OСHOBAHИЯ, КОИТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ БОГОМИЛСТВОТО Е ОКУЛТНО УЧЕНИЕ Влад Пашов

OСHOBAHИЯ, КОИТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ БОГОМИЛСТВОТО Е ОКУЛТНО УЧЕНИЕ





Oт писмото на настоящото богомилско братство в Германия, изпратено до нашето братство чрез брат Боян Боев, което предавам в главата: Влиянието, което оказало Богомилството на Запад, както и от факта за връзката на Християн Розенкройц със съвършените богомили, изнесено от Морис Магр, което предавам в глава: Основания, че Богомилството е окултно учение, се вижда, че богомилите са били едно окултно братство, защото за Розенкройцерите никой не се съмнява, че са такова. А те продължават по пряка линия от Богомилството, следователно и Богомилството е окултно учение.
Учителя казва, че Богомилството е израз на Третия клон на Бялото Братство. Следователно то е една окултна школа на Бялото Братство и като такава има свое екзотерично и езотерично учение. Във всичко, което е писано за Богомилството засега, е изтъкната и то само отчасти, екзотеричната, външната страна на това учение, което е в зависимост от средата и епохата, в която се проявява учението. Езотеричното учение на всички окултни школи е еднакво, защото идва от един център — Бялото Братство. А на екзотеричните учения се дава различна форма в зависимост от задачата, която ще изпълняват.
Езотеричното учение е само за пробудените души, които са подготвени да разберат и приложат Божествените закони, които се разкриват там. А екзотеричното учение е за всички, които търсят духовния път — за широките народни маси. И апостол Павел, който е бил посветен в Тайните на окултната наука, казва нещо подобно. Той казва приблизително следното: „Като младенци ви храня със словесно мляко, а мъдрост говорим между съвършените."
Затова и богомилите, като всички окултни школи, са имали два вида литература — едната за учениците на школата, а другата — за широките народни маси. И в едната, и в другата се изнасят едни и същи истини и принципи, но по два различни начина, в зависимост от степента на съзнанията, на които трябва да се въздейства. В литературата, предназначена за учениците, нещата се дават в ясна и конкретна форма. На широките народни маси истините се предават под формата на притчи, приказки и сказания. И Христос казва: На вас, на учениците, е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори в притчи и символи. Това е закон за всички окултни школи. Защото и Християнството беше една окултна школа и на учениците Христос говореше по един начин, а на народа вън от школата говореше по друг начин. И това, което е останало сега от Християнството, е само неговата екзотерична страна, а езотеричното учение е скрито.
Под влиянието на езотеричното учение на Християнството, което не пропадна, а се скри от света в своите вътрешни убежища, се породиха ред ордени, за които споменах по-рано. Едни от тези ордени, както казах, са богомилите, розенкройцерите, илюминатите, катарите, албигойците и др.
Популярната богомилска книжнина е била нагодена според разбирането на народа и под форма най-достъпна за народа. Понеже българският народ, както и цялото човечество от тази епоха, се намира в детската фаза на своето развитие в интелектуално отношение, а у децата най-силно е развито въображението, образното мислене, затова именно богомилите прибегнаха до приказките и разказите, в които в образна форма те предават окултните истини, за да могат да бъдат достъпни за народното съзнание. За целта богомилите имаха и оригинални свои творби, но също така използваха и такива творби, предадени от миналото от други окултни и мистични школи, които минават като народно творчество, защото обикновено нямат автор. Те са наречени от съвременните изследователи апокрифна книжнина, т.е. книжнина, която не е призната за правоверна от носителите на екзотеричното учение, които си присвояват правото да определят кои писания изнасят истинското Християнско учение и кои го извращават. Според нас извратители на Истината са тези, които се придържат о буквата на Писанията, защото казано е, че буквата убива, а Духът носи живот.
Професор Марковски в своята книга Старозаветни апокрифни книги казва, че апокрифни книги са тези, които имат окултен елемент в себе си, т.е. държат не на буквата, а на вътрешния смисъл. Но понеже богомилите преминаха през жестоки гонения и преследвания, от тяхната литература не е останало нищо или почти нищо. И това, което знаем за тях, го знаем от техните противници, които винаги го предават в карикатурна и изопачена форма, както се прави и днес, когато се критикуват идеите и принципите на Бялото Братство.
И тези работи, които са останали от богомилите, са предимно от екзотеричната литература и човек трябва да има ключ, за да проникне в символите и да ги преведе на разбран съвременен език. Това, което имаме от Богомилството, представя като костите от някое изчезнало предпотопно животно. Но онези, които познават строежа на костите на различните животни, по една кост, която им се даде, могат да възстановят цялото животно, отдавна изчезнало от лицето на Земята, защото има съответствие между всички части на един организъм. Същото се отнася за едно учение, особено окултно учение. Едно окултно учение е като един жив организъм и има вътрешна връзка между всичките му части и когато познаваме или се загатва за малко нещо от него, по него ние можем да възстановим цялото учение.
С помощта на окултната наука, от загатванията, които се правят, на първо място в т.нар. апокрифни книги и легенди, които, както е доказано, не са от богомилски произход, но са били използвани от богомилите за изяснение сред народа на някои от техните идеи, ще се постараем да възстановим тяхното учение. Но далеч тези апокрифи не ни разкриват цялостното богомилско учение, а само загатват за някои негови страни, които са общи за всички езотерични учения на миналото. А казах, че има единство между всички езотерични учения, защото те са едно и също учение, предавано в различни времена и народи.
В следващото изложение ще изнеса някои от елементите на богомилското учение, за които се загатва от техните критици, които показват на окултния характер на Богомилството.

ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ Влад Пашов

По това време разпространението на богомилското учение в Балканските територии на Византийската империя и по-специално в Тракия било твърде силно. Начело на движението, като главен ръководител и проповедник, стоял някой си Василий. Върху него се спира подробно в съчинението си Ана Комнина, а също така и Евтимий Зигавин. Данни за него дават и византийските хронисти Йоан Зонарес и Михаил Глика. Според едни той е монах, а според други — лекар. По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник. В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред.

Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените.
Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си.
"Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието."
Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама. Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си. За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата. Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак. Присъствал, без да се вижда, обаче, и трети човек, а именно, един бързописец, който бил скрит зад една завеса, отделяща стаята на императора от женското отделение на двореца. На него било заповядано да слуша и записва всичко, каквото чуе от Василий. Според Зигавин Василий дал дълъг и подробен разказ за богомилската вяра, като започнал от космогонията и свършил с есхатологията. Това, което най-много засегнало императора, било твърдението, че Сатана след разрушението на Ерусалимския храм се настанил в катедралата „Св. София" в Цариград. С това той изразил недоволството на народа срещу византийското иго. Всъщност Василий изложил истинското християнско учение, както е предадено в Евангелието, от което са се отклонили църквите — Източната и Западната.
Характерна черта за учението на Василий бил мистицизмът. Съвършените богомили твърдели, че могат да наблюдават не само на сън, но и на яве Светата Троица и нейните три различни форми.
Василий бил изправен пред духовен съд, на който присъствала и светската власт. За господстващите кръгове в Цариград Василий бил не само религиозен проповедник, но и съзаклятник срещу държавата и властта. Затова, именно, било наложително той да бъде изправен пред смесен съд. Предложили му да се откаже от учението си, но той твърдо поддържал своите убеждения и казал: "Готов съм да вляза в огъня и хиляди пъти да умра, но не и да се отрека от своите убеждения." При това положение Василий бил хвърлен в тъмница, където няколко пъти бил посещаван от императора, който искал да го склони да се откаже от убежденията си и така да спаси живота си.
Докато Василий бил в затвора, били доведени в Цариград и неговите първи ученици и съучастници. При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало. Разбрало се, че от това учение са били засегнати и жителите на столицата, и някои от знатните къщи. Между привържениците на Богомилството имало и някои висши духовници. Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи. Издигнал две клади — на едната имало кръст и които отивали към кръста, ги освобождавали, а които отивали към другата клада, били обречени на изгаряне. Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий. Той гледал с пренебрежение на всяко наказание и заплаха. Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на Давида. Останал непоколебим, защото нито огънят пречупил желязната му воля, нито пратените от страна на императора послания до него да го увещават да се покае. Той останал непоколебим и се качил на кладата, която го обхванала и изгорял.
Тъй трагично завършил своята дейност един от най-изтъкнатите богомилски проповедници през 12 век. Обаче неговите ученици отначало не били изгорени, но били отведени в затвор. После някои от тях изгорели, а други — останали в затвора.
По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир.
За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите".
В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората.
Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете.
Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище. Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си. Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски.
След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил.
Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали.
Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси.
Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий.
Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено. Неговите проповеди продължавали да се разпространяват всред населението по села и градове. И, както видяхме, то по това време е заляло вече цяла Европа, макар че е удавено в кръв. И колкото повече ги преследвали, повече се увеличавали. Освен в Македония, Тракия и Галиполския полуостров, то се разпространявало силно и в Мала Азия.
Въпреки гоненията и заплахите по време на царуването на Михаил Комнин, били са изградени вече няколко религиозни общини, начело със свои ръководители. Една такава община имало и в самия Цариград и тя била създадена там вероятно във връзка с дейността на Василий. След процеса през 1111 година тази община може би престанала да съществува, но по-късно била възстановена. През втората половина на 12 век неин ръководител е някой си свещеник Никита, за който има редица данни от западните извори. Ако се съди по сведенията на т.нар. актове на събора в Сан Феликс дьо Карман от 1167 година цариградската община по това време се наричала община Романа. На този събор Никита е бил пратеник от България. Друга обгщина пред втората половина на 12 век е т.нар. Мелнишка община. Най-силните и влиятелни общини, обаче, през разглеждания период са били общините България и Драговичия. За тези общини се споменава за пръв път в актовете на събора през 1167 година, но кога са създадени, не се знае. Не е напълно изяснен въпросът за местонахождението на тези две общини. Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно.
От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения. Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко. Той бил свързан пряко с България, с българските богомили.
Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита. По това време се състоял и съборът в град Сан Феликс дьо Караман, близо до Тулуза. Това станало в 1167 година. На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител. Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община. По негово мнение богомилите на Запад трябва да се ръководят от примера на тези общини. След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини. Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак.
Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно. Този въпрос го разглждам на друго място в този труд. Когато богомилският ръководител в Италия Жерар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и не пие вино, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това се вижда, че тук няма дуализъм. Два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал всичко и че Той крепи и урежда всичко.
Както видяхме, в началото на 12 век водител на богомилите е Василий. След него е Петър, после — Тихик, а Никита е след него. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Той е бил един от съвършените. Като посветен той имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространението на Богомилството в Италия, Франция и въобще на Запад. Морис Магр казва, че българският мистик Никита е истински посветен и велик разпространител на Богомилството във Франция, пропътувал много пъти Южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. В 1167 година той отива в Ломбардия, където присъства на събора в Сан Феликс дьо Кампан. Там той държал една блестяща реч. Неговото присъствие навсякъде произвеждало дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отива в Сицилия.
Морис Магр описва трогателната история на албигойката Есклар Монда. И от тази история се вижда, какво голямо влияние е упражнил Никита.
След като избили по-голямата част от албигойците, част от тях останали в най-южните френски области, близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклар Монда. Още като била 12 годишна тя видяла българина Никита, който минал през онези места. Тя нямала случай да го чуе. Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един малък знак с ръка. Дали той познал в мълчаливото дете тази, която ще го разбере и ще защитава Истината? — Есклар Монда трябвало да живее с този поглед на Никита. Но преди да стане апостолка и организаторка на богомилското движение, тя минала през едно дълго мъченичество. Баща й я оженил насила за някой си граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. След смъртта му тя започва апостолството, работа за разпространението на новите идеи и ги прилага в живота си. Прочува се като учената Есклар Монда. Нейният замък станал убежище за всички албигойци, пропъдени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против замъка, който бил опожарен и населението избито.
Такъв накратко е пътят на Богомилството в течение на четири-пет века. Първият период е този, свързан с дейността на Боян и Богомил. След това идва дейността на Василий, след когото следват Тихик и Никита.


* в оригинала не се чете

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА Богомилството и неговите апостоли Влад Пашов

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ  
Понеже в тази глава се говори за разпространението на Богомилството, ще повторя накратко това, което вече казах в Пета глава за първите стъпки на Богомилството и неговите апостоли.
Истинската дата на основаването на Богомилското общество е през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". Боян е основоположник на Богомилското общество. Патриарх Стефан е един от първите му ученици. Пред него Боян повиква презвитер Богомил, на когото обяснява учението и му възлага задачата да го разпространява в България. Други от неговите ученици и апостоли на учението са следните: Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерун Дубровнишки, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславец и др.
Тези ученици и първи апостоли на Богомилството Боян разпраща по света да разнесат учението, което той носи от духовния свят като ново учение, което трябва да обнови света.
Патриарх Стефан е изпратен във Венеция, като образува там братство. Оттам ходи и по други места да разпространява учението. Във Византия е изпратен Никита Странник, който работи в пределите на цялата империя.
През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа, където основават ред братства. След известно време Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава да ръководи братствата в Европа. През време на своето пребиваване в Европа той написва много книги, за които споменах в пета глава. Наред с Никита Странник във Византия работи и Василий Византиец, който е бил във връзка с Боян още когато последният е учел във Византия. Той е основал братство в Кипър и обикалял и много други места.
Теодор Преславец, един от първите ученици на Боян, е ръководел братството в Средец. Той е един от най-добрите помощници на Богомил в работата му из България. Заедно с него или сам е обикалял цяла Западна България и основавал братства. И той е написал много книги, за които вече споменах.
Редом с Теодор Преславец е работил и Петър Осоговец, ръководител на братството в Доростол. Той работил в Североизточна България и в земите на днешна Румъния и Западна Русия. И от него има интересни книги.
Хамерун Дубровнишки е друг от работниците в полето на Богомилството. И той също е написал много ценни книги, за които вече споменах.
Светомир Македонец е работил в Южна Македония, но е ходил и основавал братства надалеч по света. Той е комитопол, т.е. наследствен княз. Писал много писма до различните братства по света.
Симеон Антипа е един от най-активните работници за богомилското дело. Той е ръководител на братството в Краков, но обикалял цяла Средна Европа и Западна Русия. Най-напред е работил във вътрешна България, като придружавал Боян и Богомил. Написал е много ценни книги върху Богомилството, като най-важна от тях се смята Историята на Милостта Божия, в която се дават сведения за учението, за учениците и събитията в тяхната вътрешна връзка. Разгледани са тридесет и две години от дейността на движението -  от 928 до 960 година.
Учениците, за които споменах, са били изпращани през 928-929 година. Те се пръснали по света и работили, разнасяйки учението, като създали братства и само понякога минавали през България, за да искат насока и осветление. Нуждите на времето били наложили всеки да работи самостоятелно, като се придържа към основните принципи, получени от Боян, понеже нямало време, нито възможност да искат наставления по всички въпроси. Но за направеното винаги се е долагало. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно искане и метежът се наложил.
Боян с покривало на лицето обикалял цяла България и събирал ученици. Народът се събирал да слуша жадно думите му, които говорили за Правда, за Величие в живота и за търпелива кротост.
Така постепенно богомилите станали много, неизброими, те били вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце привличат вниманието на народа. Те говорят тихо, умно, никога не се карат и не спорят, кротки са, но изобличават всяка неправда, казват истината всекиму в лицето, проповядват, без да дирят многобройни слушатели — чисто, без корист и умисъл.
И народът отивал на тълпи подир тези непознати апостоли, които давали само една гаранция за истинността на своята доктрина — че тя ги учила да живеят разумно и чисто. Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взети от близката природа и от всекидневния живот.
И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено.
Такъв е много накратко и в общи линии пътят на Богомилското движение от 928 година, когато е основано обществото, до 970 година, когато всички тези дейци на Богомилското движение, включително и Боян, са избити. След това дълго време движението остава скрито, като че не съществува, но то работи под земята, защото цял народ е вече с него. Семената са посяти, земята е разорана и в следната епоха избухва с още по-голяма сила и устрем и залива света с новите идеи.
Венгеров казва, че Богомилството се разпространило в България толкова бързо, че по-голяма част от народа преминал към него. Клинчаров даже приема, че Богомилите са станали болшинство сред народа. То се разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени... Проникнало е между всички слоеве на обществото, което показва, че не е съсловно движение, а общочовешко духовно учение за повдигане на целия народ на една степен по-високо в неговото развитие.
Възникнало в България, Богомилството се разпространява бързо в съседните страни и след това преминава в Западна Европа. Най-напред то прониква в страните на Балканския полуостров — Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация и после преминава по-далеч — в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и другаде. Навсякъде то намира готова почва, готови души, подготвени от предишната богомилска вълна, за която говорих по-преди и разнася новите идеи за братство, равенство и свобода по света.
Богомилите в различните страни са наричани с различни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. Много думи и изрази, останали в Италия и Франция, показват произхода на Богомилството от България. Например, средновековният писател Роберт Алтисиот нарича албигойците български хора. Някои във Франция ги наричат просто българи, понеже страната, от която изхожда това движение, е България. После тази дума е съкратена на бугри. Средновековният писател Вилховдуен нарича България Бугрия.
Богомилството, където и да прониквало, считало за център на движението България и оттам получавало упътвания и осветления. От България отивали пратеници във всички страни, където имало богомилско движение, за да го подкрепят и просветлят.
Ще кажа няколко думи за движението в разните страни. По-големи подробности по този въпрос се намират в книгите на чуждестранните автори: Гьорингер в неговата Книга на Богомилството; Смидт — История и доктрина на катарите и албигойците и Карл Кисеветер — История на ордена на Розенкройцерите според архивите на ордена.
Във Византия Богомилството проникнало от България още от основаването му, както видяхме по-горе и се разпространило по цялата империя, както между народните маси, така и между управляващите. Видният български богомил Василий загинал мъченически в Цариград в 1118 година на кладата. По-нататък ще се спра по-подробно на него.
Богомилството се разпространило в Босна, Херцеговина и Далмация. В Далмация център на богомилското движение е бил град Трогир, който е бил в търговски отношения с Италия. Този град бил главен посредник за разпространение на Богомилството в Италия.


Италия


Оживените отношения между България и Италия се доказват от много факти. Между другото това показва и разпространението на имена от български произход в Северна Италия. В окръга Торино в 1047 година се споменава за една местност Вулгаро. Споменава се в 1116 година един благородник в Торино на име Булгарело. В окръга Врчели в 1149 година се среща замък на име Вулгаро. В Италия Богомилството прониква за първи път в края на десети век от Втората богомилска вълна. Първото по-силно изявяване на Богомилството в Италия е към 1030 до 1935 година. Замъкът Монте Форте е бил тогава главен център на Богомилството в Италия с ръководител Жирар. Бил устроен, поход против замъка. След превземането му заловените били закарани в Милано и там изгорени на обща клада. Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките Богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то било вече доста силно там. В 1200-та година папа Инокентий Трети поръчал на град Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпреки това някои от тях били избрани в 1205 година за консули на града и даже съвършеният богомил Шатиниони бил избран за камариер. В 1220 година в Тоскана е имало вече 50 души съвършени богомили. Папа Онорий Трети в 1220 година заповядал на италианските градове да изгонят богомилите, но изгонените богомили после били повикани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като например Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпреки преследванията най-благородните граждани на Милано били богомили и давали убежище на съвършените, помагали за отваряне на училища, салони за събрания и други.
Богомилството имало голям успех и във Флоренция. То било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, където е бил главният център на Богомилството в Италия. В 1231 година било констатирано, че има много богомили в Рим както между духовенството, така и между миряните; както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците.
В 1231 година папа Григорий Девети учредил във Флоренция инквизиция против Богомилите и поверил тази работа на доминиканците. В 1233 година се въвежда инквизиция и в Ломбардия. В 1254 година папа Инокентий Четвърти обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 -век богомилите се явяват вече и в Сицилия.


Франция

От Италия Богомилството преминава във Франция, където намираме първите му следи в последните години на десети век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли, мъже и жени, тайно го разпространяват във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Тази готова почва се дължи на работата, извършена от Първата богомилска вълна в началото на десети век, за която говорих по-рано. Във Франция това движение, което се е наричало Албигойство, направило голям напредък. Най-напред там Богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, където в град Тулуза са идвали Богомил и Михаил Унгарец и са основали братство. Този град става център на движението и оттам то се разпространява във всички области на юг от река Лоара. В 1022 година Богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора от народните маси, духовници, отличаващи се със своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици. Голяма част от жителите на град Орлеан преминава към Богомилството, откъдето пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център е бил замъкът Монвимер. В областта Перигор Богомилството прониква в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много хора се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот на съвършените.
В 1220 година от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тогавашните албигойци и да им даде съвети при силните гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията. В 1178 година се обявил кръстоносен поход против френските богомили. Той бил придружен с големи жестокости. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставя една от най-кървавите епохи на историята. С художествен жив език Морис Магр излага потресаващи факти за избиването на албигойци те. По заповед на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове. Извършвало се буквално клане на албигойци. Улиците на градовете били пълни с убити. Някои мислели да намерят спасение в църквите, обаче кръстоносците ги запалвали и те изгаряли живи. Например 12 хиляди души по този начин загинали в катедралата Сен Назар. Цели градове били отдадени на пламъци и войниците избивали всеки, който се опита да избяга от пламъците. В 1227 година се създала инквизиционна комисия, която имала право да арестува богомилите. А в 1232 година се учредила инквизиция в цяла Франция. Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил замъкът Монтегюр. Той паднал в 1244 година и тогава 200 души съвършени, които живеели там, били изгорени от инквизицията без съд. Тогава много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли там новите идеи.

Германия


В Германия Богомилството прониква през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след бягството на гонените албигойци. В 12 век в град Кьолн имало вече доста силно богомилско движение. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция. По това време имало богомилски общества и в Саксония, Бавария и Швейцария. Но изобщо богомилското движение в Германия е било по-слабо, отколкото в Италия и Франция. В 1167 година в Кьолнската катедрала повикали богомилите и един виден богослов Екберт влязъл в спор с тях и след това били изгорени на кладата. Те отишли на кладата с радост и ентусиазъм. Един от тях, на име Арнолд, когато вече пламъците го обгръщали, казал на съмишлениците си: "Братя, бъдете твърди в своята вяра, от този ден вие сте съединени с мъченичеството на Христа". В град Бон на кладата били изгорени много богомили. Има сведения за Теодорих и много други. В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там имало около 40 богомилски кръжоци. Много от тях имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вествалските богомили имали свои училища. В 1231 година по заповед на папата доминиканците във Вюрстбург учредили инквизиция с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Тогава били изгорени много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Те били пращани на кладата без присъда с лъжливи свидетелства. Сродно движение на Богомилството в Германия било Братството на свободния дух. И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение сред немското Богомилство богомилският дух бил пренесен в това Братство на свободния дух, което продължило да работи в това направление.


Англия


В Англия Богомилството по-слабо се разпространило. В 1159 година някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени от континента, се преселили в Англия, за да се спасят от преследването и се установили в Оксфорд. Там спечелили доста привърженици чрез чистотата на своя живот. Кралят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо и да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата. Потомци на богомилите в Англия са квакерите.



Испания


В Испания Богомилството се разпространило в северните й части, съединени с Франция: Арагона, Каталония, Леон, Навара. В 12 век и началото на 13 век там отивали и съвършени от Франция да проповядват учението. Папа Григорий въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите. Много от тях били изпратени на кладата.



Русия

1004 година Богомилството проникнало в Киев. Разпространявал го някой си Адршан. И в Русия Богомилството било подложено на големи гонения и преследвания.
Освен това Богомилството проникнало и в Чехия и в други страни. Богомилите не били мирен елемент. Те са проникнали навсякъде. След откриването на Америка те отишли и там. Те са били много смели хора. Горните сведения за разпространението на Богомилството в различните страни на Европа съм вземал от книгата на Боян Боев Мисия на Богомилството във връзка с мисията на славянството.
Богомилското движение раздвижва широките народни маси, буди и съживява, просвещава, внася борчески дух, подем и идеен живот. Ето защо с право Клинчаров казва: "С унищожението на богомилското движение в Средните векове българската реакция не само уби жизнените сили на българския народ, от които той имаше нужда, за да се бори срещу похитителите на неговата политическа свобода и национална независимост, но с унищожението на Богомилството за дълги години се отне съдържанието на българската култура, която за това до началото на 19 век представлява монотонна степ."

След първия погром, който понася Богомилството до 970 година, когато всички негови дейци, заедно с Боян и Богомил са избити, настава един малък период на затишие.
Богомилството било проникнало нашироко в народните маси, но след избиването на водачите настава едно смущение, едно затишие, което продължило доста време. През периода от 969 година при смъртта на Петър до 1018 година Българската държава води война на живот и смърт с Византия и в това време богомилите са били в първите редове на борбата с чуждия завоевател и през времето на Самуила им е била дадена по-голяма свобода да разпространяват своето учение. Според някои сам Самуил бил запознат с учението на богомилите и го споделял, а според други - това не е вярно. Но както и да е, важно е, че през този период те са имали по-голяма свобода. Но конкретни сведения за дейността на богомилите в България през този период няма.
В периода от 1018 година, когато България пада под византийско робство до 1185 година, когато се освобождава от него, Богомилството е водило много активен живот. Народните маси са били подтиснати още повече от чуждия господар, докато болярите, които предават Самуил на Беласица, защото вземал страната на народа, а тях ограничавал, били запазили своите права и привилегии. Това давало добра почва за учението на богомилите сред народа. Като идеализирали миналото на българския народ, богомилски настроените проповедници през 11 век започнали да нападат византийската светска и духовна власт, да подбуждат населението към неподчинение на властта. В 1040 година Петър Делян, внук на Самуил, вдигнал въстание в центъра на което стояли богомилите.
Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи. В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство.
През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.
Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко.
Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина. Като описва този голям и важен град, разположен в сърцето на тракийските земи, тя отбелязва, че в него живеело многобройно еретическо население, съставено от арменци, т.е. монофизити, манихеи и богомили.
Богомилството е било силно развито през 11 век и в Мала Азия. Затова свидетелства съчинението на цариградския монах Евтимий от Акмония, написано след 1034 година. От неговото съдържание личи, че към това време еретиците развивали твърде дейна пропаганда на своето учение всред населението на тези области. Начело на богомилските проповедници стоял някой си Йоан Чурила, когото Евтимий нарича пръв разпространител на новопоявилата се ерес. Център на дейността му бил град Смирна. Като негов помощник бил някой си Рахей, а освен тези двамата имало и други дейни проповедници на ереста, наричани с названието апостоли. Ако се съди по някои пасажи от съчинението на Евтимий, малоазийските богомили се наричали с името християни или христополити, т.е. граждани, подчинени на Христа. Наред с това име било проникнало и името богомили. Наред с името богомили в Мала Азия през 11 век си пробило път и едно друго название за означение на еретиците. Това название било фундагиати или фундаити, което ще рече торбоносци. Това название било измислено от противниците им.
Успехът на богомилите в Мала Азия бил значителен. В това учение се увлекли много хора. Там главно селяните навлезли в богомилското движение, като и самият Чурила бил селянин и обърнал цялото село към Богомилството. Освен в селата Богомилството печелело последователи и в градовете. За това свидетелства пак Евтимий, като казва, че Чурила успял да откъсне от христовата вяра цели градове. Както личи от описанието на Евтимий, ръководителите на богомилите били твърде смели и опитни хора, готови всеки момент да защитават своите възгледи и да оборват своите противници. От описанието на Евтимий също се вижда, че и в Мала Азия богомилите се делели на съвършени и обикновени. Съвършените били по-малко. И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт.
Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература. Една от най-разпространените сред византийските богомили творба е била т.нар. Гръцка легенда за сътворението на света. В нея се разказва подробно за сътворението на Вселената и за първоначалното сътрудничество между Бога и Сатанаил. Сатанаил е представен като пръв между ангелите, който се опитал да се възбунтува срещу Бога, но бил свален от Небето и се превърнал в зъл дух /Сатана/. След падането му неговото място взел архангел Михаил. Такова е положението на Богомилството през 11 век.
Въпреки строгите мерки Богомилството продължавало да се разпространява и през 12 век в своите два главни центрове — Македония и Тракия. Към края на 11 и началото на 12 век като важно средище на Богомилството се очертава и самата столица — Константинопол.
Към 1092 година пред духовния съд бил изправен някой си Нил. След това Влахернит, който принадлежал към свещенослужителите и завербувал много знатни хора. Според сведенията той принадлежал към съвършените богомили.

НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА Влад Пашов

Още с първите си стъпки Богомилството, което носило светлина, среща съпротивата на тъмнината. Героична битка води Богомилството и прониква нашироко в целия Балкански полуостров и оттам по цяла Европа, като става причина за пробуждането на европейския Дух и стимулира Възраждането и Ренесанса на Западноевропейската култура, което влиза в Плана на Вълната, която идва от Бялото Братство да обнови новите народи, които се раждат на мястото на Римската империя.
На Запад, под влияние на Богомилството, се създават ред Ордени и Братства — Албигойци, Катари, Илюминати, Чешките братя, Розенкройцерския орден, който е бил най-тайният и скритият и с най-голяма потенциална енергия.
Той е бил основан от посветените, съвършените богомили и е станал център на ръководството на Западноевропейската култура. Християн Розенкройц, основателят на Розенкройцерския орден, е израснал в средата на съвършените богомили. Ето какво пише за него един съвременен френски изследовател на Богомилството, Морис Магр: "Основателят на Ордена на Розенкройцерите, Християн Розенкройц, е живял през 14 век. Роден е през 1378 година от немското семейство Гермелхаузен. Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение /Богомилството/, се посяло във френската земя в околностите на Хесе и Турингия. Всред Турингската гора е бил замъкът на семейство Гермелхаузен. Цялото това семейство приема учението на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото петгодишно дете Християн. На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец от съвършените. Той бил дошъл от Лангедок /Франция/ и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток. Искали да отидат в един център за посвещение, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от Християн Гермелхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност."
От този цитат се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи, Розенкройцерството се явява като разклонение, като превъплъщение на Богомилството, и същевременно те са клони на едно и също дърво.
Богомилите дадоха много жертви, но от техните жертви се роди Светлината, която заля Европа и разпръсна мрака, който беше сковал човешкия ум, като го стимулира към мисъл и тури началото на Западноевропейската култура. С тази Светлина, която огря и стимулира човешкия ум, той разкъса веригите на робството и в стремежа си да познае Истината, доби свободата си и заработи за освобождаване на човечеството от всички заблуди, с които беше оковано, като отвори пътя на човешкия прогрес. Но всичко това се дължи на жертвите, които дадоха богомилите — защото Светлината се ражда от Жертвата.
Богомилството бързо се разпространявало между народа, защото неговите апостоли живеели според учението, за което говорили и обичали хората, били готови да им се притекат на помощ. Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта. По това време презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причинители на народните вълнения, метежи и бунтове. Преди това, както вече споменах, новото учение прониквало между народа и се говорело вечер за Бояновите легенди. Богомилите се събирали, молили се заедно и работили задружно, като си помагали взаимно и по този начин вниманието на хората било привлечено върху съответните учители и ученици.
Презвитер Козма бил чул нещо от болярите, които имали връзка с Боян и искал да узнае по сигурен път Новото. Затова една вечер отишъл в манастира „Св. Параскева". Но на вътрешната врата човек с покривало го спрял и му забранил да влезе вътре. На въпроса, защо се крият, ако не са престъпници, човекът не му отговорил нищо, само го отстранил и затворил вратата след него.
Обиден, презвитерът се явил пред патриарха и го упрекнал, че позволява да се обръщат манастирите на нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и кощунстват със светите места. Патриарх Данаил поискал от цар Петър стражи и ги изпратил в манастира с нареждане да арестуват хората, които намерят там. Но на вратата излиза самият Боян, снема си покривалото и заявява, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан за лично усамотение и там няма право никой да влиза без негово разрешение. Стражата засрамена се оттеглила. Патриарх Данаил разбрал, че сам Боян закриля еретиците, но не смеел да настоява за повече и млъкнал.
Тези събития дали на Козма много подозрения. Той не можел да отиде при Боян и да му иска обяснение по това, защото сам Боян при един предишен спор му е забранил да се среща с него или да иска свиждане.
И тогава, именно, почнали острите нападки срещу богомилите и Богомилството — такива, каквито ги знаем от Изобличителните слова на Козма:
Важността на тези Изобличения лежи в това, че дворът знае вече кой е духовният родоначалник на еретиците, и че в покоите на Боян се събират нощем ония, които въстават срещу властта и църквата.
Това силно разклатило доверието на царя, патриарха и дворянството към Боян и богомилите вече се намирали в опасност. Половината боляри били вече богомилски оглашени, но рано било още да се разчита на подкрепата им.
През тия времена презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причина за народните вълнения, метежи и бунтове.
Това здраво се втълпило в главата на царя и той извикал Боян, за да го пита по тези въпроси. Но по това време Боян бил в Доростол и не могъл да дойде. Тогава, по настояването на двамата църковници, царят извикал Богомил и отправил към него въпросите: Той ли е водач на еретиците, що учат те, какви скверни деяния вършат на потулени места, какво замислят против царя и властта и пр.
Богомил не отговорил на тези въпроси, а намира причината за метежите в слабостта на царя, разтлението на двора, лукавството на царица Мария, нехайната слабост на болярството. Той казал на царя, че онези духовници, с които той общува, са позор на Христовото Царство и плевели на Божията нива.
От този разговор Петър разбрал, че наистина богомилите са безвластници, не търпят господарска власт, но не правят заговори против короната и властта. Те се стремят да пробудят съзнанието на народа за нов живот и така да преобразят обществото и държавата.
Богомил не открил пред царя нищо от Тайното учение на Богомилите, но само казал: "Ние сме християни, ние се стремим да заслужим Божията Милост с дела, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от Учението на Христа не отричаме, нито изменяме. Ние живеем онова, което са живели първите християни. Проповядваме Словото на Спасението и пазим Христовите овци, разделени на оглашени, вярващи и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада Божието стадо. Ако царете и патриарсите идват да грабят стадото, те са вълци и ние ще ги разкъсаме и тях. Но ако се грижат за стадото, ние ще ги подкрепим."
Въстанало срещу светската и духовната власт, защото те били корумпирани от своите собствени представители, Богомилството било гонено и от двете.
Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи.
Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати. Църквата не можела повече да понася това неестествено положение, държавата — също.
Онова, което бе станало закон и бе санкционирало правото на стария ред, отведнъж рязко се нападало от неизвестни някакви монаси и еретици. Това не можело да бъде допуснато ни от цар, ни от патриарх.
Патриарх Данаил се явява една вечер при цар Петър и настоява богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници, защото те замисляли широк заговор против царството и църквата и чакат момент за провъзгласяван на безвластие.
Цар Петър отказва. Тогава патриарха и Козма се явяват пред Сурсувул и искат от него богомилите да бъдат заловени и разпитани.
И на другата нощ, през декември 933 година Сурсувул затваря в подземната тъмница на Преслав 17 души от най-видните избрани и съвършени богомили, посочени от патриарха. Измъчвани цели дни и нощи, те не разкриват нищо. Сурсувул разбира, че заговор няма, но патриархът поискал да узнае поне учението. Но те мълчали. С избодени очи, с изгоряла от зачервените щипци кожа, в гъста мрежа от нагорещени гвоздеи по гърба и гърдите, оковани в нагорещени железни дъски, с дълги ивици месо, отрязано от гърба с ренде, с разтопен метал в ушите, с разкъсани уста, извадени с клещи нокти, с червени скорпиони, слагани в носните дупки и още много други мъчения, измислени от ада, те живели три седмици и умрели.
По това време Боян не бил в България. Той обикалял братствата из Европа — Кипър, Малта, Краков, Рига и пр. Когато се върнал, те били вече мъртви. В навечерието на този страшен ден, вторият ден на Коледа, бил затворен и Богомил. В полунощ се върнал Боян и като научил за станалото, поискал да види Сурсувул. Но той се изплашил и не излязъл. Тогава Боян натиснал и счупил вратата и, като влязъл вътре, видял Сурсувул седнал на едно одърче, че разговаря ниско с патриарх Данаил. Той бил бледен, треперещ, гледащ с изгубен поглед.
Боян попитал със страшен глас: Умряха ли вече? — Умряха, княже. — Отговорил Сурсувул, с пресипнал от уплаха глас. Боян му казал: „На късове ще бъдеш късан и мръсните кучета ще нахраниш с тялото си за това, което направи. Пусни презвитер Богомил! Аз искам!" И Богомил бил пуснат.
На разсъмване в покоите на болната царица Мария бил събран таен съвет. Там влизали: цар Петър, Боян, Сурсувул, Никита Странник, патриарх Данаил и двама боляри — презвитер Антоний и презвитер Лазар, които били богомили.
Сурсувул казал с треперещ глас, че е сбъркал, като е мъчил богомилите. Те нищо не знаели, заговор нямало, но причината за неестественото положение и за държавните нещастия е била царица Мария. Царицата трябва да бъде отпратена във Византия, царят желае да остави престола и да приеме монашески сан, а короната може да вземе Боян.
Ако Боян не искал, Сурсувул бил готов да се възцари, макар, че са тежки времена и не му било до царуване. Но той е готов да избави народа от нови беди и да пресече хода на старите държавни неуредици. Царят настоял пред всички да се съгласят. Този ред е най-добър, той го приема.
И народът, и болярите ще си отдъхнат тогава. Двамата боляри-богомили, беловласи старци, протестирали против това. Патриархът ги обвинил в желание за метеж.
Тогава Боян взел думата и казал думи, които ще останат паметни в нашата история. Ще предам речта му така, както я предава Симеон Антипа, защото никога друг път българин не е говорил така.
"Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на вепри, чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Данаил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на 17-те светии тежи като страшно бреме на твоята скъдна съвест - през позори, безчинства и съсипни ще те изведе позорът на твоето деяние. Ти Бога поруга и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинство в Преслав и вие я приехте! Защо я гоните сега? Оставете я да умре спокойно. Не смущавайте дните й със своя и нейния позор. Жена не е съсипала народ досега, не може и да съсипе. Вие доведохте Божията казан на тия черни покои и мръсни дворци. Царю, не бягай! Аз няма да оставя подъл византиец да властва в Преслав. Ако Сурсувул иска корона, да не я предлага на мене. Той два пъти метежи разпалва до днес, и цели дни из царството метежници гони, за да ги убие и да измие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропастта виси народът ни, врагове вътре, врагове вън! Врагове в душите ви са влезли - ето отде иде метеж подир метеж. Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежа от престъпления ...* изплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта си. Оставете! Оставете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища — умира Мария, агония години ще виси над двор и държава. България ще погине!
Ти каза, царю: "Ти ще разбереш, Бояне." — Аз разбрах, аз отдавна съм разбрал."
Като казал това, Боян напуснал събранието, а след него излезли Никита, Антоний и Лазар. Додето тези четирима в покоите на Бояна говорили за това, което трябва да извършат сега, когато държавата явно убива верните, останалите продължили съвета, като извикали болярите и военоначалниците.
Сурсувул казал, че Боян е най-опасният богомил, та трябва да се наблюдава и да се съобщава за онова, което той върши. Царят въстанал срещу това, като заявил, че Боян е прав, а всички те са виновни и че без Бояновата воля той не може да снеме короната.
По това време във Византия император бил Константин Седми, който бил под силното влияние на Боян, защото бил тих и добър човек и предразположен към духовен живот. Той подкрепял тайно делото на богомилите и бил събрал 123 преписвачи да преписват Бояновите легенди за избрани и съвършени.
През 956 година се покръстила във Византия руската княгиня-регентка Олга със своята свита от придворни дами, служители и ...* видни руски търговци. Кръстник бил сам Константин. Това покръстване станало по инициативата на Петър Осоговец и Симеон Антипа, които работили в Русия. Русите трябвало да приемат Християнството, за да могат богомилите да работят преди официалната църква да наложи суровите си сухи форми върху духовния живот на онези области.
Около това време, през 958 година, един монах се бил заселил в Лесновската гора, на север от Кратово на Лисец планина. Неговото име е бележито. В историята на българската църква той е известен като св. Гавраил Лесновски, а в историята на Богомилството се нарича Гавраил Кратовски. Той бил от съвършените богомили, но работел тайно. При него работили четиринадесет души богомилски презвитери, които той изпращал да разпространяват учението из Македония.
Постепенно пещерата на уединението се превърнала в скит, където много послушници и монаси заработили. Народът идвал на поклонение, за да види светиите и да чуе тяхната жива проповед.
Богомилството се развивало широко по този път. В тези глухи гори народът слушал мистичния глас на бледите монаси, който като че идвал от Небето и разкривал на хората Вечната Истина. Боян и Богомил често ходели там. Тук за пръв път богомилските ученици чули легендата за Победния меч, който от ръка на ръка е бил предаван от Вотана още на седмина избраници.
През 958 година Боян и Богомил отишли в Лесновския манастир, откъдето Боян отишъл във Византия да се срещне с Непознатите, а Богомил заминал на югозапад, където двама комитополи, които били богомили, замисляли заговор. Делото искало да бъде предотвратен метежът и Богомил трябвало да бъде там да увещава.
Още от манастира Боян и Богомил изпратили 8 души с мисия из Хърватско, Босна, Унгария и Галия. Като плод на тази мисия се явили две големи братства — едното в Марсилия, а другото — в Будин, от които впоследствие произлиза това, което е познато в историята като Аблигойство и Катарство.
На 30 януари 969 година умира цар Петър от удар. Преди това, на 16 януари 969 година умира Гавраил Лесновски. След смъртта на Петра на престола се възкачва син на Борис Втори, под регенството на Сурсувул. Сурсувул мразел богомилите и поискал от царя да ги унищожи. Обсажда манастира „Св. Параскева" и излавя тези, които са били там, в това число Михаил Маджарец и Теодор Преславски. И двамата били убити — единия на 9 май 969 година, а другия — на 22 май същата година. С това започва яростно и ожесточено гонение. На 16 август 969 година е изгорен Светомир Македонец с още много видни богомили. На 19 септември е съсечен Хамерун Дубровнишки също с много други видни богомили. На 17 февруари 970 година Боян е убит във Византия, където се пуснала мълвата, че той не бил водач на религиозно движение, но преследвал политически цели, като искал да завземе властта във Византия и да я обедини с България, Унгария и Италия и островите и да стане цар на тази голяма империя.
След пет деня Богомил получил пръстена на Боян и разбрал, че Боян е убит. Пръстенът бил занесен на Богомил в затвора, където бил затворен, заедно с четиристотин души верни богомили. В „Св. Параскева" бил затворен след месец близо последният от ръководителите на Богомилството — Симеон Антипа. На 25 януари 971 година на големия преславски площад бил изгорен пред целия народ Богомил, а преди него били посечени затворените богомили.
Останал жив само Симеон Антипа. Той стоял затворен повече от една година: мъчили го, слагали го на горещи въглища, отрязали му езика, оставяли го надолу с главата, наливали в носа му разтопено олово, защото знаели, че той пази всички богомилски книги, като настоявали да им ги предаде. На 17 ноември 972 година той бил изгорен на същия преславски площад, на който бил изгорен и Богомил.
Симеон Антипа завършва своята История с думите: "А някой от българите ще върви върху руината и ще дири скъпи съкровища."
Такава е накратко историята на първото Богомилство, изпълнена с мъченици, безчовечно изтезавани и жестоко избивани и изгаряни.

/И материалът на тази глава съм взел от книгата на епископ Симеон "Богомилство и богомили"./



* в оригинала не се чете

#12

#11

#10

#9

#8

#7