческо начало на света. Като творец е назован един зъл дух, “паднал ангел”-Сатана, чиито рожби са всичките човешки същества.
Какво знаем от историческите извори за богомилството? Трябва да се посочи, че най-достоверен вид имат писмените свидетелства от домашен, български характер. Българският писател от X в. Презвитер Козма в “Беседа против богомилите” пише следното: “Случи се в годините на правоверния цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано, Богунемил, който пръв започна да проповядва ерес в българската земя и за чието бледословие ще разкажем по-нататък.”
В Бориловия синодик от началото на XIII в., около 1211 г.,(с добавки в края на XIV – началото на XV в.) има 3 позовавания на поп Богомил.
Първото е: “[На] поп Богомил, който при Петър, българския цар, възприе тази манихейска ерес и я разпространи в българската земя, като прибави и това, че Христос, бог наш се е родил от светата Богородица и приснодева Мария само привидно, и привидно е бил разпънат, а възприетата плът я възнесъл и я оставил във въздуха, нему, на неговите минали и съществуващи понастоящем ученици, наречени апостоли, анатема.” Поп Богомил, апостолите и учениците му са анатемосани в Бориловия синодик.
На друго място в синодика четем: “…изникна като някакви зли тръни триклетата и богомерзка богомилска ерес, чийто основоположник тогава се яви прескверният поп Богомил със своите ученици, както някога Аний и Ямврий, които се противяха на Мойсей. Те като някакви жестоки вълци безпощадно разхищаваха Христовото стадо, за което той проля своята пречиста кръв.”
Третото споменаване отново е съпроводено с анатема: “[На] триклетия Богомил и неговия ученик Михаил и Теодор, и Добре, и Стефан, и Василий, и Петър, и останалите негови ученици и единомишленици, които бледославеха, че Христовото въплъщение е станало само привидно, а не, че е приел плът от светата и пречиста наша владичица Богородица, на тях всички анатема!”
От XI-XII в. датира руски препис на Кръмчаята, дело на книжовника Ефрем, в който се съдържа следната информация за богомилството: “Във времето на правоверния цар Петър в българските земи имало поп на име Богунемил, който говорел за кръста Господен така оскърбително: -Ако някой убие с дърво царския син, може ли това дърво да бъде мило на царя?” Говорел и за това: “Ако се кланяте и целувате кръста, то също трябва да се кланяте и целувате магарето, понеже Христос яздеше на магаре.” В няколко други руски църковни книги поп Богомил е споменаван като един от българските автори на еретически книги и апокрифна литература.
В един византийски паметник, препис на “Синодика в неделята на православието”, сред анатемите, отправени към византийския философ Йоан Итал (XI в.), има и анатема против поп Богомил: “проклятие против поп Богомил, който подбуди и разпръсна по времето на царуването на Петър, българския цар, манихейската ерес във всеки град и област.”
За личността на поп Богомил са запазени две интересни легенди, които заслужават внимание. Сред населението на Бабуна планина, във велешките села Богомила и Нежилово, днешна Република Македония, се говори, че поп Богомил е родом от село Богомила, дори неговият гроб се намирал в близост до селището. Около гроба бил направен малък параклис, където богомилите се събирали да му отдават чест, а след това ходили и до някаква пещера край село Нежилово. Другата легенда пък гласи, че поп Богомил е родом от село Горно Павликени, Ловешко (старото име на селото вероятно било Калугерица). В местността Каменище, в близост до селото, Богомил бил убит от противниците си. Там бил, според легендата, и гробът му.
За планираното разпространението на ереси из българските земи разказва още Петър Сицилийски. През 869 г. той прекарва няколко месеца сред павликяни в град Тефрика, което го кара да се обърна към главата на Българската църква с предупреждение относно павликянската секта: “…Реших да ви пиша поред за гнъсната ерес на тъй наречените манихеи и павликяни, откъде и как и по какви причини тя стигна безумно до такова отстъпничество. Защото едните не се различават от другите, а самите павликяни са и манихеи, като свързват изнамерените от тях гнъсни ереси с ересите на преждеспоменатите и изкопават гибелна пропаст.” (…)
“А освен това чух от ония безбожни безумстващи, че щели да изпратят някои от тях в земите на България, за да откъснат някои люде от православната вяра и да ги привлекат към своята нечестива ерес, уповавайки се на началото на божествената проповед и мислейки, че лесно ще могат да посеят своя плевел сред чистото и истинско жито.”
Това ранно предупреждение, изглежда, е добро свидетелство за това, какво ще се случи в близките 60-70 г., как павликянската и манихейската ерес ще намерят благодатна почва в българските земи, където да се развият с посредничеството на поп Богомил и неговите апостоли до новото учение на име богомилство. Ето и още малко сведения от Петър Сицилийски за характера на споменатите секти:
“Прочее ония нечестивци, когато разговарят отначало с някого, се преструват, че имат добър нрав, и коварно одобряват и високо утвърждават всички православни християнски догми. Твърдят незаконно и твърде невежествено, че изповядват бог – Светата Троица алегорично, и отправят проклятия към тези, които не я изповядват. Казват, ако и неблагочестиво и безбожно, че нашият господ и бог се въплътил в дева, и анатемосват ония, които не изповядват това. Те говорят по един начин с уста, а по друг начин със сърцето си за всичко, отнасящо се до въплъщението на господа, и охотно анатемосват Манес и другите с него нечестиви еретици, както и Павел Самосатски. Защото те са имали и други учители в злостното си учение и други водачи, много по-лоши от тях, както ще се изясни след малко. И просто като мекотело и хамелеон си менят според момента, положението или лицето, та да хванат някого от по-лековерните.”
От думите на книжовника излиза, че между различните секти няма голяма разлика, затова те така лесно менят местонахождението и името си, но по догматика и ритуални практики си остават почти напълно идентични.
Ако се доверим на едно подобно тълкувание, по-лесно ще разберем бързия възход на богомилството в земите на Западните Балкани (Сърбия, Босна), та чак до Италия и Франция. През 1167 г. в Сан Феликс дьо Карман, близо до Тулуза, Франция, се състоял великия събор на италианските и френски богомили под предводителството на богомилския патриарх, “съвършения” богомил – българина Никита. По тези места богомилите били познати като катари (от гръцки „чисти”) или още – албигойци. Католическата църква положила през вековете много усилия, за да се справи с влиянието на сектата. Стига се дори до Кръстоносен поход (1209-1229) срещу привържениците на тази секта в Лангедок, Южна Франция.
Съществува и друг, коренно различен прочит за появата и развитието на богомилството, за който споменах в началото, и сега също ще отделя няколко думи. На богомилството се гледа като на едно чисто българско явление (дори пред-българско, идващо от българската земя, преди да бъде населена тя още с българи.) Моделът на взаимно влияние до степен на проникване и сливане на сектите една в друга – от манихейство (2 век) през масалианство (4 век), несторианство (5 век), павликянство (7 век), до богомилство (10 век), та чак до катарство (10 век) – е изоставен. Посочва се, че в областите на Римската империя, където е най-разпространен тракийския орфизъм от 6 в. пр. Хр. нататък (Тракия и Македония), средата е особено благоприятна за християнизация на населението. Това е така, защото култът на тракийския орфизъм изисква вяра в безсмъртието, както го изисква и християнският култ; в този смисъл двете са лесно взаимозаменяеми. Докато при елинската/римската религия такова нещо е нехарактерно.
В. Николова превежда народни песни от с. Рогачево, Тетовско, Македония, от гр. Елена и др., в които присъства един песенен мотив, имащ много общо с тракийския орфизъм: мотивът “вградена невяста”. Вградената невяста в първата песен доброволно се жертва, за да може мъжът й да построи дом. Майстор Данаил й казва:
“Тешки съне ядно съм сънило,
Чуеш, любо, тебе да зазидам,
Да зазидам темел у япия,
Ако искаш-къща ке напраим
Ако нещеш-немож да напраим.”
Невестата отговаря:
“Искам, искам, я как да нещем,
Лице да остаиш од бела мегдана,
Кад ке върви све белия народ,
Да ми гледа мое бело лице,
Да е люба лице заковано,
Заковано,зиде зазидано…”
Песенният мотив се интерпретира от гледа точка на ритуалните практики на тракийския орфизъм. Царят-жрец-герой е демиург, т. е. майстор, творец, създател на света. Той строи къща (майстор Данаил), но всъщност устройва вселената. За да се осъществи устройването, е необходимо жертвоприношение – човешко или животинско. Под “белия народ”, в песента се имат предвид посветените в ритуалите на тракийския орфизъм (защото само посветените разбирали символиката), а “белото лице” на невястата показва, че и тя самата е сред посветените. Устойчивостта на култовите практики на орфизма в Тракия и Македония благоприятства едно свързване между орфизъм и християнство, което да прерасне в т. нар. богомилство. Тук е изключено посредничеството във формирането на богомилството на споменатите и непоставяни под съмнение от други специалисти източни секти (манихей, масалиани, несторани и павликяни). Още повече, че “Тайната книга” се датира много рано, в I-II в. сл. Хр., когато въпросните източни секти все още не са разпространени.
Така или иначе богомилството е едно българско явление, и като такова е добре да намери правилното си тълкувание.
Тъй като богомилството е ерес по отношение на православието, добре е да се знае в какво по-точно се изразява разликата между двете. И православието, и богомилството имат своя собствена космогония, христология и есхатология.
Какво означава всичко това? В най-общ вид, космогонията представлява историята на сътворението на вселената и живите същества, христологията е разказът за идването на Иисус Христос на земята и за неговата същност, а есхатологията съобщава какъв ще бъде свършекът на света и каква ще е съдбата човешка. Трите са неразделна част от библейското повествование.
Историческият извор, от който се черпи най-пълна и достоверна информация за догмите на богомилството, е т.нар. “Тайна книга” (“Богомилско евангелие”), с пълно заглавие “Запитване на апостол евангелист Йоан на Тайната вечеря на Царя небесен за управлението на този свят, за управителя му и за Адам”. Ереста, която проповядва богомилството по отношение на християнската космогония, се изразява в това, че вижда творческото начало на света не само в Отца, но и в неговия слуга (или пък син, зависи от тълкуванието), Сатана/Сатанаил/Самаил. Сатаната се опитал да вдигне бунт срещу Отца, като за целта подкупил третината от небесните ангели, обещавайки им по-ниски данъци, ако се откажат от службата си при Отца и станат негови служители. С горделивостта и коварството си Сатаната предизвикал Бог. Бог наказал всички отрекли се от него ангели, начело със Сатаната, и те паднали на земята.
Ето какво пише в “Тайната книга” по въпроса за деянията на Сатаната на земята:
4. “И така той седна на твърдта и повели на ангела, който беше над въздуха и (на този), който беше над водите и те повдигнаха земята нагоре и тя стана суха. И взе венеца на ангела, който беше над водите, и от едната му половина направи светлината на луната, от другата половина светлината на звездите, а от камъните направи всички звездни войнства. И след това направи своите служители, ангелите, според първообраза на Всевишния и по повеля на невидимия Отец, гръмотевиците, дъждовете и снеговете. И изпрати ангели, свои служители, над тях и повели на земята да произведе всяка птица и влечуго, дървета и треви. И повели на морето да произведе рибите и птиците небесни.”
5. “И освен това намисли и направи човека по свое подобие…” В смисъла на тези думи, “Тайната книга” на богомилите се оказва пълно отрицание на Стария завет. Като творец на видимия свят, на материята, се посочва Сатаната, а не Бог.
Разказът в “Тайната книга” продължава така:
“Създателят на злото така намисли в своя ум да направи рая, направи хората и повели да ги доведат. И посади дяволът тръстика посред рая и в нея скри своя зъл дух, за да не узнаят те неговата измама. И влизаше, и им говореше, като казваше: -Яжте от всеки плод, който е в рая, но от плода на знанието, на доброто и злото, само да не ядете! Но дяволът влезе в злата змия и прелъсти ангела, който беше във вид на жена, и неговият брат изля греховната си похот и задоволи своята похот с Ева при съскането на змията. И затова се наричат рожби на дявола и рожби на змията, които изпълняват похотта на своя отец – дявола, чак до свършека на този свят.” Следователно, според “Тайната книга” на богомилското учение, хората са дяволски създания, “рожби на дявола и змията”, а Сатаната е техен отец.
Заради злодеянията си на земята, Сатаната трябвало да бъде отново наказан. За целта Бог изпратил сина си Иисус, който опитал да се противопостави на Дявола, но неуспешно, бил разпънат на кръста и се завърнал обратно при Отца. Предстояло обаче ново явяване на Иисус на земята, в Съдния ден, когато “ще бъде вързан сатана и цялото му войнство, и ще бъде хвърлен в огненото езеро”. Тъй като в крайна сметка Злото ще бъде сразено, богомилството не бива да се причислява към крайно дуалистичните секти, в смисъл на утвърждаващите вечната борба и равностойност между Добро и Зло. Защото Злото, изначално и крайно, е и ще бъде подчинено на Доброто.
И така, нека видим основните еретически моменти в богомилството към момента, позовавайки се на “Тайната книга”.
1) Отрича се Старият завет. Не Бог е сътворил света, а Сатаната.
2) Отрича единното божествено творческо начало на света. Като творец е назован един зъл дух, “паднал ангел”-Сатана, чиито рожби са всичките човешки същества.
Какво знаем от историческите извори за богомилството? Трябва да се посочи, че най-достоверен вид имат писмените свидетелства от домашен, български характер. Българският писател от X в. Презвитер Козма в “Беседа против богомилите” пише следното: “Случи се в годините на правоверния цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано, Богунемил, който пръв започна да проповядва ерес в българската земя и за чието бледословие ще разкажем по-нататък.”
В Бориловия синодик от началото на XIII в., около 1211 г.,(с добавки в края на XIV – началото на XV в.) има 3 позовавания на поп Богомил.
Първото е: “[На] поп Богомил, който при Петър, българския цар, възприе тази манихейска ерес и я разпространи в българската земя, като прибави и това, че Христос, бог наш се е родил от светата Богородица и приснодева Мария само привидно, и привидно е бил разпънат, а възприетата плът я възнесъл и я оставил във въздуха, нему, на неговите минали и съществуващи понастоящем ученици, наречени апостоли, анатема.” Поп Богомил, апостолите и учениците му са анатемосани в Бориловия синодик.
На друго място в синодика четем: “…изникна като някакви зли тръни триклетата и богомерзка богомилска ерес, чийто основоположник тогава се яви прескверният поп Богомил със своите ученици, както някога Аний и Ямврий, които се противяха на Мойсей. Те като някакви жестоки вълци безпощадно разхищаваха Христовото стадо, за което той проля своята пречиста кръв.”
Третото споменаване отново е съпроводено с анатема: “[На] триклетия Богомил и неговия ученик Михаил и Теодор, и Добре, и Стефан, и Василий, и Петър, и останалите негови ученици и единомишленици, които бледославеха, че Христовото въплъщение е станало само привидно, а не, че е приел плът от светата и пречиста наша владичица Богородица, на тях всички анатема!”
От XI-XII в. датира руски препис на Кръмчаята, дело на книжовника Ефрем, в който се съдържа следната информация за богомилството: “Във времето на правоверния цар Петър в българските земи имало поп на име Богунемил, който говорел за кръста Господен така оскърбително: -Ако някой убие с дърво царския син, може ли това дърво да бъде мило на царя?” Говорел и за това: “Ако се кланяте и целувате кръста, то също трябва да се кланяте и целувате магарето, понеже Христос яздеше на магаре.” В няколко други руски църковни книги поп Богомил е споменаван като един от българските автори на еретически книги и апокрифна литература.
В един византийски паметник, препис на “Синодика в неделята на православието”, сред анатемите, отправени към византийския философ Йоан Итал (XI в.), има и анатема против поп Богомил: “проклятие против поп Богомил, който подбуди и разпръсна по времето на царуването на Петър, българския цар, манихейската ерес във всеки град и област.”
За личността на поп Богомил са запазени две интересни легенди, които заслужават внимание. Сред населението на Бабуна планина, във велешките села Богомила и Нежилово, днешна Република Македония, се говори, че поп Богомил е родом от село Богомила, дори неговият гроб се намирал в близост до селището. Около гроба бил направен малък параклис, където богомилите се събирали да му отдават чест, а след това ходили и до някаква пещера край село Нежилово. Другата легенда пък гласи, че поп Богомил е родом от село Горно Павликени, Ловешко (старото име на селото вероятно било Калугерица). В местността Каменище, в близост до селото, Богомил бил убит от противниците си. Там бил, според легендата, и гробът му.
За планираното разпространението на ереси из българските земи разказва още Петър Сицилийски. През 869 г. той прекарва няколко месеца сред павликяни в град Тефрика, което го кара да се обърна към главата на Българската църква с предупреждение относно павликянската секта: “…Реших да ви пиша поред за гнъсната ерес на тъй наречените манихеи и павликяни, откъде и как и по какви причини тя стигна безумно до такова отстъпничество. Защото едните не се различават от другите, а самите павликяни са и манихеи, като свързват изнамерените от тях гнъсни ереси с ересите на преждеспоменатите и изкопават гибелна пропаст.” (…)
“А освен това чух от ония безбожни безумстващи, че щели да изпратят някои от тях в земите на България, за да откъснат някои люде от православната вяра и да ги привлекат към своята нечестива ерес, уповавайки се на началото на божествената проповед и мислейки, че лесно ще могат да посеят своя плевел сред чистото и истинско жито.”
Това ранно предупреждение, изглежда, е добро свидетелство за това, какво ще се случи в близките 60-70 г., как павликянската и манихейската ерес ще намерят благодатна почва в българските земи, където да се развият с посредничеството на поп Богомил и неговите апостоли до новото учение на име богомилство. Ето и още малко сведения от Петър Сицилийски за характера на споменатите секти:
“Прочее ония нечестивци, когато разговарят отначало с някого, се преструват, че имат добър нрав, и коварно одобряват и високо утвърждават всички православни християнски догми. Твърдят незаконно и твърде невежествено, че изповядват бог – Светата Троица алегорично, и отправят проклятия към тези, които не я изповядват. Казват, ако и неблагочестиво и безбожно, че нашият господ и бог се въплътил в дева, и анатемосват ония, които не изповядват това. Те говорят по един начин с уста, а по друг начин със сърцето си за всичко, отнасящо се до въплъщението на господа, и охотно анатемосват Манес и другите с него нечестиви еретици, както и Павел Самосатски. Защото те са имали и други учители в злостното си учение и други водачи, много по-лоши от тях, както ще се изясни след малко. И просто като мекотело и хамелеон си менят според момента, положението или лицето, та да хванат някого от по-лековерните.”
От думите на книжовника излиза, че между различните секти няма голяма разлика, затова те така лесно менят местонахождението и името си, но по догматика и ритуални практики си остават почти напълно идентични.
Ако се доверим на едно подобно тълкувание, по-лесно ще разберем бързия възход на богомилството в земите на Западните Балкани (Сърбия, Босна), та чак до Италия и Франция. През 1167 г. в Сан Феликс дьо Карман, близо до Тулуза, Франция, се състоял великия събор на италианските и френски богомили под предводителството на богомилския патриарх, “съвършения” богомил – българина Никита. По тези места богомилите били познати като катари (от гръцки „чисти”) или още – албигойци. Католическата църква положила през вековете много усилия, за да се справи с влиянието на сектата. Стига се дори до Кръстоносен поход (1209-1229) срещу привържениците на тази секта в Лангедок, Южна Франция.
Съществува и друг, коренно различен прочит за появата и развитието на богомилството, за който споменах в началото, и сега също ще отделя няколко думи. На богомилството се гледа като на едно чисто българско явление (дори пред-българско, идващо от българската земя, преди да бъде населена тя още с българи.) Моделът на взаимно влияние до степен на проникване и сливане на сектите една в друга – от манихейство (2 век) през масалианство (4 век), несторианство (5 век), павликянство (7 век), до богомилство (10 век), та чак до катарство (10 век) – е изоставен. Посочва се, че в областите на Римската империя, където е най-разпространен тракийския орфизъм от 6 в. пр. Хр. нататък (Тракия и Македония), средата е особено благоприятна за християнизация на населението. Това е така, защото култът на тракийския орфизъм изисква вяра в безсмъртието, както го изисква и християнският култ; в този смисъл двете са лесно взаимозаменяеми. Докато при елинската/римската религия такова нещо е нехарактерно.
В. Николова превежда народни песни от с. Рогачево, Тетовско, Македония, от гр. Елена и др., в които присъства един песенен мотив, имащ много общо с тракийския орфизъм: мотивът “вградена невяста”. Вградената невяста в първата песен доброволно се жертва, за да може мъжът й да построи дом. Майстор Данаил й казва:
“Тешки съне ядно съм сънило,
Чуеш, любо, тебе да зазидам,
Да зазидам темел у япия,
Ако искаш-къща ке напраим
Ако нещеш-немож да напраим.”
Невестата отговаря:
“Искам, искам, я как да нещем,
Лице да остаиш од бела мегдана,
Кад ке върви све белия народ,
Да ми гледа мое бело лице,
Да е люба лице заковано,
Заковано,зиде зазидано…”
Песенният мотив се интерпретира от гледа точка на ритуалните практики на тракийския орфизъм. Царят-жрец-герой е демиург, т. е. майстор, творец, създател на света. Той строи къща (майстор Данаил), но всъщност устройва вселената. За да се осъществи устройването, е необходимо жертвоприношение – човешко или животинско. Под “белия народ”, в песента се имат предвид посветените в ритуалите на тракийския орфизъм (защото само посветените разбирали символиката), а “белото лице” на невястата показва, че и тя самата е сред посветените. Устойчивостта на култовите практики на орфизма в Тракия и Македония благоприятства едно свързване между орфизъм и християнство, което да прерасне в т. нар. богомилство. Тук е изключено посредничеството във формирането на богомилството на споменатите и непоставяни под съмнение от други специалисти източни секти (манихей, масалиани, несторани и павликяни). Още повече, че “Тайната книга” се датира много рано, в I-II в. сл. Хр., когато въпросните източни секти все още не са разпространени.
Така или иначе богомилството е едно българско явление, и като такова е добре да намери правилното си тълкувание.
четвъртък, 18 август 2016 г.
portal12
Представяме ви лекция на проф. Живко Желев за неговите изследвания върху познанието на богомилите и бъдещето на науката. Той разяснява връзките между бъдеще и настояще, в контекста на разстоянието във Вселената. Разглежда мястото на нашата галактика - Млечен път в заснетата от телескопът Хъбъл 10-15% визия на нашата Вселена, където нашето астро физическо присъствие наподобява нано-реалност.
Сериозен акцент в лекцията е значението на водата във формирането на живота на нашата планета, както и за важните връзки и фотонни излъчвания от Земята, които оказват влияние на космоса, включително на същества от сравнително близки цивилизации - на разстояние от 1 до 5 светлинни години.
https://youtu.be/Oi992DcBnAY
На кладата тялото изчезва, но богомилството казва: но душата става храм на Истината. Елеазар Хараш
Богомилството е велик дар за вътрешното развитие, вътрешното, реалното развитие.
Богомилите притежават тайнствена воля за живот и понеже са чисти, те са видели този живот в жертвата. Богомилите са видели истинността в жертвата. Разбира се, тука мога да допълня, че всеки човек малко или много е жертва, въпросът е на кого и дали е осъзнат.
В тази жертва, която е любов към Бога и към Истината, се съдържат всички добродетели. Значи, това не е жертва за семейство, народ, държава, партия и т.н., тука няма тази грешка. Това са бъдещите истински ръководители на народите – тези, които знаят за кого са умрели – не за друга идея, те не заместват Бога с нищо друго. На кладата тялото изчезва, но богомилството казва: но душата става храм на Истината.
И така, великият подвиг на богомилите се нарича „самоотречение“, за да може Бог да израсне в тебе, да се роди и чак след това започва истинският живот и в последствие – истинската държава, това е правилния път. Питат ме скоро в Русе, в Бургас: Гласуваш ли? – Аз отдавна съм гласувал за Бог и Истината. На някои казвам, че по-хубаво е да гласуваш за Настрадин Ходжа; те не разбират. Другият път ще говорим за великия, чудния Настрадин Ходжа.
Ето защо богомилството е истинско явление в нашия живот, въобще във вътрешния живот, реалния живот, който е чисто духовния живот. Тука не говорим за религиозен живот – чисто духовен живот. Това са същества-духове, познали са Духа в своето тяло.
Богомилството – това е едно велико принасяне в жертва на Бога, докато останалото човечество е още далече от тази жертва, то само си мечтае за някаква справедливост в живота. Но при тези хора нищо съществено няма да се случи, защото егото е там, егото умира тотално на кладата. Който е минал през кладата, може да разбере това. Това, реално което се случва, е в жертвата. Реалността и истината се случват в осъзнатата жертва. Там егото умира напълно, не донякъде – напълно.
Тази богомилска жертва е едно велико подчинение на Бога, а другите, които не са се подчинили, те какво могат да очакват? Ще обясня: след тази велика жертва се придобива един висш разум, висш дух и от тук започва истинското разбиране за нещата, същностното разбиране. По-нататък, когато ще ви говоря за Чан – китайският Дзен – там се казва: много хора практикуват, милиони хора практикуват и не постигат, защото преди практиката има нещо друго, това е: имаш ли любов, имаш ли същност. Имаш ли същност, каквото и да практикуваш, си прав и ще получиш правилната мъдрост; нямаш ли същност – само практики. При това положение един Чан-учител казва какво да правят тези, които нямат любов: Да продължат да практикуват, докато някога стигнат до Любовта. Т.е. и те да не се отказват от практиката, но да не мислят, че са велики практици.
Извън тази богомилска жертва към Бога всички тези, които са останали да съществуват, застрашават развитието, и своето, и чуждото. Те са остатъци от човешка раса, която е проблем и за самата себе си. Това са хора, погълнати от човешкото, а не от Божественото.
Богомилството е едно от големите световни учения по духовност, в най-чист вид. Богомилството е държава на духовността и, забележете, Бог е искал да сключи съюз чрез тях с българския народ, за едно велико единство. Разбира се, много хора са разбрали това, включително и свещеници, които са напуснали църквата и са станали богомили; но голяма част не е разбрала това. И тази духовност, богомилската, и досега работи в пробудените българи и народи по най-различен начин, т.е. на различна степен.
Истинският рай, казва богомилството, не е в религията, а в духовността.
Богомилството си остава непобедимо, защото това е чисто духовно влияние, а не религиозно или пък църковно дело. Това е Божие дело, няма как някой да е успял срещу такива същества. Това е дело на безсмъртието, няма нищо общо с човешките неща.
Богомилството – това е вътрешната страна на българския народ, това е Духът на българския народ. Това не е църква, а високо място в духовния и в Божествения свят.
Богомилското учение е предтеча и посев за бъдещото българско и всеобщо безсмъртие, към което ще бъдат призвани всички достойни и пречистени същества.
Богомилството е необикновено общочовешко учение, учение за безсмъртие. Богомилите не държат на светското общество, а на Бога и на духовното общество, затова са приели кладите.
Богомилите са били обучени в преодоляване на изпитанията. Много от тях са минали през мистериите на Египет, най-вече съвършените богомили и затова те са солта на Земята. А що е солта? Боян казва: Божествената Мъдрост.
БОГОМИЛИТЕ
Това са еретиците или по друг начин казано, съществата на Истината. Спомням си, Ал Халладж казва: Едно от най-хубавите неща в живота е да станеш еретик, т.е. независимо мислене, но трябва много да си узрял и трябва най-малко хиляда човека да те обявят за еретик, за опасен, щото Истината е опасна. Това е огромна чест, според не кой да е, а най-великият суфи – Ал Халладж, другият път ще говорим за него.
Богомилството е било просто истинското християнство, на което църквата не устояла, т.е. проповядва се е истинско християнство и църквата почва гонение срещу него. Какво означава това? Църквата тръгва срещу Бога, срещу пратениците на Бога. Най-лошото нещо, което може да се случи – казва поп Богомил – на една църква е, когато църквата и дяволите в нея искат да подчинят Бог на себе си. Най-страшното нещо и най-страшната карма.
Богомилите не парадират с религия.
Те проявяват истинската си любов към Бога, те са преки. Богомилите са намерили ключа, който отключва вратата към Бога. Този ключ е богомилската вяра – не църковната, не религиозната, подчертавам – богомилската вяра, но тя е била скрита от църквите. Накратко ще обясня: Богомилската вяра е пазена и скрита от църквите, но тя се изяви на кладите, но пак остана скрита и нерзабрана. Това е вяра, пазена още от древността от мистериите на Египет и Атлантида. Апостолите, учениците на Христос, също я имаха и също я криеха. Тези, които нямат тази вяра, са избягали от Истинския Бог – т.е. тяхната вяра е от ума, а не от Духа, не от душата, не от Любовта.
Тази вяра, богомилската, е метод, който преодолява смъртта и човешкото, човешката природа, защото вяра, която не преодолява човешкото и смъртта, не е истинска вяра.
Който овладее силите вътре в себе си, той владее и силите, които са отвън. Това се отнася до тези хора, които са минали през тази вяра, защото вътрешната сила е всякога по-мощна от всякаква външна сила.
Богомилската вяра е забравяне на църквата и на света, въобще на човешките и религиозните пътеки – пълно забравяне и пълно отдаване на Бога.
Богомилската вяра е създаване на Бог в себе си, а не на храмове отвън и затова Учителят казва: Ако нямате Бог в себе си, всички храмове са безмислени.
Много отдавна богомилите бяха заявили любовта си към Бога, още преди слизането си на Земята. А на Земята Бог допусна кладата, но за съвършените, а за грешните и земните кладата е неуместна и неприложима.
Елеазар
сряда, 17 август 2016 г.
понеделник, 15 август 2016 г.
БОГОМИЛИТЕ Елеазар Хараш
Богомилите показаха пътя към чисто духовната свобода. Те са напълно съзнателни духовни същества. Бяха абсолютно верни на Бога и го доказаха на кладата.
Поп Богомил пръв започна да проповядва Истината в България, но според падналите е проповядвал ерес. Тази ерес, т.е. друго име на Истината, е уплашила старото, застояло духовенство в почти цяла България. Злата сила отдавна е слязла и се е вселила в недуховния, външния човек, нечистия и тук сам Бог му подава ръка и му изпраща богомилите, т.е. Истината. Но те не я разбраха и я нарекоха „ерес“, и влязоха в застоя. Само за малко ще се отклоня: в Русе един брат настоя да ви кажа туй, което се е случило на една конференция, където е трябвало да се говори за богомилите. Патриарх Кирил е казал: „Не мога да благословя, защото е ерес“; един монах от Атон казва: „И аз не мога да благословя, защото е ерес“. И двамата после умират. Патриархът е затиснат от един дух мощен във водата (внезапната смърт на варненския митрополит Кирил в морето през юли 2013г.), хората си мислят че разни други причини, но няма време вече за отлагане. А другият монах, атонския, един куфар пада във влака точно в главата му и го убива. Настояваше много да ви го кажа, между другото го споделям. Разбира се, дали някой ще си направи поуки или не, но има определени времена – когато отричаш нещо, вече не ти се разминава. Дълго време можеш да отричаш и да ти се прощава, но има един момент... Такъв случай има и във Френската академия на науките: извикал пред всички „Няма бог!“ – разрив на сърцето и умира на място. Така че, има определени моменти, когато Бог дава някакви уроци за този, който умее да слуша.
...те нарекоха Истината „ерес“ и изпъдиха Бога. Най-големият грях: да изпъдиш Бога от живота си! И влязоха в застоя, хиляди години застой! Бог им подаде ръка, защото Той не държеше на църквата, а на Истината и им изпрати истински хора. Но те нарекоха Неговата истина „упадък, ерес“ и умряха в застоя; застоят е умиране.
И така, църквата се е създала, след като развитието се е объркало. Забележете: църквата е осъдила Бога и Боян казва: Църквата стана змия, биде й отнето духовното образование и тя остана не в духовността, а остана в религията и в ритуала, изпъдена от духовното образование. Защо е останала там? Боян казва: За да се самопогубва. Тука няма развитие, защото никой не може да излъже Бога с лицемерие.
Богомилството е вдъхновено от Истината и от чистата духовност, от чистите извори на Бога. Богомилите са знаели, че и църквата и народа са лишени от Истина и духовност.
Целта на Истината или чистата духовност е освобождаване от нечистата религиозност, т.е. робството. Тази религиозност е робство.
Пътят на духовността е себепознанието, а то ще освободи човека от катастрофата на фалшивата религиозност, защото това е истинска катастрофа.
Поп Богомил казва: Духовността е ужас за всяко зло и за всяка религия, защото тя е от по-високо място, от по-високо произхождение.
Всеки, който се е посветил на Истината е жив богомил, а да се посветиш на някаква си църква или религия, това е падение. Казвам: Бъди истинен, а не религиозен. Истината ще ти донесе свобода, а религията – робство. Учителят казва: И Христос е богомил и за богомилското Му учение Го разпънаха на кръста. И казва още: Когато разгониха богомилите из България, българския народ падна под турско робство цели 500 години. Това са думите на Учителя – заплатата за изпъждането на божествените същества, винаги така се заплаща. Много просто: всеки, който е изпъдил Истината от себе си, той е изпъдил Бога и тогава той става роб, вече няма избор. Тогавашната бедна духовно България уби верните богомили и от тогава не може да се оправи. Няма оправяне, когато Бог е отхвърлен.
Богомилите са една чудна струя в тайната на българския народ. Богомилството показа, че в човека има нещо повече от човека – това е Божествената природа.
Богомилството не е външно учение, то е тайно учение и когато го разбереш, просто умираш за Бога – и буквално, и преносно, и всякакси – умираш за Бога! Богомилството е просто истинското християнство, неприетото истинско християнство. А външното, показното, то си остана болно и несъвършено и така ще продължава. Външното винаги е лицемерно. Когато си видял тайната на Бога, вече никаква клада не може да те спре. Между другото, думата „толтек“ означава истински войн, не боец. Догодина, когато ще говорим за бойните изкуства, там ще обясним. „Боец“ е ниско ниво – тези, които са останали на ниво дисциплина, правила, техники и бойни изкуства. Тези, които са посветили живота си на Бог и на Истината, те имат право да носят името „толтек“ или „воин“. Те са съвсем друга категория, те не се занимават с бойни изкуства, защото те са дали Бог да воюва в тях. Но те са видяли същността и затова имат право да носят това име – „толтек“.
Когато си видял тайната на Бога, никаква клада вече не може да те спре. А когато само си въобразяваш Бога, тогава ти се проваляш.
Има три неща, според богомилите, които много сурово се наказват в отвъдния свят, три неща.
Първо: лъжесвидетелство,
второ: даване на пари с лихва и
трето: подслушване с цел изкривяване.
Тези неща имат много тежки последствия в отвъдния свят и въобще в бъдещи прераждания.
1 идея:
СИМЕОН АНТИПА
Това е един изключително съвършен богомил. Рядко същество, подобие на Ал Халладж. Той е книгохранителят и пазителят на богомилските тайни книги, както казах, българският Ал Халладж. Толкова е рязан и мъчен, като се почне... Освен, че са го рязали, слагали са въглени в очите му, в устата му, рязали са му езика с ножица – нищо не е казал. Когато владиката го видял в такова тежко състояние, щял да припадне, когато го завели да го видят. Но той си остава верен докрай – никакви думи, никакво предаване на тайните книги.
Древен пазител от минали животи, древен мъдрец, от най-измъчваните богомили. Към него била проявена изключително голяма жестокост. Разбира се, застоят ражда жестокост и то рядка жестокост. Както казах, въглени в очите, клещи за ръцете му – може да си представите докъде стига църквата, която не приема друго мнение. И въобще дълъг списък от мъчения, защото не е издал скривалището на книгите.
Симеон Антипа има около 7-8 книги, като се почне от „История на Милостта Божия“ и се стигне до книгата „Ледени дихания“. Симеон Антипа е голям мистик, гностик, историк, архивар и книжовник. Книгите между другото някой път ще ви разкажа, са страшно нещо. Такива неща мога да ви кажа, дето нито сте чували, нито сте сънували, нито ще видите, нито някога... и за антикварите. Занимавам се от хиляди години. Наистина, казва Учителят, книгите са живи същества, променят съдби. Има книги, които не ги купих и не ги приех да ги имам, защото са опасни, прекалено опасни, както и да е. Още навремето заравях книги под земята, да не ги видят хората, в метален ковчег, защото може да злоупотребят. Сега има подобни книги тук-там, но хората не могат да ги тълкуват и няма страшно. Но искам да кажа: в книгите има страшни тайни. Някои не четат, защото не разбират. Самото четене е вид висша практика. Самото четене на чистите книги е очистване и подготвяне да направиш скока, и т.н. Някой път ще се спра по-подробно, да ви кажа конкретно за книгите като същества и не случайно определена книга те посещава. Книгите си избират хората, а не обратно, защото има Дух на книгите, който ги ръководи. Който умее да общува с този дух, получава книги, които хората никога не виждат. Както и да е, между другото, но някой път ще се спра и на този въпрос.
Мъдростта на Симеон Антипа:
Ако ти имаш Бог в себе си, злото ще се удави у тебе, защото Бог е нетленен поток.
Когато злото ме измъчваше, аз славех моя Бог, защото си възвърнах древната лъчезарност.
В мъчението злото умря. Останах само аз и Бог мой, Този, Когото прославях. В мъчението съзрях своята неразрушимост. Виждате как говори истинската вяра, вяра без примеси, вяра, която произхожда от Любовта. Никакъв ум, никакво сърце – вяра, която произхожда от Любовта и от Духа, от Мъдростта.
В най-голямото си мъчение, преди да издъхне Симеон Антипа е казал: Бог е бездна от благост.
Същността на Бога е съставена, казва Симеон, от непознаваемост, но чрез Голгота Бог ме сближи със Своята непознаваемост. Направи така, че да Му бъда приятел и да видя Лицето Му за вечни времена. Ето защо се отрекох от църква, от религия и от свят.
Ако имаш цялата любов към Бога, ти вече си Негов син, Негов духовен храм.
Ние не се молим за онзи външния хляб, който изгнива, а за същностния хляб – Любовта, нашата вечна храна. Това е, което вечно ни храни, това е хлябът ни.
В мъчението е нашето спасение и ние го приехме. Както съм ви казвал и преди, богомилите са същества със страшна воля. Ако те бяха тръгнали да разрушават църквите, нямаше да остане абсолютно нищо – нито камъни, нито владици, нито килимявки и т.н., нищо нямаше да остане. Това е страшна воля, страшни същества, но те насочиха волята си към Бога. Избраха друг път и там постигнаха своя подвиг.
На голгота ние се освобождаваме от всичко преходно, такава е Божията Любов.
Бог ми даде мъчение, защото ме възлюби завинаги.
Голгота ни изтръгва от злото завинаги, защото е създадена по тайния закон на Божията милост. Разбира се, скрита, но истината е такава – това е Божията милост.
Луцифер е бил съблазнен от едно древно чудовище, което е било скрито в Бездната и Луцифер не е могъл да му устои. То е било тайна на Хаоса, чудовище от Древния хаос. Когато човекът е сгрешил, той е заживял в ръцете на този Хаос.
Тези, които не се молят и не търсят усърдно Истината, тях Бог не може да ги направи истинно добри. Те имат друг път, за тях ще има други времена. Казано по друг начин, те отпадат от развитието.
Елеазар Хараш
неделя, 14 август 2016 г.
Катари - Мирна група - името им се превежда като ,,Чистите", - която живее в провинция Лангедок в Южна Франция през XII и началото на XIII век. Катарите може би са произлезли от българска секта, активна през X и XI, наречени богомили, мигрирали във Франция.
Мирна група - името им се превежда като ,,Чистите", - която живее в провинция Лангедок в Южна Франция през XII и началото на XIII век. Катарите може би са произлезли от българска секта, активна през X и XI, наречени богомили, мигрирали във Франция.
Други смятат, че катарите са били във Франция от векове и се придържат към вярвания, датиращи от зората на християнството, но по-късно влезли в разрез с църковните догми.
Макар и християни - усвоили учението на Исус, - катарите са много различни от църквата в Рим по време, когато е еретично да не си съгласен с нея по какъвто и да е било въпрос.
Катарите свещеници са наречени Perfecti (,,Съвършени"). ,,Съвършените" носят дълги, тъмни роби и вярват в живота без материални притежания. По принцип всички представители на катарите се смятат за равни, включително жените, и еднакво способни да изпълняват функцията на свещеник, ако възникне такава потребност. Катарите проповядват живот колкото се може по-близо до начина, по който е живял Исус - според принципите на любовта. Вярват в прераждането и по-скоро в познанието, отколкото във вярата (гръцката дума за познание е gnosis). Катарите не използват църкви, а провеждат религиозните си служби на открито, така че да са по-близо ди природата. При лошо време може да се използва всяка постройка, за да се проведе церемонията. В по-голямата си част са вегетарианци, но могат да ядат риба. Групата вярва в дуалистичната природа на нещата, че доброто и злото са двете противоположни страни на обща космическа сила. Вярва, че добър бог е създал небесата, а зъл бог - човека и неговата алчност. Държат се по начин, който хората от ХХ век биха асоциирали с хипитата. Трудно е да си представиш по-безобидна група, но църквата в Рим е заплашена.
Може би по причини, които не са ясни, катарите възприемат разпъването на Христос на кръста за несъществено. Освен това не вярват в кръщението и причастието. Единственото катарско тайнство е наречено consolamentum, т.е. тайнството на непорочността. Това обаче не значи, че катарите са безбрачни, тъй като consolamentum се дава на смъртен одър.
Или причината е, че популярността на катарите се разпространява. Катарски групи могат да се открият в цяла Германия и в северната част на Франция.
Една теория за това, защо църквата реагира толкова яростно срещу катарите, е свързана с Ордена на тамплиерите, чийто център е наблизо в Южна Франция. Очевидно има доста голямо припокриване между катарите и тамплиерите. Единчлен на катарско семейство, Бертран дьо Бланшфор, става четвърти велик майстор на Ордена на тамплиерите. Бланшфор, който е на този пост от 1153 до 1170г., се смята за важен велик майстор. Той организира тамплиерите и ги трансформира в това, което днес би се нарекло международна корпорация. Смята се, че тамплиерите дават на катарите тайните за живота на Исус, които са научили, докато са търсели съкровище на мястото на Соломоновия храм в Йерусалим, и че тези тайни включват алтернативна биография на Исус. В тази версия за живота на Исус той е женен за Мария Магдалина и има деца. След смъртта на Исус Мария, брат й Лазар и сестра й Марта, помощницата Марсела и децата на Исус пътуват до Марсилия, Франция, и че все още има хора, които могат да проследят потеклото си директно до Исус.
Тъй като тези наследници могат да претендират, че са истинските властелини на християнството, представляват огромна заплаха за църквата, чиито управници са в директна връзка с един от учениците на Исус - Петър. (Известно потвърждение за тази версия за живота на Исус се предлага от евангелието на Филип - гностичен текст, за който се смята, че е написан в края на III век.)
Според Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн в тяхната книга Holy Blood, Holy Grail (,,Света кръв, свети Граал")
,,съпругата и децата на Исус - а той може би е бил баща на няколко деца от 16-17 годишна възраст до смъртта си - след бягството от Светите земи откриват убежище в Южна Франция и в еврейската общност там запазват линията си. През Vв. тази линия като че ли се смесва с кралската линия на франките и пораждат династията на Меровингите. През 496г. църквата сключва договор с тази династия, ангажирайки се с увековечаването на кръвната линия на Меровингите, предполагаемо с пълното съзнание за истинската идентичност на тази кръвна линия. Когато църквата заговорничи в по-късното предателство на кръвната линия на Меровингите, става виновна в престъпление, което нито може да се оправдае рационално, нито да се заличи - то е можело само да се прикрие."
Според автора Лоурънс Гарднър в неговата книга Bloodline of the Holy Grail (,,Кръвната линия на светия граал")
,,Раните водачи на християнската църква приемат свещени текстове и учения, които ще прикрият истината за царската кръвна линия на Исус... В продължение на векове след смъртта си наследството на Мария остава най-голямата от всички заплахи за страхливата църква."
Започвайки през 1145г., църквата заговорничи, за да изличи катарите. За целите на отношенията с обществеността църквата има нужда от добро извинение, за да извърши геноцида. Това става на 14 януари 1208г., когато помощник на папата е убит от бунтовници срещу църквата близо до Лангедок, а следователно много близо до катарите. Макар че няма индикация катарите да са имали нещо общо с убийството, са обвинени набързо. През 1209г. папа Инокентий III нарежда на крал Филип II във Франция да обяви катарите за еретици. Кръстоносният поход срещу катарите, известен като Албигойски, е първият, който Ватиканът ще предприеме срещу християни, а не мюсюлмани. Твърди се, че по време на тази битка Орденът на тамплиерите е останал неутрален.
Един папски легат бил попитан от кръстоносец: ,,Как ще запознаем катарите?"
Легатът отговорил: ,,Убийте всички. Бог ще разпознае своите."
Тези, които не са убити, са ослепени или са им отрязани носовете.
Катарите са унищожени и към 1229г. са напълно изтребени. Това е наречено първия европейски геноцид. Според оценките сто хиляди катари са убити. За унищожаването на катарите способства Доминик Гузман - испански фанатик, който по-късно формира монашеската група, наречена доминиканци, превърнали се на свой ред в Светата инквизиция.
През 1244г., както се твърди, останалите катари бягат от кръстоносците, носейки със себе си голяма част от натрупаното богатство на сектата в злато, сребро и монети. Съкровището е скрито в пещера, а след това в замък в Монсегюр, преди да изчезне завинаги. Трябва да се отбележи, че Монсегюр е само на половин ден път с кон от Рен-льо-Шато, където са открити пергаментите на Сионския приорат. Смята се, че някои катари са оцелели, скрити сред редиците на Ордена на тамплиерите.
Катарите са оказали изключително силно въздействие върху по-късно тайно общество, наречено Карбонери, за които се твърди, че са повлияли върху илюминатите. Освен това са повлияли върху Мартин Лутер в Германия и Джон Калвин във Франция, чиято Реформация слага край на доминацията на римокатолическата църква над Западния свят.
Други смятат, че катарите са били във Франция от векове и се придържат към вярвания, датиращи от зората на християнството, но по-късно влезли в разрез с църковните догми.
Макар и християни - усвоили учението на Исус, - катарите са много различни от църквата в Рим по време, когато е еретично да не си съгласен с нея по какъвто и да е било въпрос.
Катарите свещеници са наречени Perfecti (,,Съвършени"). ,,Съвършените" носят дълги, тъмни роби и вярват в живота без материални притежания. По принцип всички представители на катарите се смятат за равни, включително жените, и еднакво способни да изпълняват функцията на свещеник, ако възникне такава потребност. Катарите проповядват живот колкото се може по-близо до начина, по който е живял Исус - според принципите на любовта. Вярват в прераждането и по-скоро в познанието, отколкото във вярата (гръцката дума за познание е gnosis). Катарите не използват църкви, а провеждат религиозните си служби на открито, така че да са по-близо ди природата. При лошо време може да се използва всяка постройка, за да се проведе церемонията. В по-голямата си част са вегетарианци, но могат да ядат риба. Групата вярва в дуалистичната природа на нещата, че доброто и злото са двете противоположни страни на обща космическа сила. Вярва, че добър бог е създал небесата, а зъл бог - човека и неговата алчност. Държат се по начин, който хората от ХХ век биха асоциирали с хипитата. Трудно е да си представиш по-безобидна група, но църквата в Рим е заплашена.
Може би по причини, които не са ясни, катарите възприемат разпъването на Христос на кръста за несъществено. Освен това не вярват в кръщението и причастието. Единственото катарско тайнство е наречено consolamentum, т.е. тайнството на непорочността. Това обаче не значи, че катарите са безбрачни, тъй като consolamentum се дава на смъртен одър.
Или причината е, че популярността на катарите се разпространява. Катарски групи могат да се открият в цяла Германия и в северната част на Франция.
Една теория за това, защо църквата реагира толкова яростно срещу катарите, е свързана с Ордена на тамплиерите, чийто център е наблизо в Южна Франция. Очевидно има доста голямо припокриване между катарите и тамплиерите. Единчлен на катарско семейство, Бертран дьо Бланшфор, става четвърти велик майстор на Ордена на тамплиерите. Бланшфор, който е на този пост от 1153 до 1170г., се смята за важен велик майстор. Той организира тамплиерите и ги трансформира в това, което днес би се нарекло международна корпорация. Смята се, че тамплиерите дават на катарите тайните за живота на Исус, които са научили, докато са търсели съкровище на мястото на Соломоновия храм в Йерусалим, и че тези тайни включват алтернативна биография на Исус. В тази версия за живота на Исус той е женен за Мария Магдалина и има деца. След смъртта на Исус Мария, брат й Лазар и сестра й Марта, помощницата Марсела и децата на Исус пътуват до Марсилия, Франция, и че все още има хора, които могат да проследят потеклото си директно до Исус.
Тъй като тези наследници могат да претендират, че са истинските властелини на християнството, представляват огромна заплаха за църквата, чиито управници са в директна връзка с един от учениците на Исус - Петър. (Известно потвърждение за тази версия за живота на Исус се предлага от евангелието на Филип - гностичен текст, за който се смята, че е написан в края на III век.)
Според Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн в тяхната книга Holy Blood, Holy Grail (,,Света кръв, свети Граал")
,,съпругата и децата на Исус - а той може би е бил баща на няколко деца от 16-17 годишна възраст до смъртта си - след бягството от Светите земи откриват убежище в Южна Франция и в еврейската общност там запазват линията си. През Vв. тази линия като че ли се смесва с кралската линия на франките и пораждат династията на Меровингите. През 496г. църквата сключва договор с тази династия, ангажирайки се с увековечаването на кръвната линия на Меровингите, предполагаемо с пълното съзнание за истинската идентичност на тази кръвна линия. Когато църквата заговорничи в по-късното предателство на кръвната линия на Меровингите, става виновна в престъпление, което нито може да се оправдае рационално, нито да се заличи - то е можело само да се прикрие."
Според автора Лоурънс Гарднър в неговата книга Bloodline of the Holy Grail (,,Кръвната линия на светия граал")
,,Раните водачи на християнската църква приемат свещени текстове и учения, които ще прикрият истината за царската кръвна линия на Исус... В продължение на векове след смъртта си наследството на Мария остава най-голямата от всички заплахи за страхливата църква."
Започвайки през 1145г., църквата заговорничи, за да изличи катарите. За целите на отношенията с обществеността църквата има нужда от добро извинение, за да извърши геноцида. Това става на 14 януари 1208г., когато помощник на папата е убит от бунтовници срещу църквата близо до Лангедок, а следователно много близо до катарите. Макар че няма индикация катарите да са имали нещо общо с убийството, са обвинени набързо. През 1209г. папа Инокентий III нарежда на крал Филип II във Франция да обяви катарите за еретици. Кръстоносният поход срещу катарите, известен като Албигойски, е първият, който Ватиканът ще предприеме срещу християни, а не мюсюлмани. Твърди се, че по време на тази битка Орденът на тамплиерите е останал неутрален.
Един папски легат бил попитан от кръстоносец: ,,Как ще запознаем катарите?"
Легатът отговорил: ,,Убийте всички. Бог ще разпознае своите."
Тези, които не са убити, са ослепени или са им отрязани носовете.
Катарите са унищожени и към 1229г. са напълно изтребени. Това е наречено първия европейски геноцид. Според оценките сто хиляди катари са убити. За унищожаването на катарите способства Доминик Гузман - испански фанатик, който по-късно формира монашеската група, наречена доминиканци, превърнали се на свой ред в Светата инквизиция.
През 1244г., както се твърди, останалите катари бягат от кръстоносците, носейки със себе си голяма част от натрупаното богатство на сектата в злато, сребро и монети. Съкровището е скрито в пещера, а след това в замък в Монсегюр, преди да изчезне завинаги. Трябва да се отбележи, че Монсегюр е само на половин ден път с кон от Рен-льо-Шато, където са открити пергаментите на Сионския приорат. Смята се, че някои катари са оцелели, скрити сред редиците на Ордена на тамплиерите.
Катарите са оказали изключително силно въздействие върху по-късно тайно общество, наречено Карбонери, за които се твърди, че са повлияли върху илюминатите. Освен това са повлияли върху Мартин Лутер в Германия и Джон Калвин във Франция, чиято Реформация слага край на доминацията на римокатолическата църква над Западния свят.
Преподобна Стойна е била от съвършените богомили - андрогинната половина на Василий Врач
Преподобна Стойна е била от съвършените богомили - андрогинната половина на Василий Врач, за което говори и Георги Изворски в книгата си "Великият трепет" - един невероятен разказ за посвещинията на богомилите и живота им и един голящ факел - собственият ни живот в служба на Бога...
Следва цитат от книгата на Георги Изворски "Великият трепет" - описващ точно този момент, така, както го предала Ана Комнина.
"Когато започват гоненията против богомилите и пламват кладите за тях, още в самото начало, предават на изгаряне и Великия богомил Василий Врач.
На централния площад в Цариград Василий здраво е завързан за високия дървен стълб сред кладата и тя е запалена по тъмно, за да бъде ефектът по-силен и по-впечатляващ.
Ето, пламъците стават все по-могъщи и по-ярки, в огнената мараня едва прозира фигурата на мъченика, но той не издава звук и не прави никакво движение.
Изведнъж от множеството изскача една девойка и с продължителен вик, който повече прилича на песенен плач, се хвърля в пламъците и прегръща Великия Старейшина.
Огънят побеснява. Лумва по-силно. И ето, от него литват към небето три бели фигури. Средната е голяма, светеща, с две ослепителни крила. Те изчезват към звездите.
Огромното множество на площада е вцепенено. Няма човек – млад и стар, малък и голям, който е бил свидетел на това, да не се закълне, че е истина. . .
Как мислите, кое е това младо момиче, тази безумно смела женска душа, която се хвърля в огнения ад и прегръщайки Василий, заедно с Ангела Божий, отлита към небето?
Казват, че била негова ученичка. И това сигурно е така. Но аз ще допълня нещо. Това е неговата шаки."
!!!
Следва цитат от книгата на Георги Изворски "Великият трепет" - описващ точно този момент, така, както го предала Ана Комнина.
"Когато започват гоненията против богомилите и пламват кладите за тях, още в самото начало, предават на изгаряне и Великия богомил Василий Врач.
На централния площад в Цариград Василий здраво е завързан за високия дървен стълб сред кладата и тя е запалена по тъмно, за да бъде ефектът по-силен и по-впечатляващ.
Ето, пламъците стават все по-могъщи и по-ярки, в огнената мараня едва прозира фигурата на мъченика, но той не издава звук и не прави никакво движение.
Изведнъж от множеството изскача една девойка и с продължителен вик, който повече прилича на песенен плач, се хвърля в пламъците и прегръща Великия Старейшина.
Огънят побеснява. Лумва по-силно. И ето, от него литват към небето три бели фигури. Средната е голяма, светеща, с две ослепителни крила. Те изчезват към звездите.
Огромното множество на площада е вцепенено. Няма човек – млад и стар, малък и голям, който е бил свидетел на това, да не се закълне, че е истина. . .
Как мислите, кое е това младо момиче, тази безумно смела женска душа, която се хвърля в огнения ад и прегръщайки Василий, заедно с Ангела Божий, отлита към небето?
Казват, че била негова ученичка. И това сигурно е така. Но аз ще допълня нещо. Това е неговата шаки."
!!!
Пътищата на балканските дуалисти към Лангедок.
„Василий като истински ересиарх не искаше по никой начин да се разкае. Затова всички... решиха, че заслужава смърт чрез изгаряне. На другия ден издигнаха кръст и на нечестивеца беше дадена възможност, ако се уплаши от огъня и се откаже от вярата си... да се спаси от кладата. Нито огънят смекчи желязната му воля, нито пък го промениха изпратените от страна на императора увещания... Тогава палачите... го вдигнаха високо и го хвърлиха... сред кладата. Пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че не се усети никаква миризма, нито димът се промени, само се появи някаква бяла ивица от дима посред пламъка."
Из „Алексиада" на Анна Комнина - XII в.
Така византийската принцеса Анна описва в своята „Алексиада" екзекуцията на богомилския водач Василий в Константинопол през 1111 г. Тя подчертава как пламъкът на кладата - явна алюзия с адския огън, който очаква еретика в отвъдното - го поглъща „сякаш разлютен". Същевременно не може да спести свидетелството за чудо при смъртта на Василий - тялото му изчезва без миризма на горяща плът, без промяна в дима, че „посред пламъка" се появява странна „бяла ивица"...
Векове наред отношението към богомилското учение остава все така противоречиво. „Изследването на богомилството има сравнително дълга, но не съвсем успешна история" - пише известният медиевист Дмитрий Оболенски през 1946 г. Това продължава да е вярно и днес. В различни периоди богомилството е определяно като ерес, религия на отчаянието, народно антифеодално движение... В тоталитарната епоха в България на борещите се „против феодалната експлоатация" за „равенство и светло бъдеще" богомили се гледа като на средновековни предшественици на комунизма. В по-ново време някои търсят в учението им път към „постигане на космическо познание". Самата същност на богомилството е разглеждана от продължение на манихейството и разновидност на павликянството до оригинално учение, възникнало в българските земи и продължило съществуването си в Западна Европа като „албигойска ерес". И богомилите, и албигойците са заклеймявани като анархисти, които застрашавали устоите на човешкото общество, защото отричали земния живот, обявявали се срещу брака и възхвалявали самоубийството. По други мнения те били представители на прогресивно мислене в „тъмните недра" на Средновековието, предшественици и дори вдъхновители на Ренесанса.
Богомилите започват да привличат интереса на европейските учени през XVIII в. Някои ги считат за една от многото гностически секти през Средновековието, докато други виждат в тях носители на „чистото християнство", преследвани от „опорочената" византийска църква. Изследванията върху богомилството получават сериозен тласък през втората половина на XIX в., когато са открити редица славянски документи. Опирайки се на тях, руски, хърватски и български учени сочат средновековна България като люлка на тази ерес. Дали обаче богомилството е оригинално българско явление? Кои са били причините за възникването и разпространението му?
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от март 2009
http://www.nationalgeographic.bg
ЕКСПЕДИЦИЯ ДО ОБЛАСТТА ОКСИТАНИЯ В ЮГОЗАПАДНА ФРАНЦИЯ, РОДИНАТА НА КАТАРИТЕ - БОГОМИЛИ
Д-р Петър Хаджидимитров, Швейцария
През 2009 година се навършват 800 години от Кръстоносния поход срещу Катарските богомили (албигойци) в Окситания, известен като Кръстоносен поход срещу Албигойците, и включването на Светата инквизиция в действие, вилняла близо 500 години. Походът започва в 1209 г. от град Лион, Франция. Приносът на българите за духовната култура на Европа и за Реформацията на християнските църкви (Протестантизма) намирам, че има голяма тежест. Бих желал даже Българският Президент през 2009 година по случай тая важна годишнина да произнесе кратко слово. Това има отношение и към нашата принадлежност към Обединена Европа.
Ще се опитам само в малка серия от фотографии да разкажа за моята българска експедиция в Окситания. Окситания се намира на север от Пиринейските планини (северната граница на Испания), на запад Тулуза и на изток граничи със Средиземно море. Тулуза е столицата на Визиготското царство съществувало до към годината 700. Визиготите се изселват от Северна България с Цар Аларих I към 390 година и основават Визиготска държава със столица Дулоса (Дуло?!) днес Тулуза.
http://www.ndt1.com/article.php/20090228210424196?clock=7:06:49+PM
Слава Севрюкова за богомилите
„…Тези аскетични люде се връщат към естеството на природата. Къщите им, доколкото виждам, са бедни, груби. Изглеждат някак недодялани. Стените им – изплетени от клони, уплътнени с кал. С опакото на грапата са изравнявали измазаното.”
„Белязани с позорна дамга, скверните им образи достигат до нас като представители на разбунтувани ангели, благодарение на смъртните им врагове – благочестивите отци. Но тези духовни Кралимарковци разобличават каноническата поквара. Заложили живота си, разбиват еднополюсния църковен модел.”
Богомилите„Тези духовни народни водачи не отхвърлят Бога, а приемат великата свобода Божественост. Въпросните „еретици” се борят за освободеност на духа.”
„Не са неверници! Богопочитанието им е искрено и силно. Те имат освободена , в известен смисъл, по-съвремена представа за Висшата Сила. Нима вярата в каноните прави хората по-добри? Тяхната Светая светих е душата на човека. Творецът, за богомилите, не е аскетично сух и надменно студен, както се приема в Средновековието.”
„… Самозаточени в духовното си царство, отказват изгоди заради чувството си за правда и дълг. Не виждам тези отшелници и адепти, притиснати от застрашения от идеите им клир, да са агресивни. Свободата за тях е в духовността, а не в измамните материални придобивки. Но времената са размирни, а светът – жесток. Никаква толерантност.”
„… И се разгаря зверски поход срещу тях. Клеймени като безбожна рат, измъчвани, душени, горени, превръщани в кървава салата… Злокобен век. Чудовищно престъплениеВ Европа отеква затуленият вопъл на протеста. Дивашката саморазправа не допуска надежда за един нов свят. Малцината оцелели са прогонени. И те поемат от тук, за да „заразят” цялата земя.”
„С преследванията богомилите се капсулират. В спящ вулкан от Духовност. Неговата лава и днес клокочи в жилите ни.
Жестока съдба. Но какво са могли да им сторят, освен да раняват, жигосват и смазват крехките земни обвивки на „прокълнатите”? А после лицемерно да ги оплакват заради отклоненията им. Всемощен в кръстния си път е Духът!”
„Виждам недостигнала до нас богомилска Библия – ръкописен свитък, изписан върху обработена брезова кора, който един от техните правосвещеници носи винаги със себе си. Скрит в ствола на кухия му бастун.”
Богомилите„Не, богомилите малодущно не спасяват кожи. Вярват – лишени от тела, Творецът ще ги дари с такива в друг, по-извисен живот, ако са обречени на светостта Доброта. Убедени в превъплъщаването на душите, затворени в тайното си учение, това им дава сила. А Силата, когато е чиста, никога не ползва сила…”
„… Ето, пред мен се разкрива чуден богомилски ритуал. Виждам събрание на тяхното братство. Разположени в церемониален кръг – скромно облечени мъже и жени. След кратка молитва разрязват хляба. Правят го с острие на ножа насочено срещи себе си. Забележете, задължително срещу себе си… Това говори – съзнават жертвата, която ще дадат. Запленяваща мистерия извира от душите им…”
„В зверските гонения богомилите не проклинат мъчителите, клира, страната, народа си. Оттук пламва българската карма. Ако бяха възроптали, едва ли поетото от тях страдание щеше след столетия мощно да натежи на съдбата на нашето племе, огънало се под силата на полумесеца…”
„Одеждите им са бели. В контраст с катранените църковни одеяния. Съответстват на светлата богомилска душевност. Виждам и заемащите висш духовен сан техни свещеници. Семпли наметала, за разлика от ярко крещящите власеници на висшия ортодоксален клир – епископи, владици, патриарси. Съшити на ръка от късове едро разкроен груб плат. Коланът на снежнобелите им раса не е въжен, като при монасите. Изработен е от материята на широките им бели одеяния. Накрайникът на колана, доколкото забелязвам, се разширява, разширява… И завършва, оформяйки джоб. В него аскетичните богомилски монаси са държали жизнено потребните за тяхното време огниво и прахан.”
„Богомилите, помнете добре, не са рожби на мрака, а стожери, изпреварили времето.”
Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта
Източници:
„Зеница към Вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев
Източник: http://slava-sevrukova.com/bogomili/
понеделник, 8 август 2016 г.
2.11.2010 г. Богомилите, Поп Богомил, Боян Елеазар Хараш
2.11.2010 г. Богомилите, Поп Богомил, Боян
Ава Торот Лекции,
АУМЪ
Л-я: Богомилите.
ИР: Злото и Луцифер.
Л-я: Поп Богомил.
ИР: Кладата.
Л-я: Боян.
ИР:. Мъдростта на Боян.
БОГОМИЛИТЕ
Богомилите постигнаха една самоизбрана смърт в името на по-висше развитие и съществувание.
Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на Земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Значи, те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно единение, неизменна любов, и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са огнени духове. Богомилите не бяха разбрани само от застоя, така нареченото „старото човечество” или както Учителят го нарича „Дървото за познанието на доброто и злото”.
Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно, това е устремената култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес”; представителите на истината и на Бога бяха наречени „ерес”. Както казах и в Русе, и в Бургас, и тука съм казвал: Истината се намира в ереста, в т.н. ерес.
Богомилството не е църква, това е жива любов към истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива любов до смърт; огнена, безсмъртна любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на любовта. Както ви казах, Боян казва: Християнството е ненужно; църквата е ненужна; религията е ненужна – нужен е само Бог! Много кратко, много ясно и много точно. … Възход на любовта и на чистата духовност, която е влязла в сблъсък със старото човечество, което е църквата и държавата.
Идеалът на богомилството още тогава е изпреварил средновековието. Дори и сега много хора още не са готови за него, не са готови за Бога. Богомилското учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е идеята за безсмъртието. Защото богомилството идва от Божествения свят – говорим за съвършените богомили – от съвършения свят. Както ще видим после, те не чакат въобще възкресение, те живеят в Бога.
Хиляди богомили са преминали тогава през окови, тъмници, страдания и клади, за да се родят тотално в своя Бог и в своята истина, която единствено почитат, която е и Божията Истина, която въобще всички хора търсят. Навлизайки в тази Божия Истина, те постигнаха своята нерушимост завинаги. И Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разрушава. Докато си извън Истината, все ще умираш, все ще има разрушения.
Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата.
Думата „богомил” идва от „Бог” и „милост” – това е човекът, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили” означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими на Бога; любими същества на Бога и това е от хиляди години любими – долу само доказаха това.
В „Отче наш” богомилите казвали: „Отче наш, дай ни хляба свръхестествен, дай ни хляба надсъщен”. А това е онзи неземен хляб, който тече от самия Бог, от Същността на Бога и който те храни вътрешно. А земният хляб зависи от човешки отношения. Това означава, че Самият Бог е истинският хляб. Другият път ще говорим за един мистик, който казва: „Когато ядем хляба, ние не ядем хляба в хляба; ние ядем вътре скритото в хляба – Словото, Духът и Животът”. Това е, което ни насища, а не хляба. Но следващият път ще говорим за три чудни същества: едното от тях е Настрадин Ходжа, с който ще завършим, а другото е Ангелиус Силезиус, за който ви казах преди малко и който казва чудни неща. Той казва и подобни богомилски неща, казва: „Аз мъката я пия като мед”. Просто прекрасно същество, но другият път ще говорим за три чудни, изключителни същества.
Да се върна: през тринадесетия век броят на съвършените богомили е над шест хиляди; броят на последователите в Европа е над четири милиона. Тежък удар за църквите и държавите. Даже поп Богомил започнали да го наричат „световен папа”. Това допълнително било опасност и бреме за църквите, тъй като те виждали в него истински баща.
Богомилите отхвърлят всички песнопения и молитви на църковните отци, за каквото и да се отнасят те. Те приемат само „Отче наш”, защото е дадена от Христос. Отхвърлят всички литургии и претрупаности, защото Христос е действал, а не е правил такива неща, не е извършвал литургии.
Когато попитали Василий Врач: По какъв начин останките на светците вършат чудеса?, Василий Врач казва: Понеже в тях са се заселили демони, които са останали в гробовете – те вършат чудесата, за да измамят неопитните и да ги обвържат и отклонят, и да ги склонят да почитат светците, вместо Самия Бог, защото поклонението принадлежи единствено на Бога. Това означава, че който го заменя със светци, той не знае какво прави.
Казва Василий Врач: Само Бог е свят и никой друг. Дори и боговете не са святи! Забележете: Само Бог е свят и никой друг, дори и боговете не са святи!
Според богомилите най-непростимото нещо е, когато човек се страхува от смъртта и страданието, защото Боян им е казал: Жертвата е по-силна от смъртта.
Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра. Както виждате, това изглежда като критика – нищо общо, сам Бог изобличава. По него време Бог е решил чрез богомилите и особено чрез Боян и Богомил – Самият Той действа. Въобще тука няма място за критика, за осъждане и така нататък. Тук става въпрос за съвършените богомили, а те изнасят истината.
Богомилите, това е превъзходството над човешката природа и нейното земно мислене. Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни. „Земни” означава „оплетени”. Само духовното може да разбира Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.
Църквата искала да включи в своя затвор не само богомилите – целия свят. Оказало се, че богомилите не били от този свят, няма как да ги включиш в своя затвор, в своята система. Те не били от този свят – те били от духовния свят и от Божествения свят.
Богомилството, това е истинското, окултното християнство, вътрешното християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършеноотдадените, защото това са огнени, Божии духове.
Разбира се, цялата тази лекция е само малък откъс, тя ще има много продължения след време.
ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР
Богомилите казват: Луцифер е син на тъмната страна на Бога, син на скритостта на Бога.
Злото не е изначално. То е вторична проява, която всеки трябва да преодолее в себе си и да я избегне. Злото не е съществувало изначално, то се е явило впоследствие, за да коригира съществата, които са се отклонили от Божията Същност.
Истинското зло не се намира в материята, а дълбоко вътре в човека (някои се оправдават с материята). Злото е подобие на човека – казват богомилите – който не се развива. Т.е., това е застоят, затова църквата, която говореше за Христос, но не практикуваше Христос, накрая показа какво представлява – жестокост. Т.е. жестокостта е мярка за огромен застой, огромен вътрешен застой, който не може да бъде скрит. Бог е допуснал злото, чрез което се наказват грешните и отклонилите се.
Чистата радост за душата – казват богомилите – е силен меч срещу злото и няма нужда от други оръжия. Ако ти на кладата умираш с радост, щом Бог те е призовал, няма друго оръжие. Радостта показва победа вътрешна, реална победа.
Злото е променливо, то е враг на самото себе си. То е неспособно да оцелее в своето назаем взето битие. Злото начало е, от друга страна, непознаваемо, поради скритостта си. То е неуморно зло и това зло – казват богомилите – не е зло. То е скрито в непознаваемост и служи на Божията воля, защото е Божия необходимост. И това скрито зло в непознавемостта, това зло е Бащата на Сатана, т.е. скритият Бог е Бащата на Сатана – Той го ръководи, Той ръководи чрез него и всички зли същества. Затова то ще си остане непознаваемо, но ще остане необходимост.
Всички тези, които осъждат злото, се посаждат в него поради неразбиране, защото това зло е сáмо необходимост, за да се роди истинското добро.
Злото е очистител, това зло е скрито в дълбочина и когато се яви необходимост, то излиза вамън и работи за Бога. Това зло е допуснато да съществува, защото чрез него се твори бъдещото, истинското добро. Чрез това зло ще се пресътворят всички стари възгледи, всички стари светове. И пак казвам: Злото е необходимост, за да може Бог да твори и да пресътворява.
За да се победи това зло, човек трябва да приеме дълбоко в себе си пътя на жертвата. Бог е всемогъщ в доброто, а злото начало е силно само в злото, защото това е необходимост. В доброто то не е силно, но когато злото действа в злото, то там е силно и действа по необходимост.
ПОП БОГОМИЛ
Божият храм е там, където е абсолютно чистата вяра.
Църквите са кръстопътища. Свещеникът е преграда, свещеникът е ненужен. Църквите са кръстопътища, а литургиите са многодумие.
Пазете се от сляпото духовенство, то не е доказало своята чистота.
Светците на църквата са огромна заблуда. Това са кости на мъртъвци, а не мощи, защото свят е само Бог и единствено към Него е поклонението.
Молитвата не се нуждае от църква. Тя може да се практикува абсолютно навсякъде, защото църквата е в човека и това е малката стаичка на душата. А Христос е казал: А когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И когато затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна, вижда в тайна и ще ти въздаде наяве.
Възкресение от мъртвите няма да има, тленното никога не възкръсва. Мъртвото си е мъртво. Възкресение на души ще има.
Съвършените богомили няма да възкръсват. Те живеят в царството Божие; те от него идват и в него се връщат. Възкресението е само за вярващите и последователите, а за земните хора – Бог да им е на помощ и разбира се, в бъдеще Той ще работи и за тях.
Външното, лъжовното християнство – казва поп Богомил – е чисто отричане на Бога. Не отричане донякъде, това е просто чисто отричане, независимо дали се говори много за Бога. Една от книгите на поп Богомил е именно срещу изкривеното християнство, там той казва: Християнството върви по пътя змиевиден.
И после поп Богомил казва: Бог не иска от тебе църква; Бог иска от тебе любов, за да си създаде тясна връзка с тебе. И казва: Злото няма сърце, неговото сърце е на парчета. Стремежът към знанието е коренът на злото, а стремежът към любов и чистота е освобождението.
Злото има отвращение към любовта и това отвращение е произхода на неговата гибел.
Ако злото в човека е силно, тогава Сатана ще му разкрие тайните на властта. Както знаете, такива хора тръгват по пътя на властта; те не искат да имат власт над себе си, както е при себепознанието, а те искат да властват над другите. Именно там се пише една безконечна карма.
Страданието – казва поп Богомил – е мястото на облагородяването, а кръстът е мястото на спасението.
Ако доброто в човека е благословено, тогава Бог ще му разкрие тайната на пътя.
Още в началото, като бил свещеник поп Богомил, той постепенно разбрал, че тази църква не е от Бога. Той разбрал, че тази църква е от дявола. Той гледал отвътре, наблюдавал своите приятели свещеници и видял леността, порока, прикриването и напълно осъзнал, че Бог го няма там. Той осъзнал, че тази църква не служи нито на Бога, нито на себе си, нито на християните. Той видял, че свещениците нямали реално общуване с Бога, нито със себе си, нито с християните. А той обичал християните, обичал душите и казвал: Никой свещеник няма право да има власт над хората, защото хората са деца, синове и дъщери на Бога. Така той видял, че църквата е място на застоя и осъзнал, че т.н. „Света църква” не е божествена църква, нито божествен дом.
Предупредили го от църквата, неговите приятели свещеници, да не говори, но поп Богомил вече бил убеден в глупостта на църквата и в нейната огромна безнадеждност да спасяват души. Защото, как могат неспасените да спасяват?! И той напуснал това дяволско място, и бил отново предупреден да не говори. Но той искал да изобличи църквата и да я развенчае. Така го нарекли „непокорният свещеник”. Те му казали да не се отклонява от праведната вяра, но той вече е знаел, че трябва да се отклони. Той се отклонил и бил наречен „непокорният”. И знаел, че тази праведна вяра е лъжовна и тежко болна.
А любовта му към истината и душите била много голяма. Той виждал, че когато църквата изцелявала, това било тънка, обвързваща измама, измама на дявола. Защото той знаел, че когато те изцелява Бог има разлика: когато Бог те изцелява, Той коренно те преобразява. Той вкарва в тебе искра за абсолютно нов живот. Не изцеление, а преобразяване! И само Бог знае кой може да се преобрази, кой е въобще готов за преобразяване. Защото сам Бог внася в човека именно тази искра, на една велика промяна.
Нищо не се изплъзвало от очите на поп Богомил. Както знаете, Учителят казва, че това е архангел. Именно само архангел може да вдъхновява ангели и чисти съзнания, защото той обичал Бога и истината повече от себе си. Поп Богомил казва, че сам Бог ще порази доброто, което църквата е сторила на християните, дори и на себе си. И това лицемерно добро ще бъде наказано със застой и след време ще има само едно добро: истинското добро, доброто на Бога.
Доброто съществува от безкрая на Бога и принадлежи на вечността, а не на църквата. Доброто няма общо с църквата; доброто изтича от вечността на Бога.
Невиждана вътрешна сила крепеше страдащите богомили на кръста и на кладите. Тука те се извисяваха в Бога, в своя идеал, и пробуждаха хората и народите с велика любов. Защото хората тогава, и траки, македонци и българи, потайно се възхищаваха на тази величествена вяра. Самият поп Богомил по него време основава стотици църкви в България и тайна църква в Малта. По-късно вече стават стотици в Европа.
Поп Богомил живя като свещеник сред свещениците и видя, че свещениците вървят в правéдния път на греха.
Църквата, според поп Богомил, е неправилно съградена и тя е вредна. Тя е въобще вредна за развитието и затова в нея няма развитие. И Учителят казва за нея: След време не хората, вълците ще бягат, животните ще бягат от църквата. Според него църквата не може да постигне истински живот, както е така устроена, защото тя го очаква в небесния живот; тя не го създава, тя не го живее – тя го очаква, но не го създава.
Христовото учение, казва поп Богомил, е друго, но църквата го е изпуснала, защото който не е постигнал истински живот тука, той няма никакъв живот и там. И Учителят много просто казва: Ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в рая.
КЛАДАТА
На кладата богомилите постигнаха огненото си безсмъртие. На кладата се осъществява най-истинската проповед – проповедта на любовта.
На кладата богомилите изгарят в себе си, какво? Всичко земно и материално, т.е. всичко второстепенно и ненужно, и се устремяват в безсмъртието, в нетленността и във вътрешността на своя Бог.
Кладата е път към святост и съвършенство, и към невидимите степени на развитието. Кладата се побеждава само с любов, т.е. само с чиста, духовна сила.
Да влезеш с любов в кладата, означава да си познал себе си, да си придобил нещо от скритата реалност. И поп Богомил казва: Кладата не е зло, тя е нашият заслужен олтар. Забележете: Тя е нашият заслужен олтар. Тя е пътят ни към пълното единство с Бога. Тя е за пробудените и за съвършените.
Кладата е приобщаване към вечния огън. Сътвореният дух от Бога е неунищожим на кладата и всеки, който се е осъзнал като дух, той е неунищожим, кладата не го докосва. Издържливостта на кладата е загадка за обикновения човешки разум. Тя е неразбрана за тези, които нямат огъня, т.е. Божествената любов.
На кладата Василий Врач е изчезнал в своето вътрешно, мощно новорождение и с това той е поставил велико начало на живота си. Няма никакъв край – тука се поставя велико начало. Един посветен казва: Точно на голгота се намира истинският покой. Който там не може да го придобие, никъде другаде. Голгота е мястото на покоя и въобще началото на истинския живот.
Съвършените богомили са били огнени хора, огнени духове, а те живеят съвсем друго съществувание. Тези огнени духове тайно живеят в Бога, а кладата е само една привилегия. Вътре в Любовта е силата, която е по-голяма от кладата.
Ако Този, Който те обича, е поискал да изгориш на кладата, изгори, за да се слееш с Него. Който има любов към Бога, на кладата той придобива своята пълнота, своя дух.
На кладата се е осъществила най-щастливата смърт за богомилите. Те са я жадували, те са се подготвяли цяло прераждане долу за нея: дисциплина на ума, сърцето и волята, за да може когато кладата дойде, да влязат достойно. Така, както и Христос се е подготвял за кръста.
Изгарянето на кладата е велик замисъл на Бога. Забележете какво казва Боян: Това е освобождение от еволюцията, т.е. дългият път и влизане в съвършенството на Бога. Защото, какво е еволюцията? Много дълъг и бавен път, много дълъг и бавен, широк път. Кладата е тесният път. Освен, че е дълъг пътя, няма гаранция в следващо прераждане колко много хора ще се преродят в животни; въобще не говорим за прераждане само в хора. Учителят го е казал: Много хора има кандидати за животни и животни пък има, които служат и са кандидати за хора. Така че, еволюцията е един много, много дълъг път.
БОЯН
Преди да започна, искам да ви кажа, че Боян е нещо изключително: тайният ръководител на българския народ. Някои мислят, че е Учителя; Учителят е по-дълбока степен и е нещо друго. Боян е древен жрец, посветен от мистериите в Египет и Атлантида. Абсолютен върховен ръководител на тракийските жреци, на древнобългарските жреци и на богомилските магове. Едно изключително същество от много висша степен. Хем архангел и хем има таен път за него към божествата, хем е едновременно и скрито божество. Така че, когато говорим за Боян, говорим за нещо изключително.
Боян е силен в тайните и вътрешни неща. Той винаги е жадувал за неизвестност. И в миналото е било така, и когато се ражда като Боян. Както ще видим после, в Египет са го наричали „жреца на булото, на забулеността”. Той сам си избира за разпространение верният негов брат от миналото – поп Богомил.
Боян е мистичен образ. Даже не е духовен, той е преди всичко мистичен образ. Той идва от високо място. Той е знаел, казва едно предание, тайни страшни за живота, но не ги е споделил, защото България не може да ги понесе.
Боян произхожда от истинските и дълбоките степени не египетските, най-вече на египетските мистерии. Боян се е занимавал с висша магия. Да обясня какво означава това, тъй като думата „магия” е много чиста, впоследствие и тя е опетнена. Според Кабала думата „магия”, буква по буква и преведено означава „практична божественост”. Нищо друго, практична божественост. За Боян какво означава тя? Чистият път навътре. За Боян висша магия означава чистият път навътре и той познава този път, истинският път навътре. Това е нещо много по-дълбоко от медитация, но друг път ще го обяснявам.
Боян е дълбина. И всяко дълбоко, истинско същество се стреми всякога да остане скрито в тайна – вътре в Божията тайна, подобно на Мелхиседек. Боян е същество, което може реално да разбулва и природни, и мистични тайни. Достатъчно е само да каже точно определени думи, както е бил обучаван в хекао в Египет (говорили сме за хекао) и така той е събудил поп Богомил за свой изключително верен разпространител. Макар, че тука има и друга причина, друг път ще говорим за нея – поп Богомил му дължи услуга от миналото, която е голяма услуга и тука той едновременно с това и си я връща.
На 13. 04. 928 година, във Велики Преслав се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство – точно в този ден, в малката обител „света Параскева”, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан – изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян, и разбира се – поп Богомил.
Тези седем дŷши поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава в последствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество, с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.
Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекао, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите, да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил и на всички негови последователи.
Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи, истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание. И както казах, голям дар за България, защото Бог ги изпраща съвършените и те тръгват от България, и то толкова същества на едно място.
Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим, какво означават. Значи: скритостта и пречистотата.
Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много очесто е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ, в смисъл такъв: защото не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав – там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото”, „жрецът на скритостта”.
Боян не спада към външната култура на народите; той спада към мистичната култура на жреците.
Боян казва: Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ. Значи, тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е всъщност високото служене, това е, което правиш реално за своя народ. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата – толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.
Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване. Две неща го интересуват: самия Бог и истинското духовно израстване.
Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога. Значи, не го интересувла даже природата и слънцата; вътрешните тайни на самия Бог.
Боян казва: Любовта подарява на човека истината за неговото развитие.
Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука, на Земята.
Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.
Според Боян, любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и света не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.
Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света; никакви промени, когато човек влезе в Бога и Бог му даде блаженството. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения – самите дяволи.
И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.
Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.
Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.
И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а любовта въвлича човека в Бога.
МЪДРОСТТА НА БОЯН
Боян казва:
Бог е дух и истина, а не църква, религия, ритуали и свещеници.
Само незнайното може да те направи човек. Незнайното обладава дълбочина.
Любовта към Истината, казва Боян, е първата крачка към незнайното.
Човекът е длъжен да проникне в тайната на самия себе си. И после казва: Всяка голяма трудност съдържа в себе си врата към незнайното. Ако съумееш да изтръгнеш ново съзнание от трудността, ти правилно си минал през вратата.
Всеки трябва да разбули собствената си тайна, дълбочината си, себе си, докато стане спасител на самия себе си. Значи, няма спасение отвън, а човек трябва да се спаси отвътре, но трябва да разбули себе си, тъй като Бог е отвътре Спасителят. Царството Божие наистина е отвътре.
Истинният Бог е неизречена дълбочина и мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.
Чистото търсене на Бога е винаги изпреварване на времето. После Боян казва нещо важно: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето. Забележете, пак ще повторя: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето.
Съвършен е само този, който се е посветил докрай на своето търсене. И после Боян казва, че лъженауките са знамето на света, а поведението на човека и неговото излъчване, са истинската наука; поведението на човека.
Боян е познавал тайната мъдрост на Индия, Египет, Сирия и прабългарската и тракийската мистика. Сам той, както казах, е върховен жрец и на траките, върховен ръководител и на прабългарските жреци, и по-късно на богомилските магове и жреци. За него в Преслав казвали: Не виждаше го никой денем, а нощем се страхуваха от него. И дълги дни се носеха за него мътни мълви. Дори някои казваха: Душата си на Сатаната е продал. Забележете как мислят тези, които не познават Незнайното. … И затова знаел страшни тайни, знаел големи тайни и сякаш неговата сила и мощ нямали граница.
Боян често живеел в подземията на двореца или в обителта – любимото му място – света Параскева. Много рядко човек влизаше в покоите на Боян Мага, защото той обичаше най-много тайните и дълбинното уединение. За него това уединение беше навлизане във висши светове и най-вече вътре в световете на Бога.
За него казваха приближените му: Лицето му е странно; делото му е тайнствено; душата му е велика, а духът му е табу и секрет за другите. Такъв път е избрал от миналото той.
Виждали са го често усамотен до една скала и много дълго да се моли, и много усърдно. Но неговите молитви не са изнесени на света.
Сам Боян посвети много богомили в тайните на старите български и тракийски жреци. Той казва: Човек става господар на себе си само след посвещение.
Следващата лекция е на 7.ХІІ.
АУМЪ
Ава Торот Лекции,
АУМЪ
Л-я: Богомилите.
ИР: Злото и Луцифер.
Л-я: Поп Богомил.
ИР: Кладата.
Л-я: Боян.
ИР:. Мъдростта на Боян.
БОГОМИЛИТЕ
Богомилите постигнаха една самоизбрана смърт в името на по-висше развитие и съществувание.
Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на Земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Значи, те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно единение, неизменна любов, и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са огнени духове. Богомилите не бяха разбрани само от застоя, така нареченото „старото човечество” или както Учителят го нарича „Дървото за познанието на доброто и злото”.
Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно, това е устремената култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес”; представителите на истината и на Бога бяха наречени „ерес”. Както казах и в Русе, и в Бургас, и тука съм казвал: Истината се намира в ереста, в т.н. ерес.
Богомилството не е църква, това е жива любов към истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива любов до смърт; огнена, безсмъртна любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на любовта. Както ви казах, Боян казва: Християнството е ненужно; църквата е ненужна; религията е ненужна – нужен е само Бог! Много кратко, много ясно и много точно. … Възход на любовта и на чистата духовност, която е влязла в сблъсък със старото човечество, което е църквата и държавата.
Идеалът на богомилството още тогава е изпреварил средновековието. Дори и сега много хора още не са готови за него, не са готови за Бога. Богомилското учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е идеята за безсмъртието. Защото богомилството идва от Божествения свят – говорим за съвършените богомили – от съвършения свят. Както ще видим после, те не чакат въобще възкресение, те живеят в Бога.
Хиляди богомили са преминали тогава през окови, тъмници, страдания и клади, за да се родят тотално в своя Бог и в своята истина, която единствено почитат, която е и Божията Истина, която въобще всички хора търсят. Навлизайки в тази Божия Истина, те постигнаха своята нерушимост завинаги. И Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разрушава. Докато си извън Истината, все ще умираш, все ще има разрушения.
Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата.
Думата „богомил” идва от „Бог” и „милост” – това е човекът, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили” означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими на Бога; любими същества на Бога и това е от хиляди години любими – долу само доказаха това.
В „Отче наш” богомилите казвали: „Отче наш, дай ни хляба свръхестествен, дай ни хляба надсъщен”. А това е онзи неземен хляб, който тече от самия Бог, от Същността на Бога и който те храни вътрешно. А земният хляб зависи от човешки отношения. Това означава, че Самият Бог е истинският хляб. Другият път ще говорим за един мистик, който казва: „Когато ядем хляба, ние не ядем хляба в хляба; ние ядем вътре скритото в хляба – Словото, Духът и Животът”. Това е, което ни насища, а не хляба. Но следващият път ще говорим за три чудни същества: едното от тях е Настрадин Ходжа, с който ще завършим, а другото е Ангелиус Силезиус, за който ви казах преди малко и който казва чудни неща. Той казва и подобни богомилски неща, казва: „Аз мъката я пия като мед”. Просто прекрасно същество, но другият път ще говорим за три чудни, изключителни същества.
Да се върна: през тринадесетия век броят на съвършените богомили е над шест хиляди; броят на последователите в Европа е над четири милиона. Тежък удар за църквите и държавите. Даже поп Богомил започнали да го наричат „световен папа”. Това допълнително било опасност и бреме за църквите, тъй като те виждали в него истински баща.
Богомилите отхвърлят всички песнопения и молитви на църковните отци, за каквото и да се отнасят те. Те приемат само „Отче наш”, защото е дадена от Христос. Отхвърлят всички литургии и претрупаности, защото Христос е действал, а не е правил такива неща, не е извършвал литургии.
Когато попитали Василий Врач: По какъв начин останките на светците вършат чудеса?, Василий Врач казва: Понеже в тях са се заселили демони, които са останали в гробовете – те вършат чудесата, за да измамят неопитните и да ги обвържат и отклонят, и да ги склонят да почитат светците, вместо Самия Бог, защото поклонението принадлежи единствено на Бога. Това означава, че който го заменя със светци, той не знае какво прави.
Казва Василий Врач: Само Бог е свят и никой друг. Дори и боговете не са святи! Забележете: Само Бог е свят и никой друг, дори и боговете не са святи!
Според богомилите най-непростимото нещо е, когато човек се страхува от смъртта и страданието, защото Боян им е казал: Жертвата е по-силна от смъртта.
Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра. Както виждате, това изглежда като критика – нищо общо, сам Бог изобличава. По него време Бог е решил чрез богомилите и особено чрез Боян и Богомил – Самият Той действа. Въобще тука няма място за критика, за осъждане и така нататък. Тук става въпрос за съвършените богомили, а те изнасят истината.
Богомилите, това е превъзходството над човешката природа и нейното земно мислене. Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни. „Земни” означава „оплетени”. Само духовното може да разбира Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.
Църквата искала да включи в своя затвор не само богомилите – целия свят. Оказало се, че богомилите не били от този свят, няма как да ги включиш в своя затвор, в своята система. Те не били от този свят – те били от духовния свят и от Божествения свят.
Богомилството, това е истинското, окултното християнство, вътрешното християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършеноотдадените, защото това са огнени, Божии духове.
Разбира се, цялата тази лекция е само малък откъс, тя ще има много продължения след време.
ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР
Богомилите казват: Луцифер е син на тъмната страна на Бога, син на скритостта на Бога.
Злото не е изначално. То е вторична проява, която всеки трябва да преодолее в себе си и да я избегне. Злото не е съществувало изначално, то се е явило впоследствие, за да коригира съществата, които са се отклонили от Божията Същност.
Истинското зло не се намира в материята, а дълбоко вътре в човека (някои се оправдават с материята). Злото е подобие на човека – казват богомилите – който не се развива. Т.е., това е застоят, затова църквата, която говореше за Христос, но не практикуваше Христос, накрая показа какво представлява – жестокост. Т.е. жестокостта е мярка за огромен застой, огромен вътрешен застой, който не може да бъде скрит. Бог е допуснал злото, чрез което се наказват грешните и отклонилите се.
Чистата радост за душата – казват богомилите – е силен меч срещу злото и няма нужда от други оръжия. Ако ти на кладата умираш с радост, щом Бог те е призовал, няма друго оръжие. Радостта показва победа вътрешна, реална победа.
Злото е променливо, то е враг на самото себе си. То е неспособно да оцелее в своето назаем взето битие. Злото начало е, от друга страна, непознаваемо, поради скритостта си. То е неуморно зло и това зло – казват богомилите – не е зло. То е скрито в непознаваемост и служи на Божията воля, защото е Божия необходимост. И това скрито зло в непознавемостта, това зло е Бащата на Сатана, т.е. скритият Бог е Бащата на Сатана – Той го ръководи, Той ръководи чрез него и всички зли същества. Затова то ще си остане непознаваемо, но ще остане необходимост.
Всички тези, които осъждат злото, се посаждат в него поради неразбиране, защото това зло е сáмо необходимост, за да се роди истинското добро.
Злото е очистител, това зло е скрито в дълбочина и когато се яви необходимост, то излиза вамън и работи за Бога. Това зло е допуснато да съществува, защото чрез него се твори бъдещото, истинското добро. Чрез това зло ще се пресътворят всички стари възгледи, всички стари светове. И пак казвам: Злото е необходимост, за да може Бог да твори и да пресътворява.
За да се победи това зло, човек трябва да приеме дълбоко в себе си пътя на жертвата. Бог е всемогъщ в доброто, а злото начало е силно само в злото, защото това е необходимост. В доброто то не е силно, но когато злото действа в злото, то там е силно и действа по необходимост.
ПОП БОГОМИЛ
Божият храм е там, където е абсолютно чистата вяра.
Църквите са кръстопътища. Свещеникът е преграда, свещеникът е ненужен. Църквите са кръстопътища, а литургиите са многодумие.
Пазете се от сляпото духовенство, то не е доказало своята чистота.
Светците на църквата са огромна заблуда. Това са кости на мъртъвци, а не мощи, защото свят е само Бог и единствено към Него е поклонението.
Молитвата не се нуждае от църква. Тя може да се практикува абсолютно навсякъде, защото църквата е в човека и това е малката стаичка на душата. А Христос е казал: А когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И когато затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна, вижда в тайна и ще ти въздаде наяве.
Възкресение от мъртвите няма да има, тленното никога не възкръсва. Мъртвото си е мъртво. Възкресение на души ще има.
Съвършените богомили няма да възкръсват. Те живеят в царството Божие; те от него идват и в него се връщат. Възкресението е само за вярващите и последователите, а за земните хора – Бог да им е на помощ и разбира се, в бъдеще Той ще работи и за тях.
Външното, лъжовното християнство – казва поп Богомил – е чисто отричане на Бога. Не отричане донякъде, това е просто чисто отричане, независимо дали се говори много за Бога. Една от книгите на поп Богомил е именно срещу изкривеното християнство, там той казва: Християнството върви по пътя змиевиден.
И после поп Богомил казва: Бог не иска от тебе църква; Бог иска от тебе любов, за да си създаде тясна връзка с тебе. И казва: Злото няма сърце, неговото сърце е на парчета. Стремежът към знанието е коренът на злото, а стремежът към любов и чистота е освобождението.
Злото има отвращение към любовта и това отвращение е произхода на неговата гибел.
Ако злото в човека е силно, тогава Сатана ще му разкрие тайните на властта. Както знаете, такива хора тръгват по пътя на властта; те не искат да имат власт над себе си, както е при себепознанието, а те искат да властват над другите. Именно там се пише една безконечна карма.
Страданието – казва поп Богомил – е мястото на облагородяването, а кръстът е мястото на спасението.
Ако доброто в човека е благословено, тогава Бог ще му разкрие тайната на пътя.
Още в началото, като бил свещеник поп Богомил, той постепенно разбрал, че тази църква не е от Бога. Той разбрал, че тази църква е от дявола. Той гледал отвътре, наблюдавал своите приятели свещеници и видял леността, порока, прикриването и напълно осъзнал, че Бог го няма там. Той осъзнал, че тази църква не служи нито на Бога, нито на себе си, нито на християните. Той видял, че свещениците нямали реално общуване с Бога, нито със себе си, нито с християните. А той обичал християните, обичал душите и казвал: Никой свещеник няма право да има власт над хората, защото хората са деца, синове и дъщери на Бога. Така той видял, че църквата е място на застоя и осъзнал, че т.н. „Света църква” не е божествена църква, нито божествен дом.
Предупредили го от църквата, неговите приятели свещеници, да не говори, но поп Богомил вече бил убеден в глупостта на църквата и в нейната огромна безнадеждност да спасяват души. Защото, как могат неспасените да спасяват?! И той напуснал това дяволско място, и бил отново предупреден да не говори. Но той искал да изобличи църквата и да я развенчае. Така го нарекли „непокорният свещеник”. Те му казали да не се отклонява от праведната вяра, но той вече е знаел, че трябва да се отклони. Той се отклонил и бил наречен „непокорният”. И знаел, че тази праведна вяра е лъжовна и тежко болна.
А любовта му към истината и душите била много голяма. Той виждал, че когато църквата изцелявала, това било тънка, обвързваща измама, измама на дявола. Защото той знаел, че когато те изцелява Бог има разлика: когато Бог те изцелява, Той коренно те преобразява. Той вкарва в тебе искра за абсолютно нов живот. Не изцеление, а преобразяване! И само Бог знае кой може да се преобрази, кой е въобще готов за преобразяване. Защото сам Бог внася в човека именно тази искра, на една велика промяна.
Нищо не се изплъзвало от очите на поп Богомил. Както знаете, Учителят казва, че това е архангел. Именно само архангел може да вдъхновява ангели и чисти съзнания, защото той обичал Бога и истината повече от себе си. Поп Богомил казва, че сам Бог ще порази доброто, което църквата е сторила на християните, дори и на себе си. И това лицемерно добро ще бъде наказано със застой и след време ще има само едно добро: истинското добро, доброто на Бога.
Доброто съществува от безкрая на Бога и принадлежи на вечността, а не на църквата. Доброто няма общо с църквата; доброто изтича от вечността на Бога.
Невиждана вътрешна сила крепеше страдащите богомили на кръста и на кладите. Тука те се извисяваха в Бога, в своя идеал, и пробуждаха хората и народите с велика любов. Защото хората тогава, и траки, македонци и българи, потайно се възхищаваха на тази величествена вяра. Самият поп Богомил по него време основава стотици църкви в България и тайна църква в Малта. По-късно вече стават стотици в Европа.
Поп Богомил живя като свещеник сред свещениците и видя, че свещениците вървят в правéдния път на греха.
Църквата, според поп Богомил, е неправилно съградена и тя е вредна. Тя е въобще вредна за развитието и затова в нея няма развитие. И Учителят казва за нея: След време не хората, вълците ще бягат, животните ще бягат от църквата. Според него църквата не може да постигне истински живот, както е така устроена, защото тя го очаква в небесния живот; тя не го създава, тя не го живее – тя го очаква, но не го създава.
Христовото учение, казва поп Богомил, е друго, но църквата го е изпуснала, защото който не е постигнал истински живот тука, той няма никакъв живот и там. И Учителят много просто казва: Ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в рая.
КЛАДАТА
На кладата богомилите постигнаха огненото си безсмъртие. На кладата се осъществява най-истинската проповед – проповедта на любовта.
На кладата богомилите изгарят в себе си, какво? Всичко земно и материално, т.е. всичко второстепенно и ненужно, и се устремяват в безсмъртието, в нетленността и във вътрешността на своя Бог.
Кладата е път към святост и съвършенство, и към невидимите степени на развитието. Кладата се побеждава само с любов, т.е. само с чиста, духовна сила.
Да влезеш с любов в кладата, означава да си познал себе си, да си придобил нещо от скритата реалност. И поп Богомил казва: Кладата не е зло, тя е нашият заслужен олтар. Забележете: Тя е нашият заслужен олтар. Тя е пътят ни към пълното единство с Бога. Тя е за пробудените и за съвършените.
Кладата е приобщаване към вечния огън. Сътвореният дух от Бога е неунищожим на кладата и всеки, който се е осъзнал като дух, той е неунищожим, кладата не го докосва. Издържливостта на кладата е загадка за обикновения човешки разум. Тя е неразбрана за тези, които нямат огъня, т.е. Божествената любов.
На кладата Василий Врач е изчезнал в своето вътрешно, мощно новорождение и с това той е поставил велико начало на живота си. Няма никакъв край – тука се поставя велико начало. Един посветен казва: Точно на голгота се намира истинският покой. Който там не може да го придобие, никъде другаде. Голгота е мястото на покоя и въобще началото на истинския живот.
Съвършените богомили са били огнени хора, огнени духове, а те живеят съвсем друго съществувание. Тези огнени духове тайно живеят в Бога, а кладата е само една привилегия. Вътре в Любовта е силата, която е по-голяма от кладата.
Ако Този, Който те обича, е поискал да изгориш на кладата, изгори, за да се слееш с Него. Който има любов към Бога, на кладата той придобива своята пълнота, своя дух.
На кладата се е осъществила най-щастливата смърт за богомилите. Те са я жадували, те са се подготвяли цяло прераждане долу за нея: дисциплина на ума, сърцето и волята, за да може когато кладата дойде, да влязат достойно. Така, както и Христос се е подготвял за кръста.
Изгарянето на кладата е велик замисъл на Бога. Забележете какво казва Боян: Това е освобождение от еволюцията, т.е. дългият път и влизане в съвършенството на Бога. Защото, какво е еволюцията? Много дълъг и бавен път, много дълъг и бавен, широк път. Кладата е тесният път. Освен, че е дълъг пътя, няма гаранция в следващо прераждане колко много хора ще се преродят в животни; въобще не говорим за прераждане само в хора. Учителят го е казал: Много хора има кандидати за животни и животни пък има, които служат и са кандидати за хора. Така че, еволюцията е един много, много дълъг път.
БОЯН
Преди да започна, искам да ви кажа, че Боян е нещо изключително: тайният ръководител на българския народ. Някои мислят, че е Учителя; Учителят е по-дълбока степен и е нещо друго. Боян е древен жрец, посветен от мистериите в Египет и Атлантида. Абсолютен върховен ръководител на тракийските жреци, на древнобългарските жреци и на богомилските магове. Едно изключително същество от много висша степен. Хем архангел и хем има таен път за него към божествата, хем е едновременно и скрито божество. Така че, когато говорим за Боян, говорим за нещо изключително.
Боян е силен в тайните и вътрешни неща. Той винаги е жадувал за неизвестност. И в миналото е било така, и когато се ражда като Боян. Както ще видим после, в Египет са го наричали „жреца на булото, на забулеността”. Той сам си избира за разпространение верният негов брат от миналото – поп Богомил.
Боян е мистичен образ. Даже не е духовен, той е преди всичко мистичен образ. Той идва от високо място. Той е знаел, казва едно предание, тайни страшни за живота, но не ги е споделил, защото България не може да ги понесе.
Боян произхожда от истинските и дълбоките степени не египетските, най-вече на египетските мистерии. Боян се е занимавал с висша магия. Да обясня какво означава това, тъй като думата „магия” е много чиста, впоследствие и тя е опетнена. Според Кабала думата „магия”, буква по буква и преведено означава „практична божественост”. Нищо друго, практична божественост. За Боян какво означава тя? Чистият път навътре. За Боян висша магия означава чистият път навътре и той познава този път, истинският път навътре. Това е нещо много по-дълбоко от медитация, но друг път ще го обяснявам.
Боян е дълбина. И всяко дълбоко, истинско същество се стреми всякога да остане скрито в тайна – вътре в Божията тайна, подобно на Мелхиседек. Боян е същество, което може реално да разбулва и природни, и мистични тайни. Достатъчно е само да каже точно определени думи, както е бил обучаван в хекао в Египет (говорили сме за хекао) и така той е събудил поп Богомил за свой изключително верен разпространител. Макар, че тука има и друга причина, друг път ще говорим за нея – поп Богомил му дължи услуга от миналото, която е голяма услуга и тука той едновременно с това и си я връща.
На 13. 04. 928 година, във Велики Преслав се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство – точно в този ден, в малката обител „света Параскева”, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан – изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян, и разбира се – поп Богомил.
Тези седем дŷши поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава в последствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество, с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.
Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекао, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите, да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил и на всички негови последователи.
Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи, истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание. И както казах, голям дар за България, защото Бог ги изпраща съвършените и те тръгват от България, и то толкова същества на едно място.
Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим, какво означават. Значи: скритостта и пречистотата.
Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много очесто е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ, в смисъл такъв: защото не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав – там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото”, „жрецът на скритостта”.
Боян не спада към външната култура на народите; той спада към мистичната култура на жреците.
Боян казва: Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ. Значи, тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е всъщност високото служене, това е, което правиш реално за своя народ. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата – толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.
Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване. Две неща го интересуват: самия Бог и истинското духовно израстване.
Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога. Значи, не го интересувла даже природата и слънцата; вътрешните тайни на самия Бог.
Боян казва: Любовта подарява на човека истината за неговото развитие.
Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука, на Земята.
Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.
Според Боян, любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и света не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.
Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света; никакви промени, когато човек влезе в Бога и Бог му даде блаженството. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения – самите дяволи.
И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.
Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.
Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.
И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а любовта въвлича човека в Бога.
МЪДРОСТТА НА БОЯН
Боян казва:
Бог е дух и истина, а не църква, религия, ритуали и свещеници.
Само незнайното може да те направи човек. Незнайното обладава дълбочина.
Любовта към Истината, казва Боян, е първата крачка към незнайното.
Човекът е длъжен да проникне в тайната на самия себе си. И после казва: Всяка голяма трудност съдържа в себе си врата към незнайното. Ако съумееш да изтръгнеш ново съзнание от трудността, ти правилно си минал през вратата.
Всеки трябва да разбули собствената си тайна, дълбочината си, себе си, докато стане спасител на самия себе си. Значи, няма спасение отвън, а човек трябва да се спаси отвътре, но трябва да разбули себе си, тъй като Бог е отвътре Спасителят. Царството Божие наистина е отвътре.
Истинният Бог е неизречена дълбочина и мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.
Чистото търсене на Бога е винаги изпреварване на времето. После Боян казва нещо важно: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето. Забележете, пак ще повторя: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето.
Съвършен е само този, който се е посветил докрай на своето търсене. И после Боян казва, че лъженауките са знамето на света, а поведението на човека и неговото излъчване, са истинската наука; поведението на човека.
Боян е познавал тайната мъдрост на Индия, Египет, Сирия и прабългарската и тракийската мистика. Сам той, както казах, е върховен жрец и на траките, върховен ръководител и на прабългарските жреци, и по-късно на богомилските магове и жреци. За него в Преслав казвали: Не виждаше го никой денем, а нощем се страхуваха от него. И дълги дни се носеха за него мътни мълви. Дори някои казваха: Душата си на Сатаната е продал. Забележете как мислят тези, които не познават Незнайното. … И затова знаел страшни тайни, знаел големи тайни и сякаш неговата сила и мощ нямали граница.
Боян често живеел в подземията на двореца или в обителта – любимото му място – света Параскева. Много рядко човек влизаше в покоите на Боян Мага, защото той обичаше най-много тайните и дълбинното уединение. За него това уединение беше навлизане във висши светове и най-вече вътре в световете на Бога.
За него казваха приближените му: Лицето му е странно; делото му е тайнствено; душата му е велика, а духът му е табу и секрет за другите. Такъв път е избрал от миналото той.
Виждали са го често усамотен до една скала и много дълго да се моли, и много усърдно. Но неговите молитви не са изнесени на света.
Сам Боян посвети много богомили в тайните на старите български и тракийски жреци. Той казва: Човек става господар на себе си само след посвещение.
Следващата лекция е на 7.ХІІ.
АУМЪ
Абонамент за:
Публикации (Atom)