Богомилите- тайната на тяхното тайнство

Основоположник на това учение, в основата на което стои вярата в Христос и християнството, е Венеамин, по-малкият син на цар Симеон, известен още като Боян Мага. Когато баща му умира, на престола сяда брат му Петър, а Вениамин отива да учи в Константинопол, където завършва Магнаурската школа. Има сведения, че там е бил приет в тайна египетска школа за посветени, където е въведен в древните познания по космогония, езотерика, религия, философия, лечителство. Когато се връща в България, основава духовна школа. Учението му е универсално, за цялото човечество, защото е синтез на всички езотерични пътища, водещи към Бога. Като начало на зараждането на богомилството е приета 928 г. Тогава в Преслав от ръката на египетските учители са ръкоположени неговите първи апостоли. В ранг епископ са издигнати няколко човека сред тях е и епископ Йеремия, когото историята ни познава като поп Богомил, разпространител на богомилското учение. С нарастването броя на привържениците на богомилското учение името богомили започва да се утвърждава все повече. Това име се налага главно поради обстоятелството, че Поп Богомил е първият проповедник на новото учение, а същевременно и поради убеждението на неговите последователи, че те са най-близки и мили на Бога. Така названието богомили се затвърдява трайно и се запазва през вековете.
СЪЩНОСТ НА БОГОМИЛСТВОТО
Целта на богомилството е да се бори за възстановяване на първичното християнство. jesusУчението му е универсално, то разглежда общочовешки проблеми, представлява синтез на духовната мъдрост на древните народи и разкрива скритата простота на Христовото учение. В богомилското учение е било провъзгласено човешкото равенство и братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояла и силата на това учение, за да се разпространи не само в България, но и в цяла Европа. То е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. Доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си из цяла феодална Европа. Богомилските проповедници разпространяват учението, според което нито Константинопол, нито Рим изразяват истинското Христово слово, а съзнателно го изопачават и приспособяват за своите користни интереси. Учението се явява като протест срещу упадъка в държавата и църквата. Като обвиняват служителите на Църквата, че нехаят за нуждите на хората, богомилите поучават своите последователи да не вървят по пътя на духовенството, което погубва себе си в прегрешения. Богомилите не приемат твърдението на църквата, че властта произхожда от Бога и че всеки трябва да се покорява на държавната уредба и обществените изисквания. Те твърдят убедено, че духовенството не е необходимо като посредник между вярващия и Бога, че свещениците не са лица, притежаващи Божията благодат, а обикновени хора. Предани на Христовото Слово, богомилите обвиняват служителите на Църквата, че нямат за цел да разкрият същинското християнство, а се стремят да заблуждават хората и да ги държат в подчинение и зависимост. Противно на църковната практика, която превръща храма в единственото място за духовен живот, те се молят навсякъде. За тях църквата е малката стаичка на душата на всеки човек. Според богомилите, всички хора са братя по между си като деца на небесния Отец. Тяхното учение призовава към добродетелите на истинското христово учение – смирение, взаимопомощ, отказ от охолен живот, равноправие и законност, зачитане на човешкия труд и достойнство, нравствена чистота. Не е трудно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с учението, налагано от царската власт и от болярите в България по това време. Богомилите са се борили за братство и равенство не само за българите, но и за хората по цялата земя, които, сплотени от това равенство и братство, да се превърнат в една единна сила на творчество. Те смятали, че Раят на земята ще настъпи, само когато се премахнат господарството и робството, като се премахнат границите между народи и между племена, като се премахнат царете и царствата.
УЧЕНИЕТО
Те смятат, че душата е Божия искра, която като се пречисти, се удостоява да се върне и приобщи със своя Първоизточник. Те учат, че чрез любовта и закона на служенето “човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата”. В основата на богомилството като учение стои законът за причината и следствието, известен като Карма. Богомилите смятат, че животът се повтаря многократно и че съвършенството се постига стъпка по стъпка, по безкрайната стълба на еволюцията. Съвършенството се създава от живот в живот, за да се стигне до най-висшата степен на съществуване в небесните йерархии.

човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата



След като се пречисти чрез многобройните превъплъщения в различни тела на Земята, душата става достойна да се възвърне и слее със своя Божествен първоизточник. На богомилите се дължат и други три идеи, които намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенство между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите? Всичко онова, към което се стреми Френската революция едва към края на XVIII век, което Толстой търси към края на XIX век, българските богомили проповядват още в X век.
КОЙ Е ИМАЛ ПОЛЗА ОТ ИЗБИВАНЕТО НА БОГОМИЛИТЕ?
През Х век богомилството добива широка популярност сред българския народ, започва бунт срещу официалната църковна власт, застрашена е и царската власт, която я подкрепя. По времето на управлението на цар Борил от 1207 до 1218 г. в България се засилват проповедите на богомилите. Богомилството прониква и в градовете, където намира почва сред бедните слоеве. Проповедите им не се ограничавали само с нападки срещу Църквата, а засягали и царската власт. При това положение Борил и неговите приближени, подкрепяни от Църквата, решават да се справят с еретиците. На 11 февруари 1211 г. в Търново е свикан голям събор, за да се занимае с тяхното учение и да го осъди. Възгледите им са отхвърлени и анатемосани. Избити са около 500 богомили, голяма част от водачите и последователите на богомилството напускат България и намират добър прием в редица европейски страни. От България идва ярък лъч светлина, който събужда европейските народи и запалва факлите на множество хуманистични учения, които довеждат до освобождаване на човешката личност и до реално признаване на нейната духовност. Богомилството запалва пламъка на Хуманизма, Ренесанса, Реформацията. Богомилите не са успели в България, но са дали мощен тласък на европейската култура. Петър Дънов, който се определя като последовател на Боян Мага пише за богомилите следното:
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. По същина и значение, богомилството е предвестник на Учението на Петър Дънов.

bones, masoni

Масонството е свързано с древни практики и ритуали.




НЯКОИ ПРИЛИКИ С МАСОНСТВОТО
В началото на своите служби богомилите четат уводния текст от Евангелието на Иоан: В началото бе Словото…, След завършване на богослужението вярващите се сбогуват, като се целуват помежду си. Помежду си се наричат братя и сестри и се поздравяват с думите: Словото на живота да опазим! Имат четири основни ритуала: общи молитвени събрания, приемане на слушатели в степен вярващи, посвещаване на вярващи в степен съвършени и взаимна изповед на членовете на братството. Върху главата на кандидата поставят Евангелието от св. Иоан и прочитат част от него. Корените на богомилския светоглед трябва да се търсят в Евангелията. Особеното им предпочитание към Евангелието на Йоан може да се обясни с разбирането, че именно то съдържа езотеричната страна на Христовото учение. От Катарския требник, друг автентичен документален източник става ясно, че богомилите си служат в своите проповеди с редица книги сред които и приписваната на цар Соломон книга (Еклесиаст).

КОСМОГОНИЯ НА БОГОМИЛИТЕ
Богомилите са носители на древна езотерична традиция, която води началото си от Хермес Трисмегист в Древен Египет, и изграждат космогонията си върху седемте херметични принципа в синтез с християнските мистерии, които са общовалидни за целия Космос. Те първи достигат до схващането за хелиоцентричната структура на космоса. Почитат и се прекланят пред жизнената сила на Слънцето, позната като прана. На богомилските паметници Слънцето е с формата на роза. Най-често богомилската слънчева роза е с централен диск и шест кръгчета, разположени наоколо. Нейните очертания напомнят графичния модел на Слънчевата планетна система –

Слънцето е мощен символ в богомилството.



Слънцето в центъра и шестте видими планети, които го обкръжават. Техните символи представят последователно циклите на движение на слънцето: изгрева, залеза и промените на сезоните. В учението им е застъпена окултната истина, че съществуват седем небеса или полета на Живота. Те имат ясни представи за ангелските йерархии, които управляват световете, и добре познават макрокосмоса и природата.
БОГОМИЛИ, РОЗЕНКРОЙЦЕРИ И МАСОНИ
След прогонването на богомилите от България най-благоприятна почва за развитие получават в Бавария, там се сформират и започват работа около 40 центъра. По-късно, през ХIV век, Европа е изпълнена с мистични движения, водещи началото си от един и същ извор – богомилското учение. В този век Християн Розенкройц основава мистичното братство на розенкройцерите. Приема се, че Орденът на Розенкройцерите е създаден въз основа на богомилството. Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са внасяли нови идеи, творчески импулси. Християн Розенкройц поставя началото на една нова епоха в културата на западния свят, неговите идеи са непресъхващ духовен извор за Европа и в наши дни. Именно от този извор черпи сили и учението Антропософия на Рудолф Щайнер.
Заключение
Независимо от белите страници на този период, пред нас се разкрива картината на едно необикновено общочовешко учение, проникнало в умовете и сърцата на средновековните хора и оставило дълбок отпечатък върху бъдещото развитие на историята. Световната мисия на богомилите се свързва с обединяването на човечеството в една голяма общност на любовта. Най-същественото и най-ценното в богомилските разбирания за човека и Бога е това, че ключът за разбиране на вселенските тайни е в онази вътрешна светлина, която не угасва никога в човека – Божият образ в него.
Материалът е публикуван с любезното съгласие на неговия автор Магдалена Атанасова

http://huligankata.com/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%8F%D1%85%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82.html

УЖАСНАТА БОГОМИЛСКА ТАЙНА 4 ноември 2014 г.

Великата ерес е била голяма заплаха за всички Църкви. В случая великата ерес означава Великата Истина. И затова Църквите се съединиха с Инквизицията и създадоха една гигантска жестокост. Защото Чистите са искали заедно с Бога да слязат на Земята, а това означава: тотална смърт за Църквите и тяхната власт. Така Църквата и Инквизицията са се обединили и са обявили война не само срещу Богомилите. Това е древна война срещу самия Бог. Това е грандиозно престъпление, което ще се изкупва хиляди и милиони години, защото е грях и посегателство срещу Светия Дух, а там няма прошка.
Бог и Богомилите са влезли във велико Единство; а от друга страна – друго единство: Църквата и Инквизицията. Преведено: дяволите и демоните – друго старо, обречено единство. Това единство между Църква и Инквизиция е стар договор със Сатана. Такъв договор е имал и еврейският народ – със Сатана. Стар договор, още от Атлантида. И затова там, сред еврейския народ, слезе Христос. Но какво се случи? И там съпротивата беше огромна. Това е старо човечество, изостанало. Църквите отдавна не желаеха Божията Воля. Нейното непокорство беше старо като света – те дори си помислиха, че победиха Богомилите на Кладата, но... имаше Тайна. Богомилското послушание е непобедимо. А Църквата и Инквизицията поразиха себе си – и за времена, и за много епохи. Църквата и Инквизицията – това е старо, изкривено човечество. И само Бог може да го излекува, и затова изпрати Богомилите – по-висока Истина, но те не я приеха. Това означава, че засега Бог се е отказал да изцели Църквата и земните хора, защото те не приемат Чистотата и Пътя на Духовността. Църквите, освен това – това е едно много старо неверие, безбожие, обаче което много хитро иска да мине за вярващо. И пред земните хора, много странно, продължава да успява. Разбира се, пред слепите успехът е лесен. Но Небето ясно вижда това. А кой може да излъже Бог и Любовта? Посягането срещу Богомилите и Бога от Църквите означава за Църквите още по-голяма, още по-дълбока степен на умиране в злото. Църквата и Инквизицията външно унищожиха Богомилите, но те не можаха да докоснат – казва Боян – Същността. Никой никога не може да убие Душа и Дух. Може да си въобрази, може да си направи карма, но никога не може да ги убие. Така Църквите умряха в себе си, а Богомилите оживяха в Бога. Смъртта е живот в ума, а Истинският Живот е оживяване в Душата.
Църквата и Инквизицията изпъдиха Бога и направиха най-големия удар срещу себе си. С това те запечатаха себе си и ограбиха развитието си за близки и далечни времена.
Църквата, обединена силно с Инквизицията и със Сатана, е дала клетва да не допусне Чистите да вземат властта, защото с тях заедно и Бог ще слезе на Земята. Това е било единство срещу самия Бог, но това единство е осъдено. И Църквата продължава да си мисли, че тяхната тайна е скрита. И във Ватикана се крият над 30 км библиотеки и книги, в които има някои подобни неща, които ви изнасям, и те мислят, че ще ги крият дълго време. И мислят даже, че така скрито – тъй като ги пазят и с молитви – хората няма да разберат Истината. Но тази Църква много лицемерно повтаря другата голяма кармическа участ. Църквата казва в Отче наш: Да бъде Твоята Воля и да дойде Твоето Царство – и Той дойде и чрез Христос и Богомилите, но те не Го пожелаха. Това означава, че Бог пак ще дойде след време, но по друг начин: със Страшния Съд – той е точно за тях. Политиците, в сравнение със свещениците, са много дребно нещо. Някой път може да ви го обясня. Страшният Съд ще дойде да разпилее това огромно лицемерие. Политиците, в сравнение с тях, изглеждат някак си много приятни – нещо като цветя; но когато имам време, ще ви обясня.
Страшният Съд е за Църквата и Инквизицията, които са направили това изключително тежко посегателство срещу Бога. За това обединение между дяволи и демони – казва Боян – Бог ще бъде мрачен вихър, ужасен Въздател; наречено по друг начин – Страшният Съд. Защото Всемогъщата Божия Сила ще ги завърже, забележете, не на Земята – в центъра на Земята. Те ще бъдат завързани енергии, както водата е завързана – обяснява Боян – в блатото: никакво развитие. Демоните и тежката категория дяволи – и сега има там такива, в центъра на Земята – друга голяма част ще отидат там. Значи, има я водата в блатото, но не тече. Нито навън, нито навътре. Такава е Божията Строгост, защото тя е Справедливост – казва Боян. Страшният Съд ще се излее върху тях заради тяхното дълго и мрачно минало. Единството на Църквата с Инквизицията беше велико отричане на Бога. А страшното в този Божий Съд е в това, че ще се яви мрак, в който няма да има утеха, защото сам Бог няма да го утеши, няма да го освети. Църквата отдавна беше изоставена от Бога и затова тя избра съюз с Инквизицията. Това беше стар и нов бунт срещу Бога. (Който в Атлантида се е случвал, според Учителя, два пъти. Догодина ще говорим едни много дълбоки неща за Атлантите и Толтеките.) Той върви още от Атлантида, защото това са същества от втората и четвъртата подраса на Атлантида. Те продължават да воюват срещу Бога и да отричат развитието. За тях е Страшният Съд.

БОГОМИЛСКАТА ВЯРА Религията е живот в ума, т.е. умът е религия, но умът не е Любов – и затова той не знае своя път. Броди от хиляди години и смята, че е преуспял даже. Говорил съм с много свещеници, имам и приятели свещеници. Те смятат даже, че са преуспели, защото са просъществували. Че той и крокодилът живее милиони години.Елеазар Хараш 4 ноември 2014 г.

Богомилската Вяра води човека отвъд света. В тази Вяра няма свят, няма ум – има само Бог. Богомилската Вяра е Живот в Бога, а не живот в сътвореността. Тази Вяра умъртвява напълно човешкото знание, напълно земното мислене. Богомилската Вяра е Духовна и никога религиозна – и затова тя разтърси света, тя смути милиони хора, даже смути донякъде и разумни хора. Докато църковната вяра – тя е за умрелите хора. На богомилската Вяра беше позволено да види Бога и затова Богомилите се устремиха към Кладата с истинска Вяра и Духовност – защото знаеха къде отиват. Сам Бог им даде Откровение за Себе Си – и те вървяха по този Път, без да отстъпват.
Богомилската Вяра е Огън, който е стигнал до Сърцевината на Бога. Тази Вяра е истинска Божия крепост. Става въпрос за трийсетата степен – Абсолютната Вяра. При такава Вяра (тука само вмъквам нещо) никога нямаш нужда от оръжия и от бодигардове. Бог я ръководи, Бог ти помага. А фактът, че имаш бодигардове, означава, че ти си пробита стомна; означава, че вече е късно, никой не може да ти помогне.
В умствената вяра, Дяволът се е създал. В богомилската Вяра, Бог Се е създал. При умствената вяра ти е скъпа Църквата, религията, имотът и т.н. При богомилската Вяра ти е скъпа Истината. Умствената вяра е външна и болна, а всички външни неща ги очаква поражение. В умствената вяра хората са трупали знания, понятия; а в богомилската Вяра се е трупала Чистота, Любов и Принципи. В Чистата Вяра човекът е Душа. В Абсолютната Вяра, на по-високо ниво, човекът е Дух. В Чистата Вяра човекът е открил своята Душа, своята Вечност; в Абсолютната Вяра – своята Безкрайност. А щом има Душа, има и Любов към Бога. Условието за Любов към Бога не е умът, не е чистото сърце, а Висшата Душа.
Богомилската Вяра е Тайно знание. Тя е Божие докосване, особено благословение. В тази Вяра никога не прониква страх, защото там стои на стража самият Бог. Богомилската Вяра беше скрита от човешките очи; тука сам Бог прави нещата. Това е Вяра, която е над света и преди света. Ето защо Богомилството е Божие Дело и няма нищо общо с човешките неща. Богомилската Вяра слезе от Вечността и се върна там, където й е мястото. Умствената вяра е друго наследство. Тя е за тези, които в миналото са посегнали на Душата си и са я изгубили – и затова те сега са в ума. При умствената вяра човек има разбиране, понятия – но без Душа, без Будност.
Още едно отклонение, сетих се – в Дзен казват: „Ако ти си заблуден и имаш съмнения, може да четеш хиляда свещени писания – нищо няма да ти помогне; но ако ти си пробуден, една дума е прекалено много“. Така говори Дзен. Догодина ще говорим за тази простота на Дзен.
На умствената вяра не е дадено да познава Истината. Тази вяра е болна, тя има земен подход към нещата – и затова тя дълго, дълго трябва да се пречиства, докато излезе от омагьосания кръг. В часа на Истината умствената вяра ще стане и ще се превърне в празнота, бедствие. Богомилската Вяра е вход на Бога да действа Той, както Той реши. Щом е решил Клада, Богомилите приемат Кладата – каквото реши Той, както Бог действа. Ето защо тя е тотално и пълно Доверие, Доверие към Великия Истински Бог.



БОГОМИЛИТЕ – продължение
(лекция 2)

Тези хора, в които е имало Душа, те са разбрали Богомилството и са станали ученици на Истинския Път. Богомилството е тази Духовност, която освобождава човека от религията, освобождава го от умствеността; защото тази умственост е свързана с астралната Змия – което означава безброй хитрини и капани. И тя е едно постоянно бреме, тази умствена вяра – в нея няма лекота. Тук всичко е бреме – дори, казва Учителят, и уреденият живот. Забележете: уреденият, осигуреният живот, той също е бреме.
Духовност значи отделяне от себе си и приближаване до Бога – а всяко приближаване е скъпоценно. Богомилството е зад пределите на ума и Змията. Тук Предаността е чиста, защото не идва от ума – това е Преданост на Душата. Предаността, която е от ума, е голяма илюзия.
Що е самата умственост? Враг на самата себе си. Ето защо тя трябва да се очисти и трябва да бъде преодоляна. Преодолява се само с Чистота и Духовност. В тази Духовност има дълбочина, която има способност да преодолее всяка умственост; т.е. болестта на застоя – това е умствеността, психизмът. Духовността е нещо от друго измерение. Духовността превръща смъртта в Живот, а умствеността, обратно – превръща живота в смърт и в застой.
Учителят казва: „Любовта и Духовността ни разкриват, че животът не е материя“.
Казано е: когато истинно търсиш Бога, Бог ще те намери; ако не е истинско това търсене, все ще Го търсиш, а може даже и да се откажеш.
Поп Богомил казва: „Църковните истини са заблуда. Само Божията Истина е Път“.
Външно изглежда, че Църквата върви по Правия Път, но няма Път за нея. Защо? Защото Път има само за една висока Пречистеност.
„Църквата – казва Поп Богомил – е тъмно и мрачно християнство, което е изгубило своя Път. Това е онова старо общество от хора, които са изпуснали Гносиса“ – Древното Откровение. И още, Поп Богомил казва: „Църковното християнство е една мъртва говорилня“.
Чрез Богомилите Бог искаше да спаси хората и човечеството от гибел – но тази Божия Истина, богомилската, беше изгонена от България. И Поп Богомил казва:
„Тези църковни хищници гориха книги, хора и деца; и така те все повече се проваляха и пропадаха в себе си. Църквата направи анатема на Чистите“. (Забележете какво огромно падение: да направиш проклятие на Чистите от страх, че ще завземат властта заедно с Бога – както ще видим после, накрая.)
Богомилите показаха, че Църквите не търсят никакъв Бог, Църквите не търсят никаква Божия Воля – те са старо, непокорно човечество. Религията няма Душа. Само Любовта има Душа. Любовта не търси никога религията, Любовта търси изключително Бога. Богомилите показаха, че Пътят на стремежа трябва да е истински. И този Път, този стремеж е насочен към Бога и никога – към Църквата.
Религията е живот в ума, т.е. умът е религия, но умът не е Любов – и затова той не знае своя път. Броди от хиляди години и смята, че е преуспял даже. Говорил съм с много свещеници, имам и приятели свещеници. Те смятат даже, че са преуспели, защото са просъществували. Че той и крокодилът живее милиони години.
Ще обясня: в ума не си Любов и не си Духовен. Умът е старо човечество – и този ум трябва да бъде овладян. Умът никога не е близост с Бога, защото той не е чист; той е дърво от знания, но той не е Любов. Той често имитира Чистота и Духовност, но нито е чист, нито е духовен. Умът е стар рушител. Той е, който държи хората в религията, в старото съзнание. Страшният Съд ще дойде именно за умствените хора, психичните; и той ще ги осъди на страшна празнота – нещо по-лошо от самотата; защото животът в ума е живот в пропаст. Умът има в себе си стара мания за власт – друга негова стара болест. Религията урежда застоя – и това винаги устройва ума. Тези, които останаха извън Кладата, те останаха в трагедията на застоя. Тези хора, от трагедията, не знаеха какво става на Кладата; те не видяха там Възхода, защото умът е стар заслепител и я нямаше Чистотата, която е обяснител. Те не видяха, че Кладата е съставена от Тайната на Божията Любов. Богомилската Вяра е извън ума и света, тя е нещо стихийно. Неслучайно ги наричаха Чистите; а Чистите са Виждащите Истината. Богомилският стремеж не е земен или човешки, нито църковен – това е чист стремеж към Бога, без примеси. Богомилите знаеха, че смъртта е живееща, а човешкият живот е умиращ.
Богомилите бяха Древен Духовен народ, излязъл от Сърцето на Бога, народ от Чисти Души – но тази Чистота беше смущаваща за земните хора. Бог искаше да обнови света не с религия, а с Духовност. Бог знаеше, че старият свят няма да приеме Богомилите – и Той запали Кладите и ги взе при Себе Си. А застоят си остана в ума, в пропастта на света. Чрез Страшния Съд застоят ще влезе в мрак, който няма да бъде осветен – защото да изпъдиш Бога означава да бъдеш завладян от Дявола и от мрака.

КЛАДАТА Елеазар Хараш 4 ноември 2014 г.

Кладите показаха, че Богомилите са познавали Тайния Смисъл. Така, както учениците на Христос умряха много мъчително, така и Богомилите познаваха Тайния Смисъл. Те показаха, че Истинското в човека е непобедимо. Църквите не познаваха Смисъла, защото те са еволюция на старата тъмнина – и затова те се сляха с Инквизицията. Ако Бог беше насочил Кладите към Църквите и Инквизицията, това щеше да бъде за тях поражение и унищожение, а не възход. Щеше да бъде унищожение, а не възраждане – но Бог грешка не прави. Кладата е привилегия. Бог създаде Кладите за Избраните, които Той много добре познаваше от тяхното минало – пък и нали Той ги е обучил във вярност докрай, в Послушание до смърт.
Кладата е меч, тя разрушава напълно земното мислене.
Няма по-велико нещо в света – да отидеш на Кладата или на Голгота: това е истински оказана чест; и не само да отидеш там, но да отидеш с голямо Смирение. Злото нищо не вижда в Смирението. Там то е сляпо.
Богомилите жадуваха за Бога, а земните искаха света и сътвореността.
Кладата беше разсичане на злото завинаги, и то с метода на Любовта – Божия Меч.
Аз съм ви казвал: Богомилите са същества на страшна воля, голяма дисциплина. Ако те бяха тръгнали да разрушават Църквите, нямаше да остане нищо. Но тези хора се насочиха тотално към Бога и към Истината, не вървяха по стария път.
Кладата беше смисълът на живота за Богомилите. Дори – казва Учителят – и Ангелите не разбраха това: откъде Богомилите имаха тази увереност на Кладите? Учителят казва: „Сам Бог им я даде отвътре“. Това е интимен въпрос. Там, където има Чистота, Бог Се разкрива отвътре.
Бог избра любящите за Себе Си, защото Любовта всякога познава само Себе Си. И кой може да излъже Бога? Който е самата Любов.
Бог привлече Своите Богомили (произлиза от мили на Бога), призова Чистите, а злото си взе също своите и ги остави да имат църкви, имоти и да палят свещи. Те си останаха в света и от тогава до сега се чудят даже и самите те: що за свят е това? Разбира се, че ще се чудят.
Разликата между Църквите и Богомилите е, че Църквите имат обич към Бога, но нямат Любов, нямат център. Както знаете, в българския език има две думи: обич и Любов. Разликата е следната: обичта съдържа Топлина, а Любовта съдържа и Топлина, и Светлина. Това означава, че Любовта, освен че сгрява, но и ти дава виждане, разбиране за Пътя към Бога.
Вярата на ада е вяра в света, а не в Бога. На ада не е дадено да вижда Бога. Адът вижда света. На Кладата нито земните виждаха какво става, нито злите духове, нито Ангелите разбираха. Само Бог знаеше какво прави. На Кладата Богомилите бяха в ръцете на Любовта – а там, където е Любовта, злото не може да те види.
Сам Бог запали Кладите за Своите Избрани. Богомилите разтърсиха стария мъртъв свят. Тази чиста богомилска Духовност, както казах, се разнесе като пожар.
Богомилите слязоха да дадат Огъня на човечеството – който е самият Път към Бога.
Кладата не приема в себе си прокудените и земните. Кладата е велико пресътворяване в образ и подобие на Бога. Това е Огнено Кръщение, което няма нищо общо със смешното кръщение с вода. Много пъти съм го наблюдавал, разговарял съм с приятели и свещеници. Той самият ми казва, че това е огромна трагедия... Свещеник – той просто знае, понеже все пак е чел Учителя... един от тях.
Тези, които нямат реалност, Кладата не ги иска; тя ги отделя от себе си.
Кладата – това е Съвършеното Добро, но само за определените и за Чистите хора.
Тука, на Кладата, сам Бог показва ясно какво означава Вяра, какво означава Любов към Бога. Това е чист показен урок.
Богомилите знаеха, че ако умееш да изгориш с Любов, ще познаваш Бога. И те дадоха себе си, за да Го познаят. Докато умрелите, падналите правят жалки курбани.
Кладата беше Божествен призив към Чистите, които бяха отделени от света. Житото беше отделено от плявата. На Кладата Богомилите показаха, че за тях само Бог е Реалност. Кладата е извън времето. Тя е за човека, който напълно е осъзнал своята Духовна Същност; а умствените хора – те си остават отвън.
Кладата е величествено Огнено Кръщение, велико завръщане.
А тези, които не са били призовани към Кладата, те са били наказани и изоставени от Бога поради връзка с Дявола и злото. Те са оставени от Бога за други времена. Тъй като Бог е Любов, за тях ще има други времена.
Кладата изтръгва света от човека, защото тя е Свобода за Духа, а не свобода за ума. Умът е привързан към света, той е вързана енергия.
На Кладата Бог постави Богомилите в Собственото Си Сърце.
На Кладата светът беше изгорен. Змията умря. Човекът се превърна от човек в Син. Това е велико тържество, жадувано тържество. И затова Учителят казва: „Не трябва да бъдете християни, а Синове“. Това е разликата.

ПОП БОГОМИЛ4 Църквата на греха ме заклейми като еретик, защото аз никога не угаждам на ада. Елеазар Хараш ноември 2014 г.

Казва:
Църквата е стар рушител. Тя води хората към ада – и тежко на тези, които не го виждат. Църквата е фалшиво слънце, което се опитва да засенчи истинското Слънце. Ще дойде ден, Църквата ще се развълнува и ще падне в мътната си вода.
Колко е чудно да си покорен на Бога – и колко е мъртво да си покорен на Църквата.
Църквата на греха ме заклейми като еретик, защото аз никога не угаждам на ада.
Църквата е умъртвяване и на човека, и на Бог в себе си.
Църквата изгори хиляди къщи, хора и деца, че даже и животни; и така злото показа, че има власт, и то власт безумна. Но ще дойде ден, когато Бог ще разруши тази погрешна власт. Тя трябва да си натрупа своето семе, за да бъде после тотално съкрушена.
Църквата е творец на смърт и тъмнина – казва Поп Богомил – защото тя не познава себе си и своя път.
Който е изгубил Истината, и в бъдеще неговата земя ще бъде неустроена и пуста.
Христос живя за Бога, а не за Църквата.
Карат ни да целуваме кръста, понеже на него бил разпънат Христос.
И казва Поп Богомил:
Ако заколят на някого сина, ще целува ли той ножа, с който е заколен синът му? Ако Христос беше обесен на въжето, на въжето ли трябва да се покланяме? Ние се кланяме само на Любовта.
Твоята Любов, казва Поп Богомил, е твоята запалена свещ. Никакво спасение няма в свещите – Спасението е в очистване на съзнанието.
Вярата в Църквата е болест; Вярата в Бога е изцеление. Вярата в Бога е Истината на Живота.
Мъдрият избира Истината и никога не прави грешка, никога не избира Църквата и религията. Църквата е умряла в религията, а Мъдрият е оживял в Любовта.
Животът не е в Църквата – Животът е в Любовта.
Църквата е оплетена змия. Когато Църквата действа, змията е в движение; когато Любовта действа, Бог е в движение.
Църквата е старо общество на смъртта.
И казва:
Ти ще узнаеш Божиите Тайни само когато се очистиш.
И казва:
О, човече, не вярвай в развалините.

НИКИТА СТРАННИК Никита Мистик, наричали са го още „мистик“. Понеже той е патриарх, напуснал църквите и станал ученик на Боян, наречен още „проклетият патриарх“. Елеазар Хараш 05.11.2013г.

Никита Мистик, наричали са го още „мистик“. Понеже той е патриарх, напуснал църквите и станал ученик на Боян, наречен още „проклетият патриарх“. Това е човек на свещената идея.
Казва: Аз живея там, където е мистичното вдъхновение. Това е моята река.
Никита Мистик казва: Никога не мисля за църква, аз мисля само за Бог. Никога в ума ми няма понятието „църква“ – аз мисля само за Бог и само за Неговата Истина. Защото без Истината аз прозрях, че обеднявам.
Човекът, който е кръстен само с вода, той умира – умира на кладата, умира в живота, умира в огъня. Вярата трябва да е по-силна от огъня, това е нейната тайна и затова истинското кръщение е с огън. Водата е за тези, които не разбират Истината; огънят е за тези, които живеят в Истината.
Бог е безкрайно необясним, мистично неясен и чудно близък.
Само с чистота можеш да прободеш смъртта  и злото.
Толкова трябва да търсиш Бога, докато Го откриеш. После вече заживяваш в мистичното съзнание.
Само мистикът има право да навлиза в непознатото знание.
Казва: Бог е величествена Любов, която е скрита в тишина.
Въпросът е не как да познаеш Бога, а как да се научиш да отсъстваш. Разбира се, егото не може да отсъства.
Ако не приемеш злото с любов, не можеш да го преодолееш. Ако не можеш, не можеш и да го погълнеш; ако не можеш да го погълнеш, тогава кладата не е достойна за тебе. Тогава избягвай да изричаш Божието име – не говори за Бога, а мълчи!
Опасностите в живота са духовни градители.
Мъдрият разчита на Божествената си Любов, а не на добрите си намерения. Така говори Никита Странник. Не на добрите си намерения, а на Божествената си Любов, т.е. той има още по-дълбока основа от добрите намерения.
Земният човек страда, казва Никита, и в изобилие и в бедност; и в порядък и в безпорядък. За земния човек въобще няма значение порядъка, той винаги ще страда – паразитите са там, пък безпорядъка да не говорим.
Човек страда, защото е преуспял от Божественото да създаде дяволското – в това той е преуспял.
В чистотата има тайно укрепление. В чистотата има скрита крепост.
Щом живееш във видимото, ти си човек, а не си дух. Т.е. ти си неосъзнат и всички, които ви казват, че сте хора, нямат представа от Истината. По всяко време сме духове, но хората казват: - Не, все пак сме хора. Такива хора няма смисъл да говориш и да ги убеждаваш.
Бог е създал Любовта, а човекът е създал объркания свят.
Съдбата прави велик поклон на този, който се е справил със себе си, който е разрешил себе си.
Човекът се храни с това, което дава, а не с това, което взема.
Думите, казва Никита, спят в себе си, но когато ги изговорим, те оживяват и стават същества. Тези същества стават нашата участ.
Човекът не е роден, за да бъде разбран, а за да разбере Бога, своя Баща.
Истинската уста познава тайната, но не я произнася.
Последните думи на Никита Странник преди смъртта са кратки: „Идвам Господи!“ Нищо повече, две думички, ясни и осъзнати напълно – да знаеш откъде си дошъл, къде отиваш – напълно осъзнато. „Идвам Господи!“ – просто не се нуждае от нищо друго.

ПОП БОГОМИЛ Непокорният свещеник Елеазар Хараш 05.11.2013г.

Църквата е голямата ерес, но в смисъл на падение. Но тя не иска да чуе за завръщане в изначалната чистота, която е Бог. Бог никога не идва при заблудените.
Бог е единственият жив Път, единствената жива Любов.
Животът на земята е забрава на Бога, а животът на църквата е изкривяване на Бога.
Загива този, който не чува предупрежденията Божии.
Ако трябва да се съмняваш, съмнявай се в църквата, но трябва ли да вярваш, вярвай в Бога. Само вярата в Бога е плодоносна. Църквата е враг на човешкия род, тя никога не го въздига. След време ще обясним, когато говорим за бойните изкуства: истинският войн няма нищо общо с победи и загуби, той е предан отвъд гроба и неговият подход е съвсем друг. Той държи на истината и стратегията, а не на победи и печалби, но когато дойде времето ще говорим и за това.
Ако църквата е твоят спасител, това означава, че Бог те е изоставил – думите на поп Богомил,  строги още тогава и сега действат.
Истинното служение е в любовта, а не в ритуалите. Отново нещо просто казано – в любовта, а не в ритуалите.
Който вярва в църквата, ще бъде унижен от Божията воля. Идва определен момент и Божията воля го унижава.
Сам Христос не е православен, а е Син Божий.
Думата „хляб“ означава насъщния духовен хляб – това е чистото разбиране. Истинското духовно разбиране на Бога, това е единственият хляб.
Бог е лишил Сатана от небесно достойнство за Своите цели.
Грехопадението е изпускане на насъщния, истинския хляб. Т.е. истината е била изпусната.
Чистата истинна вяра е силен приятел, но тя също трябва да бъде укрепена от Любовта.
Чистото сърце е истинската църква на Христос.
Изоставих църквата и отидох при Божията истина, и затова ме упрекнаха, че даже ме отлъчиха и видях, че отлъчването ми е Божие благословение.
За чистото сърце и пещерата е олтар, а за нечистия олтарът е гроб.
Църквата има много отговори на въпросите, но тя няма Бог в себе си.
Църквата е заседнала в света, но Истината не е от света.
Който е приложил Любовта, има Бог в себе си; той няма църква, а има Бог в себе си.
Църквата е била създадена, когато се е случила измяната към Бога.
Всичко сътворено е измяна; всичко несътворено е вярност към Бога.
В църквата на смъртта остават тези, които не могат да се променят.
Който не може да се промени, нищо не може да промени.
Да възлюбиш църквата, това е робство. По-скоро бих възлюбил вълк – казва поп Богомил. След време ще ви говоря и за вълка, това е мистично същество. Не е така просто, не е като кучетата – от рода на кучетата, но не се поддава на зависимост. Той си има древна независимост и стара, скрита мъдрост в себе си.
Бог се разкрива като тайнство само на съвършената Любов.
Никога не заменяй Бог за църква! – това е един от съветите на поп Богомил.
Мъдрият е тайна книга Божия. Той чете от дълбините на своето съзнание, там е неговият ръкопис.
Книгите на поп Богомил били наречени „страшната книжнина“. Почти всичко са горили богомилско, мисля че съм ви казвал, дори и рядката книга „Зелейник“ – богомилски рецепти, рецепти не от билкари, а от мъдреци. Рецепти, които наистина помагат на хората, дори и това е било горено. Всичко е страшно, щом е богомилско, така мислела църквата.
За поп Богомил казвали: Този бунтовен поп, заради него многобройни църкви опустяха.
Казва: Сам Сатана се е настанил в църквите, като в свой дом  и сам той бръщолеви едно и също, за да увеличава неразбирането и безумието на падналите. Никаква религиозна служба не може да се сравни с любовта към Бога – казва поп Богомил.
Църковното християнство е тъмна духовност, отдавна изпъдена от Царството Божие.
Укротяването на бурята не е укротяване на морски вълни, казва поп Богомил, това е укротяване на страстите в човека, паразитите – това е укротяване на бурята. Страстите, които бушуват в човека от Сатана и от тях човек потъва, а който ги укротява, лодката му излиза над водата, защото Бог е с него. А лодката – това си ти, самият човек. Това си ти - твоята същност.
Тайното знание много отдавна е напуснало официалната църква.
Тези, които не разбират Бога, това са църквите. Те увеличиха злата сила в света.