Богомилството е велик дар за вътрешното развитие, вътрешното, реалното развитие.
Богомилите притежават тайнствена воля за живот и понеже са чисти, те са видели този живот в жертвата. Богомилите са видели истинността в жертвата. Разбира се, тука мога да допълня, че всеки човек малко или много е жертва, въпросът е на кого и дали е осъзнат.
В тази жертва, която е любов към Бога и към Истината, се съдържат всички добродетели. Значи, това не е жертва за семейство, народ, държава, партия и т.н., тука няма тази грешка. Това са бъдещите истински ръководители на народите – тези, които знаят за кого са умрели – не за друга идея, те не заместват Бога с нищо друго. На кладата тялото изчезва, но богомилството казва: но душата става храм на Истината.
И така, великият подвиг на богомилите се нарича „самоотречение“, за да може Бог да израсне в тебе, да се роди и чак след това започва истинският живот и в последствие – истинската държава, това е правилния път. Питат ме скоро в Русе, в Бургас: Гласуваш ли? – Аз отдавна съм гласувал за Бог и Истината. На някои казвам, че по-хубаво е да гласуваш за Настрадин Ходжа; те не разбират. Другият път ще говорим за великия, чудния Настрадин Ходжа.
Ето защо богомилството е истинско явление в нашия живот, въобще във вътрешния живот, реалния живот, който е чисто духовния живот. Тука не говорим за религиозен живот – чисто духовен живот. Това са същества-духове, познали са Духа в своето тяло.
Богомилството – това е едно велико принасяне в жертва на Бога, докато останалото човечество е още далече от тази жертва, то само си мечтае за някаква справедливост в живота. Но при тези хора нищо съществено няма да се случи, защото егото е там, егото умира тотално на кладата. Който е минал през кладата, може да разбере това. Това, реално което се случва, е в жертвата. Реалността и истината се случват в осъзнатата жертва. Там егото умира напълно, не донякъде – напълно.
Тази богомилска жертва е едно велико подчинение на Бога, а другите, които не са се подчинили, те какво могат да очакват? Ще обясня: след тази велика жертва се придобива един висш разум, висш дух и от тук започва истинското разбиране за нещата, същностното разбиране. По-нататък, когато ще ви говоря за Чан – китайският Дзен – там се казва: много хора практикуват, милиони хора практикуват и не постигат, защото преди практиката има нещо друго, това е: имаш ли любов, имаш ли същност. Имаш ли същност, каквото и да практикуваш, си прав и ще получиш правилната мъдрост; нямаш ли същност – само практики. При това положение един Чан-учител казва какво да правят тези, които нямат любов: Да продължат да практикуват, докато някога стигнат до Любовта. Т.е. и те да не се отказват от практиката, но да не мислят, че са велики практици.
Извън тази богомилска жертва към Бога всички тези, които са останали да съществуват, застрашават развитието, и своето, и чуждото. Те са остатъци от човешка раса, която е проблем и за самата себе си. Това са хора, погълнати от човешкото, а не от Божественото.
Богомилството е едно от големите световни учения по духовност, в най-чист вид. Богомилството е държава на духовността и, забележете, Бог е искал да сключи съюз чрез тях с българския народ, за едно велико единство. Разбира се, много хора са разбрали това, включително и свещеници, които са напуснали църквата и са станали богомили; но голяма част не е разбрала това. И тази духовност, богомилската, и досега работи в пробудените българи и народи по най-различен начин, т.е. на различна степен.
Истинският рай, казва богомилството, не е в религията, а в духовността.
Богомилството си остава непобедимо, защото това е чисто духовно влияние, а не религиозно или пък църковно дело. Това е Божие дело, няма как някой да е успял срещу такива същества. Това е дело на безсмъртието, няма нищо общо с човешките неща.
Богомилството – това е вътрешната страна на българския народ, това е Духът на българския народ. Това не е църква, а високо място в духовния и в Божествения свят.
Богомилското учение е предтеча и посев за бъдещото българско и всеобщо безсмъртие, към което ще бъдат призвани всички достойни и пречистени същества.
Богомилството е необикновено общочовешко учение, учение за безсмъртие. Богомилите не държат на светското общество, а на Бога и на духовното общество, затова са приели кладите.
Богомилите са били обучени в преодоляване на изпитанията. Много от тях са минали през мистериите на Египет, най-вече съвършените богомили и затова те са солта на Земята. А що е солта? Боян казва: Божествената Мъдрост.
БОГОМИЛИТЕ
Това са еретиците или по друг начин казано, съществата на Истината. Спомням си, Ал Халладж казва: Едно от най-хубавите неща в живота е да станеш еретик, т.е. независимо мислене, но трябва много да си узрял и трябва най-малко хиляда човека да те обявят за еретик, за опасен, щото Истината е опасна. Това е огромна чест, според не кой да е, а най-великият суфи – Ал Халладж, другият път ще говорим за него.
Богомилството е било просто истинското християнство, на което църквата не устояла, т.е. проповядва се е истинско християнство и църквата почва гонение срещу него. Какво означава това? Църквата тръгва срещу Бога, срещу пратениците на Бога. Най-лошото нещо, което може да се случи – казва поп Богомил – на една църква е, когато църквата и дяволите в нея искат да подчинят Бог на себе си. Най-страшното нещо и най-страшната карма.
Богомилите не парадират с религия.
Те проявяват истинската си любов към Бога, те са преки. Богомилите са намерили ключа, който отключва вратата към Бога. Този ключ е богомилската вяра – не църковната, не религиозната, подчертавам – богомилската вяра, но тя е била скрита от църквите. Накратко ще обясня: Богомилската вяра е пазена и скрита от църквите, но тя се изяви на кладите, но пак остана скрита и нерзабрана. Това е вяра, пазена още от древността от мистериите на Египет и Атлантида. Апостолите, учениците на Христос, също я имаха и също я криеха. Тези, които нямат тази вяра, са избягали от Истинския Бог – т.е. тяхната вяра е от ума, а не от Духа, не от душата, не от Любовта.
Тази вяра, богомилската, е метод, който преодолява смъртта и човешкото, човешката природа, защото вяра, която не преодолява човешкото и смъртта, не е истинска вяра.
Който овладее силите вътре в себе си, той владее и силите, които са отвън. Това се отнася до тези хора, които са минали през тази вяра, защото вътрешната сила е всякога по-мощна от всякаква външна сила.
Богомилската вяра е забравяне на църквата и на света, въобще на човешките и религиозните пътеки – пълно забравяне и пълно отдаване на Бога.
Богомилската вяра е създаване на Бог в себе си, а не на храмове отвън и затова Учителят казва: Ако нямате Бог в себе си, всички храмове са безмислени.
Много отдавна богомилите бяха заявили любовта си към Бога, още преди слизането си на Земята. А на Земята Бог допусна кладата, но за съвършените, а за грешните и земните кладата е неуместна и неприложима.
Елеазар
Няма коментари:
Публикуване на коментар