НИКИТА СТРАННИК Никита Мистик, наричали са го още „мистик“. Понеже той е патриарх, напуснал църквите и станал ученик на Боян, наречен още „проклетият патриарх“. Елеазар Хараш 05.11.2013г.

Никита Мистик, наричали са го още „мистик“. Понеже той е патриарх, напуснал църквите и станал ученик на Боян, наречен още „проклетият патриарх“. Това е човек на свещената идея.
Казва: Аз живея там, където е мистичното вдъхновение. Това е моята река.
Никита Мистик казва: Никога не мисля за църква, аз мисля само за Бог. Никога в ума ми няма понятието „църква“ – аз мисля само за Бог и само за Неговата Истина. Защото без Истината аз прозрях, че обеднявам.
Човекът, който е кръстен само с вода, той умира – умира на кладата, умира в живота, умира в огъня. Вярата трябва да е по-силна от огъня, това е нейната тайна и затова истинското кръщение е с огън. Водата е за тези, които не разбират Истината; огънят е за тези, които живеят в Истината.
Бог е безкрайно необясним, мистично неясен и чудно близък.
Само с чистота можеш да прободеш смъртта  и злото.
Толкова трябва да търсиш Бога, докато Го откриеш. После вече заживяваш в мистичното съзнание.
Само мистикът има право да навлиза в непознатото знание.
Казва: Бог е величествена Любов, която е скрита в тишина.
Въпросът е не как да познаеш Бога, а как да се научиш да отсъстваш. Разбира се, егото не може да отсъства.
Ако не приемеш злото с любов, не можеш да го преодолееш. Ако не можеш, не можеш и да го погълнеш; ако не можеш да го погълнеш, тогава кладата не е достойна за тебе. Тогава избягвай да изричаш Божието име – не говори за Бога, а мълчи!
Опасностите в живота са духовни градители.
Мъдрият разчита на Божествената си Любов, а не на добрите си намерения. Така говори Никита Странник. Не на добрите си намерения, а на Божествената си Любов, т.е. той има още по-дълбока основа от добрите намерения.
Земният човек страда, казва Никита, и в изобилие и в бедност; и в порядък и в безпорядък. За земния човек въобще няма значение порядъка, той винаги ще страда – паразитите са там, пък безпорядъка да не говорим.
Човек страда, защото е преуспял от Божественото да създаде дяволското – в това той е преуспял.
В чистотата има тайно укрепление. В чистотата има скрита крепост.
Щом живееш във видимото, ти си човек, а не си дух. Т.е. ти си неосъзнат и всички, които ви казват, че сте хора, нямат представа от Истината. По всяко време сме духове, но хората казват: - Не, все пак сме хора. Такива хора няма смисъл да говориш и да ги убеждаваш.
Бог е създал Любовта, а човекът е създал объркания свят.
Съдбата прави велик поклон на този, който се е справил със себе си, който е разрешил себе си.
Човекът се храни с това, което дава, а не с това, което взема.
Думите, казва Никита, спят в себе си, но когато ги изговорим, те оживяват и стават същества. Тези същества стават нашата участ.
Човекът не е роден, за да бъде разбран, а за да разбере Бога, своя Баща.
Истинската уста познава тайната, но не я произнася.
Последните думи на Никита Странник преди смъртта са кратки: „Идвам Господи!“ Нищо повече, две думички, ясни и осъзнати напълно – да знаеш откъде си дошъл, къде отиваш – напълно осъзнато. „Идвам Господи!“ – просто не се нуждае от нищо друго.