Гонението на богомилите беше едно българско разпъване на Христос, т.е. на чистите съзнания. Чрез гоненията Бог постигна Своята тайна цел. Чрез тези гонения Той събра истинското ядро от хора, устояли на Истината. Те са тези, които са Му трябвали и те заслужили Неговото вечно благословение. Елеазар Хараш 05.11.2013г.

БОГОМИЛИТЕ

Гонението на богомилите беше едно българско разпъване на Христос, т.е. на чистите съзнания. Чрез гоненията Бог постигна Своята тайна цел. Чрез тези гонения Той събра истинското ядро от хора, устояли на Истината. Те са тези, които са Му трябвали и те заслужили Неговото вечно благословение.
Гонението е велика благодат, защото чрез него богомилите се сплотяват в Бога, в Неговата Истина. Чрез гоненията, които са от Бога, Бог им дава Себе Си. Това е целта на гоненията: Бог им дава Себе Си и знания за Себе Си. Това живо знание за Бога е съкровено и то е единственото, което носи спасението.
Животът на богомилите беше едно велико търсене на Бога. Не просто търсене или някакво четене, или някакви молитви – мащабно, глобално, тотално търсене на Бога и в това е бил вложен целия им живот, душа и дух. Това е било велико воюване за придобиването на Любовта, а това означава да имаш право да застанеш пред прага на Вечните мистерии – нещо, което се случи на кладите – да застанеш пред Бога, да имаш право на достойнство и да бъдеш приет.
Според богомилите именно многото прераждания са чистилището за човека – от кал в кал, от личност в личност, докато се пречисти и някога заслужи освобождението – това е дългият път. Краят на чистилището, т.е. краят на заблужденията свършва, когато постигнеш собствената си чистота и зряла духовност.
Богомилите са носители на необикновено дълбоко знание, което го няма в религията и в църквата, нито в книгите. Има изключителни книги, но това е друг въпрос – като цяло го няма в книгите – защото тайната не е книга, а убеждение и особен начин на живот в Бога.
Богомилството не е църква, защото е различаване и затова то е възход в Истината, чрез която то се превръща и във възход в самия Бог.
Битката на църквата срещу богомилите е битка на безумието срещу великия разум, битка на застоя срещу Любовта.
Богомилите победиха в Духа, в Любовта и във вярата, и заслужиха да се върнат в Бога. И те се върнаха в свободата, в духовния свят, а църквата се вкорени в застоя и в земното, и продължава уж да говори за Бога, но Бог вижда отвътре и разбира се, никой не може да Го излъже.
Българското мислене и сега не е готово да приеме истинското богомилство, истинското християнство на богомилите, т.е. духовното християнство. Засега е прието болното и земното християнство, което и за в бъдеще няма да даде плодове.
Боян казва: Богомилите изпратиха смъртта в огъня, а себе си съхраниха в Бога. Изключителни думи на Боян Мага!
Богомилството, това е постигане на първосмисъла, познаването на живия Бог в себе си – не някъде, а на живия Бог в себе си, в своята цялост.
Богомилството, това е един от заветите на Бога с човечеството. Посланието на богомилството е спасяващо, защото то е тотално единение с Бога, което се осъществи на кладите – т.е. истинска, жива любов, а не хитроумни слова, лицемерие, ритуали и палене на свещи. Истинска, жива любов, без никакви примеси! Кой може да сравни тази любов с някакви си свещи и ритуали, и който няма тази любов, да изпълнява някакви свещи и ритуали и да очаква нещо.
Богомилите, това са духове с огромна воля, голяма сила, но без агресия. Това е разликата – без агресия. Агресията е слабост и его, и застой. Егото е друго име на смъртта. Когато говорим за бойните изкуства, там ще го обясня по-дълбоко. Агресията е паднало състояние на всички нечисти духове.
Богомилите бяха призовани да свидетелстват Бога и Истината. Богомилите дойдоха, защото и църквата и народа живееха в безмислие.
Богомилите никога не са търсили лесния път, а само правилния път. Според тях истински християнин се става само когато извървиш правилно пътя от Витлеем до Голгота. Това е Пътят – от Витлеем до Голгота, т.е пътят на Христос.