Мирна група - името им се превежда като ,,Чистите", - която живее в провинция Лангедок в Южна Франция през XII и началото на XIII век. Катарите може би са произлезли от българска секта, активна през X и XI, наречени богомили, мигрирали във Франция.
Други смятат, че катарите са били във Франция от векове и се придържат към вярвания, датиращи от зората на християнството, но по-късно влезли в разрез с църковните догми.
Макар и християни - усвоили учението на Исус, - катарите са много различни от църквата в Рим по време, когато е еретично да не си съгласен с нея по какъвто и да е било въпрос.
Катарите свещеници са наречени Perfecti (,,Съвършени"). ,,Съвършените" носят дълги, тъмни роби и вярват в живота без материални притежания. По принцип всички представители на катарите се смятат за равни, включително жените, и еднакво способни да изпълняват функцията на свещеник, ако възникне такава потребност. Катарите проповядват живот колкото се може по-близо до начина, по който е живял Исус - според принципите на любовта. Вярват в прераждането и по-скоро в познанието, отколкото във вярата (гръцката дума за познание е gnosis). Катарите не използват църкви, а провеждат религиозните си служби на открито, така че да са по-близо ди природата. При лошо време може да се използва всяка постройка, за да се проведе церемонията. В по-голямата си част са вегетарианци, но могат да ядат риба. Групата вярва в дуалистичната природа на нещата, че доброто и злото са двете противоположни страни на обща космическа сила. Вярва, че добър бог е създал небесата, а зъл бог - човека и неговата алчност. Държат се по начин, който хората от ХХ век биха асоциирали с хипитата. Трудно е да си представиш по-безобидна група, но църквата в Рим е заплашена.
Може би по причини, които не са ясни, катарите възприемат разпъването на Христос на кръста за несъществено. Освен това не вярват в кръщението и причастието. Единственото катарско тайнство е наречено consolamentum, т.е. тайнството на непорочността. Това обаче не значи, че катарите са безбрачни, тъй като consolamentum се дава на смъртен одър.
Или причината е, че популярността на катарите се разпространява. Катарски групи могат да се открият в цяла Германия и в северната част на Франция.
Една теория за това, защо църквата реагира толкова яростно срещу катарите, е свързана с Ордена на тамплиерите, чийто център е наблизо в Южна Франция. Очевидно има доста голямо припокриване между катарите и тамплиерите. Единчлен на катарско семейство, Бертран дьо Бланшфор, става четвърти велик майстор на Ордена на тамплиерите. Бланшфор, който е на този пост от 1153 до 1170г., се смята за важен велик майстор. Той организира тамплиерите и ги трансформира в това, което днес би се нарекло международна корпорация. Смята се, че тамплиерите дават на катарите тайните за живота на Исус, които са научили, докато са търсели съкровище на мястото на Соломоновия храм в Йерусалим, и че тези тайни включват алтернативна биография на Исус. В тази версия за живота на Исус той е женен за Мария Магдалина и има деца. След смъртта на Исус Мария, брат й Лазар и сестра й Марта, помощницата Марсела и децата на Исус пътуват до Марсилия, Франция, и че все още има хора, които могат да проследят потеклото си директно до Исус.
Тъй като тези наследници могат да претендират, че са истинските властелини на християнството, представляват огромна заплаха за църквата, чиито управници са в директна връзка с един от учениците на Исус - Петър. (Известно потвърждение за тази версия за живота на Исус се предлага от евангелието на Филип - гностичен текст, за който се смята, че е написан в края на III век.)
Според Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн в тяхната книга Holy Blood, Holy Grail (,,Света кръв, свети Граал")
,,съпругата и децата на Исус - а той може би е бил баща на няколко деца от 16-17 годишна възраст до смъртта си - след бягството от Светите земи откриват убежище в Южна Франция и в еврейската общност там запазват линията си. През Vв. тази линия като че ли се смесва с кралската линия на франките и пораждат династията на Меровингите. През 496г. църквата сключва договор с тази династия, ангажирайки се с увековечаването на кръвната линия на Меровингите, предполагаемо с пълното съзнание за истинската идентичност на тази кръвна линия. Когато църквата заговорничи в по-късното предателство на кръвната линия на Меровингите, става виновна в престъпление, което нито може да се оправдае рационално, нито да се заличи - то е можело само да се прикрие."
Според автора Лоурънс Гарднър в неговата книга Bloodline of the Holy Grail (,,Кръвната линия на светия граал")
,,Раните водачи на християнската църква приемат свещени текстове и учения, които ще прикрият истината за царската кръвна линия на Исус... В продължение на векове след смъртта си наследството на Мария остава най-голямата от всички заплахи за страхливата църква."
Започвайки през 1145г., църквата заговорничи, за да изличи катарите. За целите на отношенията с обществеността църквата има нужда от добро извинение, за да извърши геноцида. Това става на 14 януари 1208г., когато помощник на папата е убит от бунтовници срещу църквата близо до Лангедок, а следователно много близо до катарите. Макар че няма индикация катарите да са имали нещо общо с убийството, са обвинени набързо. През 1209г. папа Инокентий III нарежда на крал Филип II във Франция да обяви катарите за еретици. Кръстоносният поход срещу катарите, известен като Албигойски, е първият, който Ватиканът ще предприеме срещу християни, а не мюсюлмани. Твърди се, че по време на тази битка Орденът на тамплиерите е останал неутрален.
Един папски легат бил попитан от кръстоносец: ,,Как ще запознаем катарите?"
Легатът отговорил: ,,Убийте всички. Бог ще разпознае своите."
Тези, които не са убити, са ослепени или са им отрязани носовете.
Катарите са унищожени и към 1229г. са напълно изтребени. Това е наречено първия европейски геноцид. Според оценките сто хиляди катари са убити. За унищожаването на катарите способства Доминик Гузман - испански фанатик, който по-късно формира монашеската група, наречена доминиканци, превърнали се на свой ред в Светата инквизиция.
През 1244г., както се твърди, останалите катари бягат от кръстоносците, носейки със себе си голяма част от натрупаното богатство на сектата в злато, сребро и монети. Съкровището е скрито в пещера, а след това в замък в Монсегюр, преди да изчезне завинаги. Трябва да се отбележи, че Монсегюр е само на половин ден път с кон от Рен-льо-Шато, където са открити пергаментите на Сионския приорат. Смята се, че някои катари са оцелели, скрити сред редиците на Ордена на тамплиерите.
Катарите са оказали изключително силно въздействие върху по-късно тайно общество, наречено Карбонери, за които се твърди, че са повлияли върху илюминатите. Освен това са повлияли върху Мартин Лутер в Германия и Джон Калвин във Франция, чиято Реформация слага край на доминацията на римокатолическата църква над Западния свят.
неделя, 14 август 2016 г.
Преподобна Стойна е била от съвършените богомили - андрогинната половина на Василий Врач
Преподобна Стойна е била от съвършените богомили - андрогинната половина на Василий Врач, за което говори и Георги Изворски в книгата си "Великият трепет" - един невероятен разказ за посвещинията на богомилите и живота им и един голящ факел - собственият ни живот в служба на Бога...
Следва цитат от книгата на Георги Изворски "Великият трепет" - описващ точно този момент, така, както го предала Ана Комнина.
"Когато започват гоненията против богомилите и пламват кладите за тях, още в самото начало, предават на изгаряне и Великия богомил Василий Врач.
На централния площад в Цариград Василий здраво е завързан за високия дървен стълб сред кладата и тя е запалена по тъмно, за да бъде ефектът по-силен и по-впечатляващ.
Ето, пламъците стават все по-могъщи и по-ярки, в огнената мараня едва прозира фигурата на мъченика, но той не издава звук и не прави никакво движение.
Изведнъж от множеството изскача една девойка и с продължителен вик, който повече прилича на песенен плач, се хвърля в пламъците и прегръща Великия Старейшина.
Огънят побеснява. Лумва по-силно. И ето, от него литват към небето три бели фигури. Средната е голяма, светеща, с две ослепителни крила. Те изчезват към звездите.
Огромното множество на площада е вцепенено. Няма човек – млад и стар, малък и голям, който е бил свидетел на това, да не се закълне, че е истина. . .
Как мислите, кое е това младо момиче, тази безумно смела женска душа, която се хвърля в огнения ад и прегръщайки Василий, заедно с Ангела Божий, отлита към небето?
Казват, че била негова ученичка. И това сигурно е така. Но аз ще допълня нещо. Това е неговата шаки."
!!!
Следва цитат от книгата на Георги Изворски "Великият трепет" - описващ точно този момент, така, както го предала Ана Комнина.
"Когато започват гоненията против богомилите и пламват кладите за тях, още в самото начало, предават на изгаряне и Великия богомил Василий Врач.
На централния площад в Цариград Василий здраво е завързан за високия дървен стълб сред кладата и тя е запалена по тъмно, за да бъде ефектът по-силен и по-впечатляващ.
Ето, пламъците стават все по-могъщи и по-ярки, в огнената мараня едва прозира фигурата на мъченика, но той не издава звук и не прави никакво движение.
Изведнъж от множеството изскача една девойка и с продължителен вик, който повече прилича на песенен плач, се хвърля в пламъците и прегръща Великия Старейшина.
Огънят побеснява. Лумва по-силно. И ето, от него литват към небето три бели фигури. Средната е голяма, светеща, с две ослепителни крила. Те изчезват към звездите.
Огромното множество на площада е вцепенено. Няма човек – млад и стар, малък и голям, който е бил свидетел на това, да не се закълне, че е истина. . .
Как мислите, кое е това младо момиче, тази безумно смела женска душа, която се хвърля в огнения ад и прегръщайки Василий, заедно с Ангела Божий, отлита към небето?
Казват, че била негова ученичка. И това сигурно е така. Но аз ще допълня нещо. Това е неговата шаки."
!!!
Пътищата на балканските дуалисти към Лангедок.
„Василий като истински ересиарх не искаше по никой начин да се разкае. Затова всички... решиха, че заслужава смърт чрез изгаряне. На другия ден издигнаха кръст и на нечестивеца беше дадена възможност, ако се уплаши от огъня и се откаже от вярата си... да се спаси от кладата. Нито огънят смекчи желязната му воля, нито пък го промениха изпратените от страна на императора увещания... Тогава палачите... го вдигнаха високо и го хвърлиха... сред кладата. Пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че не се усети никаква миризма, нито димът се промени, само се появи някаква бяла ивица от дима посред пламъка."
Из „Алексиада" на Анна Комнина - XII в.
Така византийската принцеса Анна описва в своята „Алексиада" екзекуцията на богомилския водач Василий в Константинопол през 1111 г. Тя подчертава как пламъкът на кладата - явна алюзия с адския огън, който очаква еретика в отвъдното - го поглъща „сякаш разлютен". Същевременно не може да спести свидетелството за чудо при смъртта на Василий - тялото му изчезва без миризма на горяща плът, без промяна в дима, че „посред пламъка" се появява странна „бяла ивица"...
Векове наред отношението към богомилското учение остава все така противоречиво. „Изследването на богомилството има сравнително дълга, но не съвсем успешна история" - пише известният медиевист Дмитрий Оболенски през 1946 г. Това продължава да е вярно и днес. В различни периоди богомилството е определяно като ерес, религия на отчаянието, народно антифеодално движение... В тоталитарната епоха в България на борещите се „против феодалната експлоатация" за „равенство и светло бъдеще" богомили се гледа като на средновековни предшественици на комунизма. В по-ново време някои търсят в учението им път към „постигане на космическо познание". Самата същност на богомилството е разглеждана от продължение на манихейството и разновидност на павликянството до оригинално учение, възникнало в българските земи и продължило съществуването си в Западна Европа като „албигойска ерес". И богомилите, и албигойците са заклеймявани като анархисти, които застрашавали устоите на човешкото общество, защото отричали земния живот, обявявали се срещу брака и възхвалявали самоубийството. По други мнения те били представители на прогресивно мислене в „тъмните недра" на Средновековието, предшественици и дори вдъхновители на Ренесанса.
Богомилите започват да привличат интереса на европейските учени през XVIII в. Някои ги считат за една от многото гностически секти през Средновековието, докато други виждат в тях носители на „чистото християнство", преследвани от „опорочената" византийска църква. Изследванията върху богомилството получават сериозен тласък през втората половина на XIX в., когато са открити редица славянски документи. Опирайки се на тях, руски, хърватски и български учени сочат средновековна България като люлка на тази ерес. Дали обаче богомилството е оригинално българско явление? Кои са били причините за възникването и разпространението му?
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от март 2009
http://www.nationalgeographic.bg
ЕКСПЕДИЦИЯ ДО ОБЛАСТТА ОКСИТАНИЯ В ЮГОЗАПАДНА ФРАНЦИЯ, РОДИНАТА НА КАТАРИТЕ - БОГОМИЛИ
Д-р Петър Хаджидимитров, Швейцария
През 2009 година се навършват 800 години от Кръстоносния поход срещу Катарските богомили (албигойци) в Окситания, известен като Кръстоносен поход срещу Албигойците, и включването на Светата инквизиция в действие, вилняла близо 500 години. Походът започва в 1209 г. от град Лион, Франция. Приносът на българите за духовната култура на Европа и за Реформацията на християнските църкви (Протестантизма) намирам, че има голяма тежест. Бих желал даже Българският Президент през 2009 година по случай тая важна годишнина да произнесе кратко слово. Това има отношение и към нашата принадлежност към Обединена Европа.
Ще се опитам само в малка серия от фотографии да разкажа за моята българска експедиция в Окситания. Окситания се намира на север от Пиринейските планини (северната граница на Испания), на запад Тулуза и на изток граничи със Средиземно море. Тулуза е столицата на Визиготското царство съществувало до към годината 700. Визиготите се изселват от Северна България с Цар Аларих I към 390 година и основават Визиготска държава със столица Дулоса (Дуло?!) днес Тулуза.
http://www.ndt1.com/article.php/20090228210424196?clock=7:06:49+PM
Слава Севрюкова за богомилите
„…Тези аскетични люде се връщат към естеството на природата. Къщите им, доколкото виждам, са бедни, груби. Изглеждат някак недодялани. Стените им – изплетени от клони, уплътнени с кал. С опакото на грапата са изравнявали измазаното.”
„Белязани с позорна дамга, скверните им образи достигат до нас като представители на разбунтувани ангели, благодарение на смъртните им врагове – благочестивите отци. Но тези духовни Кралимарковци разобличават каноническата поквара. Заложили живота си, разбиват еднополюсния църковен модел.”
Богомилите„Тези духовни народни водачи не отхвърлят Бога, а приемат великата свобода Божественост. Въпросните „еретици” се борят за освободеност на духа.”
„Не са неверници! Богопочитанието им е искрено и силно. Те имат освободена , в известен смисъл, по-съвремена представа за Висшата Сила. Нима вярата в каноните прави хората по-добри? Тяхната Светая светих е душата на човека. Творецът, за богомилите, не е аскетично сух и надменно студен, както се приема в Средновековието.”
„… Самозаточени в духовното си царство, отказват изгоди заради чувството си за правда и дълг. Не виждам тези отшелници и адепти, притиснати от застрашения от идеите им клир, да са агресивни. Свободата за тях е в духовността, а не в измамните материални придобивки. Но времената са размирни, а светът – жесток. Никаква толерантност.”
„… И се разгаря зверски поход срещу тях. Клеймени като безбожна рат, измъчвани, душени, горени, превръщани в кървава салата… Злокобен век. Чудовищно престъплениеВ Европа отеква затуленият вопъл на протеста. Дивашката саморазправа не допуска надежда за един нов свят. Малцината оцелели са прогонени. И те поемат от тук, за да „заразят” цялата земя.”
„С преследванията богомилите се капсулират. В спящ вулкан от Духовност. Неговата лава и днес клокочи в жилите ни.
Жестока съдба. Но какво са могли да им сторят, освен да раняват, жигосват и смазват крехките земни обвивки на „прокълнатите”? А после лицемерно да ги оплакват заради отклоненията им. Всемощен в кръстния си път е Духът!”
„Виждам недостигнала до нас богомилска Библия – ръкописен свитък, изписан върху обработена брезова кора, който един от техните правосвещеници носи винаги със себе си. Скрит в ствола на кухия му бастун.”
Богомилите„Не, богомилите малодущно не спасяват кожи. Вярват – лишени от тела, Творецът ще ги дари с такива в друг, по-извисен живот, ако са обречени на светостта Доброта. Убедени в превъплъщаването на душите, затворени в тайното си учение, това им дава сила. А Силата, когато е чиста, никога не ползва сила…”
„… Ето, пред мен се разкрива чуден богомилски ритуал. Виждам събрание на тяхното братство. Разположени в церемониален кръг – скромно облечени мъже и жени. След кратка молитва разрязват хляба. Правят го с острие на ножа насочено срещи себе си. Забележете, задължително срещу себе си… Това говори – съзнават жертвата, която ще дадат. Запленяваща мистерия извира от душите им…”
„В зверските гонения богомилите не проклинат мъчителите, клира, страната, народа си. Оттук пламва българската карма. Ако бяха възроптали, едва ли поетото от тях страдание щеше след столетия мощно да натежи на съдбата на нашето племе, огънало се под силата на полумесеца…”
„Одеждите им са бели. В контраст с катранените църковни одеяния. Съответстват на светлата богомилска душевност. Виждам и заемащите висш духовен сан техни свещеници. Семпли наметала, за разлика от ярко крещящите власеници на висшия ортодоксален клир – епископи, владици, патриарси. Съшити на ръка от късове едро разкроен груб плат. Коланът на снежнобелите им раса не е въжен, като при монасите. Изработен е от материята на широките им бели одеяния. Накрайникът на колана, доколкото забелязвам, се разширява, разширява… И завършва, оформяйки джоб. В него аскетичните богомилски монаси са държали жизнено потребните за тяхното време огниво и прахан.”
„Богомилите, помнете добре, не са рожби на мрака, а стожери, изпреварили времето.”
Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта
Източници:
„Зеница към Вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев
Източник: http://slava-sevrukova.com/bogomili/
понеделник, 8 август 2016 г.
2.11.2010 г. Богомилите, Поп Богомил, Боян Елеазар Хараш
2.11.2010 г. Богомилите, Поп Богомил, Боян
Ава Торот Лекции,
АУМЪ
Л-я: Богомилите.
ИР: Злото и Луцифер.
Л-я: Поп Богомил.
ИР: Кладата.
Л-я: Боян.
ИР:. Мъдростта на Боян.
БОГОМИЛИТЕ
Богомилите постигнаха една самоизбрана смърт в името на по-висше развитие и съществувание.
Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на Земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Значи, те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно единение, неизменна любов, и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са огнени духове. Богомилите не бяха разбрани само от застоя, така нареченото „старото човечество” или както Учителят го нарича „Дървото за познанието на доброто и злото”.
Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно, това е устремената култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес”; представителите на истината и на Бога бяха наречени „ерес”. Както казах и в Русе, и в Бургас, и тука съм казвал: Истината се намира в ереста, в т.н. ерес.
Богомилството не е църква, това е жива любов към истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива любов до смърт; огнена, безсмъртна любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на любовта. Както ви казах, Боян казва: Християнството е ненужно; църквата е ненужна; религията е ненужна – нужен е само Бог! Много кратко, много ясно и много точно. … Възход на любовта и на чистата духовност, която е влязла в сблъсък със старото човечество, което е църквата и държавата.
Идеалът на богомилството още тогава е изпреварил средновековието. Дори и сега много хора още не са готови за него, не са готови за Бога. Богомилското учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е идеята за безсмъртието. Защото богомилството идва от Божествения свят – говорим за съвършените богомили – от съвършения свят. Както ще видим после, те не чакат въобще възкресение, те живеят в Бога.
Хиляди богомили са преминали тогава през окови, тъмници, страдания и клади, за да се родят тотално в своя Бог и в своята истина, която единствено почитат, която е и Божията Истина, която въобще всички хора търсят. Навлизайки в тази Божия Истина, те постигнаха своята нерушимост завинаги. И Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разрушава. Докато си извън Истината, все ще умираш, все ще има разрушения.
Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата.
Думата „богомил” идва от „Бог” и „милост” – това е човекът, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили” означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими на Бога; любими същества на Бога и това е от хиляди години любими – долу само доказаха това.
В „Отче наш” богомилите казвали: „Отче наш, дай ни хляба свръхестествен, дай ни хляба надсъщен”. А това е онзи неземен хляб, който тече от самия Бог, от Същността на Бога и който те храни вътрешно. А земният хляб зависи от човешки отношения. Това означава, че Самият Бог е истинският хляб. Другият път ще говорим за един мистик, който казва: „Когато ядем хляба, ние не ядем хляба в хляба; ние ядем вътре скритото в хляба – Словото, Духът и Животът”. Това е, което ни насища, а не хляба. Но следващият път ще говорим за три чудни същества: едното от тях е Настрадин Ходжа, с който ще завършим, а другото е Ангелиус Силезиус, за който ви казах преди малко и който казва чудни неща. Той казва и подобни богомилски неща, казва: „Аз мъката я пия като мед”. Просто прекрасно същество, но другият път ще говорим за три чудни, изключителни същества.
Да се върна: през тринадесетия век броят на съвършените богомили е над шест хиляди; броят на последователите в Европа е над четири милиона. Тежък удар за църквите и държавите. Даже поп Богомил започнали да го наричат „световен папа”. Това допълнително било опасност и бреме за църквите, тъй като те виждали в него истински баща.
Богомилите отхвърлят всички песнопения и молитви на църковните отци, за каквото и да се отнасят те. Те приемат само „Отче наш”, защото е дадена от Христос. Отхвърлят всички литургии и претрупаности, защото Христос е действал, а не е правил такива неща, не е извършвал литургии.
Когато попитали Василий Врач: По какъв начин останките на светците вършат чудеса?, Василий Врач казва: Понеже в тях са се заселили демони, които са останали в гробовете – те вършат чудесата, за да измамят неопитните и да ги обвържат и отклонят, и да ги склонят да почитат светците, вместо Самия Бог, защото поклонението принадлежи единствено на Бога. Това означава, че който го заменя със светци, той не знае какво прави.
Казва Василий Врач: Само Бог е свят и никой друг. Дори и боговете не са святи! Забележете: Само Бог е свят и никой друг, дори и боговете не са святи!
Според богомилите най-непростимото нещо е, когато човек се страхува от смъртта и страданието, защото Боян им е казал: Жертвата е по-силна от смъртта.
Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра. Както виждате, това изглежда като критика – нищо общо, сам Бог изобличава. По него време Бог е решил чрез богомилите и особено чрез Боян и Богомил – Самият Той действа. Въобще тука няма място за критика, за осъждане и така нататък. Тук става въпрос за съвършените богомили, а те изнасят истината.
Богомилите, това е превъзходството над човешката природа и нейното земно мислене. Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни. „Земни” означава „оплетени”. Само духовното може да разбира Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.
Църквата искала да включи в своя затвор не само богомилите – целия свят. Оказало се, че богомилите не били от този свят, няма как да ги включиш в своя затвор, в своята система. Те не били от този свят – те били от духовния свят и от Божествения свят.
Богомилството, това е истинското, окултното християнство, вътрешното християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършеноотдадените, защото това са огнени, Божии духове.
Разбира се, цялата тази лекция е само малък откъс, тя ще има много продължения след време.
ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР
Богомилите казват: Луцифер е син на тъмната страна на Бога, син на скритостта на Бога.
Злото не е изначално. То е вторична проява, която всеки трябва да преодолее в себе си и да я избегне. Злото не е съществувало изначално, то се е явило впоследствие, за да коригира съществата, които са се отклонили от Божията Същност.
Истинското зло не се намира в материята, а дълбоко вътре в човека (някои се оправдават с материята). Злото е подобие на човека – казват богомилите – който не се развива. Т.е., това е застоят, затова църквата, която говореше за Христос, но не практикуваше Христос, накрая показа какво представлява – жестокост. Т.е. жестокостта е мярка за огромен застой, огромен вътрешен застой, който не може да бъде скрит. Бог е допуснал злото, чрез което се наказват грешните и отклонилите се.
Чистата радост за душата – казват богомилите – е силен меч срещу злото и няма нужда от други оръжия. Ако ти на кладата умираш с радост, щом Бог те е призовал, няма друго оръжие. Радостта показва победа вътрешна, реална победа.
Злото е променливо, то е враг на самото себе си. То е неспособно да оцелее в своето назаем взето битие. Злото начало е, от друга страна, непознаваемо, поради скритостта си. То е неуморно зло и това зло – казват богомилите – не е зло. То е скрито в непознаваемост и служи на Божията воля, защото е Божия необходимост. И това скрито зло в непознавемостта, това зло е Бащата на Сатана, т.е. скритият Бог е Бащата на Сатана – Той го ръководи, Той ръководи чрез него и всички зли същества. Затова то ще си остане непознаваемо, но ще остане необходимост.
Всички тези, които осъждат злото, се посаждат в него поради неразбиране, защото това зло е сáмо необходимост, за да се роди истинското добро.
Злото е очистител, това зло е скрито в дълбочина и когато се яви необходимост, то излиза вамън и работи за Бога. Това зло е допуснато да съществува, защото чрез него се твори бъдещото, истинското добро. Чрез това зло ще се пресътворят всички стари възгледи, всички стари светове. И пак казвам: Злото е необходимост, за да може Бог да твори и да пресътворява.
За да се победи това зло, човек трябва да приеме дълбоко в себе си пътя на жертвата. Бог е всемогъщ в доброто, а злото начало е силно само в злото, защото това е необходимост. В доброто то не е силно, но когато злото действа в злото, то там е силно и действа по необходимост.
ПОП БОГОМИЛ
Божият храм е там, където е абсолютно чистата вяра.
Църквите са кръстопътища. Свещеникът е преграда, свещеникът е ненужен. Църквите са кръстопътища, а литургиите са многодумие.
Пазете се от сляпото духовенство, то не е доказало своята чистота.
Светците на църквата са огромна заблуда. Това са кости на мъртъвци, а не мощи, защото свят е само Бог и единствено към Него е поклонението.
Молитвата не се нуждае от църква. Тя може да се практикува абсолютно навсякъде, защото църквата е в човека и това е малката стаичка на душата. А Христос е казал: А когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И когато затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна, вижда в тайна и ще ти въздаде наяве.
Възкресение от мъртвите няма да има, тленното никога не възкръсва. Мъртвото си е мъртво. Възкресение на души ще има.
Съвършените богомили няма да възкръсват. Те живеят в царството Божие; те от него идват и в него се връщат. Възкресението е само за вярващите и последователите, а за земните хора – Бог да им е на помощ и разбира се, в бъдеще Той ще работи и за тях.
Външното, лъжовното християнство – казва поп Богомил – е чисто отричане на Бога. Не отричане донякъде, това е просто чисто отричане, независимо дали се говори много за Бога. Една от книгите на поп Богомил е именно срещу изкривеното християнство, там той казва: Християнството върви по пътя змиевиден.
И после поп Богомил казва: Бог не иска от тебе църква; Бог иска от тебе любов, за да си създаде тясна връзка с тебе. И казва: Злото няма сърце, неговото сърце е на парчета. Стремежът към знанието е коренът на злото, а стремежът към любов и чистота е освобождението.
Злото има отвращение към любовта и това отвращение е произхода на неговата гибел.
Ако злото в човека е силно, тогава Сатана ще му разкрие тайните на властта. Както знаете, такива хора тръгват по пътя на властта; те не искат да имат власт над себе си, както е при себепознанието, а те искат да властват над другите. Именно там се пише една безконечна карма.
Страданието – казва поп Богомил – е мястото на облагородяването, а кръстът е мястото на спасението.
Ако доброто в човека е благословено, тогава Бог ще му разкрие тайната на пътя.
Още в началото, като бил свещеник поп Богомил, той постепенно разбрал, че тази църква не е от Бога. Той разбрал, че тази църква е от дявола. Той гледал отвътре, наблюдавал своите приятели свещеници и видял леността, порока, прикриването и напълно осъзнал, че Бог го няма там. Той осъзнал, че тази църква не служи нито на Бога, нито на себе си, нито на християните. Той видял, че свещениците нямали реално общуване с Бога, нито със себе си, нито с християните. А той обичал християните, обичал душите и казвал: Никой свещеник няма право да има власт над хората, защото хората са деца, синове и дъщери на Бога. Така той видял, че църквата е място на застоя и осъзнал, че т.н. „Света църква” не е божествена църква, нито божествен дом.
Предупредили го от църквата, неговите приятели свещеници, да не говори, но поп Богомил вече бил убеден в глупостта на църквата и в нейната огромна безнадеждност да спасяват души. Защото, как могат неспасените да спасяват?! И той напуснал това дяволско място, и бил отново предупреден да не говори. Но той искал да изобличи църквата и да я развенчае. Така го нарекли „непокорният свещеник”. Те му казали да не се отклонява от праведната вяра, но той вече е знаел, че трябва да се отклони. Той се отклонил и бил наречен „непокорният”. И знаел, че тази праведна вяра е лъжовна и тежко болна.
А любовта му към истината и душите била много голяма. Той виждал, че когато църквата изцелявала, това било тънка, обвързваща измама, измама на дявола. Защото той знаел, че когато те изцелява Бог има разлика: когато Бог те изцелява, Той коренно те преобразява. Той вкарва в тебе искра за абсолютно нов живот. Не изцеление, а преобразяване! И само Бог знае кой може да се преобрази, кой е въобще готов за преобразяване. Защото сам Бог внася в човека именно тази искра, на една велика промяна.
Нищо не се изплъзвало от очите на поп Богомил. Както знаете, Учителят казва, че това е архангел. Именно само архангел може да вдъхновява ангели и чисти съзнания, защото той обичал Бога и истината повече от себе си. Поп Богомил казва, че сам Бог ще порази доброто, което църквата е сторила на християните, дори и на себе си. И това лицемерно добро ще бъде наказано със застой и след време ще има само едно добро: истинското добро, доброто на Бога.
Доброто съществува от безкрая на Бога и принадлежи на вечността, а не на църквата. Доброто няма общо с църквата; доброто изтича от вечността на Бога.
Невиждана вътрешна сила крепеше страдащите богомили на кръста и на кладите. Тука те се извисяваха в Бога, в своя идеал, и пробуждаха хората и народите с велика любов. Защото хората тогава, и траки, македонци и българи, потайно се възхищаваха на тази величествена вяра. Самият поп Богомил по него време основава стотици църкви в България и тайна църква в Малта. По-късно вече стават стотици в Европа.
Поп Богомил живя като свещеник сред свещениците и видя, че свещениците вървят в правéдния път на греха.
Църквата, според поп Богомил, е неправилно съградена и тя е вредна. Тя е въобще вредна за развитието и затова в нея няма развитие. И Учителят казва за нея: След време не хората, вълците ще бягат, животните ще бягат от църквата. Според него църквата не може да постигне истински живот, както е така устроена, защото тя го очаква в небесния живот; тя не го създава, тя не го живее – тя го очаква, но не го създава.
Христовото учение, казва поп Богомил, е друго, но църквата го е изпуснала, защото който не е постигнал истински живот тука, той няма никакъв живот и там. И Учителят много просто казва: Ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в рая.
КЛАДАТА
На кладата богомилите постигнаха огненото си безсмъртие. На кладата се осъществява най-истинската проповед – проповедта на любовта.
На кладата богомилите изгарят в себе си, какво? Всичко земно и материално, т.е. всичко второстепенно и ненужно, и се устремяват в безсмъртието, в нетленността и във вътрешността на своя Бог.
Кладата е път към святост и съвършенство, и към невидимите степени на развитието. Кладата се побеждава само с любов, т.е. само с чиста, духовна сила.
Да влезеш с любов в кладата, означава да си познал себе си, да си придобил нещо от скритата реалност. И поп Богомил казва: Кладата не е зло, тя е нашият заслужен олтар. Забележете: Тя е нашият заслужен олтар. Тя е пътят ни към пълното единство с Бога. Тя е за пробудените и за съвършените.
Кладата е приобщаване към вечния огън. Сътвореният дух от Бога е неунищожим на кладата и всеки, който се е осъзнал като дух, той е неунищожим, кладата не го докосва. Издържливостта на кладата е загадка за обикновения човешки разум. Тя е неразбрана за тези, които нямат огъня, т.е. Божествената любов.
На кладата Василий Врач е изчезнал в своето вътрешно, мощно новорождение и с това той е поставил велико начало на живота си. Няма никакъв край – тука се поставя велико начало. Един посветен казва: Точно на голгота се намира истинският покой. Който там не може да го придобие, никъде другаде. Голгота е мястото на покоя и въобще началото на истинския живот.
Съвършените богомили са били огнени хора, огнени духове, а те живеят съвсем друго съществувание. Тези огнени духове тайно живеят в Бога, а кладата е само една привилегия. Вътре в Любовта е силата, която е по-голяма от кладата.
Ако Този, Който те обича, е поискал да изгориш на кладата, изгори, за да се слееш с Него. Който има любов към Бога, на кладата той придобива своята пълнота, своя дух.
На кладата се е осъществила най-щастливата смърт за богомилите. Те са я жадували, те са се подготвяли цяло прераждане долу за нея: дисциплина на ума, сърцето и волята, за да може когато кладата дойде, да влязат достойно. Така, както и Христос се е подготвял за кръста.
Изгарянето на кладата е велик замисъл на Бога. Забележете какво казва Боян: Това е освобождение от еволюцията, т.е. дългият път и влизане в съвършенството на Бога. Защото, какво е еволюцията? Много дълъг и бавен път, много дълъг и бавен, широк път. Кладата е тесният път. Освен, че е дълъг пътя, няма гаранция в следващо прераждане колко много хора ще се преродят в животни; въобще не говорим за прераждане само в хора. Учителят го е казал: Много хора има кандидати за животни и животни пък има, които служат и са кандидати за хора. Така че, еволюцията е един много, много дълъг път.
БОЯН
Преди да започна, искам да ви кажа, че Боян е нещо изключително: тайният ръководител на българския народ. Някои мислят, че е Учителя; Учителят е по-дълбока степен и е нещо друго. Боян е древен жрец, посветен от мистериите в Египет и Атлантида. Абсолютен върховен ръководител на тракийските жреци, на древнобългарските жреци и на богомилските магове. Едно изключително същество от много висша степен. Хем архангел и хем има таен път за него към божествата, хем е едновременно и скрито божество. Така че, когато говорим за Боян, говорим за нещо изключително.
Боян е силен в тайните и вътрешни неща. Той винаги е жадувал за неизвестност. И в миналото е било така, и когато се ражда като Боян. Както ще видим после, в Египет са го наричали „жреца на булото, на забулеността”. Той сам си избира за разпространение верният негов брат от миналото – поп Богомил.
Боян е мистичен образ. Даже не е духовен, той е преди всичко мистичен образ. Той идва от високо място. Той е знаел, казва едно предание, тайни страшни за живота, но не ги е споделил, защото България не може да ги понесе.
Боян произхожда от истинските и дълбоките степени не египетските, най-вече на египетските мистерии. Боян се е занимавал с висша магия. Да обясня какво означава това, тъй като думата „магия” е много чиста, впоследствие и тя е опетнена. Според Кабала думата „магия”, буква по буква и преведено означава „практична божественост”. Нищо друго, практична божественост. За Боян какво означава тя? Чистият път навътре. За Боян висша магия означава чистият път навътре и той познава този път, истинският път навътре. Това е нещо много по-дълбоко от медитация, но друг път ще го обяснявам.
Боян е дълбина. И всяко дълбоко, истинско същество се стреми всякога да остане скрито в тайна – вътре в Божията тайна, подобно на Мелхиседек. Боян е същество, което може реално да разбулва и природни, и мистични тайни. Достатъчно е само да каже точно определени думи, както е бил обучаван в хекао в Египет (говорили сме за хекао) и така той е събудил поп Богомил за свой изключително верен разпространител. Макар, че тука има и друга причина, друг път ще говорим за нея – поп Богомил му дължи услуга от миналото, която е голяма услуга и тука той едновременно с това и си я връща.
На 13. 04. 928 година, във Велики Преслав се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство – точно в този ден, в малката обител „света Параскева”, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан – изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян, и разбира се – поп Богомил.
Тези седем дŷши поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава в последствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество, с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.
Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекао, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите, да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил и на всички негови последователи.
Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи, истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание. И както казах, голям дар за България, защото Бог ги изпраща съвършените и те тръгват от България, и то толкова същества на едно място.
Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим, какво означават. Значи: скритостта и пречистотата.
Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много очесто е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ, в смисъл такъв: защото не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав – там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото”, „жрецът на скритостта”.
Боян не спада към външната култура на народите; той спада към мистичната култура на жреците.
Боян казва: Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ. Значи, тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е всъщност високото служене, това е, което правиш реално за своя народ. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата – толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.
Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване. Две неща го интересуват: самия Бог и истинското духовно израстване.
Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога. Значи, не го интересувла даже природата и слънцата; вътрешните тайни на самия Бог.
Боян казва: Любовта подарява на човека истината за неговото развитие.
Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука, на Земята.
Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.
Според Боян, любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и света не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.
Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света; никакви промени, когато човек влезе в Бога и Бог му даде блаженството. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения – самите дяволи.
И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.
Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.
Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.
И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а любовта въвлича човека в Бога.
МЪДРОСТТА НА БОЯН
Боян казва:
Бог е дух и истина, а не църква, религия, ритуали и свещеници.
Само незнайното може да те направи човек. Незнайното обладава дълбочина.
Любовта към Истината, казва Боян, е първата крачка към незнайното.
Човекът е длъжен да проникне в тайната на самия себе си. И после казва: Всяка голяма трудност съдържа в себе си врата към незнайното. Ако съумееш да изтръгнеш ново съзнание от трудността, ти правилно си минал през вратата.
Всеки трябва да разбули собствената си тайна, дълбочината си, себе си, докато стане спасител на самия себе си. Значи, няма спасение отвън, а човек трябва да се спаси отвътре, но трябва да разбули себе си, тъй като Бог е отвътре Спасителят. Царството Божие наистина е отвътре.
Истинният Бог е неизречена дълбочина и мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.
Чистото търсене на Бога е винаги изпреварване на времето. После Боян казва нещо важно: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето. Забележете, пак ще повторя: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето.
Съвършен е само този, който се е посветил докрай на своето търсене. И после Боян казва, че лъженауките са знамето на света, а поведението на човека и неговото излъчване, са истинската наука; поведението на човека.
Боян е познавал тайната мъдрост на Индия, Египет, Сирия и прабългарската и тракийската мистика. Сам той, както казах, е върховен жрец и на траките, върховен ръководител и на прабългарските жреци, и по-късно на богомилските магове и жреци. За него в Преслав казвали: Не виждаше го никой денем, а нощем се страхуваха от него. И дълги дни се носеха за него мътни мълви. Дори някои казваха: Душата си на Сатаната е продал. Забележете как мислят тези, които не познават Незнайното. … И затова знаел страшни тайни, знаел големи тайни и сякаш неговата сила и мощ нямали граница.
Боян често живеел в подземията на двореца или в обителта – любимото му място – света Параскева. Много рядко човек влизаше в покоите на Боян Мага, защото той обичаше най-много тайните и дълбинното уединение. За него това уединение беше навлизане във висши светове и най-вече вътре в световете на Бога.
За него казваха приближените му: Лицето му е странно; делото му е тайнствено; душата му е велика, а духът му е табу и секрет за другите. Такъв път е избрал от миналото той.
Виждали са го често усамотен до една скала и много дълго да се моли, и много усърдно. Но неговите молитви не са изнесени на света.
Сам Боян посвети много богомили в тайните на старите български и тракийски жреци. Той казва: Човек става господар на себе си само след посвещение.
Следващата лекция е на 7.ХІІ.
АУМЪ
Ава Торот Лекции,
АУМЪ
Л-я: Богомилите.
ИР: Злото и Луцифер.
Л-я: Поп Богомил.
ИР: Кладата.
Л-я: Боян.
ИР:. Мъдростта на Боян.
БОГОМИЛИТЕ
Богомилите постигнаха една самоизбрана смърт в името на по-висше развитие и съществувание.
Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на Земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Значи, те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно единение, неизменна любов, и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са огнени духове. Богомилите не бяха разбрани само от застоя, така нареченото „старото човечество” или както Учителят го нарича „Дървото за познанието на доброто и злото”.
Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно, това е устремената култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес”; представителите на истината и на Бога бяха наречени „ерес”. Както казах и в Русе, и в Бургас, и тука съм казвал: Истината се намира в ереста, в т.н. ерес.
Богомилството не е църква, това е жива любов към истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива любов до смърт; огнена, безсмъртна любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на любовта. Както ви казах, Боян казва: Християнството е ненужно; църквата е ненужна; религията е ненужна – нужен е само Бог! Много кратко, много ясно и много точно. … Възход на любовта и на чистата духовност, която е влязла в сблъсък със старото човечество, което е църквата и държавата.
Идеалът на богомилството още тогава е изпреварил средновековието. Дори и сега много хора още не са готови за него, не са готови за Бога. Богомилското учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е идеята за безсмъртието. Защото богомилството идва от Божествения свят – говорим за съвършените богомили – от съвършения свят. Както ще видим после, те не чакат въобще възкресение, те живеят в Бога.
Хиляди богомили са преминали тогава през окови, тъмници, страдания и клади, за да се родят тотално в своя Бог и в своята истина, която единствено почитат, която е и Божията Истина, която въобще всички хора търсят. Навлизайки в тази Божия Истина, те постигнаха своята нерушимост завинаги. И Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разрушава. Докато си извън Истината, все ще умираш, все ще има разрушения.
Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата.
Думата „богомил” идва от „Бог” и „милост” – това е човекът, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили” означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими на Бога; любими същества на Бога и това е от хиляди години любими – долу само доказаха това.
В „Отче наш” богомилите казвали: „Отче наш, дай ни хляба свръхестествен, дай ни хляба надсъщен”. А това е онзи неземен хляб, който тече от самия Бог, от Същността на Бога и който те храни вътрешно. А земният хляб зависи от човешки отношения. Това означава, че Самият Бог е истинският хляб. Другият път ще говорим за един мистик, който казва: „Когато ядем хляба, ние не ядем хляба в хляба; ние ядем вътре скритото в хляба – Словото, Духът и Животът”. Това е, което ни насища, а не хляба. Но следващият път ще говорим за три чудни същества: едното от тях е Настрадин Ходжа, с който ще завършим, а другото е Ангелиус Силезиус, за който ви казах преди малко и който казва чудни неща. Той казва и подобни богомилски неща, казва: „Аз мъката я пия като мед”. Просто прекрасно същество, но другият път ще говорим за три чудни, изключителни същества.
Да се върна: през тринадесетия век броят на съвършените богомили е над шест хиляди; броят на последователите в Европа е над четири милиона. Тежък удар за църквите и държавите. Даже поп Богомил започнали да го наричат „световен папа”. Това допълнително било опасност и бреме за църквите, тъй като те виждали в него истински баща.
Богомилите отхвърлят всички песнопения и молитви на църковните отци, за каквото и да се отнасят те. Те приемат само „Отче наш”, защото е дадена от Христос. Отхвърлят всички литургии и претрупаности, защото Христос е действал, а не е правил такива неща, не е извършвал литургии.
Когато попитали Василий Врач: По какъв начин останките на светците вършат чудеса?, Василий Врач казва: Понеже в тях са се заселили демони, които са останали в гробовете – те вършат чудесата, за да измамят неопитните и да ги обвържат и отклонят, и да ги склонят да почитат светците, вместо Самия Бог, защото поклонението принадлежи единствено на Бога. Това означава, че който го заменя със светци, той не знае какво прави.
Казва Василий Врач: Само Бог е свят и никой друг. Дори и боговете не са святи! Забележете: Само Бог е свят и никой друг, дори и боговете не са святи!
Според богомилите най-непростимото нещо е, когато човек се страхува от смъртта и страданието, защото Боян им е казал: Жертвата е по-силна от смъртта.
Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра. Както виждате, това изглежда като критика – нищо общо, сам Бог изобличава. По него време Бог е решил чрез богомилите и особено чрез Боян и Богомил – Самият Той действа. Въобще тука няма място за критика, за осъждане и така нататък. Тук става въпрос за съвършените богомили, а те изнасят истината.
Богомилите, това е превъзходството над човешката природа и нейното земно мислене. Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни. „Земни” означава „оплетени”. Само духовното може да разбира Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.
Църквата искала да включи в своя затвор не само богомилите – целия свят. Оказало се, че богомилите не били от този свят, няма как да ги включиш в своя затвор, в своята система. Те не били от този свят – те били от духовния свят и от Божествения свят.
Богомилството, това е истинското, окултното християнство, вътрешното християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършеноотдадените, защото това са огнени, Божии духове.
Разбира се, цялата тази лекция е само малък откъс, тя ще има много продължения след време.
ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР
Богомилите казват: Луцифер е син на тъмната страна на Бога, син на скритостта на Бога.
Злото не е изначално. То е вторична проява, която всеки трябва да преодолее в себе си и да я избегне. Злото не е съществувало изначално, то се е явило впоследствие, за да коригира съществата, които са се отклонили от Божията Същност.
Истинското зло не се намира в материята, а дълбоко вътре в човека (някои се оправдават с материята). Злото е подобие на човека – казват богомилите – който не се развива. Т.е., това е застоят, затова църквата, която говореше за Христос, но не практикуваше Христос, накрая показа какво представлява – жестокост. Т.е. жестокостта е мярка за огромен застой, огромен вътрешен застой, който не може да бъде скрит. Бог е допуснал злото, чрез което се наказват грешните и отклонилите се.
Чистата радост за душата – казват богомилите – е силен меч срещу злото и няма нужда от други оръжия. Ако ти на кладата умираш с радост, щом Бог те е призовал, няма друго оръжие. Радостта показва победа вътрешна, реална победа.
Злото е променливо, то е враг на самото себе си. То е неспособно да оцелее в своето назаем взето битие. Злото начало е, от друга страна, непознаваемо, поради скритостта си. То е неуморно зло и това зло – казват богомилите – не е зло. То е скрито в непознаваемост и служи на Божията воля, защото е Божия необходимост. И това скрито зло в непознавемостта, това зло е Бащата на Сатана, т.е. скритият Бог е Бащата на Сатана – Той го ръководи, Той ръководи чрез него и всички зли същества. Затова то ще си остане непознаваемо, но ще остане необходимост.
Всички тези, които осъждат злото, се посаждат в него поради неразбиране, защото това зло е сáмо необходимост, за да се роди истинското добро.
Злото е очистител, това зло е скрито в дълбочина и когато се яви необходимост, то излиза вамън и работи за Бога. Това зло е допуснато да съществува, защото чрез него се твори бъдещото, истинското добро. Чрез това зло ще се пресътворят всички стари възгледи, всички стари светове. И пак казвам: Злото е необходимост, за да може Бог да твори и да пресътворява.
За да се победи това зло, човек трябва да приеме дълбоко в себе си пътя на жертвата. Бог е всемогъщ в доброто, а злото начало е силно само в злото, защото това е необходимост. В доброто то не е силно, но когато злото действа в злото, то там е силно и действа по необходимост.
ПОП БОГОМИЛ
Божият храм е там, където е абсолютно чистата вяра.
Църквите са кръстопътища. Свещеникът е преграда, свещеникът е ненужен. Църквите са кръстопътища, а литургиите са многодумие.
Пазете се от сляпото духовенство, то не е доказало своята чистота.
Светците на църквата са огромна заблуда. Това са кости на мъртъвци, а не мощи, защото свят е само Бог и единствено към Него е поклонението.
Молитвата не се нуждае от църква. Тя може да се практикува абсолютно навсякъде, защото църквата е в човека и това е малката стаичка на душата. А Христос е казал: А когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И когато затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна, вижда в тайна и ще ти въздаде наяве.
Възкресение от мъртвите няма да има, тленното никога не възкръсва. Мъртвото си е мъртво. Възкресение на души ще има.
Съвършените богомили няма да възкръсват. Те живеят в царството Божие; те от него идват и в него се връщат. Възкресението е само за вярващите и последователите, а за земните хора – Бог да им е на помощ и разбира се, в бъдеще Той ще работи и за тях.
Външното, лъжовното християнство – казва поп Богомил – е чисто отричане на Бога. Не отричане донякъде, това е просто чисто отричане, независимо дали се говори много за Бога. Една от книгите на поп Богомил е именно срещу изкривеното християнство, там той казва: Християнството върви по пътя змиевиден.
И после поп Богомил казва: Бог не иска от тебе църква; Бог иска от тебе любов, за да си създаде тясна връзка с тебе. И казва: Злото няма сърце, неговото сърце е на парчета. Стремежът към знанието е коренът на злото, а стремежът към любов и чистота е освобождението.
Злото има отвращение към любовта и това отвращение е произхода на неговата гибел.
Ако злото в човека е силно, тогава Сатана ще му разкрие тайните на властта. Както знаете, такива хора тръгват по пътя на властта; те не искат да имат власт над себе си, както е при себепознанието, а те искат да властват над другите. Именно там се пише една безконечна карма.
Страданието – казва поп Богомил – е мястото на облагородяването, а кръстът е мястото на спасението.
Ако доброто в човека е благословено, тогава Бог ще му разкрие тайната на пътя.
Още в началото, като бил свещеник поп Богомил, той постепенно разбрал, че тази църква не е от Бога. Той разбрал, че тази църква е от дявола. Той гледал отвътре, наблюдавал своите приятели свещеници и видял леността, порока, прикриването и напълно осъзнал, че Бог го няма там. Той осъзнал, че тази църква не служи нито на Бога, нито на себе си, нито на християните. Той видял, че свещениците нямали реално общуване с Бога, нито със себе си, нито с християните. А той обичал християните, обичал душите и казвал: Никой свещеник няма право да има власт над хората, защото хората са деца, синове и дъщери на Бога. Така той видял, че църквата е място на застоя и осъзнал, че т.н. „Света църква” не е божествена църква, нито божествен дом.
Предупредили го от църквата, неговите приятели свещеници, да не говори, но поп Богомил вече бил убеден в глупостта на църквата и в нейната огромна безнадеждност да спасяват души. Защото, как могат неспасените да спасяват?! И той напуснал това дяволско място, и бил отново предупреден да не говори. Но той искал да изобличи църквата и да я развенчае. Така го нарекли „непокорният свещеник”. Те му казали да не се отклонява от праведната вяра, но той вече е знаел, че трябва да се отклони. Той се отклонил и бил наречен „непокорният”. И знаел, че тази праведна вяра е лъжовна и тежко болна.
А любовта му към истината и душите била много голяма. Той виждал, че когато църквата изцелявала, това било тънка, обвързваща измама, измама на дявола. Защото той знаел, че когато те изцелява Бог има разлика: когато Бог те изцелява, Той коренно те преобразява. Той вкарва в тебе искра за абсолютно нов живот. Не изцеление, а преобразяване! И само Бог знае кой може да се преобрази, кой е въобще готов за преобразяване. Защото сам Бог внася в човека именно тази искра, на една велика промяна.
Нищо не се изплъзвало от очите на поп Богомил. Както знаете, Учителят казва, че това е архангел. Именно само архангел може да вдъхновява ангели и чисти съзнания, защото той обичал Бога и истината повече от себе си. Поп Богомил казва, че сам Бог ще порази доброто, което църквата е сторила на християните, дори и на себе си. И това лицемерно добро ще бъде наказано със застой и след време ще има само едно добро: истинското добро, доброто на Бога.
Доброто съществува от безкрая на Бога и принадлежи на вечността, а не на църквата. Доброто няма общо с църквата; доброто изтича от вечността на Бога.
Невиждана вътрешна сила крепеше страдащите богомили на кръста и на кладите. Тука те се извисяваха в Бога, в своя идеал, и пробуждаха хората и народите с велика любов. Защото хората тогава, и траки, македонци и българи, потайно се възхищаваха на тази величествена вяра. Самият поп Богомил по него време основава стотици църкви в България и тайна църква в Малта. По-късно вече стават стотици в Европа.
Поп Богомил живя като свещеник сред свещениците и видя, че свещениците вървят в правéдния път на греха.
Църквата, според поп Богомил, е неправилно съградена и тя е вредна. Тя е въобще вредна за развитието и затова в нея няма развитие. И Учителят казва за нея: След време не хората, вълците ще бягат, животните ще бягат от църквата. Според него църквата не може да постигне истински живот, както е така устроена, защото тя го очаква в небесния живот; тя не го създава, тя не го живее – тя го очаква, но не го създава.
Христовото учение, казва поп Богомил, е друго, но църквата го е изпуснала, защото който не е постигнал истински живот тука, той няма никакъв живот и там. И Учителят много просто казва: Ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в рая.
КЛАДАТА
На кладата богомилите постигнаха огненото си безсмъртие. На кладата се осъществява най-истинската проповед – проповедта на любовта.
На кладата богомилите изгарят в себе си, какво? Всичко земно и материално, т.е. всичко второстепенно и ненужно, и се устремяват в безсмъртието, в нетленността и във вътрешността на своя Бог.
Кладата е път към святост и съвършенство, и към невидимите степени на развитието. Кладата се побеждава само с любов, т.е. само с чиста, духовна сила.
Да влезеш с любов в кладата, означава да си познал себе си, да си придобил нещо от скритата реалност. И поп Богомил казва: Кладата не е зло, тя е нашият заслужен олтар. Забележете: Тя е нашият заслужен олтар. Тя е пътят ни към пълното единство с Бога. Тя е за пробудените и за съвършените.
Кладата е приобщаване към вечния огън. Сътвореният дух от Бога е неунищожим на кладата и всеки, който се е осъзнал като дух, той е неунищожим, кладата не го докосва. Издържливостта на кладата е загадка за обикновения човешки разум. Тя е неразбрана за тези, които нямат огъня, т.е. Божествената любов.
На кладата Василий Врач е изчезнал в своето вътрешно, мощно новорождение и с това той е поставил велико начало на живота си. Няма никакъв край – тука се поставя велико начало. Един посветен казва: Точно на голгота се намира истинският покой. Който там не може да го придобие, никъде другаде. Голгота е мястото на покоя и въобще началото на истинския живот.
Съвършените богомили са били огнени хора, огнени духове, а те живеят съвсем друго съществувание. Тези огнени духове тайно живеят в Бога, а кладата е само една привилегия. Вътре в Любовта е силата, която е по-голяма от кладата.
Ако Този, Който те обича, е поискал да изгориш на кладата, изгори, за да се слееш с Него. Който има любов към Бога, на кладата той придобива своята пълнота, своя дух.
На кладата се е осъществила най-щастливата смърт за богомилите. Те са я жадували, те са се подготвяли цяло прераждане долу за нея: дисциплина на ума, сърцето и волята, за да може когато кладата дойде, да влязат достойно. Така, както и Христос се е подготвял за кръста.
Изгарянето на кладата е велик замисъл на Бога. Забележете какво казва Боян: Това е освобождение от еволюцията, т.е. дългият път и влизане в съвършенството на Бога. Защото, какво е еволюцията? Много дълъг и бавен път, много дълъг и бавен, широк път. Кладата е тесният път. Освен, че е дълъг пътя, няма гаранция в следващо прераждане колко много хора ще се преродят в животни; въобще не говорим за прераждане само в хора. Учителят го е казал: Много хора има кандидати за животни и животни пък има, които служат и са кандидати за хора. Така че, еволюцията е един много, много дълъг път.
БОЯН
Преди да започна, искам да ви кажа, че Боян е нещо изключително: тайният ръководител на българския народ. Някои мислят, че е Учителя; Учителят е по-дълбока степен и е нещо друго. Боян е древен жрец, посветен от мистериите в Египет и Атлантида. Абсолютен върховен ръководител на тракийските жреци, на древнобългарските жреци и на богомилските магове. Едно изключително същество от много висша степен. Хем архангел и хем има таен път за него към божествата, хем е едновременно и скрито божество. Така че, когато говорим за Боян, говорим за нещо изключително.
Боян е силен в тайните и вътрешни неща. Той винаги е жадувал за неизвестност. И в миналото е било така, и когато се ражда като Боян. Както ще видим после, в Египет са го наричали „жреца на булото, на забулеността”. Той сам си избира за разпространение верният негов брат от миналото – поп Богомил.
Боян е мистичен образ. Даже не е духовен, той е преди всичко мистичен образ. Той идва от високо място. Той е знаел, казва едно предание, тайни страшни за живота, но не ги е споделил, защото България не може да ги понесе.
Боян произхожда от истинските и дълбоките степени не египетските, най-вече на египетските мистерии. Боян се е занимавал с висша магия. Да обясня какво означава това, тъй като думата „магия” е много чиста, впоследствие и тя е опетнена. Според Кабала думата „магия”, буква по буква и преведено означава „практична божественост”. Нищо друго, практична божественост. За Боян какво означава тя? Чистият път навътре. За Боян висша магия означава чистият път навътре и той познава този път, истинският път навътре. Това е нещо много по-дълбоко от медитация, но друг път ще го обяснявам.
Боян е дълбина. И всяко дълбоко, истинско същество се стреми всякога да остане скрито в тайна – вътре в Божията тайна, подобно на Мелхиседек. Боян е същество, което може реално да разбулва и природни, и мистични тайни. Достатъчно е само да каже точно определени думи, както е бил обучаван в хекао в Египет (говорили сме за хекао) и така той е събудил поп Богомил за свой изключително верен разпространител. Макар, че тука има и друга причина, друг път ще говорим за нея – поп Богомил му дължи услуга от миналото, която е голяма услуга и тука той едновременно с това и си я връща.
На 13. 04. 928 година, във Велики Преслав се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство – точно в този ден, в малката обител „света Параскева”, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан – изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян, и разбира се – поп Богомил.
Тези седем дŷши поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава в последствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество, с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.
Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекао, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите, да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил и на всички негови последователи.
Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи, истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание. И както казах, голям дар за България, защото Бог ги изпраща съвършените и те тръгват от България, и то толкова същества на едно място.
Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим, какво означават. Значи: скритостта и пречистотата.
Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много очесто е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ, в смисъл такъв: защото не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав – там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото”, „жрецът на скритостта”.
Боян не спада към външната култура на народите; той спада към мистичната култура на жреците.
Боян казва: Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ. Значи, тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е всъщност високото служене, това е, което правиш реално за своя народ. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата – толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.
Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване. Две неща го интересуват: самия Бог и истинското духовно израстване.
Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога. Значи, не го интересувла даже природата и слънцата; вътрешните тайни на самия Бог.
Боян казва: Любовта подарява на човека истината за неговото развитие.
Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука, на Земята.
Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.
Според Боян, любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и света не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.
Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света; никакви промени, когато човек влезе в Бога и Бог му даде блаженството. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения – самите дяволи.
И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.
Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.
Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.
И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а любовта въвлича човека в Бога.
МЪДРОСТТА НА БОЯН
Боян казва:
Бог е дух и истина, а не църква, религия, ритуали и свещеници.
Само незнайното може да те направи човек. Незнайното обладава дълбочина.
Любовта към Истината, казва Боян, е първата крачка към незнайното.
Човекът е длъжен да проникне в тайната на самия себе си. И после казва: Всяка голяма трудност съдържа в себе си врата към незнайното. Ако съумееш да изтръгнеш ново съзнание от трудността, ти правилно си минал през вратата.
Всеки трябва да разбули собствената си тайна, дълбочината си, себе си, докато стане спасител на самия себе си. Значи, няма спасение отвън, а човек трябва да се спаси отвътре, но трябва да разбули себе си, тъй като Бог е отвътре Спасителят. Царството Божие наистина е отвътре.
Истинният Бог е неизречена дълбочина и мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.
Чистото търсене на Бога е винаги изпреварване на времето. После Боян казва нещо важно: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето. Забележете, пак ще повторя: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето.
Съвършен е само този, който се е посветил докрай на своето търсене. И после Боян казва, че лъженауките са знамето на света, а поведението на човека и неговото излъчване, са истинската наука; поведението на човека.
Боян е познавал тайната мъдрост на Индия, Египет, Сирия и прабългарската и тракийската мистика. Сам той, както казах, е върховен жрец и на траките, върховен ръководител и на прабългарските жреци, и по-късно на богомилските магове и жреци. За него в Преслав казвали: Не виждаше го никой денем, а нощем се страхуваха от него. И дълги дни се носеха за него мътни мълви. Дори някои казваха: Душата си на Сатаната е продал. Забележете как мислят тези, които не познават Незнайното. … И затова знаел страшни тайни, знаел големи тайни и сякаш неговата сила и мощ нямали граница.
Боян често живеел в подземията на двореца или в обителта – любимото му място – света Параскева. Много рядко човек влизаше в покоите на Боян Мага, защото той обичаше най-много тайните и дълбинното уединение. За него това уединение беше навлизане във висши светове и най-вече вътре в световете на Бога.
За него казваха приближените му: Лицето му е странно; делото му е тайнствено; душата му е велика, а духът му е табу и секрет за другите. Такъв път е избрал от миналото той.
Виждали са го често усамотен до една скала и много дълго да се моли, и много усърдно. Но неговите молитви не са изнесени на света.
Сам Боян посвети много богомили в тайните на старите български и тракийски жреци. Той казва: Човек става господар на себе си само след посвещение.
Следващата лекция е на 7.ХІІ.
АУМЪ
петък, 5 август 2016 г.
БОЯН МАГЪТ,СИРИУС И СИМВОЛЪТ НА КУЧЕТО
В българските литературни и фолклорни проекции не веднъж се среща образа на Боян Мага като песоглавец, магьосник с умение да се превръща във върколак или друг звяр, тайнствен и могъщ чародеец. Част от тези аналогии идват и от християнското му име – Вениамин, защото библейският родоначалник Вениамин, на когото е кръстен, редица пъти е оприличаван в Светото писание на вълк, например в Битие, 49:27 –
“Вениамин е граблив вълк; заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.”
Или в Съдии 7:5:
„И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие.”
Кой е Гедеон ли? Ето кой:
„...и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син;” Числа 2:22
Изключително интересно е написаното от добре известния в средата на X век във Византия епископ Лиудпранд, който по това време е посланик и хронист на германския император.
Спечелил завидна слава в целия средновековен свят, младият маг, както стана ясно от горния цитат, е български княз. Но въпреки че е син на цар Симеон, Вениамин е нещо много повече от приц – той е истинският водач на богомилите.
Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян, с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски. По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери - още известни като съвършени и избрани, и завършва с верующи и оглашени. Разбира се не всеки достигнал ниво съвършен, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен е значело да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжността епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви.
Знанията на младия княз наистина са били впечатляващи и това е било забелязано още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява научните богатства на средновековието. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик - главен възпитател в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.
Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български принц. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Вениамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена.
След смъртта на цар Симеон, с нежелание и едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, той се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.
През зимата на 927 г., няколко месеца след кончината на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала.
Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как ученикът най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята.
Но тези срещи са нямали нищо общо с Византия, а сирийците ще се намесят по един интересен начин в цялата картина.
От крайно интригуващата книга „Документите Тера” пък, можем да научим, че древните цивилизации от планетната система на Сириус са еволюирали от хищни бозайници и в главите приличат на вълци (кучета) или котки (лъвове), както и че те са пряко свързани с историята на хората и живота на земята.
Ще продължим изненадващата разходка до Сириус с информацията, че акадското име на звездата е "Мул-лик-уд", което означава "звездата-куче на Слънцето". Във Вавилон Сириус е била известна като "Какаб-лик-ку", в превод "Кучешката звезда", а асирийците са я наричали "Кал-бу-са-мас", означаващо "Кучето на Слънцето". Накрая, познайте кое е най-яркото светило на съзвездието „Голямото Куче”? Въпросът е риторичен, но за да няма неясноти – ето и отговорът – Сириус.
От друга страна, небезизвестният Анубис е гръцкото име на Инпу - един от древноегипетските богове с глава на куче и тяло на човек, а звездата Инпу е също така звезда на Изида, иначе казано - пак Сириус.
След това привидно отклонение, което дава ясна връзка между звездата и символа на кучето, ще отскочим до манастира Св. Параскева, през 928 г. – там именно двамата сирийци, заедно с Боян Мага, поставят началото на богомилството. От двамата Мага получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги - легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.
По това време Боян е само на 18 години.
Да, знам, че сирийците са от Сирия, а не от Сириус, но връзката в имената може съвсем да не е случайна. Ще си позволя да цитирам и Учителя Петър Дънов:
„Че ако вие погледнете в Битието, нашата земя е една от най-изостаналите назад в културно отношение. На другите земи, по другите Слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете запример в Слънчевата система на Сириус, там живеят много добре. Старите народи като асирийците, които разбраха тази древна наука, туриха думата Асирия – значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Отличен живот е. Какво ще кажете: „И там има земя като нашата.“ Там, ако идете, тия хора са толкоз културни, че помен няма от престъпленията, които се вършат тук, на земята. Тези хора не очакват други да ги оправят, понеже, „ако Бог съществува в света, той ще ни оправи“.
Сириус се споменава често и на особена почит в Учението му, а както се знае, то има много общи черти, традиции и ритуали с богомилството:
„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.”
„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.”
Тук трябва да отворя скоба, че става въпрос за Слънцето Сириус, а не някоя от планетите му. Това пояснение е във връзка с негативната роля, която уфолози и изследователи отреждат на някои сириусианци, които следва да са жители на планети от звездната му система. Редица окултни школи дават насока, че Слънцата са център на светлите сили, а планетите (или вътрешността им) – на тъмните. В тази равнина на разсъждение, са възможни различни варианти – например някои от съществата от древната цивилизация в системата Сириус да са еволюирали в по-високи измерения на съществуване и да помагат на своето „наследство” на земята в развитието му, използващи методите на „бялото” посвещение. Други от тях, да са останали ориентирани предимно към егото и тялото си, а полярността им, разбира се – „черна”.
Дипломната работа на Петър Дънов е била на тема „Миграция и християнизиране на германските племена” и в нея се говори за ролята на епископ Вулфила, в превод от немски – вълчето.
Всъщност препратки към кучеглави същества, Сириус и всякакви митични фигури има както по целия свят, така и в България. Съществува информация, че Александър Македонски е воювал срещу странни хора, наречени песоглавци или кинокефали.
„Кинокефалите представляват едно от подразделенията на апокалиптичната армия на Гог и Магог, тоест на Скитите. Също така на картата на Хенрих Майнцски, се чете упътването, че:
“В Рифейските планини (на границата между Европа и Азия) тече река Танис. Там живеят лоши хора Грифони и Кучеглави.” – четем от сайта www.surva-bg.com .
Както и – „За Песоглавите се срещат споменавания в индийски, персийски, египетки и дори китайски автори. В средновековието за тях пишат Августин, Плано Карпини, Порденоне и Марко Поло.”
Оттам читателят може да се информира и за произхода и значението на думатакукери – хора, които се правят на кучета.
Според историка Иво Андровски „В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите...”
По мнението на немалко автори (напр. Христо Маджаров), митът за момчето, спасено от Вълка, което е и легендата за основаването на Рим – е български, а някои изследователи обвързат произхода на владетелския род Дуло с алп Бури. Според представите и поверията на народа ни, кучето е слуга на Бога и е създадено от него да гони дявола - по Божия повеля то захапва лукавия за крака и той окуцява.
Темите за върколаците и догоните изобщо няма й да ги отварям, защото статията трябваше да е за митичния образ на Боян Мага.
Митичен или не, Архиепископ Боян се явява една от най-влиятелните и значими фигури за българската, и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното значение на богомилството и неговите креации (катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н.) за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието и църквата.
Според редица изследователи, богомилите, наричани още „синове на разрушението”, са преки наследници на траките, а траките на свой ред са свързани с цивилизацията от Атлантида. За общото между Атлантида и Сириус може отново да видите в „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя”
Николай Райнов счита богомилството за част от западната езотерична традиция:
„В своите седем периода на развитие (Атлантски, Мексикански, Египетски, Халдейски, Есениянски, Гностически и Богомилски) тази традиция запази линията на строго единство, така характерна за пътя и разкриването на всяка истина.”
С риск, съвсем основателно, да ме наречете повтарящ се досадник, ще добавя, че за връзката между индианската (мексиканската) и египетската култура от една страна, и историите за Сириус от друга, може да разберете пак от „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя”.
Няколко извадки от Богомилското учение по темата:
„Първият кръг (Овен) е Талет, жертвата, Агнец, заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Великия Човек, коленото на Вениамин, който държи вълк, негов знак е Аметистът.”
„Азбучен ключ В (6) е свързан с ...феникс, междуосие, Марс, Сириус, Стрелец, Йехова, Уриел, Строител, ..., Влияние, Воля, Трон...
Ще завърша със следните любопитни думи на поп Богомил - цитат от произведение на Николай Райнов:
“Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.”
Радислав Кондаков
“Вениамин е граблив вълк; заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.”
Или в Съдии 7:5:
„И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие.”
Кой е Гедеон ли? Ето кой:
„...и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син;” Числа 2:22
Изключително интересно е написаното от добре известния в средата на X век във Византия епископ Лиудпранд, който по това време е посланик и хронист на германския император.
Спечелил завидна слава в целия средновековен свят, младият маг, както стана ясно от горния цитат, е български княз. Но въпреки че е син на цар Симеон, Вениамин е нещо много повече от приц – той е истинският водач на богомилите.
Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян, с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски. По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери - още известни като съвършени и избрани, и завършва с верующи и оглашени. Разбира се не всеки достигнал ниво съвършен, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен е значело да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжността епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви.
Знанията на младия княз наистина са били впечатляващи и това е било забелязано още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява научните богатства на средновековието. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик - главен възпитател в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.
Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български принц. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Вениамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена.
След смъртта на цар Симеон, с нежелание и едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, той се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.
През зимата на 927 г., няколко месеца след кончината на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала.
Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как ученикът най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята.
Но тези срещи са нямали нищо общо с Византия, а сирийците ще се намесят по един интересен начин в цялата картина.
От крайно интригуващата книга „Документите Тера” пък, можем да научим, че древните цивилизации от планетната система на Сириус са еволюирали от хищни бозайници и в главите приличат на вълци (кучета) или котки (лъвове), както и че те са пряко свързани с историята на хората и живота на земята.
Ще продължим изненадващата разходка до Сириус с информацията, че акадското име на звездата е "Мул-лик-уд", което означава "звездата-куче на Слънцето". Във Вавилон Сириус е била известна като "Какаб-лик-ку", в превод "Кучешката звезда", а асирийците са я наричали "Кал-бу-са-мас", означаващо "Кучето на Слънцето". Накрая, познайте кое е най-яркото светило на съзвездието „Голямото Куче”? Въпросът е риторичен, но за да няма неясноти – ето и отговорът – Сириус.
От друга страна, небезизвестният Анубис е гръцкото име на Инпу - един от древноегипетските богове с глава на куче и тяло на човек, а звездата Инпу е също така звезда на Изида, иначе казано - пак Сириус.
След това привидно отклонение, което дава ясна връзка между звездата и символа на кучето, ще отскочим до манастира Св. Параскева, през 928 г. – там именно двамата сирийци, заедно с Боян Мага, поставят началото на богомилството. От двамата Мага получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги - легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.
По това време Боян е само на 18 години.
Да, знам, че сирийците са от Сирия, а не от Сириус, но връзката в имената може съвсем да не е случайна. Ще си позволя да цитирам и Учителя Петър Дънов:
„Че ако вие погледнете в Битието, нашата земя е една от най-изостаналите назад в културно отношение. На другите земи, по другите Слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете запример в Слънчевата система на Сириус, там живеят много добре. Старите народи като асирийците, които разбраха тази древна наука, туриха думата Асирия – значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Отличен живот е. Какво ще кажете: „И там има земя като нашата.“ Там, ако идете, тия хора са толкоз културни, че помен няма от престъпленията, които се вършат тук, на земята. Тези хора не очакват други да ги оправят, понеже, „ако Бог съществува в света, той ще ни оправи“.
Сириус се споменава често и на особена почит в Учението му, а както се знае, то има много общи черти, традиции и ритуали с богомилството:
„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.”
„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.”
Тук трябва да отворя скоба, че става въпрос за Слънцето Сириус, а не някоя от планетите му. Това пояснение е във връзка с негативната роля, която уфолози и изследователи отреждат на някои сириусианци, които следва да са жители на планети от звездната му система. Редица окултни школи дават насока, че Слънцата са център на светлите сили, а планетите (или вътрешността им) – на тъмните. В тази равнина на разсъждение, са възможни различни варианти – например някои от съществата от древната цивилизация в системата Сириус да са еволюирали в по-високи измерения на съществуване и да помагат на своето „наследство” на земята в развитието му, използващи методите на „бялото” посвещение. Други от тях, да са останали ориентирани предимно към егото и тялото си, а полярността им, разбира се – „черна”.
Дипломната работа на Петър Дънов е била на тема „Миграция и християнизиране на германските племена” и в нея се говори за ролята на епископ Вулфила, в превод от немски – вълчето.
Всъщност препратки към кучеглави същества, Сириус и всякакви митични фигури има както по целия свят, така и в България. Съществува информация, че Александър Македонски е воювал срещу странни хора, наречени песоглавци или кинокефали.
„Кинокефалите представляват едно от подразделенията на апокалиптичната армия на Гог и Магог, тоест на Скитите. Също така на картата на Хенрих Майнцски, се чете упътването, че:
“В Рифейските планини (на границата между Европа и Азия) тече река Танис. Там живеят лоши хора Грифони и Кучеглави.” – четем от сайта www.surva-bg.com .
Както и – „За Песоглавите се срещат споменавания в индийски, персийски, египетки и дори китайски автори. В средновековието за тях пишат Августин, Плано Карпини, Порденоне и Марко Поло.”
Оттам читателят може да се информира и за произхода и значението на думатакукери – хора, които се правят на кучета.
Според историка Иво Андровски „В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите...”
По мнението на немалко автори (напр. Христо Маджаров), митът за момчето, спасено от Вълка, което е и легендата за основаването на Рим – е български, а някои изследователи обвързат произхода на владетелския род Дуло с алп Бури. Според представите и поверията на народа ни, кучето е слуга на Бога и е създадено от него да гони дявола - по Божия повеля то захапва лукавия за крака и той окуцява.
Темите за върколаците и догоните изобщо няма й да ги отварям, защото статията трябваше да е за митичния образ на Боян Мага.
Митичен или не, Архиепископ Боян се явява една от най-влиятелните и значими фигури за българската, и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното значение на богомилството и неговите креации (катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н.) за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието и църквата.
Според редица изследователи, богомилите, наричани още „синове на разрушението”, са преки наследници на траките, а траките на свой ред са свързани с цивилизацията от Атлантида. За общото между Атлантида и Сириус може отново да видите в „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя”
Николай Райнов счита богомилството за част от западната езотерична традиция:
„В своите седем периода на развитие (Атлантски, Мексикански, Египетски, Халдейски, Есениянски, Гностически и Богомилски) тази традиция запази линията на строго единство, така характерна за пътя и разкриването на всяка истина.”
С риск, съвсем основателно, да ме наречете повтарящ се досадник, ще добавя, че за връзката между индианската (мексиканската) и египетската култура от една страна, и историите за Сириус от друга, може да разберете пак от „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя”.
Няколко извадки от Богомилското учение по темата:
„Първият кръг (Овен) е Талет, жертвата, Агнец, заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Великия Човек, коленото на Вениамин, който държи вълк, негов знак е Аметистът.”
„Азбучен ключ В (6) е свързан с ...феникс, междуосие, Марс, Сириус, Стрелец, Йехова, Уриел, Строител, ..., Влияние, Воля, Трон...
Ще завърша със следните любопитни думи на поп Богомил - цитат от произведение на Николай Райнов:
“Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.”
Радислав Кондаков
четвъртък, 4 август 2016 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)