С времето царството на мрака успяло да подчини светлината. Какво трябвало да направят лъчезарните синове, родени в чистота и добро? При тях нямало наказание, защото то включвало злото. Всъщност едва със закона и наказанието се дало пространство на злото. И така, синовете на светлината нямало как да накажат тези от тъмнината, а трябвало по друг начин да освободят своята светлина. Ето защо те изпратили на Земята, в царството на тъмнините синове, най-благородния между тях, сина на светлината с най-голяма чистота и величие – но не за да ги съди или наказва, а да им въздейства с чистото си присъствие. Синовете на мрака обаче го убили и го занесли в най-дълбоката гробница на мрака.
Но като кръст на светлината, разперен над целият мрачен свят, синът на праначалото на световете Христос възкръснал и от кръста започнал да пръска безброй светлинни искри в сърцето на мрака. Така мракът бил променен и освободен, а хората били призовани да станат помощници на сияйният син, като превърнат сърцата си в съдове за неговата слънчева сила. На Земята трябвало да работят така, че да превръщат мрака в светлина. Да, дори синовете на мрака, без да го искат, станали помощници на Божието творческо дело.
Рудолф Куцли: По следите на богомилите
Няма коментари:
Публикуване на коментар