ПРИКАЗНО ВРЕМЕ ИЛИ ВРЕМЕ ЗА ПРИКАЗКА Богомилска легенда

Някога от Божественото праначало, от несъздаденото пространство и време се разделили две царства, настроени едно срещу друго: царството на синовете на светлината и царството на синовете на мрака. Човекът имал свободната воля да избере едно от тях, тъй като носел в себе си и мрака, и светлината.

С времето царството на мрака успяло да подчини светлината. Какво трябвало да направят лъчезарните синове, родени в чистота и добро? При тях нямало наказание, защото то включвало злото. Всъщност едва със закона и наказанието се дало пространство на злото. И така, синовете на светлината нямало как да накажат тези от тъмнината, а трябвало по друг начин да освободят своята светлина. Ето защо те изпратили на Земята, в царството на тъмнините синове, най-благородния между тях, сина на светлината с най-голяма чистота и величие – но не за да ги съди или наказва, а да им въздейства с чистото си присъствие. Синовете на мрака обаче го убили и го занесли в най-дълбоката гробница на мрака.

Но като кръст на светлината, разперен над целият мрачен свят, синът на праначалото на световете Христос възкръснал и от кръста започнал да пръска безброй светлинни искри в сърцето на мрака. Така мракът бил променен и освободен, а хората били призовани да станат помощници на сияйният син, като превърнат сърцата си в съдове за неговата слънчева сила. На Земята трябвало да работят така, че да превръщат мрака в светлина. Да, дори синовете на мрака, без да го искат, станали помощници на Божието творческо дело.

Рудолф Куцли: По следите на богомилите

ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР Ако ти на кладата умираш с радост, щом Бог те е призовал, няма друго оръжие. Радостта показва победа вътрешна, реална победа. Елеазар Хараш

Богомилите казват: Луцифер е син на тъмната страна на Бога, син на скритостта на Бога.
Злото не е изначално. То е вторична проява, която всеки трябва да преодолее в себе си и да я избегне. Злото не е съществувало изначално, то се е явило впоследствие, за да коригира съществата, които са се отклонили от Божията Същност.
Истинското зло не се намира в материята, а дълбоко вътре в човека (някои се оправдават с материята). Злото е подобие на човека – казват богомилите – който не се развива. Т.е., това е застоят, затова църквата, която говореше за Христос, но не практикуваше Христос, накрая показа какво представлява – жестокост. Т.е. жестокостта е мярка за огромен застой, огромен вътрешен застой, който не може да бъде скрит. Бог е допуснал злото, чрез което се наказват грешните и отклонилите се.
Чистата радост за душата – казват богомилите – е силен меч срещу злото и няма нужда от други оръжия. Ако ти на кладата умираш с радост, щом Бог те е призовал, няма друго оръжие. Радостта показва победа вътрешна, реална победа.
Злото е променливо, то е враг на самото себе си. То е неспособно да оцелее в своето назаем взето битие. Злото начало е, от друга страна, непознаваемо, поради скритостта си. То е неуморно зло и това зло – казват богомилите – не е зло. То е скрито в непознаваемост и служи на Божията воля, защото е Божия необходимост. И това скрито зло в непознавемостта, това зло е Бащата на Сатана, т.е. скритият Бог е Бащата на Сатана – Той го ръководи, Той ръководи чрез него и всички зли същества. Затова то ще си остане непознаваемо, но ще остане необходимост.
Всички тези, които осъждат злото, се посаждат в него поради неразбиране, защото това зло е сáмо необходимост, за да се роди истинското добро.
Злото е очистител, това зло е скрито в дълбочина и когато се яви необходимост, то излиза вамън и работи за Бога. Това зло е допуснато да съществува, защото чрез него се твори бъдещото, истинското добро. Чрез това зло ще се пресътворят всички стари възгледи, всички стари светове. И пак казвам: Злото е необходимост, за да може Бог да твори и да пресътворява.
За да се победи това зло, човек трябва да приеме дълбоко в себе си пътя на жертвата. Бог е всемогъщ в доброто, а злото начало е силно само в злото, защото това е необходимост. В доброто то не е силно, но когато злото действа в злото, то там е силно и действа по необходимост.
Елеазар Хараш

Богомилска приказка Радислав Кондаков

В далечни и незнайни времена, които никой ум не знае и не помни, Бог и дяволът работели заедно. И заедно те направили земята, а тя била малка, китна и хубава, и вечна пролет царяла. Решил тогава дяволът да я запази само за себе си и той да бъде единствен господар на това райско кътче. Не можел сила с Бога да мери, затова решил да го победи с измама и подлост. И един ден, когато Господ легнал да си почине, дяволът го изчакал да заспи дълбоко, защото бил намислил да Го вдигне и занесе до водата — където да го хвърли!
Вдигнал дяволът Бога на ръце, като много внимавал да не го събуди, и тръгнал на запад — към водата. Но колкото повече го носел, толкова повече земята ставала по-голяма и не свършвала под краката му. Той така и не стигнал до водата, защото сушата стигала все по-надалеч и все по-надалеч. Дяволът спрял в недоумение, поколебал се за кратко и тръгнал на изток — отново към водата. Но и тук — същата работа: земята се увеличавала, а вода не се виждала никъде. Отправил се тогава дяволът на юг, но положението не било по-различно. Объркан и запъхтян, дяволът закрачил на север, а лукавите му, тъмни очи, търсели водата.
Но, не видели вода!
Събудил се тогава Бог, а дяволът му рекъл:
— Боже, толкова прекрасна земя създадохме! И аз те носих до четирите й краища, за да я направя по-голяма и да й се радваме повече. Нали добре сторих?
Господ го погледнал и му казал:
— Дяволе, ти си баща на лъжата, но мен не можеш да излъжеш! Не да направиш земята голяма, а неин господар искаше да станеш и от мен да се отървеш! Но аз ще продължа с теб да работя, защото още си ми нужен. От теб ще идва лошото на земята, за да разберат хората, кое е добро! Мъчнотии ще създаваш — за да ги изпитвам! Ти ще учиш людете ми как да орат и копаят земята, а аз — как да сеят и жънат! Ти ще даваш земните условия, а аз ще ги уча как да ги използват!
Такава е Волята ми, така и ще бъде!

Управлението на Константин VII е отново време на относително спокойствие и мир. Той е не просто добър администратор, но и много добре образован, учен, има широки литературни интереси, сам пише, а управлението на империята до голяма степен е предоставил на съпругата си Елена. Боян Мага и Константин Багренородни се познават добре, учили са при Николай Мистик, работили са заедно в Константинопол… И се случва следващото „чудо“ – императорът приема няколко пъти в двореца си Боян и сам става богомил!

Това е най-голямото завоевание на Боян Мага – ако Византия влияе на България чрез царица Ирина, то сега България започва да влияе на Византия и то не как да е, а чрез самия император. Константин става не просто редови богомил, а презвитер! Това е висш пост (с разрастването на движението и на броя на посветените, богомилите започват да използват титлите „презвитер“ и „епископ“ за означаване на посветените и съвършените сред тях).

Дамян Попхристов: За Богомилите "от уста на ухо"