КЛАДАТА Елеазар Хараш 4 ноември 2014 г.

Кладите показаха, че Богомилите са познавали Тайния Смисъл. Така, както учениците на Христос умряха много мъчително, така и Богомилите познаваха Тайния Смисъл. Те показаха, че Истинското в човека е непобедимо. Църквите не познаваха Смисъла, защото те са еволюция на старата тъмнина – и затова те се сляха с Инквизицията. Ако Бог беше насочил Кладите към Църквите и Инквизицията, това щеше да бъде за тях поражение и унищожение, а не възход. Щеше да бъде унищожение, а не възраждане – но Бог грешка не прави. Кладата е привилегия. Бог създаде Кладите за Избраните, които Той много добре познаваше от тяхното минало – пък и нали Той ги е обучил във вярност докрай, в Послушание до смърт.
Кладата е меч, тя разрушава напълно земното мислене.
Няма по-велико нещо в света – да отидеш на Кладата или на Голгота: това е истински оказана чест; и не само да отидеш там, но да отидеш с голямо Смирение. Злото нищо не вижда в Смирението. Там то е сляпо.
Богомилите жадуваха за Бога, а земните искаха света и сътвореността.
Кладата беше разсичане на злото завинаги, и то с метода на Любовта – Божия Меч.
Аз съм ви казвал: Богомилите са същества на страшна воля, голяма дисциплина. Ако те бяха тръгнали да разрушават Църквите, нямаше да остане нищо. Но тези хора се насочиха тотално към Бога и към Истината, не вървяха по стария път.
Кладата беше смисълът на живота за Богомилите. Дори – казва Учителят – и Ангелите не разбраха това: откъде Богомилите имаха тази увереност на Кладите? Учителят казва: „Сам Бог им я даде отвътре“. Това е интимен въпрос. Там, където има Чистота, Бог Се разкрива отвътре.
Бог избра любящите за Себе Си, защото Любовта всякога познава само Себе Си. И кой може да излъже Бога? Който е самата Любов.
Бог привлече Своите Богомили (произлиза от мили на Бога), призова Чистите, а злото си взе също своите и ги остави да имат църкви, имоти и да палят свещи. Те си останаха в света и от тогава до сега се чудят даже и самите те: що за свят е това? Разбира се, че ще се чудят.
Разликата между Църквите и Богомилите е, че Църквите имат обич към Бога, но нямат Любов, нямат център. Както знаете, в българския език има две думи: обич и Любов. Разликата е следната: обичта съдържа Топлина, а Любовта съдържа и Топлина, и Светлина. Това означава, че Любовта, освен че сгрява, но и ти дава виждане, разбиране за Пътя към Бога.
Вярата на ада е вяра в света, а не в Бога. На ада не е дадено да вижда Бога. Адът вижда света. На Кладата нито земните виждаха какво става, нито злите духове, нито Ангелите разбираха. Само Бог знаеше какво прави. На Кладата Богомилите бяха в ръцете на Любовта – а там, където е Любовта, злото не може да те види.
Сам Бог запали Кладите за Своите Избрани. Богомилите разтърсиха стария мъртъв свят. Тази чиста богомилска Духовност, както казах, се разнесе като пожар.
Богомилите слязоха да дадат Огъня на човечеството – който е самият Път към Бога.
Кладата не приема в себе си прокудените и земните. Кладата е велико пресътворяване в образ и подобие на Бога. Това е Огнено Кръщение, което няма нищо общо със смешното кръщение с вода. Много пъти съм го наблюдавал, разговарял съм с приятели и свещеници. Той самият ми казва, че това е огромна трагедия... Свещеник – той просто знае, понеже все пак е чел Учителя... един от тях.
Тези, които нямат реалност, Кладата не ги иска; тя ги отделя от себе си.
Кладата – това е Съвършеното Добро, но само за определените и за Чистите хора.
Тука, на Кладата, сам Бог показва ясно какво означава Вяра, какво означава Любов към Бога. Това е чист показен урок.
Богомилите знаеха, че ако умееш да изгориш с Любов, ще познаваш Бога. И те дадоха себе си, за да Го познаят. Докато умрелите, падналите правят жалки курбани.
Кладата беше Божествен призив към Чистите, които бяха отделени от света. Житото беше отделено от плявата. На Кладата Богомилите показаха, че за тях само Бог е Реалност. Кладата е извън времето. Тя е за човека, който напълно е осъзнал своята Духовна Същност; а умствените хора – те си остават отвън.
Кладата е величествено Огнено Кръщение, велико завръщане.
А тези, които не са били призовани към Кладата, те са били наказани и изоставени от Бога поради връзка с Дявола и злото. Те са оставени от Бога за други времена. Тъй като Бог е Любов, за тях ще има други времена.
Кладата изтръгва света от човека, защото тя е Свобода за Духа, а не свобода за ума. Умът е привързан към света, той е вързана енергия.
На Кладата Бог постави Богомилите в Собственото Си Сърце.
На Кладата светът беше изгорен. Змията умря. Човекът се превърна от човек в Син. Това е велико тържество, жадувано тържество. И затова Учителят казва: „Не трябва да бъдете християни, а Синове“. Това е разликата.