сряда, 10 февруари 2016 г.
БЪЛГАРИЯ И БОГОМИЛИТЕ Записки от беседите на Учителя
Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същ велик център на Бялото Братство. Законът е такъв: "Дето е текло вода, пак ще тече."
Богомилите не са успели в България, поради гонението на реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.
Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципът на свободата. Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение, от страна на тогавашните български власти - феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години.
Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство.
Кои са причините за робството на българите под турците? - Причината е в отношението на българите към Бога - нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха петстотин години под турско робство - наказание за гонението против богомилите.
Може да се напише книга, в която да се прокара идеята как българите като изгониха богомилите, пострадаха и паднаха под турско робство. Да се напише съчинение "Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това."
Народите не трябва да спъват Новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико Учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, Което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот.
Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение. Затова много бързо трябва да се работи, за да се набави закъснението.
неделя, 7 февруари 2016 г.
сряда, 3 февруари 2016 г.
вторник, 2 февруари 2016 г.
За митичния образ на Боян Мага, Сириус и символа на кучето
В българските литературни и фолклорни проекции не веднъж се среща образа на Боян Мага като песоглавец, магьосник с умение да се превръща във върколак или друг звяр, тайнствен и могъщ чародеец.
Част от тези аналогии идват и от християнското му име – Вениамин, защото библейският родоначалник Вениамин, на когото е кръстен, редица пъти е оприличаван в Светото писание на вълк, например в Битие, 49:27:
„Вениамин е граблив вълк; заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.“
Или в Съдии 7:5:
„И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие.“
Кой е Гедеон ли? Ето кой:
„...и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син;“ Числа 2:22
Изключително интересно е написаното от добре известният в средата на X век във Византия епископ Лиудпранд, който по това време е посланик и хронист на германския Император. В съчинението си „Възмездие“ той пише следното за Боян:
„Той (Симеон) имал двама сина: единият се наричал Боян, а другият, който и до ден днешен живее и здраво управлява българите, Петър. Боян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование.“
Спечелил завидна слава в целия средновековен свят, младият маг, както стана ясно от горния цитат, е български княз. Но въпреки че е син на цар Симеон, Вениамин е нещо много повече от приц – той е истинският водач на богомилите.
Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян, с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски. По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери (още известни като съвършени и избрани) и завършва с верующи и оглашени. Разбира се не всеки достигнал ниво „съвършен“, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен е значело да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжността епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви.
Знанията на младия княз наистина са били впечатляващи и това е било забелязано още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява научните богатства на средновековието. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик – главен възпитател в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.
Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български принц. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Вениамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена.
След смъртта на цар Симеон, с нежелание и едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, той се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.
През зимата на 927 г., няколко месеца след кончината на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала.
Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как ученикът най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята.
Но тези срещи са нямали нищо общо с Византия, а сирийците ще се намесят по един интересен начин в цялата картина.
От крайно интригуващата книга „Документите Тера“ пък, можем да научим, че древните цивилизации от планетната система на Сириус са еволюирали от хищни бозайници и в главите приличат на вълци (кучета) или котки (лъвове), както и че те са пряко свързани с историята на хората и живота на Земята.
Ще продължим изненадващата разходка до Сириус с информацията, че акадското име на звездата е „Мул-лик-уд“, което означава „звездата-куче на Слънцето“. Във Вавилон, Сириус е била известна като „Какаб-лик-ку“, в превод „Кучешката звезда“, а асирийците са я наричали „Кал-бу-са-мас“, означаващо „Кучето на Слънцето“. Накрая, познайте кое е най-яркото светило на съзвездието „Голямото Куче“? Въпросът е риторичен, но за да няма неясноти – ето и отговорът – Сириус.
От друга страна, небезизвестният Анубис е гръцкото име на Инпу – един от древноегипетските богове с глава на куче и тяло на човек, а звездата Инпу е също така звезда на Изида, иначе казано – пак Сириус.
След това привидно отклонение, което дава ясна връзка между звездата и символа на кучето, ще отскочим до манастира св. Параскева, през 928 г. – там именно двама сирийци, заедно с Боян Мага, поставят началото на богомилството. От двамата Мага получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги – легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.
По това време Боян е само на 18 години.
Да, знам, че сирийците са от Сирия, а не от Сириус, но връзката в имената може съвсем да не е случайна. Ще си позволя да цитирам и Учителя Петър Дънов:
„Че ако вие погледнете в Битието, нашата земя е една от най-изостаналите назад в културно отношение. На другите земи, по другите Слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете запример в Слънчевата система на Сириус, там живеят много добре. Старите народи като асирийците, които разбраха тази древна наука, туриха думата Асирия – значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Отличен живот е. Какво ще кажете: „И там има земя като нашата.“ Там, ако идете, тия хора са толкоз културни, че помен няма от престъпленията, които се вършат тук, на земята. Тези хора не очакват други да ги оправят, понеже, „ако Бог съществува в света, той ще ни оправи.“.
Сириус се споменава често и на особена почит в Учението му, а както се знае, то има много общи черти, традиции и ритуали с богомилството:
„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.“
„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.“
Тук трябва да отворя скоба, че става въпрос за Слънцето Сириус, а не някоя от планетите му. Това пояснение е във връзка с негативната роля, която уфолози и изследователи отреждат на някои сириусианци, които следва да са жители на планети от звездната му система. Редица окултни школи дават насока, че Слънцата са център на светлите сили, а планетите (или вътрешността им) – на тъмните. В тази равнина на разсъждение, са възможни различни варианти – например някои от съществата от древната цивилизация в системата Сириус да са еволюирали в по-високи измерения на съществуване и да помагат на своето „наследство“ на Земята в развитието му, използващи методите на „бялото“ посвещение. Други от тях, да са останали ориентирани предимно към егото и тялото си, а полярността им, разбира се – „черна“.
Дипломната работа на Петър Дънов е била на тема „Миграция и християнизиране на германските племена“ и в нея се говори за ролята на епископ Вулфила, в превод от немски – вълчето.
Всъщност препратки към кучеглави същества, Сириус и всякакви митични фигури има както по целия свят, така и в България. Съществува информация, че Александър Македонски е воювал срещу странни хора, наречени песоглавци или кинокефали.
„Кинокефалите представляват едно от подразделенията на апокалиптичната армия на Гог и Магог, тоест на Скитите. Също така на картата на Хенрих Майнцски, се чете упътването, че:
„В Рифейските планини (на границата между Европа и Азия) тече река Танис. Там живеят лоши хора Грифони и Кучеглави.“ – четем от сайта www.surva-bg.com.
Както и – „За Песоглавите се срещат споменавания в индийски, персийски, египетки и дори китайски автори. В средновековието за тях пишат Августин, Плано Карпини, Порденоне и Марко Поло.“
Оттам читателят може да се информира и за произхода и значението на думата кукери – хора, които се правят на кучета.
Според историка Иво Андровски „В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите...“
По мнението на немалко автори (напр. Христо Маджаров), митът за момчето, спасено от Вълка, което е и легендата за основаването на Рим – е български, а някои изследователи обвързат произхода на владетелския род Дуло с алп Бури. Според представите и поверията на народа ни, кучето е слуга на Бога и е създадено от него да гони дявола – по Божия повеля то захапва лукавия за крака и той окуцява.
Митичен или не, Архиепископ Боян се явява една от най-влиятелните и значими фигури за българската и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното значение на богомилството и неговите креации (катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н.) за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието и църквата.
Според редица изследователи, богомилите, наричани още „синове на разрушението“, са преки наследници на траките, а траките на свой ред са свързани с цивилизацията от Атлантида. За общото между Атлантида и Сириус може отново да видите в „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя“.
Според Николай Райнов богомилството е част от западната езотерична традиция:
„В своите седем периода на развитие (Атлантски, Мексикански, Египетски, Халдейски, Есениянски, Гностически и Богомилски) тази традиция запази линията на строго единство, така характерна за пътя и разкриването на всяка истина.“
С риск, съвсем основателно, да ме наречете повтарящ се досадник, ще добавя, че за връзката между индианската (мексиканската) и египетската култура от една страна и историите за Сириус от друга, може да разберете пак от „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя“.
Няколко извадки от Богомилското учение по темата:
„Първият кръг (Овен) е Талет, жертвата, Агнец, заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Великия Човек, коленото на Вениамин, който държи вълк, негов знак е Аметистът.“
„Азбучен ключ В (6) е свързан с ... феникс, междуосие, Марс, Сириус, Стрелец, Йехова, Уриел, Строител, ... , Влияние, Воля, Трон...“
Ще завърша със следните любопитни думи на поп Богомил – цитат от произведение на Николай Райнов:
„Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.“
Автор: Радислав Кондаков
Редакция: Издателство „Паралелна Реалнос
Част от тези аналогии идват и от християнското му име – Вениамин, защото библейският родоначалник Вениамин, на когото е кръстен, редица пъти е оприличаван в Светото писание на вълк, например в Битие, 49:27:
„Вениамин е граблив вълк; заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.“
Или в Съдии 7:5:
„И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие.“
Кой е Гедеон ли? Ето кой:
„...и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син;“ Числа 2:22
Изключително интересно е написаното от добре известният в средата на X век във Византия епископ Лиудпранд, който по това време е посланик и хронист на германския Император. В съчинението си „Възмездие“ той пише следното за Боян:
„Той (Симеон) имал двама сина: единият се наричал Боян, а другият, който и до ден днешен живее и здраво управлява българите, Петър. Боян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование.“
Спечелил завидна слава в целия средновековен свят, младият маг, както стана ясно от горния цитат, е български княз. Но въпреки че е син на цар Симеон, Вениамин е нещо много повече от приц – той е истинският водач на богомилите.
Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян, с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски. По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери (още известни като съвършени и избрани) и завършва с верующи и оглашени. Разбира се не всеки достигнал ниво „съвършен“, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен е значело да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжността епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви.
Знанията на младия княз наистина са били впечатляващи и това е било забелязано още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява научните богатства на средновековието. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик – главен възпитател в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.
Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български принц. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Вениамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена.
След смъртта на цар Симеон, с нежелание и едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, той се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.
През зимата на 927 г., няколко месеца след кончината на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала.
Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как ученикът най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята.
Но тези срещи са нямали нищо общо с Византия, а сирийците ще се намесят по един интересен начин в цялата картина.
От крайно интригуващата книга „Документите Тера“ пък, можем да научим, че древните цивилизации от планетната система на Сириус са еволюирали от хищни бозайници и в главите приличат на вълци (кучета) или котки (лъвове), както и че те са пряко свързани с историята на хората и живота на Земята.
Ще продължим изненадващата разходка до Сириус с информацията, че акадското име на звездата е „Мул-лик-уд“, което означава „звездата-куче на Слънцето“. Във Вавилон, Сириус е била известна като „Какаб-лик-ку“, в превод „Кучешката звезда“, а асирийците са я наричали „Кал-бу-са-мас“, означаващо „Кучето на Слънцето“. Накрая, познайте кое е най-яркото светило на съзвездието „Голямото Куче“? Въпросът е риторичен, но за да няма неясноти – ето и отговорът – Сириус.
От друга страна, небезизвестният Анубис е гръцкото име на Инпу – един от древноегипетските богове с глава на куче и тяло на човек, а звездата Инпу е също така звезда на Изида, иначе казано – пак Сириус.
След това привидно отклонение, което дава ясна връзка между звездата и символа на кучето, ще отскочим до манастира св. Параскева, през 928 г. – там именно двама сирийци, заедно с Боян Мага, поставят началото на богомилството. От двамата Мага получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги – легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.
По това време Боян е само на 18 години.
Да, знам, че сирийците са от Сирия, а не от Сириус, но връзката в имената може съвсем да не е случайна. Ще си позволя да цитирам и Учителя Петър Дънов:
„Че ако вие погледнете в Битието, нашата земя е една от най-изостаналите назад в културно отношение. На другите земи, по другите Слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете запример в Слънчевата система на Сириус, там живеят много добре. Старите народи като асирийците, които разбраха тази древна наука, туриха думата Асирия – значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Отличен живот е. Какво ще кажете: „И там има земя като нашата.“ Там, ако идете, тия хора са толкоз културни, че помен няма от престъпленията, които се вършат тук, на земята. Тези хора не очакват други да ги оправят, понеже, „ако Бог съществува в света, той ще ни оправи.“.
Сириус се споменава често и на особена почит в Учението му, а както се знае, то има много общи черти, традиции и ритуали с богомилството:
„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.“
„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.“
Тук трябва да отворя скоба, че става въпрос за Слънцето Сириус, а не някоя от планетите му. Това пояснение е във връзка с негативната роля, която уфолози и изследователи отреждат на някои сириусианци, които следва да са жители на планети от звездната му система. Редица окултни школи дават насока, че Слънцата са център на светлите сили, а планетите (или вътрешността им) – на тъмните. В тази равнина на разсъждение, са възможни различни варианти – например някои от съществата от древната цивилизация в системата Сириус да са еволюирали в по-високи измерения на съществуване и да помагат на своето „наследство“ на Земята в развитието му, използващи методите на „бялото“ посвещение. Други от тях, да са останали ориентирани предимно към егото и тялото си, а полярността им, разбира се – „черна“.
Дипломната работа на Петър Дънов е била на тема „Миграция и християнизиране на германските племена“ и в нея се говори за ролята на епископ Вулфила, в превод от немски – вълчето.
Всъщност препратки към кучеглави същества, Сириус и всякакви митични фигури има както по целия свят, така и в България. Съществува информация, че Александър Македонски е воювал срещу странни хора, наречени песоглавци или кинокефали.
„Кинокефалите представляват едно от подразделенията на апокалиптичната армия на Гог и Магог, тоест на Скитите. Също така на картата на Хенрих Майнцски, се чете упътването, че:
„В Рифейските планини (на границата между Европа и Азия) тече река Танис. Там живеят лоши хора Грифони и Кучеглави.“ – четем от сайта www.surva-bg.com.
Както и – „За Песоглавите се срещат споменавания в индийски, персийски, египетки и дори китайски автори. В средновековието за тях пишат Августин, Плано Карпини, Порденоне и Марко Поло.“
Оттам читателят може да се информира и за произхода и значението на думата кукери – хора, които се правят на кучета.
Според историка Иво Андровски „В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите...“
По мнението на немалко автори (напр. Христо Маджаров), митът за момчето, спасено от Вълка, което е и легендата за основаването на Рим – е български, а някои изследователи обвързат произхода на владетелския род Дуло с алп Бури. Според представите и поверията на народа ни, кучето е слуга на Бога и е създадено от него да гони дявола – по Божия повеля то захапва лукавия за крака и той окуцява.
Митичен или не, Архиепископ Боян се явява една от най-влиятелните и значими фигури за българската и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното значение на богомилството и неговите креации (катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н.) за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието и църквата.
Според редица изследователи, богомилите, наричани още „синове на разрушението“, са преки наследници на траките, а траките на свой ред са свързани с цивилизацията от Атлантида. За общото между Атлантида и Сириус може отново да видите в „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя“.
Според Николай Райнов богомилството е част от западната езотерична традиция:
„В своите седем периода на развитие (Атлантски, Мексикански, Египетски, Халдейски, Есениянски, Гностически и Богомилски) тази традиция запази линията на строго единство, така характерна за пътя и разкриването на всяка истина.“
С риск, съвсем основателно, да ме наречете повтарящ се досадник, ще добавя, че за връзката между индианската (мексиканската) и египетската култура от една страна и историите за Сириус от друга, може да разберете пак от „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя“.
Няколко извадки от Богомилското учение по темата:
„Първият кръг (Овен) е Талет, жертвата, Агнец, заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Великия Човек, коленото на Вениамин, който държи вълк, негов знак е Аметистът.“
„Азбучен ключ В (6) е свързан с ... феникс, междуосие, Марс, Сириус, Стрелец, Йехова, Уриел, Строител, ... , Влияние, Воля, Трон...“
Ще завърша със следните любопитни думи на поп Богомил – цитат от произведение на Николай Райнов:
„Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.“
Автор: Радислав Кондаков
Редакция: Издателство „Паралелна Реалнос
Боян Магесник е любимият син на Симеон Велики
София вероятно е единствената столица в Европейския съюз, ако не и в целия свят, където има улица, кръстена на магьосник. Ако би имало повече ум в общинските организатори на туризма, това би привлякло хиляди поклонници на мистиката от нашия и други континенти в милионния град. Защото „Боян Магесник”, както се нарича улицата, е истински феномен, откъдето и да го погледне човек – екстрасенс, масон, принц, учен, поет, музикант, мистик...
Хан Крум Страшний основава династия във всяко поколение от която има поне по един нестандартен тип. От шестте деца на Свети княз Борис Михаил Първи Покръстител първоначално за странник за смятали Симеон, ала такъв се оказва Владимир Расате. Възкачил се на престола, след като баща му решава да се пенсионира и да отиде в манастир, решава да отмени християнството и да върне прабългарските нрави и обичаи. Старият обаче се връща и му избожда очите. Възкачва на трона не втория си син Гаврил, а именно Симеон, който най-вероятно е първият български писател Черноризец Храбър.
Шест са и децата на най-великия ни владетел, все момчета. Първият му брак не е успешен по мнение на Симеон Велики, така че и той като баща си низвергва своя син, макар да го е кръстил на християнското име на дядото – Михаил. Обявява за свой наследник своя втори син Петър. Въпреки че нито блести с особени дарби, нито с кой знае какви други качества, той става най-дълго управлявалият ни владетел за всички времена – цели 42 години, колкото в повечето случи траел цял един човешки живот през далечния тогавашен 10 в. От втория брак на Симеон се родили две момчета, които наследили от царя качествата на духовни хора и майстори на перото.
Св.Иван Рилски е третият син на Симеон. А по-малкият от него е точно на другия полюс. Вениамин, който минава за любим син на Великия цар, е изпратен от него в училището, възпитало самия Симеон – Магнаурската школа. Идеята е от него да стане голям писател и книжовник, тъй като от малък имал дар да пише, а също и да музицира. Бащата си отива през 927 г. спокоен, че е намерил път за любимия син. Но не би...
Вместо да стане водач на Българската православна църква и просветител номер едно в страната, Вениамин попаднал под влиянието на тогавашния цариградски патриарх Николай Мистик. Смята се, че той го е въвел в тайните общества, където му е открил учения, дошли още от времената на Древния Египет. И ги пренесъл в родината.
Именно в това се корени и идеята за знака на българина, който е в основата на онази концепция, която светът познава като „Шифърът на Леонардо” за историческото задкулисие, тайните общества и тяхната роля на водачи на човечеството, която често и нарочно остава незабелязана от непосветените. Принцът е смятан за баща на сектата на богомилите, която е предтеча на реформата не просто в християнството, а в цялата ни цивилизация. Поради всичко това, мнозина са склонни да го определят и да го приемат за масон. Върнал се у нас, Вениамин се прекръства на Баян или Боян.
Името означава нещо като „принц”, понеже „баян” е титла при прабългарите. А народът го нарича Магесника или Мага. Защото смята, че той е мистик, човек, който се опитва да влиза в контакти с отвъдното, да намира в прабългарските корени езически обяснения за нещата, които според него религията не може да обясни. Допълнителна роля играе и фактът, че майка му Мария Сурсувул (или Мариам Сурсопал според други източници) е арменка. А тази земя винаги е била обвита в мистичност, както и хората, които ражда и които, също като евреите са силно вплетени в своите малки общества – клетки, пръснати в чужбина.
Боян става легендарна фигура. За него почват да се носят всякакви митове, истории и мълвата така обогатява образа му, че той започва да стои на границата между реалната действителност и фикцията. Магесникът се прочува и отвъд нашите земи, също като богомилството. Международни автори от онова време пишат за него. И Слава Богу, тъй като като враг на властта на брат си Петър, която се крепи главно върху Българската православна църква, родната хроника не смята за нужно да споменава „опозиционера” и еретика. Управлението се грижи да не оцелеят и неговите произведения, които според свидетелствата на чужденците били изключително интересни и особено тези в областта на поезията.
Снимка: bulgarianhistory.org
автор: СЛАВА
Учителя Петър Дънов за богомилите:
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. (1)
С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на българите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те донесоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа. Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора. А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре. Но ако това е един неправилно приписан грях по отношение на тях, питам тогава това в тяхна чест ли е.(2)
Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал.(3)
Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България. Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ. (4)
Вие – търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.(5)
Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия.(6)
Хубаво, я ми кажете, где е велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси. (7)
Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне.“ (8)
България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство. (9)
На всички рекохъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май на слънце, да наблюдавате изгрѣва му, то да не ви заварва въ легло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на слънцето.“ (10)
Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от 1500 години насам българите са направили 150 войни. Питам: За тия падения и нещастия на България аз ли съм виновен? Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае фактът, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но както ги зная аз в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора.
Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние.Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди 2000 години. (11)
Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили. Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща. (12)
Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. – Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни.(13)
Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите.
Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона.
Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”.
Богомилите сега идат отново и животът сега минава в нова фаза. (14)
С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата.
Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество – твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение.
Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога – нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство – наказание за гонението против богомилите.
Един брат попита:
– Богомилското движение има ли връзка с нашето движение?
– Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Понеже както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същи велик център на Бялото Братство.
В миналото ние сме се проявявали по един начин. В бъдеще ще се проявяваме още по-съвършено. (15)
сряда, 27 януари 2016 г.
Боян Магесник, Баян, Боян Мага, известен и с християнското си име Венеамин
Боян Магесник, Баян, Боян Мага, известен и с християнското си име Венеамин, е багренороден син на цар Симеон Велики от втория му брак с Мария Сурсувул (Мариам Сурсопал), той е третият син на първия български цар. Роден е в Преслав около 910 г., възможно е подобно на баща си да е завършил Магнаура, смята се, че починал около 970 г.[1], вероятно в Цариград, жертва на поръчково убийство.
Пренебрегнал християнското си име и устроения по византийски образец дворцови живот, той демонстративно носи прабългарско облекло, връща се към традиционното Баян (Боян) и старите традиции, шаманските вярвания и древните знания, опитвайки се да ги съчетае с живота в християнска вече България. Държи се като колобър и магьосник, облича се в кожи, такива дрехи, с които се преправя на различни видове животни, подобно на днешните кукери. Не е известно князът да е преследван като езичник. Без за това да има исторически доказателства, проф. Николай Райнов, Петър Димков и съвременни литературни автори го считат за основоположник на богомилството.
За него свидетелства кремонският епископ Лиудпранд през 949 г. посланик на немския император Отон I в Цариград : „Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“ [2]
Византийски хронисти също го споменават и пишат, че той приемал формата на различни животни - вълк и орел.[3]
В „История на Полша“ Ян Длугош в 15 век споменава: „двама бълг(арски) военачалници — Петър и Боян, започнали война срещу гърците и като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонст(антиновата) държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена“.
Образът му, като „Боян Магесника“, „Песоглавеца“ и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от турците. Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа, той се е оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски Лом, Мадара или другаде в Североизточна България или в Югозападна България — Рила, Пирин, Македония, Албанските планини), омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена. В резюме преданието е следното:
„Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката ѝ пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си.“
Георги Раковски в „Народна българска песен“ представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:
„Трещи! Плющи! Боян напред върви,
клин си върти, път прави, Златна врата гледа!
Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!
та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!
Ей, Семо! Семо! Български царю! (Раковски 1984б: 76).
“Боенец" буйно, несключено хоро,[4] което се играе през велики пости в Североизточна България, се свързва с името на Боян Мага. Част от пролетния фолклорен цикъл е празникът „Буенец“ [5](буенец, боеница, боеника данец, буенак) при деня на Свети Княз Боян Български, който е историческа личност, екзекутиран за противопоставяне на официалната тогава държавна религия, брат на пра-пра-пра дядото на княз Боян-Венеамин.
Животът на княз Боян Магьосника е обвит с много романтични и окултни легенди още от Средновековието — от отхвърлената любов, докато е следвал в Константинолол, на императорската дъщеря Мария, която после става българска царица, оженена за брат му Цар Петър, до основаването на богомилството на тайна сбирка на 13 април 928 г. в подземието на поверения му манастир „Света Параскева“ до Преслав събрал още 11 апостоли, включително епископ Богомил, сина му поп Йеремия, българският патриарх Стефан Венецианец, погребан в 929 г. в Рим (историческият българският патриарх тогава се казва Димитрий, а Стефан е първият български архиепископ, починал преди 878 г.), и двама мистици, дошли от Сирия. Той е митологизиран и до днес.
След смъртта на Симеон Велики се възцарява багренородният, но трети по старшинство син Петър. Княз Венеамин-Боян за разлика от първородния Михаил и втория Иван (?Иван Рилски[6]), които са от първия брак на баща им, е единокръвен брат на Царя и вероятно на него като Ичиргу боила заедно с кавханa Георги Сурсувул, който му е дядо или вуйчо, е възложено командването на войските, постигнали военния успех срещу Византия, принудил я официално да признае на българския владетел Императорска титла и то втора по ранг след византийската и по-висша от тази на немския римски император и да омъжи византийската принцеса Мария (Ирина) Лакапина за цар Петър I.
Царят подобно на дядо си Борис I и прадядо си Омуртаг, отчитайки сериозното усилие, което са стрували на България непрестанните войни, не подкрепя антивизантийската позиция на голяма част от българската аристокрация и води съглашенска политика. Допуска усилването на византийското църковно влияние и се занимава повече със схоластични въпроси отколкото с държавно строителство. Това предизвиква първо бунт на престолонаследника и брат на царя княз Иван[7], а после и въстание, начело на което е поставен първородният брат княз Михаил. Княз Боян, явно нежелаейки да участва в междуособици, нито да се примири със засилващото се византийско държавно и църковно влияние и започващия упадък на държавата, но сам нежелаещ да детронира брата си, в крайна сметка загърбва властта и двора и се отдава на старите традиции.
В това време се заражда в България и се разпространява широко богомилството. Пет години след падането на Преслав в 971 при сина на цар Петър- Борис II, византийците са прогонени в 976 г. от Североизточна България, тя е освободена и заедно с отвъддунавските области е под скиптъра на цар Самуил, споменава се, че това извършват Боян и Петър, дали споменатото наистина е точно за тогава (в „Записките на Готския топарх“, в който пише за българката армия, преминала Дунав и настъпила в завладяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България те не са споменати) или за византийски поражения в по-ранно време и дали този Боян е или не е князът магьосник, не може със сигурност да се установи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)