Някои от критиците на Богомилството ги обвиняват, че те учили, че светът е създаден от четири елемента: огън, въздух, вода и земя. Това е вярно, защото това е окултно учение, което стои в основата на астрологията и алхимията и цялата окултна наука, което още един път потвърждава, че богомилите са били едно окултно общество. Според Зигавин, византийски критик на Богомилството, богомилите учели, че Бог създал света от четири елемента — огън, въздух, вода и земя. Това учение е ядката на учението и на гръцкия философ Емпидокъл, за който се знае, че е запознат с окултната наука. С това учение е бил запознат и Манес. За него също говорят Платон и Аристотел. Учението за четирите елемента е било споделяно и от някои православни богослови като Йоан Дамаскин от осми век и други. Щом като богомилите са приемали това учение, ясно показва, че те са едно окултно общество.
Символичното тълкуване на Писанието
Фактът, че критиците на богомилите ги обвиняват, че тълкували Евангелието символично, а не го приемали буквално, също показва, че те са били едно окултно общество. Защото всички окултни общества гледат на Евангелието и на Библията като на символични книги. Те са знаели основната окултна истина, че всичко преходно е само символ на непреходна реалност. Да се тълкува Писанието символично, това значи да се даде предимство на духовното, защото да се възприема Писанието буквално, това е едно материалистично схващане на Писанието.
Критиците на богомилите ги обвинявали, че отричали Стария Завет. Според нашето схващане, това не е вярно, защото те, приемайки Евангелието като основа на своето учение, много добре са виждали, че сам Христос цитира старите пророци и казва, че те са говорили за Него. А ние знаем, че богомилите са хора разумни и с дълбока и трезва мисъл и не могат да приемат една част от едно учение, което считат за свещено и боговдъхновено, а друга да отричат. Всички езотерични учения знаят, че Старият Завет, като всички свещени Писания, има дълбок вътрешен смисъл и че външният разказ е само дреха на този вътрешен смисъл. Древноеврейската кабалистична книга поддържа същата идея, като казва, че Библията има трояк смисъл. Външният разказ е само дреха, с която е облечено тялото, което представя моралният принцип, а Духът — това е вътрешният дълбок смисъл. Същото са поддържали и Климент Александрийски и Ориген от втория век на Християнството. Богомилите са знаели това и не са отхвърляли Стария Завет, а са прониквали в неговия вътрешен смисъл. В него те са откривали пътя на историческото развитие на човечеството, както ще покажа това на друго място. С положителност може да се твърди, че те са отричали буквалното разбиране на Стария Завет, който действително отблъсква човека, защото е пълен с видими противоречия. Но, ако се проникне в неговия езотеричен, вътрешен смисъл, той вече ни се представя в друга светлина, представя ни се като една дълбока научна книга, която съдържа една отлична космогония и която ни дава историческия път на човечеството още от неговото излизане от Бога до наши дни, както и бъдещото развитие. По този въпрос е написал една отлична книга френският окултист от 18 век — Фабр д'Оливие, където разглежда Библията и предимно Мойсеевите книги, най-вече Битието като дълбока езотерична книга с много дълбоко и разумно учение. Там е обяснено строго научно образуването на световете, раждането на материята от Духа и създаването на всички форми. Там е разкрита Тайната на времето и пространството, която е още непозната на съвременните хора.
Връзката на Богомилите
с предхождащите ги езотерични учения
Критиците на богомилите ги обвиняват, че произхождали и имали връзка с манихеите, гностиците, даже неоплатониците, за които говорих по-напред в тази книга и обясних, че богомилите са сходни по тях само по учение, но не изхождат от тях. Понеже тези общества са езотерични, то и богомилите, които са подобни на тях по учение, също са езотерично учение.
Във връзка с тази точка, ще приведа мнението и схващането на някои френски изследователи на Богомилството, катарите и гностиците, които убедително показват, че Богомилството е езотерично учение.
Най-напред съвременният окултист Седир казва, че учението на гностиците е остатък от Древните Мистерии, малко изродени и сега се прави опит да се обновят чрез Евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до Средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигната висота е Божествената комедия на Данте, който е бил един от най-просветените гностици на своето време.
Друг съвременен френски изследовател Босюе казва, че Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на Мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове спада както въвеждането в Мистериите на Елевзин... Виргилий го води и пази в кръговете на ада. „Да забележим също", казва Босюе, „че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище изглежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогаз разбираме, че флорентинският титан като изкачва рая, би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада."
Небето му се състои от серия кабалистични кръгове, разделени с един кръст като пентакъла на Езекиил. В центъра на този кръст има една роза, в която виждаме да се явява за пръв път, изложен публично и почти категорично обяснен, символа на розенкройцерите.
"От съвестната работа на Е. Ару Комедията на Данте, преведена по буква и коментирана по дух, с ключа на символичния език на Верните на Любовта", казва Босюе, „се вижда, че Данте е имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От това учение той черпи омразата си към папите и римската черква, както и окултните теории, които намираме във всеки ред на епопеята му."
"Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището — изпитанията при Посвещението, а Небето е обиталище на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта."
"Според Ару в горепосочената книга, катарите са имали през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване — пароли — и една астрологична доктрина. Те са правили своите посвещения в деня на пролетното равноденствие. При посвещението те употребявали три светлини. Научната им система е била основана на доктрината на съотношенията, на аналогията. Така, според тяхната доктрина, на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, а на Слънцето — просветленият разум и аритметиката.
И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата — науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбират."
"Според Данте, осмото небе от рая, звездното небе, е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло. В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилация, бели туники, също като на тези от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайна., трите добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза — албигойците, като емблема на Верните на Любовта. Тези символи били вече употребявани от предшествениците на катарите и албигойците през 10-ти и 11-ти век, от богомилите."
"Тези две големи училища за Посвещение, ортодоксалното и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения."
"Обикновено не се знае, доколко светът и църквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че Катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ломбардия, св. Виктор, св. Франциск Азийски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно — катари."
Данте е бил по всяка вероятност ръководител на мистичния орден Верните в Любовта." (Горните цитати взимам от. книгата на Седир Розенкройцерството — история и доктрина.)
Според френския окултист Папюс, Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от мистичното му съчинение Божествена комедия, което е построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение Методично изложение на окултната наука.
Според Седир мистиката на християнското учение е най-силно изразена в чудната книга Подражание на Исуса, писана от Тома Кемпийски, който е бил във връзка с катарите, която розенкройцерите от 1614 година вземат като молитвеник и я дават на неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото, изяснява
техния неизменен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като ръководител и център на всички светове.
"Елифас Леви мисли, че Романът на Розата и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение — Посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на Великите Тайни на Розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тамплиерите, докато Жак дьо Менг и Клопинел (които според някои са едно и също лице), съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави. Романът на Розата е епическа поема на старата Франция. Това е едно дълбоко съчинение под обикновена форма. Това е едно изложение на Мистериите на окултизма, също така мъдро, както това на Апулея. Розата на Фламел, тази на Жак дьо Менг и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво."
От горните цитати на Седир много ясно се вижда, че албигойците и катарите са били едно гностическо, езотерично братство и са имали своите Мистерии и Посвещения, както и всички езотерични братства. А те, както знаем, не са нищо друго, освен Богомилството, пренесено на Запад. Следователно, и богомилите са едно езотерично братство, и само в тази светлина трябва да бъдат разглеждани.
Отношението на Богомилите към децата
Критиците на богомилите ги обвиняват, че те не обичали децата и не се женели. Това се опровергава от положението, че те са се стремили да бъдат като първите християни и са се наричали просто християни и са подражавали в живота си на Христа, Когото са признавали за Велик Учител и Спасител на човечеството. А знае се, че Христос е обичал децата и затова казва: "Оставете децата да дойдат при Мене." А що се отнася до въпроса за брака, женитбата, обикновените богомили са се женили и са имали семейства и деца, а безбрачието е било за съвършените, които са били като апостоли на учението и затова е трябвало да са свободни от семейни задължения. Това е истината по този въпрос.
От такъв характер са всички твърдения на критиците на Богомилството — те си създават известна идея за богомилите, известна представа за тях и след това ги критикуват, без тази представа да отговаря на реалността.
Богомилите и тайните науки
Някои от враговете на богомилите ги обвиняват, че се занимавали с гадателство, чрез което прониквали до лековерните и суеверни прости хора, които били още под влияние на езичеството, в което се практикували различни гадателски изкуства. Това обвинение е профанизиране на един факт, но все пак е показателно, че богомилите са се занимавали с окултните науки, които противниците наричат гадателски. Значи, те са се занимавали с астрология, хиромантия, физиогномия, кабала и прочее, което се потвърждава и от факта, че те приемали учението за четирите елемента, което стои в основата на окултните науки. И не може да бъде другояче, щом като са имали връзка с манихеите и неоплатониците и щом от тях са произлезли розенкройцерите, в чиито среди се развивала астрологията и алхимията с голяма дълбочина.
В средновековната апокрифна книжнина се срещат и гадателни книги като Коледник, Гръмник и др., в които се описва какво ще се случи през дадена година, било с хората, било с животните, било с културите по полето, какво ще е времето през тази година и пр. Това ясно показва, че те са се занимавали с мондиалната и метереологична астрология, която дава такива прогнози, с която се е занимавал и знаменитият астроном Кеплер.
Така че, това обвинение, което се приписва на богомилите като грях, е още е едно доказателство, че те са окултно общество, което се е занимавало с различните окултни науки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар