Боян Магесник е любимият син на Симеон Велики

София вероятно е единствената столица в Европейския съюз, ако не и в целия свят, където има улица, кръстена на магьосник. Ако би имало повече ум в общинските организатори на туризма, това би привлякло хиляди поклонници на мистиката от нашия и други континенти в милионния град. Защото „Боян Магесник”, както се нарича улицата, е истински феномен, откъдето и да го погледне човек – екстрасенс, масон, принц, учен, поет, музикант, мистик...

Хан Крум Страшний основава династия във всяко поколение от която има поне по един нестандартен тип. От шестте деца на Свети княз Борис Михаил Първи Покръстител първоначално за странник за смятали Симеон, ала такъв се оказва Владимир Расате. Възкачил се на престола, след като баща му решава да се пенсионира и да отиде в манастир, решава да отмени християнството и да върне прабългарските нрави и обичаи. Старият обаче се връща и му избожда очите. Възкачва на трона не втория си син Гаврил, а именно Симеон, който най-вероятно е първият български писател Черноризец Храбър.

Шест са и децата на най-великия ни владетел, все момчета. Първият му брак не е успешен по мнение на Симеон Велики, така че и той като баща си низвергва своя син, макар  да го е кръстил на християнското име на дядото – Михаил. Обявява за свой наследник своя втори син Петър. Въпреки че нито блести с особени дарби, нито с кой знае какви други качества, той става най-дълго управлявалият ни владетел за всички времена – цели 42 години, колкото в повечето случи траел цял един човешки живот през далечния тогавашен 10 в. От втория брак на Симеон се родили две момчета, които наследили от царя качествата на духовни хора и майстори на перото.

Св.Иван Рилски е третият син на Симеон. А по-малкият от него е точно на другия полюс. Вениамин, който минава за любим син на Великия цар, е изпратен от него в училището, възпитало самия Симеон – Магнаурската школа. Идеята е от него да стане голям писател и книжовник, тъй като от малък имал дар да пише, а също и да музицира. Бащата си отива през 927 г. спокоен, че е намерил път за любимия син. Но не би...

Вместо да стане водач на Българската православна църква и просветител номер едно в страната, Вениамин попаднал под влиянието на тогавашния цариградски патриарх Николай Мистик. Смята се, че той го е въвел в тайните общества, където му е открил учения, дошли още от времената на Древния Египет. И ги пренесъл в родината.

Именно в това се корени и идеята за знака на българина, който е в основата на онази концепция, която светът познава като „Шифърът на Леонардо” за историческото задкулисие, тайните общества и тяхната роля на водачи на човечеството, която често и нарочно остава незабелязана от непосветените. Принцът е смятан за баща на сектата на богомилите, която е предтеча на реформата не просто в християнството, а в цялата ни цивилизация. Поради всичко това, мнозина са склонни да го определят и да го приемат за масон. Върнал се у нас, Вениамин се прекръства на Баян или Боян.

Името означава нещо като „принц”, понеже „баян” е титла при прабългарите. А народът го нарича Магесника или Мага. Защото смята, че той е мистик, човек, който се опитва да влиза в контакти с отвъдното, да намира в прабългарските корени езически обяснения за нещата, които според него религията не може да обясни. Допълнителна роля играе и фактът, че майка му Мария Сурсувул (или Мариам Сурсопал според други източници) е арменка. А тази земя винаги е била обвита в мистичност, както и хората, които ражда и които, също като евреите са силно вплетени в своите малки общества – клетки, пръснати в чужбина.

Боян става легендарна фигура. За него почват да се носят всякакви митове, истории и мълвата така обогатява образа му, че той започва да стои на границата между реалната действителност и фикцията. Магесникът се прочува и отвъд нашите земи, също като богомилството. Международни автори от онова време пишат за него. И Слава Богу, тъй като като враг на властта на брат си Петър, която се крепи главно върху Българската православна църква, родната хроника не смята за нужно да споменава „опозиционера” и еретика. Управлението се грижи да не оцелеят и неговите произведения, които според свидетелствата на чужденците били изключително интересни и особено тези в областта на поезията.



Снимка:  bulgarianhistory.org

автор: СЛАВА

Учителя Петър Дънов за богомилите:

Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. (1)

С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на българите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те донесоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа. Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора. А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре. Но ако това е един неправилно приписан грях по отношение на тях, питам тогава това в тяхна чест ли е.(2)

Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал.(3)

Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България. Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ. (4)

Вие – търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.(5)

Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия.(6)

Хубаво, я ми кажете, где е велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси. (7)

Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне.“ (8)

България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство. (9)

На всички рекохъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май на слънце, да наблюдавате изгрѣва му, то да не ви заварва въ легло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на слънцето.“ (10)

Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от 1500 години насам българите са направили 150 войни. Питам: За тия падения и нещастия на България аз ли съм виновен? Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае фактът, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но както ги зная аз в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора.

Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние.Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди 2000 години. (11)

Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили. Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща. (12)

Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. – Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни.(13)

Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите.

Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона.

Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”.

Богомилите сега идат отново и животът сега минава в нова фаза. (14)

С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата.

Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество – твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение.

Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога – нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство – наказание за гонението против богомилите.

Един брат попита:

– Богомилското движение има ли връзка с нашето движение?
– Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Понеже както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същи велик център на Бялото Братство.

В миналото ние сме се проявявали по един начин. В бъдеще ще се проявяваме още по-съвършено. (15)

Боян Магесник, Баян, Боян Мага, известен и с християнското си име Венеамин

Боян Магесник, Баян, Боян Мага, известен и с християнското си име Венеамин, е багренороден син на цар Симеон Велики от втория му брак с Мария Сурсувул (Мариам Сурсопал), той е третият син на първия български цар. Роден е в Преслав около 910 г., възможно е подобно на баща си да е завършил Магнаура, смята се, че починал около 970 г.[1], вероятно в Цариград, жертва на поръчково убийство.

Пренебрегнал християнското си име и устроения по византийски образец дворцови живот, той демонстративно носи прабългарско облекло, връща се към традиционното Баян (Боян) и старите традиции, шаманските вярвания и древните знания, опитвайки се да ги съчетае с живота в християнска вече България. Държи се като колобър и магьосник, облича се в кожи, такива дрехи, с които се преправя на различни видове животни, подобно на днешните кукери. Не е известно князът да е преследван като езичник. Без за това да има исторически доказателства, проф. Николай Райнов, Петър Димков и съвременни литературни автори го считат за основоположник на богомилството.


За него свидетелства кремонският епископ Лиудпранд през 949 г. посланик на немския император Отон I в Цариград : „Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“ [2]

Византийски хронисти също го споменават и пишат, че той приемал формата на различни животни - вълк и орел.[3]

В „История на Полша“ Ян Длугош в 15 век споменава: „двама бълг(арски) военачалници — Петър и Боян, започнали война срещу гърците и като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонст(антиновата) държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена“.


Образът му, като „Боян Магесника“, „Песоглавеца“ и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от турците. Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа, той се е оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски Лом, Мадара или другаде в Североизточна България или в Югозападна България — Рила, Пирин, Македония, Албанските планини), омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена. В резюме преданието е следното:
„Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката ѝ пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си.“

Георги Раковски в „Народна българска песен“ представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:
„Трещи! Плющи! Боян напред върви,
клин си върти, път прави, Златна врата гледа!
Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!
та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!
Ей, Семо! Семо! Български царю! (Раковски 1984б: 76).

“Боенец" буйно, несключено хоро,[4] което се играе през велики пости в Североизточна България, се свързва с името на Боян Мага. Част от пролетния фолклорен цикъл е празникът „Буенец“ [5](буенец, боеница, боеника данец, буенак) при деня на Свети Княз Боян Български, който е историческа личност, екзекутиран за противопоставяне на официалната тогава държавна религия, брат на пра-пра-пра дядото на княз Боян-Венеамин.

Животът на княз Боян Магьосника е обвит с много романтични и окултни легенди още от Средновековието — от отхвърлената любов, докато е следвал в Константинолол, на императорската дъщеря Мария, която после става българска царица, оженена за брат му Цар Петър, до основаването на богомилството на тайна сбирка на 13 април 928 г. в подземието на поверения му манастир „Света Параскева“ до Преслав събрал още 11 апостоли, включително епископ Богомил, сина му поп Йеремия, българският патриарх Стефан Венецианец, погребан в 929 г. в Рим (историческият българският патриарх тогава се казва Димитрий, а Стефан е първият български архиепископ, починал преди 878 г.), и двама мистици, дошли от Сирия. Той е митологизиран и до днес.



След смъртта на Симеон Велики се възцарява багренородният, но трети по старшинство син Петър. Княз Венеамин-Боян за разлика от първородния Михаил и втория Иван (?Иван Рилски[6]), които са от първия брак на баща им, е единокръвен брат на Царя и вероятно на него като Ичиргу боила заедно с кавханa Георги Сурсувул, който му е дядо или вуйчо, е възложено командването на войските, постигнали военния успех срещу Византия, принудил я официално да признае на българския владетел Императорска титла и то втора по ранг след византийската и по-висша от тази на немския римски император и да омъжи византийската принцеса Мария (Ирина) Лакапина за цар Петър I.

Царят подобно на дядо си Борис I и прадядо си Омуртаг, отчитайки сериозното усилие, което са стрували на България непрестанните войни, не подкрепя антивизантийската позиция на голяма част от българската аристокрация и води съглашенска политика. Допуска усилването на византийското църковно влияние и се занимава повече със схоластични въпроси отколкото с държавно строителство. Това предизвиква първо бунт на престолонаследника и брат на царя княз Иван[7], а после и въстание, начело на което е поставен първородният брат княз Михаил. Княз Боян, явно нежелаейки да участва в междуособици, нито да се примири със засилващото се византийско държавно и църковно влияние и започващия упадък на държавата, но сам нежелаещ да детронира брата си, в крайна сметка загърбва властта и двора и се отдава на старите традиции.

В това време се заражда в България и се разпространява широко богомилството. Пет години след падането на Преслав в 971 при сина на цар Петър- Борис II, византийците са прогонени в 976 г. от Североизточна България, тя е освободена и заедно с отвъддунавските области е под скиптъра на цар Самуил, споменава се, че това извършват Боян и Петър, дали споменатото наистина е точно за тогава (в „Записките на Готския топарх“, в който пише за българката армия, преминала Дунав и настъпила в завладяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България те не са споменати) или за византийски поражения в по-ранно време и дали този Боян е или не е князът магьосник, не може със сигурност да се установи.

В памет на загиналите съвършени

Hymn of the Cathars "Lo boièr" (Le bouvier - The cattle herder)

The text of this Cathar hymn contains an encoded message, Joana being the medieval cathar church, which has been weakened and finally eliminated in Southern France (Occitanie) through the horrible Albigensian crusade. The spiritual essence of the cathars is still vibrating in caves and waters.

Химн на "boièr Lo" на катарите (Le Бувие - пастира на едър рогат добитък)

Текстът на катарите химн съдържа кодирани съобщения, Йоана е средновековната катарската църква, която е била отслабена и накрая елиминиран в Южна Франция (Occitanie) през ужасно албигойски кръстоносен поход. Духовната същност на катарите все още вибриращи в пещери и водите.

БОГОМИЛИТЕ ЗА САТАНА

На Сатанаил му е било отнето „ил“ – Божествената частица и той станал Сатана. След отнемането на „ил“ той вече нямал същност, значи, отпаднал от кръга на тайните Божествени служители. Тези отмахнати букви са оттеглили тайните си сили и той бил видоизменен. Без „ил“ Сатана нямал вече начало, нямал основа и станал участник в един друг и особен замисъл.

След видоизменението Сатана започнал да обича и да увековечава губителното и отрицателното в живота, такава станала и неговата странна мисия. Това било мисия срещу всички тези, които не разбират замисъла на Бога, който е Велика Любов.

Сатана не е началото на злото, той само му е станал инструмент. Началото на злото е дълбоко скрито в Небитието. Това сатанинско зло не е Абсолютно Зло, това е зло, което самият Сатана не познава и понеже не го познава, не можел да му се противопостави, защото той идва, според Симеон Антипа, от много скрито, дълбоко място.

Спасението е отдръпване от илюзиите на сатанинския свят. Според симеон Антипа „Сатана“ означава преобърната сила, противодействаща сила, проверяваща сила. Това означава неговото име – Проверяваща сила – а не враг. Той е само преграда, но този, който съумее да съживи истинската си любов към Бога, той преодолява преградата и става несътворен, става духовен, става нетленен.

Поп Богомил казва: Църквата е жертва на тленността, на мъртвостта и само любовта към Бога може да ни направи нетленни. Ако останеш тленен, останал си заблуден.

Църквата е религия на смъртта, а свободата, която се дава в църквата, тя е свобода на неверието. Тази свобода в църквата е също тленна свобода.

Сатана прониква навсякъде, където има нечиста духовност. Това е умствената духовност. Тя е лицемерна, изменчива. Защо? Казва поп Богомил: Защото няма душа.

Според богомилските мъдреци, змията е успяла да проникне дори и в Моисей, и когато тя се промъкнала, той допуснал гняв, който се превърнал в престъпление, и което Моисей трябвало много дълго време да изкупва. Както знаете случая, той прави едно убийство и после се самонаказва 40 години и изкупва.

Гневът, според богомилите, е същество, което винаги стои на една крачка от престъплението.

Елеазар Хараш

Елеазар Хараш за богомилите

Учението на богомилите е окултна тайна. То е скрито от погледа и на света, и на църквата. Много книги са писани и се пишат, но богомилските тайни остават, остават скрити. Това са вътрешни тайни, това е култура от по-висши измерения, по-висша от всички църкви и от света.

Богомилите, както и толтеките са постигнали правилното пътешествие в неведомото, правилното завръщане. Тайната за завръщането в неведомото е чисто проникване, нарича се чисто проникване в смъртта и тя вече не може да улавя човека и да го заключва.

Богомилите са намерили ключа, който отключва правилно вратата на смъртта. И понеже смъртта е ограбила нещо от съзнанието на човека, нещо от целостта му, то на кладата богомилите си го връщат – те тайно ограбват смъртта. И това е една от богомилските тайни – да ограбиш смъртта, да ограбиш злото.

Смъртта се пронизва само с чиста духовна любов, която отваря прохода към Бога и затова те са богомили, сиреч „мили на Бога“.

Богомилите осъзнали, че с чиста духовна любов те преминават от смърт в живот и затова те приели смъртта с охота, с радост, и минавайки правилно през тази врата, смъртта, те образували новото човечество. Те не минали от смърт в живот, а минали от смърт в Бога.

Богомилството е идея на Всемирното Бяло Братство. То показва величието на духовността пред падението на умствеността и религиите – това е превъзходството на чистата духовност. Богомилството, това е разпространената сила на духовния свят, на духовното, реалното човечество.

Богомилството учи човека на постижението на Бога, постижението на Бога в смисъл постижението на духовния свят. Разбира се, има още много степени. Богомилството е една велика преданост, а преданността е правилният път на енергията да се движи. Духовността не е религия, тя е истински път на любовта към Бога.

Богомилите са единни с Бога и с Любовта, а не с религията и с църквите. Богомилството е духовна и Божия Любов, казано по друг начин – Божия Милост е слязла сред хората, но тази Любов се срещна със стария и голям застой, и (става въпрос за света и църквите) те отрекоха богомилската истина, зад която стои Бог. И поп Богомил казва: Свещениците не са християни, нито са синове Божии. И казва: Бог като Велика Любов искаше да спаси църквата от самата нея, от големия застой, но сам Той, Самия Бог не беше приет и затова църквата умря вътрешно. Най-лошо е да умреш вътрешно, външното е нищо.

Богомилите казват: Ние признаваме само Любовта като чисто, свещено писание. И казва поп Богомил: Не видях в църквата път, а умирание, и видях и живях в тази църковна пустиня. И много блага се даваха, и благата ме отблъснаха, защото видях и бедни да дават на големите чревоугодници, и очите ми се нажалиха. И казва още поп Богомил: Църквата е стара, стара змия, но змия без клада, без благословение, защото кладата е светилище за избраните и тя е смърт за змията.

Богомилското християнство е било едно чисто учение, чисто учение за Бога, но падналото християнство не го прие. То е здраво свързано с Дървото за познаване на доброто и злото, здрава връзка със смъртта и с преражданията, здрава връзка със застоя. Ще обясня: когато си духовен и си отидеш от този свят, ти взимаш със себе си духовността и тя става твоята вечност. Но когато си умствен, това е падение, ти отиваш в астралната змия. Това означава, че те очакват нескончаеми страдания и прераждания, очакват те участи, съдби и заблуди. Те продължават и там, и после отново на земята.

Това за което учебниците по история мълчат - Българската ерес

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3265:2013-11-30-11-01-35&catid=145:2013-08-28-12-35-27&Itemid=229

Едва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е

тяхното. Във всяка книга за християнските ереси те заемат едно от основополагащите места. В тях виждат разковничето и ключът, които раждат истината за катари, валденси, хусити, лютерани, хугеноти, протестанти. По-смелите изследователи дръзват да твърдят, че всъщност богомилите са наследили нравствената чистота на първите християни и че от тях тръгва рицарският морал за честност и всеотдайна служба на Доброто.

"Учението на богомилите за вечно жизненото начало в човека - душата, е постройка ясна и рационална: душата, еманация от Бога, Божия искра, като се пречисти, се удостоява да се върне и приобщи със своя Първоизточник."
Йордан Иванов
“Богомилски книги и легенди”Разпространение на Богомилството. ВЕЛИКАТА ЕРЕС